Български автори,  История,  Трако-Келтика

Хоби и страст в антични одежди

11.09.2016г., автор Владимир Шишков, БТА/ от BOBSTH 06:45:01 11-09-2016 AM1422BO.003 06:45 , взето от: http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/1414409

Хоби и страст в антични одежди

Тракийската група „Антична Тракия“ има за цел Ямбол да стане домакин на фестивал на тракийската култура и да представя обществото на траките от времето на Одриското царство от Четвърти век пр. н.е. и след това, разказа в интервю за БТА Константин Зайков – първият в Ямбол възстановчик.

Участниците издирват и проучват исторически източници, хроники, артефакти и дори рисунки по стари съдове. Започнали са с лични средства, но ще търсят и спонсори. Консултанти на идеята за възстановяване на тракийския период са историците професор Румен Иванов, професор Неделчо Неделчев, Христо Терзиев.

Ново направление – животът на траките

С годините Зайков и хората около него единодушно стигат до извода, че величието и културното развитие на траките досега не е представено по подобаващ начин, а някак между другото, като част от римските кохорти или гръцките войски. Затова насочват интересите си като възстановчици към пресъздаване изключително на живота на траките.

„Битът и културата на нашите предци не са били на по-ниско равнище от гръцките, ние сме потомци на един разумен и културен народ, чието наследство, по стечение на историческите обстоятелства, не е достигнало пряко до нас. Ще разработим темата на отделни модули: облекло, хранене, оръжия, лов, занаяти, божества, ритуали,“ казва Зайков.

Заедно с дузина съмишленици вече са сформирали първата чисто тракийска група, нарекли са я „Антична Тракия“. Символ на групата е лабрис – характерна двуостра тракийска брадва. Плод на техните ръце и въображение са изработването на облеклата и въоръжението, а също на военното оборудване, жилищата, предмети на труда и всичко от живота на най-старите обитатели на тази част от Балканския полуостров.

В своя фейсбук профил Коко Зайков, както е по-известен в Ямбол, отбелязва: „Тази групичка отразява усилията на хора от Ямбол и региона, както и на техни сподвижници и приятели, да пресъздадат част от историческата действителност от Античността. Това е историческото време, когато разединените тракийски племена на Балканите се подчиняват на мощта на Римската империя. Ние показваме различни аспекти от живота на предците ни – култура, бит, занаяти, военно изкуство и др. Подготвяме се за участие в различни фестивали, филми, тематични срещи, обучаваме младежи и деца. Мислим, действаме, учим, научаваме, говорим си и изпитваме огромно удоволствие от това, което правим!“

В крепостта „Кабиле“ е Втора Луцензийска кохорта

Висока и плътна стена от изострени в края масивни дървени греди, караулни кули, здраво залостени врати – като познат кадър от филм е силуетът на римски военен лагер. Копието в умален мащаб на един от символите на римското владичество може да се види от година в археологическия резерват „Тракийски и античен град „Кабиле“ на десетина километра от Ямбол. Зад здравите стени кипи живот, но със 17-вековна давност.

Луцензиите са били келти, заселили се в днешните територии на Португалия и Южна Италия три века преди Христа. Те са участвали в превземането на Дакия от римляните, както и в други завоевателни войни на Рим. След активната военна служба са изпратени да охраняват южната граница и вътрешния ред в провинция Тракия, южната част от необятната Римска империя. Изпълнявали са ролята на днешната жандармерия, обяснява възстановчикът.

Зайков разказва, че неговото хоби е напълно споделено и от дъщеря му Вероника. То се породило преди пет години, докато негови съмишленици от Свищов, Добрич, Пловдив и други градове са успели да поставят своето хоби на здрава „антична“ земя. Главното условие в това начинание е автентичността при пресъздаването на Древноримската епоха от Четвърти век преди Христа до Четвърти век от новата ера, дословното възпроизвеждане на тогавашните дрехи, бит, обичаи, вярвания, въоръжение, екипировка, военна организация и дори храна.

Като римски офицер – центурий, Зайков и членове на създадената от него ямболска група от петнадесетина мъже за възстановки са известни не само в страната, били са канени и са участвали в международни фестивали и чествания в румънския град Констанца /древния Томи/, в Рим и в Алба Юлия, в гръцкия град Маратон.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *