Български автори,  Друиди,  Келтски свят

Келти и друиди – 4 част /последна/

05.02.06 14:10 автор:Iblis взето от: http://aldarion.dir.bg/_wm/library/item.php?did=4279&df=8&dflid=3&GDirId=1b6476fda7366f1469fc9807525fe1e0

Какви други класи съществуват в келтското общество ?

Други съсловия в социалния ред на старите келти: военната аристокрацията, воинското общество Фиана, бардите, брехоните (законодателите), историците и други по-специализирани професионалисти; земевладелците; свободно родените работници; несвободно родените работници.

Келтските закони са давали възможност на всички, дори и на несвободно родените работници, да се движат в социалната йерархия; определяли какви права и задължения има всеки, и какво наказание се полага на престъпника съобразно статуса му (като повече се е очаквало от тези, които имат повече). Една стара келтска поговорка гласи „Човек е повече от своята съдба .

Бардите и филите са основните пазители на историята, родословието, законите, поезията, музиката на келтските народи. Тяхното обучение е било подобно на това на друидите и техния ранг в обществото е втори единствено след Краля. Бардите трябвало да владеят „три благородни умения“, които били музика или поезия, които да провокират смях, сълзи и сън.

Бардовете се радвали на почит; полагало им се подобаващо гостоприемство, където и да отидат и не било добра идея да бъдат пренебрегнат; ако това все пак се случило, бардът можел да сътвори поема, която да накърни репутацията на обидилия го човек за поколения напред.

Благородническата класа на келтите разполагала с политическата и икономическа власт на рода. Кралският трон се е предавал от баща на син, или (както е било при пиктите) от краля на майчиния син. Повечето келтски племена избирали кралете си за доживотен мандат. Те били набирани от благородни семейства, чиито предци били крале.

Интерес за онези, които изучават друидизма, представлява концепцията за свещения крал. Централно място в нея заема ритуалния съюз/брак му краля и Богинята на земята. В отделни случаи жена-друид (или както в случая от Донегал, Ирландия, кон) олицетворявала временно богинята, за която бива женен кралят.

Негово задължение било да управлява честно и почтено, за да задоволи безсмъртната си съпруга, тъй като в противен случай земята ще стане неплодородна и племето ще се повяхне, събитие, което се случва доста често в митологията. Кралят трябвало да бъде напълно здрав и без психически отклонения, както и да удовлетворява Богинята – поради това изискване бог Нуада трябвало да абдикира от трона, когато загубил ръката си в битка.

Келтите вярвали в множество богове и богини, които в общи линии били почитани от всички келтски племена. На места обаче, разликите в пантеоните били наистина съществени. Ирландия, например, имала различни богове от Уелс, които пък били още по-различни от тези в Галия. Трябва да се отбележи и това, че боговете не само били известни под различни наименования, но и много от имената били смятани за прекалено свещени, за да се произнасят на глас (от там и широко разпространената клетва: „Кълна се в бога на племето ми“).

Важно е да припомним, че в предхристиянските времена, хората вярвали в комплексни и несъвършени богове, които като хората са имали индивидуалност, интереси и чувства. От религиозния служител се изисквало да знае за тези неща, за да не ядоса случайно боговете, с което би поставил благополучието на племето под въпрос. Тъй като божествата имали характер и темперамент, сходни с човешкия, това ги е правило по-достъпни и разбираеми за хората. Идеята, че боговете са пазители на морала и съдии на човечеството била чужда на повечето древни европейски народи.

Името на ирландския пантеон било Туата де Данан (The Tuatha of Dananu),което означава племето на богинята Дану. Всички богове водели началото си от Нея.

Иронично, но самата Дану никога не се появява лично в митовете, вероятно защото тя вече присъства навсякъде, както земята. Несъмнено някои европейски реки са кръстени на нея, като Дунав, Днепър и река Дон. Историите за Боговете се съдържат основно в преданието за Двете битки на Маг Тюирд (Magh Tuireadh или Moytura), с които те извоюват независимостта на Ирландия от расата на Фоморите. С въвеждането на християнството старите Богове загубили положението и влиянието си и се превърнали в Шии (Sidhe) или Феи (духове, приказни същества, самодиви) и много от друидските идеи били включени във Вярата в тях.

Следва един кратък списък, който предлага само бегло описание на Боговете:

Лу Ламфада или Лу Дългоръкия (Lugh Lamh-fada):
Син на слънцето, баща на Кухулайн или Кучето на Кулайн (Cu Chullain). Познат е под много имена като Леу (Lleu) в Уелс и Лугос (Lugos) в Галия. Явява се един от малкото пан-келтски божества. Носи епитета „Самилдана“ (Samildanack) т.е. „Сръчния“ или „Многото Умения“. Убеден в презъзходството му, Дагда (Dagda) се оттегля и му разрешава да предвожда армиите на Боговете в битката при Майтура (Moytura). По-известен е като „Ламфада“ или „Дългоръкият“ и като такъв има множество съответствия в другите индоевропейски култури, включително индуската.

Дагда Добрия (добър не заради своята нравственост, а поради разнообразието на уменията му). През по-голямата част от времето той е владетел на Туата де Данан. Баща на много от Боговете. Той притежава магическа тояга, с която може да съживява мъртвите или да убива живите, а също така има и котел, който може да нахрани неограничен брой хора.

Нуада Сребърната ръка (Аргатлам;Argat-Lamh) – бил е два пъти Крал на Боговете на Дану. Нуада загубва ръката си в битката на Майтура и я замества с механична, направена от Дийан Кехт (Dian Cecht). Той е двойник на Бог Тир от Севера, който също няма ръка, макар и по различна причина.

Моригу, Байб, Немайн – трилика богиня на войната, свързана също и с върховната власт. Морриган или Великата Кралица е могъщо божество, което избира кой ще умре в битката. Един от нейните най-лоши знаци е „перач в селището“, когато тя се явява като девица изцеждаща кръв от дрехите на героя, който ще умре този ден. Нейни сестри са Байб или Ярост, Лудост и Немайн – „Ядящата труповете“.

Бриджид или Бриит (Brigid), е тройна Богиня на Огъня, Поезията и Ковачницата. Християнизирана е като Св.Бриждид (St. Bridget). В нейна чест горели огньове, които никога не били изгасявани. Кръстовете на Бриджид (тръстиков кръст с три или четири рамена) били закачани над огнището в дома, в търсене на нейната благословия при подготовката на ковани вещи, ядене и други потреби изискващи огън. Тя също е божество на плодородието и помага при раждането на животните и хората; Християнската символика я определя като дойката на Христос. Празника Имолк е посветен на нея и често хората от народа още оставят за богинята парченца плат на задната си врата, за да ги докосни и благослови при странстването си навън нощем.

Дийан Кехт, богът – лечител. Името му най-общо може да се преведе като Dia – „Бог“ и Cecht – „на ралото“. Той измайсторил магически кладенец, който можел да върне към живот всеки, хвърлен в него, но Фоморите го напълнили с камъни. Децата му били по право велики лечители; Миах(Miach), сина му, бил по-добър хирург (заради, което Дийан Кехт го убива), а дъщеря му Армид(Armid) била веща билкарка.

Мананан МакЛир(Manannan mac Lir), Бог на морето и властелин на магиите. Остров Ман носи неговото име. Мананан също е панкелтско божество, поне в рамките на Британските острови. В неговото царство морето, са многото магическо острови, които се свързват с келтския Отвъден свят. Мананан е пазител на вратите към Отвъдния свят. Многото му имена включват „Господарят на Мъглите“, „Господарят на Страната на жените“, „Господарят на страната под вълните“. В християнския период почитта към Мананан вероятно e преминала към Св.Михайл.

В уелската митология действието се върти около различни герои и отношенията им с Боговете. Основният източник е Мабиногион – сборник с легенди от времето на митичния Уелс. Някои учени смятат, че Мобиногион по-точно описва средновековен Уелс, а не точно този от Желязната епоха. Безценен източник за Уелския мистицизъм.

Араун (Arawn) – Бог на Аннун (Отвъдния свят).

Мат ап Матоуни (Math ap Mathonwy) -типичният магьосник. Краката му винаги трябва да почиват в скута на девица, очевидно за да предотврати контакта им със Земята, с което би могъл да загуби силата си.

Пуйл (Pwyll) – господар на царството на Дъфид (Davyd) и съпруг на Рианнон(Rhiannon).

Арианрод (Arianhrod) – тя е богинята на Каир Арианрод (Cаer Arianhrod), който понякога се идентифицира със съзвездието Coronea Borealis („Северна корона“). Там според някои легенди отиват душите на убитите герои. Името й значи „Сребърно колело“, което също може да се свърже със съзвездието, или пък с Колелото на годината.

Рионнон (съпруга на Пуил). Последната е богиня, свързвана с конете и с подземния свят. Тя е великата Богиня, с която Пуил е свързан в свещен брак.(„Свещенно царуване“)

Керидуен (Cerridwen) – майка на поета Талиесин (Taliesson) (и вероятно за това – патрон на поетите). Тя притежава котел, в който може да бъде приготвена магическа отвара, даряваща мъдрост.

Лир (Lyr), бог на морето Манауида (Manawyddan) – уелското съответствие на ирландския Бог Мананан.

Галските божества са основна тема в записките на Цезар. Той ни предлага аналогия между 6 от своите римски Богове и тези, които „открил“ в Галия. Археологическите записи там разкриват 374 имена на богове, много от които са духове на отделни племена или места, или пък синоними на едно и също божество:

Лу (Lugh)=Меркурии; Беленос (Belinus)=Аполон, Таранис (Taranis) =Марс – богът на гръмотевиците, Теутат (Teutatis) = Юпитер, Бриид = Минерва, Сернунос(Cernunnos) = Диспатер – Господарят на животните или още Зеления Човек (изобразен на една от страните на Котела от Гундеструп)

Есус (Esus), (Hu’Hesu) -постоянно Умиращия Бог.

Епона (Epona) , Богинята на конете, с качества, свързващи я с плодородието на кобилите и на жените.

Трябва да обърнем внимание и на божеството Хърне Ловеца (Herne), саксонски бог, широко почитан в средновековието, което вероятно произлиза от култа към Сернунос. Подобно на последният, Хърне е бог-ловец, който живее в дълбините на горите, има еленови рога на главата и също се свързва с животните и плодородието. От неговия образ вероятно, произхожда Рогатия Бог, почитан от съвременните последователи на Уика (Вещерството). Сернунос (и Хърне) имат индийско съответствие в лицето на Шива, изобразен обкръжен от животни и именуван Пасупати(Pasupati) т.е. „Господар на животните“.

Не всички Друиди почитат богове с имена. Съществуват някои свидетелства, че Друидите от старите времена вярвали във вид универсална Сила на живота. Тя струяла от някакво централно място (като например ирландския Кладенец на Мъдростта или Уелската Спирала на Aннун)и всепрониквала всичко съществуващо. Такава сила, както можем да предположим, е по-висша дори и от Боговете. Може би най-точното и съвременно описание, което имаме за нея е това на Оби-Уан Кеноби, когото говори за „силата“ (от популярните филми на Джордж Лукас „Междузвездни войни“). Името на тази сила в келтската литература е Истина. Чашата на Кормак се пръсва на три парчета, ако три лъжливи думи се изрекат в близост до нея, и се възстановява, ако се кажат три истини.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *