История,  Келтски свят

Откриха двореца на крал Артур, отново

04.08.2016г., от Площад СЛАВЕЙКОВ, взето от: https://www.ploshtadslaveikov.com/otkriha-dvoretsa-na-kral-artur-otnovo/

Къде? Разбира се до Тинтаджъл, легендарното му родно място. Но не е сградата, която се се смяташе досега

Замъкът Тинтаджъл от XIII век, доскоро неправилно популярен като родното място на Артур - защото е построен 800 г. след краля. - Откриха двореца на крал Артур, отново
Замъкът Тинтаджъл от XIII век, доскоро неправилно популярен като родното място на Артур – защото е построен 800 г. след краля.

Загадъчният произход на британския археологически комплекс, често свързван с легендите за крал Артур, става още по-загадъчен (бел. прев. – по същия начин у нас отново беше открито най-старото обработено злато в света). Археолози са открили внушителните останки на най-вероятно кралски дворец от Тъмните векове в Тинтаджъл, на полуостров Корнуол, Югозападна Англия. Дебелите приблизително един метър стени би трябвало да са принадлежали на резиденцията на владетелите на древното британско кралство Думнония от VІ в., разказва „Индипендънт“.

Учените водят спорове дали Артур наистина е съществувал и дали не е събирателен образ между няколко исторически и митологични фигури. Намирането на вероятен дворец от Тъмните векове (бел. прев. – наричани у нас „ранно Средновековие”, VІ-ІХ в.) от археолози, финансирани от фонда „Английско наследство”, ще предизвика дебати в заинтересованите кръгове, защото според средновековни текстове Артур е заченат в Тинтаджъл като резултат от незаконната връзка между легендарния британски крал Утер Пендрагон и Игрейн, красивата съпруга на корнуолския владетел Горлоис.

Разказът, може би основаващ се на по-стара легенда, за първи път е записан от уелския или може би с бретонски произход монах на име Галфрид или Джефри Монмътски. Произходът и царуването на Артур заемат голяма част от неговото най-известно произведение Historia regum Britanniae („История на британските крале”, издадена у нас като „История на бритите” през 1996 г.), едно от най-значимите за западноевропейската средновековна литература произведения.

Книгата е завършена между 1134 и 1138-а, по време, когато Тинтаджълското възвишение, където е открит комплексът от Тъмните векове, е необитаем. Известните руини на замъка Тинтаджъл, които се виждат и днес, са от постройка, издигната едва век след времето на Галфрид. Твърдението на писателя, че Артур е заченат в отдавна изоставената крепост на това място, може и да произлиза от днес вече изгубена по-стара местна легенда или квазиисторически извор.

Романите на популярния писател Бърнард Корнуел и филми като „Крал Артур” (2004) представят Артур като пост-римски британски пълководец, организирал местната отбрана срещу езичниците-англосакси. На около 300 километра източно от Тинтаджъл се намира град Уинчестър, традиционно идентифициран като Камелот, „столицата” на крал Артур и исторически център на англосаксонското кралство Уесекс. Малко по-близо, на около 250 километра северно от замъка, в Уелс, е Карлиън, смятан също за една от резиденциите на легендарния владетел в уелската национална традиция. Предания за Артур свързват легендарния герой и неговите рицари и с редица места във френската област Бретан от другата страна на Ламанша.

Сградата с дебели каменни зидове, за която археолозите допускат, че може и да е дворец, датира от V или VІ в. сл. Хр., тоест от периода след оттеглянето на римляните и преди нахлуването на англосаксите в Британия, когато легендите поставят царуването на Артур. Съвпадение или не, откритието резонира с най-популярната британска средновековна легенда и ще поднови публичния и академичния интерес към мястото. „Дворецът” на пост-римски аристократи в Британия от този период би могъл да бъде и укрепена провинциална вила на едри земевладелци, тоест да има и по-дълбок пласт от епохата на римската власт на Острова.

Откритието на археолозите е от голямо историческо значение – дори и без връзка с легендите за Артур. За първи път във Великобритания е открита значителна постройка от V-VІ в., тоест от наистина тъмния период между края на римската власт и нахлуването на англосаксонските завоеватели, когато британските келтски племена живеят в състояние на фактическа анархия. Разкопките досега са разкрили каменни стени с еднометрова дебелина, стъпала и добре заравнени подове от каменни плочи.

Някои от сградите в комплекса са относително просторни. В последните месеци са разкрити над десет постройки. Две от тях са по 11 метра дълги и по 4 метра широки. Хората, обитавали толкова добре построени сгради, трябва да са имали висок ранг. Археологическите находки включват голямо количество керамични и стъклени фрагменти, свидетелстващи, че обитателите са се наслаждавали на вино от днешна Западна Турция, както и зехтин от Егейския басейн и Тунис – тоест от римските провинции Азия, Ахея и Африка. Вероятно част от недостигналите до нас в цялостен вид стъклени съдове са съдържали и скъпи парфюми. Собствениците на тези богатства са ядяли храната си от изискани съдове, внесени от целия римски свят и са пиели в чаши, произведени в Галия (днешна Франция).

В последните седмици са открити над 150 фрагмента от керамични съдове, включително амфори за внос на вино и зехтин от Източното Средиземноморие и изтънчена посуда.

Вероятният дворец изглежда е бил част от луксозен комплекс от десетки сгради, покриващи голяма част от Тинтаджълското възвишение. Другите структури може да са помещавали занаятчии, воини и други служители на владетеля, живеещ тук – може би кралят на Думнония.

Целият комплекс трябва да е функционирал през V и VІ в., но да е западнал в началото на VІІ в. Досега не са открити следи от катастрофален край в населеното място. Но втората половина на VІ и началото на VІІ в. са известни като времето на унищожителна чумна епидемия (т. нар. „Юстинианова чума”, ранен предвестник на Черната смърт от средата на ХІV столетие), която достига и Британия, след като шества из цялото Средиземноморие. Възможно е Тинтаджъл да е бил изоставен в резултат от болестта, а не от политически събития или военни конфликти. Но е известно и че през VІІ в. британското владение в Корнуол се свива на юг и запад от Тинтаджъл под натиска на настъпващите саксонски нашественици, основали Уесекс.

Освен за живота на британската племенна аристокрация преди 1 500 години, находките създават добра представа и за мястото на Западна Британия в тогавашния свят. Изглежда, че с кризата и разпада на Западната римска империя не е настъпила автоматична изолация и край на търговските връзки с отдалечени земи. Въпреки че Източна и части от Централна Британия вече са били завладени от германски (тоест англосаксонски) завоеватели и заселници, дошли от днешна Дания, Холандия и северна Германия, големи райони в западната част на Острова все още са оставали християнски и под контрола на местни британски владетели.

Тези британски области може би са запазвали или подновявали търговските и политическите си контакти със свиващата се Римска империя. Римляните изоставят Британия в 410 г. и напълно губят контрол над Западна Европа между 435 г. и колапса на Западната империя от 476. Но към 554 г. Източната империя със столица в Константинопол, съвременния Истанбул, си връща части от Западното Средиземноморие, по-точно Италия, Северна Африка и Южна Испания. В резултат римската търговия още веднъж достига бреговете на Атлантическия океан, включително Британия.

Основната привлекателност на Британия за римляните (или ромеите) вероятно е корнуолският калай, необходим за производството на бронз. Част от трафика на балтийски кехлибар към Южна Европа също преминава през Британия. Възможно е ромеите да са гледали на Думнония, както и на други западнобритански кралства като на подчинени държави или поне съюзници, може би и с квазиофициален статус на владетелите в ранговите таблици на имперската аристокрация. В действителност оттеглянето от Британия в 410 може и да е било официално смятано за временна мярка, която не променя трайните отношения между империята и нейните далечни поданици. Има сигурни данни, че ромеите изпращат финансова помощ на бритите в VІ в., тоест повече от век след традиционната дата на оттеглянето си от Острова. Има и свидетелства, че римските власти се опитват да използват теоретичното си върховенство над Британия като разменна монета в дипломацията си (бел.прев.: например когато пълководецът Велизарий подигравателно „предлага” Британия на визиготите, които великодушно са му „отстъпили” вече завладяната от ромеите Сицилия, според Прокопий Кесарийски).

Последните разкопки в Тинтаджъл, които завършиха на 2 август тази година, са под ръководството на археолозите Джаки Новаковски и Джеймс Госип от Корнуолския археологически екип.

„Откриването на сгради, обитавани от аристокрацията, може би дори от местните крале в Тиндаджъл, променя разбирането ни за значението на мястото. То помага да извадим на бял свят интригуваща картина на живота в място с такова значение в исторически слабо познатите векове, последвали края на римската администрация в Британия”, казва Уин Скът, куратор на „Английско наследство” за Западна Англия.

Възвишението Тинтаджъл, място на прочутия замък от ХІІІ в. и на новооткрития комплекс от V-VІ столетие, е управлявано от „Английско наследство” и е отворено за посещение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *