Изкуство,  Келтски свят,  Митология,  Традиции

Понятие за красота сред ирландските келти

03.03.2015г., автор: Ash, от https://lairbhan.blogspot.com, взето от: https://lairbhan.blogspot.com/2015/03/beauty-among-irish-celts.html

Превод: Сурен Исраилян 11.05.2020г.

Красотата е прекрасно и субективно понятие. В нашия модерен свят критерият, по който нещо се приема като красиво се е променял на всеки десетина години, защото модата се мени, а с нея и представата за това, кое е атрактивното. Тази година /2015/, през януари се появи едно прекрасно видео „Историческите критерии за идеално женско тяло“ /“Women’s Ideal Body Types Throughout History„/, което показа различни представи за женската красота в много култури през последните 3000 години.

Във клипа са включени идеалите за красотата от древния Египет и Ренесансовата Италия до модерната Америка и се вижда, как влияят на нагласите ни съвременните технологии и комуникации. Докато го гледах се замислих за подобни критерии при древните келти, както и ирландските стандарти за красотата и така реших да потърся информация и да публикувам статията си тук.  

По принцип се знае, че голямо чело и малка брадичка се смятат да атрактивни, както и светла кожа и руса коса (Joyce, 1906). Русата коса е била толкова харесвана, че сред галите и британските келти е имало практика да се изрусяват косите със вар, това научаваме от описанията на Диодор Сицилийски (Wilcox, 1985). Знаем, че ирландките боядисвали веждите си в черно с помощта на боровинков сок (Joyce, 1906). Тоест ирландките не са били против разкрасяването с помощта на изкуствените средства, както в случая са изрусените коси и тъмните вежди, дори когато ги нямали от природата.

И мъжете и жените оставяли косите си дълги и пуснати, въпреки че воините, според описанията понякога събирали косата на плитки към тила.  (Thomson, 2011). Косите се сресвали след всяко къпане, а къдравостта на косъма се приемала в Ирландия като признак на благородство. Косите имали сложни прически, които виждаме в картините от Ранно ирландско изкуство и цветните илюстрации. (Joyce, 1906). Дългата коса се е възприемала като признак на голяма красота, и съответно носенето на къса коса, освен ако не се е налагало по работа, е било много срамно. (Thomson, 2011). С други думи, дължината на косата е била буквален критерий за красота, според тогавашните социални стандарти .

Ръцете също са били мерилото за красотата, като се предпочитали бледите ръце с фини заострени пръсти (Joyce, 1906). Ноктите са били заоблени и боядисани в червено при жените, а за мъжете лошо поддържане ноктите се е смятало за срамно (Joyce, 1906). Това показва, че състоянието на ръцете е било важно както за мъжете, така и за жените и се е приемало като универсално мерило за красота, въпреки че за мъжете няма информация за оцветяване на ноктите, както е било при жените. Също така лицевата „козметика“включвала тониране на клепачите и бузите и за двата пола (Joyce, 1906).

В приказките физическото здраве се възприемало като атрактивно, но освен общата оценка не намираме подробности за него, по-скоро има косвени характеристики, като например в описания на дрехите. Ето как е била описана Феделм /Fedelm/ от Tain Bo Cuiligne: „Тя беше със жълта коса. Обличаше пъстро наметало със златна игла и избродирана в червено туника с качулка. На краката си слагаше обувки със златни закопчалки. Лицето й е беше овално, по-широко в челото и с малки скули. Веждите й бяха тъмни, направо черни. Прекрасните й черни мигли хвърляха сянка до средата на бузите. Устните й бяха сякаш изрисувани. Зъбите й изглеждаха като дъжд от перли. Тя имаше три плитки, двете вързани около главата, а третата падаше на гърба до прасеца на крака“ (O’Rahilly, няма дата)

От това описание виждаме, че Феделм отговаряла на стандартите за красотата, като е имала жълта кола, черни вежди, широко чело и малка брадичка, дълга коса, но всъщност почти нямаме информация за тялото й. Аналогично описание откриваме в Tochmarche Ferb: „Принцът, когото те придружавали е бил много красив и привлекателен. Бузите му бяха дълги, а погледът му – лъчезарен и открит. Косите му, дълги, къдрави и златисти падаха върху раменете. Горди и бляскави бяха очите му – сини и чисти, като кристали. Като върховете на гората през май или планинското цвете напръстник /foxglove/ бе всяка от бузите му. Представете си дъжд от перли, светещи от устата му, а устните му бяха като два корала. Бяла като паднал през нощта сняг бе шията му, и в същия тон бе и кожата му“(Jones, няма дата).

Отново виждаме привлекателна личност, с описание на цвета и дължината на косата, тена на лице и други подробности по фигурата, но нищо не се казва за физическото му тяло. Дори Кухулин /Cu Chulain/ често представян като най-справедливия човек в Ирландия е описан в Tochmarch Emire предимно с дрехите и колесницата си, авторът изтъква хубавите му зачервени бузи, тъмни вежди и бели зъби като индивидуален критерий за неговата красота. От това можем да направим извод, колко важно е било обличането като фактор за лична красота сред древните ирландци, заедно с вече споменатия тен на лицето, цвета на веждите и цвят на косата и дължината й. 

Кухулин
https://www.ancient-origins.net/myths-legends/irish-story-and-legend-cu-chulainn-002150

Красотата се оценява от зрителя, но тя също е част от културата. Това, което нашата култура определя като прекрасно ще влияе върху нашето понятие за красотата. За древните ирландци тя означавала да бъдеш добре облечен, с широко чело и малка брадичка, тъмни вежди и светла кожа, както и руса и дълга коса. Колко по-дълга, толкова по-добре. Тази красота не съвпада много със съвременните ни стандарти. 

Използвана литература:
Joyce, P., (1906) A Smaller Social History of Ancient Ireland
Wilcox, P., (1985) Rome’s Enemies
Thomson, C., (2011) All About That Celtic Hair
O’Rahilly, C., (няма дата.) Tain Bo Cualnge
Jones, M., (няма дата) Tochmarch Ferb

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *