Български автори,  Друиди,  История

Келти и друиди – част 1

05.02.2006г., автор:Iblis взето от:

http://aldarion.dir.bg/_wm/library/item.php?did=4278&df=8&dflid=3

  1. За келтите и мистерията на друидите

Келтската култура, нейната музика и изкуство, бе „преоткрита“ отново от медиите и хората в Европа и Северна Америка. Популярността на келтството се вижда в успеха на спектакли като „Ривърденс“, филма „Смело Сърце“ и изобилието от келтски музикални фестивали в цяла Европа.

Вероятно наблюдаваме и повторно появяване на келтските ценности и духовност. Така представеното есе е насочено към хората, които се смятат за самотни последователи на друидизма, бардството, фиана или келтското езичество.

То е за онези, които имат предци-келти, или искат да са имали такива; за онези, които имат желание да научат за древните келти, за техните вярвания и обичаи, или за онези, които искат да им подражават ревностно по начин валиден за тях и за настоящия век. Основен акцент в есето се поставя върху исторически доказаните факти, или исторически правдоподобните от гледна точка на известните ни факти.

2. Защо друидизъм в началото на 21-векω

Има редица причини съвременните хора да се обръщат към друидизма. Някои виждат в него шанс да се свържат с историята или да „намерят почва“ в нея, да подобрят разбирането си за своя произход и своите предци (в случай, че имат келтски корени).

Други са привлечени от връзката с естествения свят, който друидите създават, от артистичните, креативни методи използвани за изграждане на тази връзка. Редица хоря смятат, че загубата на стария начин на живот, близък до земята, до този на племената, е довело до социалните проблеми и проблемите с опазването на околната среда, пред които сме изправени днес, така че връщането към онези времена ще бъде лечителната сила, от която се нуждае света на този етап.

Друидизмът днес не е бягство от технологиите или отричане от обществото. Той не е оттегляне от реалния свят в една въображаема градина на доволство, в която проблеми няма. Той е потвърждаване на нашите нужди в живота и опит да го вземем в свои ръце.

Съществуват и хора, които избират друидизма пред останалите форми на нео-езичеството. Вероятно причината за това е защото той е не само един от клоновете на нео-паганизма, но и обект на академично изучаване.

Друдизмът често занимава археолозите, историците и митолозите, които не са задължително друиди, или дори езичници. Поради тази причина има изобилие от сериозни научни материали засягащи друидите, и мнозина откриват друидството чрез тях.

Накрая, има и такива, които избират друидството сред останалите традиционни западни религии, които са приети и широко разпространени, като Християнството, например. Изследването на друидизма разкрива за мнозина една от присъщите за Западна Европа духовност.

По същата причина много хора се обръщат към Асатру, за да съживят духовността на Северна Европа. За тези, които се чувстват отчуждени или наранени от християнството, а те са много, и които смятат, че религията все пак има място в живота им, е налице езичеството.

Няма съмнение, че стандартите на живот и начинът на живот, който водим са се променили значително от времето на келтите, но дори и сега нуждата на човека от разбиране, общуване и приятелство не се е променила. Решението на въпросите отнасящи се до човешкия живот не е нито по-правилно, нито по-грешно, само заради това, че е старо или ново. Така продължаваме да бъдем озарявани от историята и продължаваме да създаваме история.

3. Кои са били друидите

Друидизмът трябва да се разбира в контекста на създалата го култура. Само древните келти са назовавали религиозните си специалисти друиди; другите култури са имали други имена за своите духовници, от които са очаквали да служат и по различен начин. Друидите не са етническа или културна група сами по себе си, а част от едно по-голямо общество, от което са били част.

В предхристиянската ера на келтите, друидите са били членове на една професионална класа в тяхната култура на Западна Европа и Британските острови. Друидите са изпълнявали ролята на съдии, лекари, ясновидци, магьосници, мистични и духовни учени; с други думи те са били религиозната интелигенция в своето общество.

За да станат друиди, студентите са се събирали в големи групи за обучение за период от около 20 години. Митологията описва друидите като хора притежаващи редица магически сили като ясновидство и пророчество, контрол над времето, лекуване, левитация и превръщане в различни животни.

Обучението им е било толкова задълбочено, че в края му те са били буквално ходещи енциклопедии. Една от думите, които добре ги описва е „жреци“, но се въздържам да я използвам поради две причини- римляните никога не са я използвали, тъй като друидите не са изнасяли проповеди по време на литургии, както жреци.

Те са имали клиенти, също като адвокатите, консултантите или шаманите. Цезар и неговите историци никога не са се обръщали към тях като жреци, но може и да не са могли да ги признаят за жреци, тъй като римското духовенство е било съставено повече от учители и съдии, отколкото от пророци и ясновидци, докато друидите изглежда са имали и правни и магически сили и отговорности.

Връзката на друидите с природата е източник на всичките им сили, както в обществото, така и в магиите. Разбирайки тази връзка друидът се обединява с природата и така научава всичко, което е известно на природата.

Така друидът се превръща в нещо като природен мистик. За да изпитате друидизмът изгасете компютъра, идете в гората и се заслушайте. Боговете не са безмълвни. Техният език е духащият вятър и вълните на разливащото се море.

Днес, на прага на новото хилядолетие, споменът за друидите се завръща от мъглите на времето и историята, за да бъде отново с нас. Какво ли все още той има да ни предложиω

Отговорът на този въпрос вероятно си крие в уникалната неповторимост на всеки един от нас, и все пак се надявам, че следващите думи ще хвърлят известна светлина върху него.

Келтската култура, нейната музика и изкуство са в непрестанен процес на преоткриване и преоценка в почти цяла Европа, части от САЩ и дори Австралия и Нова Зеландия. Причината за популярността на келтската тема може да бъде видяна в успеха на танцови спектакли от рода на Lord of the Dance, филми като „Смело сърце“, както и келтските музикални фестивали и музикална индустрия.

Успоредно с това е налице своеобразен интерес към келтските духовни ценности, към старата мъдрост, познания и Пътят на нашите древни келтски праотци; всички те намиращи най-ярък израз в съвременното друидство.

Друидизмът може да бъде разбран по-лесно в контекста на културата, която го създава. Това налага скок назад във времето, когато на огромната територия, простираща се от Атлантическия океан /Ирландия и Иберийския полуостров/ до началото на Източноевропейските степи, от Северноевропейската низина до Мала Азия и Египет, се развивала келтската цивилизиция.

Терминът „келти“ за пръв път бил използван от гръцките историци през пети век преди Христа, за да обозначат племената, които живеели на север от Авпите.

Кои били келтите ? Това е въпрос, който определено занимава историците. Те ни дават различни отговори, но в най-общи линии става въпрос за многобройни племена от индоевропейската общност, които в даден етап от историческото развитие – Желязната епоха или по-точно 800 г.пр.Хр. до 15 г. след Хр. имали първостепенно значение на Стария континент.

Те били носители на една самобитна култура, която ги поставяла на по-високо стъпало в техническо отношение пред останалите жители на варварския свят. Именно тук откриваме причините за тяхната впечатляваща експанзия, осъществена най-вече от 500 до 100 г. пр.Хр.

През 280 – 277 г.пр.Хр. древните историци отбелязват масирано келтско нашествие на Балканския полуостров, въпреки че келтското нахлуване в този район започва значително по-рано – в средата на 4 век. Присъствието на келтите тук повече от два века намира най-ярък израз в съществуването на така нареченото „Келтско царство“ в продължение на 64 години – от 277 до 213 г.пр.Хр.

Съдбите на най-многобройните балкански племена – траките, с тази на келтите, се преплели, което дало достатъчно основание на историците да заговорят за „трако-келтски народ“ и за същностното значение на келтските народи за формиране облика на местната балканска култура от този период и след това.

И така, най-вероятно тази келтска общност, която маркирахме по-горе, била фонът, на който са се появили друидите и тяхното учение, известно днес с по-съвременното име друидизъм. Келтите наричали своите духовни учители „друиди“.

Те играели съществена роля в живота на всяко племе. Друидите въплъщавали ролята на съдиите, лекарите, гадателите, магьосниците, философите, съветниците – с други думи, те били една религиозна, еклектична интелигенция в своята общност.

Младежите, кандидати за друиди, трябвало да преминат през обучение, което продължавало повече от 20 години. Използването на писменост било забранено, въпреки че келтите използвали гръцката и латинската азбука за делнични нужди.

Всички знания били запаметявани. Съществувало вътрешно разпределение на друидското общество на три нива, всяко от които изпълнявало определени функции. Първото – бардите – следвано от това на ватесите и друидите.

Думата „друид“ е с неизяснена етимология, но повечето изследователи смятат, че произлиза от думата за дъб /daur – ирландски/; /dervo -галски/, /derw – уелски/, комбинирана с индоевропейското wid да позная. В този смисъл думата може да се преведе като „този, който носи познанието на дъба“, или „мъдрецът на дъбовете“.

Въпреки че на пръв поглед изглежда странно друидското познание да се заключава само в едно дърво можем да предположим, че дъбът се явява символичен представител на всички дървета, защото той е един от най-величествените и респектиращи представители от народа на гората.

Митологиите описват друидите като изключително вещи в магическото изкуство и пророчеството, лечителството и левитацията. Те били способни на магически трансформации в различни животни. Намирали своята клиентела, като помагали като законодатели, консултанти, мистици или шамани.

Били своеобразни учители на своето племе и пазители на духовното наследство, история и традиции. При това положение при всеки опит келтите да бъдат покорени, първите посегателства естествено били върху друидите. Може би един от най-автентичните отговори на въпроса какво представлял един друид и какви били неговите способности е известната поема на Амергин – друидът, който пръв стъпва на ирландския бряг при нашествието на келтите там:

„Аз съм вятърът задъхан над водите,
Аз съм вълна в океана,
Аз съм шепот на прибоя,
Аз съм орелът на скалата,
Аз съм езерото в долината,
Аз съм слънчевият лъч,
…………………………….
Кой знае възрастта на Луната,
Кой знае мястото, където Слънцето почива“

Повечето от хората, които чуват за друидите, несъзнателно ги свързват с достолепни, белобради мъдри мъже, но в действителност, немалка част от тези древни духовници били жени. Факт е, че келтските жени се радвали на повече свободи и права, отколкото жените от другите култури през онези времена.

Това включвало правото да влизат в битка, да имат собствено и наследено имущество, да запазват връзката си със собствения род, както и името му, след брака; да избират и да се развеждат със съпруга си.

Много от келтските герои били обучавани във военното изкуство, мъдростта и магията от жени-друиди /както било и при легендарния ирландски воин Кухулин/. В Британия, вожд на келтското племе исени била Будика .Тя била достатъчно силна за да застане начело на бунт срещу римляните през 61 г. пр.Хр. Много от най-могъщите келтски божества били богини.

Но в какво вярвали друидитеω Отговорът на този въпрос е сложен, за да бъде разгледан накратко, и все пак може да маркираме някои от известните факти.

В общи черти, вярванията им не се различавали съществено от тези на останалите индоевропейски народи. Тотемните елементи присъстват, а магията заема централно място. Много от келтските племена смятали за свои най-далечни праотци животни като коня, гарвана, глигана, котката, бика – такива са епидите, брановиките, лугите и други племена. Елен, мечка, кон, глиган, бик, гарван – това били ключови тотемни фигури в келтския свят.

Някои от дървесните видове също били смятани за родоначалници на дадени племена, като лемовитите, народът на бряста, ебуроните – народът на тиса и т.н. Нека не забравяме, че думата друид означава „владеещият познанията на дърветата“ и това предполага тясната връзка на друида с растителния свят.

Друидите извършвали своите тайнства под открито небе. Те не признавали друг храм освен дъбравите; дъбът заемал важно символично място във вярата на друидите – той носел идеята за вечността и мъдростта, божественото просветление, силата и единството между световете.

За друидите те били най-вече три: долен, горен и среден, често символично представени чрез морето, небето и земята, корените, стъблото и короната на Великото дърво.

Прави впечатление, че всичко в келтския свят било организирано в триади – богините имали три лица, световете били три, три са и частите на келтския символ „трискел“ и на трилитона.

Друидите, които били запознати с питагорейските възгледи, възприемали тройката като първото съвършено число; за тях две и четири били по-скоро небалансирани, защото нямали нищо по средата, като числата три и пет.

Една друидска триада казва: „Три са свещите, които просветляват всяка тъма – познанието, истината и справедливостта“. Триадата е характерна келтска поетична форма /тристишие, което друидите импровизирано изпявали в отговор на поставения им въпрос/ . Тя била начинът, по който се изразявала друидската мъдрост.

В Ирландия и Шотландия най-могъщото оръжие или средство на всеки друид било неговия собствен глас.Чрез него той/тя сътворявал/а светове в едно екстатично състояние и носел мъдрост от другите нива на съществуване за хората. Тази поетическа традиция е била приоритет на бардовете.

Друидите учели за взаимовръзката между видимите и невидимите светове, като поставяли акцента върху последните. Те били извор на мъдрост и познания. Друидите били изключително вещи в контактуването с тях, те учели, че при определени времеви и пространствени обстоятелства вратите към тези мистични светове се отваряли. Такива моменти стояли в основата на друидския празничен годишен цикъл.

Вярата на друидите в безсмъртието на душата и прераждането била толкова силна, че келтските войни влизали без страх от смъртта в битка, феномен, който удивлявал не само римските историци, но и римските пълководци.

Бидейки политеисти, друидите имали многообразен пантеон от богове и богини, всички те със свои интереси, желания и независимо съществуване.Вероятно първоначално те били израз на преклонението пред земята, природните сили, Слънцето, Луната и планетите, а по-късно получили човешки облик, без да загубят връзката с по-старите символи.

В основата на споменатия вече празничен цикъл стоял култът към Огъня, успоредно с този към Отвъдния свят. Самите празници били наричани „Огнени“ и били четири. Огънят е бил възприеман като особена духовна сила, разграничаваща го по един почти недоловим начин от другите елементи – Земя, Вода и Въздух.

Той притежавал магическите способности за разрушение и пречистване, трансформация и носел топлина, светлина и енергия, а заедно с това – живот и цивилизация.

Съществуват данни, главно от римски източници, че друидите практикували човешки жертвоприношения, но дали това отговаряло на истината все още се спори.

Въпросът за моралната и етичната позиция на друидството също е сложен за разясняване. Най-лесно би могло да се отговори, като се хвърли поглед на всичко, което е било свято за друидите – справедливост, честност,любов,смелост.

Ударението пада върху отговорността на всеки за неговите постъпки и изключва вярата в съдбата или неизменната воля на боговете. Земята и жената били свещени; същото се отнасяло за Слънцето и мъжа, животните, растенията, камъните и всичко съществуващо.

Част от етиката може да се извлече от отговора на водача на легендарното ирландско войнско общество „Фиана“ – Ойсин Малкия Елен. Когато Св. Патрик го попитал какво събира войните заедно, Ойсин казал: „Това, което ни държи заедно в нашите дни, е истината в нашите сърца и силата в нашите ръце, и справедливостта в нашите думи“.

През I в. пр. Хр. келтите вече били ограничени предимно в Западната част на Европа, притиснати от германските племена и римляните. Около 50 г. пр. Хр. повечето келтски племена били вече покорени от римляните или от други завоеватели.

Британските острови се превърнали в последния остров на келтската култура, но скоро и те били покорени от римляните, а векове по-късно от англите и саксите и викингите.

Друидите били подложени на гонения от всички нашественици, и тези, които оцелели, били принудени да преминат в нелегалност. Въпреки всичко, определени по-отдалечени области като някои райони на Ирландия се превърнали в истински резервати на друидическите знания.

Когато християнските мисионери стъпили на Островите, те заварили една все още добре функционираща друидическа система. Впоследствие Християнството и друидизма се преплитат, и в резултат на това се появява Келтската църква, която запазила много от белезите на древната религия.

Много от първите християнски служители били набирани от средите на друидите. Всичко това слага характерен отпечатък върху християнството на Островите, който може да се наблюдава и до днес.

През тъмните векове друидската традиция се запазила в лицето на бардите, които се превърнали в пътешестващи музиканти и шутове в кралските дворове. Има данни за съществуването на бардски училища чак до края на 16 – 17 век.

В края на 18 век започва процесът на преоткриването на друидическата мъдрост. През 1717 г. се поставя началото на съвременния друидизъм. На 22 септември 1717г. Джон Толанд свиква представители – друиди от всички части на Островите, и заедно създават Ордена на друидите. Днес повечето друидски ордени водят по един или друг начин началото си от този Орден.

Естествено се появява въпросът каква е причината за възраждането на друидската традиция. Защо говорим за друидизъм на прага на 21 векω Този път отговорът е прост – явно той има все още какво да предложи на хората.

Някои виждат в него един начин за повторно свързване с природния свят, за възстановяване на загубената връзка със Земята и за достигането на онова дълбоко вътрешно чувство на единство с цялото творение. Друидите били живото въплъщение и израз на това единство човек – природа.

Много хора виждат в изоставянето на старите начини на съществуване, близо до живата земя, причината за социалните и екологични проблеми, с които се сблъскваме днес. Така завръщането към тези стари, утъпкани пътища може да отключи мощна лечителска сила, която да преобрази света. Но днешният друидизъм не е отрицание на технологията, нито отхвърляне на обществото.

Той не е за оттегляне от света в една фантазийна градина на блаженството, където проблемите не се посрещат лице в лице; по-скоро той е потвърждение на нашите нужди в този живот и един енергичен опит да вземем съдбата си в свои ръце.

Някои избират друидството пред останалите форми на неопаганизъм; една от причините за това може да бъде желанието на хората да заземят себе си, да обосноват себе си в историята, като докажат, че техните разбирания и идеи идват директно по линията на техните праотци, а не са тяхна фикция.

От друга страна, друидството е не само клон на неопаганизма, но и обект на академично изучаване -той влиза в интереса на историци, археолози и митолози, които не се считат непременно за друиди или езичници.

И накрая, тук са и тези, които избират друидизма пред конвенционалните религии като християнството, будизма и исляма. Едно изследователско спускане в друидството за много хора е вдъхновяващо възраждане на европейската коренна духовност.

Без съмнение, стандартите и стилът на живот са се променили неимоверно много от ерата на келтите, и дори в границите на нашето собствено съществуване продължават да се променят. От друга страна обаче, човешките нужди за разбиране, общуване и единение, вдъхновение и осъществяване са останали същите.

Друидството е един път, който се опитва да реализира тези нужди. То представлява една постоянно развиваща се жива система от вярвания, която поставя в своя център хармоничното взаимодействие на човека със заобикалящия го свят.

То вярва в добрата същност и в съзидателния потенциал, който се крие във всеки един от нас, и се стреми да му даде възможност за изява и осъществяване. Едновременно с това не се опитва да отрича и другата страна на нашата природа – по-скоро търси срещната точка на тези две противоположности, която е утробата, от която се ражда всичко съществуващо.

Друидството е духовно в смисъл, че то открива ценности отвън материалното ниво. То не е религия, тъй като всяка религия изисква особена вярност, докато единствената друидска преданост е тази пред истината, стремежа към познанието и любовта към природата. Моралният заряд е основан на уважението, силата, справедливостта и автентичността.

Исторически друидизмът представлява своеобразно възраждане на религията, духовните концепции, вярвания на преобладаващата в Европа през Желязната епоха индоевропейска келтска култура.

Това обаче не означава, че модерният друидизъм е свързан само с определени националности, които водят своето начало от келтските праотци. Последното би противоречало с неговата същност друидизмът е една философско-мирогледна система, която е отвъд национални, полови, дори религиозни различия.

Точно както по времето на келтите, когато друидите имали правото на свободно преминаване през бойното поле на враждуващи келтски племена и със силата на мъдростта си ги обединявали, така и днес друидството е склонно да хвърля мостове между различията и да обединява народите на стария континент и света като цяло.

Тук имам предвид точно това – светът, взет като една хармонична цялостност от множество същества и животински видове, един от които сме и ние,хората. Пътят, който друидите сочат, е прост и винаги е бил такъв. Той е този на взаимното уважение, любовта и толерантността.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.