Келтски свят,  Литература,  Митология

Истории, разказвани от бардове – 3. „Раждането и детските години на Фин мак Куул“

от https://bardmythologies.com

Публикува се с изрично съгласие на авторите на сайта.

Превод: Сурен Исраилян: 02.05.2020г.

Уважаеми приятели ! Продължавам да превеждам най-известните истории, разказвани от бардове, които според мен са уникалното културно наследство на Ирландия. С тази поредна оригинална история на келтите /а гелите на Ирландия са част от тях/ отново искам да оборя стереотипа за „жестоките варвари, готови само да проливат кръв“ и тъй нататък и тем подобни… Това е третата история, преведена от мен, днес ще маркирам всички със заглавие „Истории, разказвани от бардове, за да можете да ги четете като поредица, защото мисля да преведа поне десетина от около 50 подобни текста. Както и при другите публикации, прилагам и аудиоформат, присъстващ в оригинала. Приятно четене и слушане !

Преди много години в Ирландия имало силна бойна дружина, наречена Фиена /Fianna/. Членовете й били млади мъже, живеели далече от хората, преследвали и отстрелвали дивеч в летните месеци, а през зимата празнували и се веселили. За да живеят така, всички напуснали семействата си и се отказали от всякакви права, но си създали собствени, които неотклонно спазвали. Мотото им било: „Сила на крайниците, чистота на сърцето и дела според думите“.

Никой от Фиена не притежавал земя, нито пък имал желание за притежаване. Те били прочути със своето благородство; хората казвали, че ако листата на дърветата биха били от злато, а вълните на морето – от сребро, хората на Фиена щели да ги раздадат на всички. Те били безкрайно великодушни и очаквали същото от другите. Във всяка къща тогава имало врата и ако някой от Фиена почукал на нея, бил посрещнат и подпомогнат за всичко, което биха поискали. Те се придвижвали из Ирландия, където поискат, от север на юг, от изток на запад и знаели всичко в тази държава: най-добрите места за спане, за намиране на храна, знаели и пътя към Отвъдното и затова били уважавани от хората.  

Веднъж няколко деца на благородници ги издирили и поискали да станат част от тях. Тогава един от хората на Фиена, Калти мак Ронан /Cáilte Mac Rónáin/, им разказал история. Един крал на Ирландия починал и оставил двама синове. Децата му решили да разделят Ирландия помежду си поравно. Един от синовете избрал всички скъпоценности, стоките, стадата, пасищата за добитъка, украсата, крепостите и градовете на Ирландия, а друг взел всички скали, реките, ядките, плодовете, пъстрата сьомга и дивеча. Благородниците възкликнали, че това било много нечестна сделка. Тогава Калти отговорил, че когато избират първата или втората половина на Ирландия, става ясно с какво се отличават хората. Всеки от благородниците веднага си представил, че би сключил много по-изгодна сделка, но те усетили, че човек с втората част на Ирландия би бил по-щастлив във Фиена.

И така през летните месеци хората на Фиена скитали из Ирландия, живеейки в дивата природа и намирайки прехраната си от лов на дивеч. Но през зимата решили да останат по домовете на благородниците. В замяна на това се сражавали като наемни войници за стопаните си, ако имало нужда. Те се отплащали за престоя си, като развличали хората, всяка вечер около Фиена било като на празник. Сред тях имало добри разказвачи, поети и музиканти, а техните разкази за летните подвизи скъсявали дългите зимни дни на всеки, с когото се срещали.  

Скоро във Фиена се появили две групи. Едната се казвала Клан Морна /Clan Morna/, а другата Клан Башна /Clan Baiscne/. Куул /Cumhaill/, водачът на Фиена, бил от Клана Башна и всички го признавали за лидер. Той бил прочут воин, с чувство за справедливост и разбирателство. Притежавал магически предмет, наречен Окстърската Торба /Oxter bag/. Тя била направена от кожа на щъркел и се смятала за едно от най-ценните неща на Фиена. Когато нещо било необходимо на Куул, той просто бръквал в торбата и вадел това, което е поискал, без значение какво е било то.

Но един от хората на Клана Морна, Гол мак Морна /Goll Mac Morna/, могъщ воин на Фиена, постоянно се противопоставял на Куул. Той винаги оспорвал водачеството му по дребни поводи, но конфликтът никога не се разраствал, защото Гол мак Морна винаги избягвал директния сблъсък с Куул. Една зима напрежението между тях станало толкова голямо, че двата клана се разделили. Кланът Башна бил с Друида Тайг /Tadhg/, а Кланът Морна – с краля Кон Кед Катах /Conn Cead Cathach/.

Тайг имал дъщеря Муирна /Muirne/ и Куул се влюбил в нея в зимните месеци и поискал ръката й от друида. Друидът отказал, но Куул бил толкова влюбен, че не послушал бащата на момичето. Той отвлякъл Муирна с надеждата да се върне при баща й, когато тя се съгласи да се  омъжи за него и да го притисне за женитбата при свършен факт. Когато Тайг разбрал за отвличането, той се ядосал и отишъл при краля Кон Кед Катах с молба последният да изпрати армията си, за да убие Куул и целия  му клан, тоест половината от Фиена. Армията на краля всъщност била другата половина на Фиена, от клана Морна, така че двете части разбрали, че трябва да воюват един срещу друг.

По време на тази битка Гол мак Морна убил Куул и станал водач на Фиена. Окстърската торба била открадната и най-голямото богатство на Фиена било изгубено. Но Муирна заченала дете от Куул преди смъртта му. Друидът Тайг бил бесен, заплашвайки да убие Муирна, но сестра й Бодмал /Bodhmall/ се намесила и я закарала в планините Слийв Блум /Slieve Bloom/, където я пазела. Муирна родила момче, наречено Демне /Deimne/, и първите шест години то било отглеждано в Слийв Блум от майка си и леля си.

Муирна била жената-елен, тя можела да бяга заедно с елените и дори по-бързо от тях. Научила и сина си да прави същото. Ето защо той бил с такова име – Демне, означавало “малко еленче“. Той можел да бяга по-бързо от елените и да плува толкова добре, колкото сьомга. Леля му Бодмал обучавала воини, много от които издържали тежките изпити за приемане във Фиена. Тя научила Демне на всички бойни изкуства, съществували в Ирландия. Когато бил малко момче, тя често играела с него, като го преследвала, бягайки около едно дърво и удряйки го с пръчки от амброзия, докато момчето не било достатъчно бързо да я догонва в обиколките и да я удря с подобни прътове!

Когато Демне навършил 6 години, Гол мак Морна е разбрал за него и решил да го убие заедно с майка му. Бодмал облякла Демне в дрипи и го пратила с група пътуващи поети. Те обикаляли страната надлъж и шир,  срещали се с най-различни хора и тогава на Демне му измислили прякора Фин /Finn/, защото имал златиста коса. Той прекарал една година с поетите, научавайки техните истории и поеми, а когато станал на 7 години, срещнал една жена, синът на която бил убит от велик воин. Знаейки колко е близка връзката между една майка и детето й, Фин обещал да отмъсти за смъртта на нейния син. Той намерил воина, предизвикал го на двубой и го убил. Когато оглеждал убития, открил странна торба върху тялото му, направена от кожата на щъркел. Изглежда това бил същият човек, който откраднал Окстърската торба от убития Куул! Фин не знаел нищо за това, но решил да вземе торбата. 

След това Фин отишъл да се учи при един стар друид, наричан Енгъс /Aengus/, който от седем години бил отдаден само на търсенето на риби и нищо друго. Той се опитвал да хване Сьомгата на знанието. Всяка година тази риба плувала в Отвъдния свят, за да вкуси плод от Дървото на живота и след това се връщала обратно. Плодовете на Дървото на живота й давали всички знания на света, а това означавало, че който изядял тази риба, щял да има познания за всичко от нашия и отвъдния свят. След седем години стоене с въдица Енгъс станал изгърбен и превит. Такъв го видял Фин, друидът буквално станал кожа и кости, защото не искал да се занимава с нищо друго, което да го отвлече от лова на рибата. Фин предложил да бъде с Енгъс, да му набавя и готви храна, а друидът в замяна на това да го приеме като ученик. 

Енгъс възвърнал силите си след грижите на Фин и обучил момчето на изкуството да съчинява поезия, докато седели на речния бряг. И след много усилия Енгъс успял в своето търсене. Той хванал умната Сьомга на знанията ! Друидът я дал на Фин да я сготви, но го предупредил, че момчето не трябва да опитва дори и най-малката част от рибата, защото тя била само за него.

Когато Фин готвил рибата на огъня, един мехур се появил върху нея и той решил да го пукне, но опарил пръста си и неволно го пъхнал в устата си, за да го охлади. Когато рибата била готова за ядене, Енгъс опитал едно парче и разбрал, че някой я пробвал преди него и знанието отишло при друг. Той попитал Фин дали е хапнал от рибата, дори и малко парче, а момчето възмутено отговорило, че не бил. Сетне Фин признал на Енгъс, че си е опарил пръста с рибата и го сложил в устата си, за да се охлади. Друидът му казал, че може да изяде цялата риба, защото знанията от целия свят вече са у него. Фин казал, че не се чувства различен след случката с рибата, но Енгъс му обяснил, че за да получи знанията, които търсил, той трябвало да пъхне пръст в устата. И оттук нататък, ако Фин искал да разбере нещо или да види бъдещето, достатъчно било да пъхне пръста си между зъбите и така той можел да получи отговора.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *