Друиди,  Изкуство,  История,  Келтски свят,  Митология

Интервю с Кристоф Клод Кадуел за друидите, Тиле и съвременните възгледи за келтите.

Кристоф Клод Кадуел – преподавател, художник и творец от Франция. Той е страстен почитател на келтската култура и е член на AFC „Асоциация на Келтите във Франция“.

Превод от английски: Сурен Исраилян 27.04.2020г.

Уважаеми приятели ! С помощта на нашия приятел Кристоф Кадуел започвам една образователна инициатива, с цел да представя съвременните възгледи и сведения за келтите. Мисля, че формата на интервю е най-удобна за достъпно обяснение на реалния живот на тези народи в миналото и днес, както и за оборване на многото и понякога доста упорити стереотипи. Планирам да подготвя серия от подобни интервюта, вероятно и с други наши приятели, за да представя истинското лице на тази култура. Ако имате въпроси, на които не сте открили отговори – пишете ми в коментари, ще ги включим в следващите интервюта. А по повод на стереотипите – днес прочетох една статия /на английски език/, в която римските действия в Галия са били expansion /експанзия, завладяване/, а келтските походи в Европа – invasion /нашествия, нахлувания/, коментарът оставям за вас. Приятно четене !

  1. Каква е вашата гледна точка за живота и дейността на друидите ?

Думата ‘druid’ („dru-wids“ на галски) означава „знаещ много“ /’Strong-Knower’/. Обаче според Плиний /Pliny/ тя идва от келтското име на дъб (‘deruos’), следователно се превежда като „Познавач на Дъб“, което е напълно погрешно схващане.

От сведенията, с които разполагаме, келтското общество е имало двама водачи: вожда (принц, крал и т.н.) и друида, но именно друидът реално е ръководел общността. Друидите се набирали от синове на аристократи, а обучението им можело да продължи до 20 години, което се равнява на днешния срок от детската градина до докторантурата.

Друидите са били разделени в няколко категории, а учението им по-скоро е било свързано с практиката: те са били проповедници, учители, съдии, историци, лекари, астрономи и упражнявали много други професии. Били са експерти във всички научни области на тогавашния свят, но същевременно се явявали философи, пазителите на традициите, както и военните водачи.

Обучението е било само устно, но въпреки представата на хората, келтите са използвали писмения текст – предимно кратки описания на сметките и ежедневните нужди. Най-дългият намерен текст е календарът от Колини /Coligny calendar/, който дава много информация за келтска година от времето на II век. Всичко, свързано с религията, е било само устно. По този начин знанията са се запазвали в ръцете на специалисти, а също така това е помагало за развитието на паметта и за подбор на най-добрите ученици.

Ние знаем много малко за келтската религия: не познаваме ритуалите, нито молитвите, нито митологическите текстове. Имаме легенди, които могат да се намерят в средновековните ирландски ръкописи, но тъй като те са били написани от християнски монаси, в тях има добавени библейски елементи (Потопът и Ноев Ковчег, битката между доброто и злото и т.н.). Келтите са имали многобройни богове и богини, чиито имена и качества понякога се различавали в различни общности.

Дълго време учените смятали, че келтските ритуали се се правели само след природата. Но вече знаем, че келтите са празнували и в затворени свещени места, наричани „неметони“ /nemetons/, които представлявали големи площи, обградени със стени, където е имало сгради за свещени пиршества и церемонии, достъпни само за определени хора по време на четирите празника-фестивала. Популярните описания на друидите като шамани са грешни. Те са били по-скоро подобни на брамините /brahmans/ от индуистката вяра. Много от техните учения съвпадат. Например, и в двете религии светът се е родил с помощта на огъня и водата и щял да завърши от огъня и водата, докато нашият свят е бил създаден от глиган (въпреки, че вероятно е имало много легенди за създаването на света, за които нямаме никаква информация). Друидите, както и брамините, са били както свещенослужители, така и политически лидери. Но при келтите реално не е съществувал принципът на прераждането, вместо това е имало различни метаморфози, използвани от избраните личности, като Туан мак Карил, Финтън или Талиесин /Tuan mac Carrill, Fintan,Taliesin/. Светът на мъртвите е бил в средата на техния живот, но извън тях: по високите хълмове, под езерата, зад океана, в места, които човекът не можел да стигне. 

Нека да е ясно: друидите изчезнали скоро след появата на римляните в Западна Европа; те съществували още няколко века в Ирландия, но с доста ограничени права и накрая се слели с християнските монаси. Съвременният друидизъм не е продължение на Старата Религия; той е само философското движение, създадено преди три века. То е било вдъхновено от Масонството и Християнството, на базата на грешките и фалшивите документи и няма нищо общо с древните друиди.

2. Разкажете за така наречените „три категории“:  бардове, овати и друиди.

Това е съвременно разделение и е част от нео-друидизма, тоест не отговаря на реалната йерархия от древността. В континенталната Галия наистина е съществувало разделение на три категории, но функциите им са били по-скоро допълващи се. „Друидът“ е било общото понятие за всички членове от класата на жреците, като например в Ирландия е имало разделение дори на повече категории.

Можем да посочим три различни функции на древните друиди по следния начин::

  • Бардът /Bard/ е бил пазител на традициите, майстора на одите и сатирата; той е бил в състояние да даде на един войн вечна слава или да го затрие със своите думи. Той можел да води умрелите в Отвъдния Свят с музика и песни.
  • Ватът /Vates/ („оват“ /’ovate’/ е съвременна дума, произлязла от погрешното произнасяне от гръцки език) е бил тълкувател, прорицател и изпълнител на жертвени ритуали. Той разчитал поличби, като полета на птиците или начина на падането и кървенето на човек, убит с жертвена цел. Това задължение е било единственото, позволено на жените (например, Феделма /Fedelma/ в Ирландия, тълкувателки от остров Сен /Isle of Sein във Франция), но при определени условия, които все още не са известни. До този момент няма никакви следи от Келтската астрология.
  • Друидът /Druid/ е бил проповедник и водач на общността. Той отговарял за обществените култови церемонии и е бил съветникът на краля.

3. Нека да поговорим за царство Тиле. Има ли доказателства за връзка на Тиле с галския език и връзка с Галия ? Кое е вярно според френските учени: келтското Тиле, разбито от траките, или хората от Тиле сами са се изтеглили към Галатия ?

Полибий, античен автор от Гърция е споменавал за келтското царство Тилис /Celtic kingdom of Tylis/, съществувало през III в.пр.н.е. То е било създадено от галите, оцелели след похода на военния водач Бренос /Brennos/ към Делфи /Delphi/ и Балканския полуостров след разпадането на Македонското царство, предизвикано от смъртта на Александър Велики. Тогава келтите побеждават траките и контролират голяма територия в продължение на около 80 години. Предполага се, че са изградили пристанища на Черно море, на които са разрешили на гърците да се заселят на брега на морето. Византия е била задължена да плаща на келтите, за да запази мира в земите си. След 80-годишното царуване келтите са били победени от траките, а оцелелите са се изтеглили към Мала Азия (сега Турция) и са били тези, които гърците наричали „галати“ /’Galatians’/. Дори и днес в съвременен турски език съществуват келтски думи.

Келтски артефакти са били намерени на много места в съвременна България, като Мезек, Монтана, има вероятност крепостта Сердика да е било първоначално келтското селище на племето скордиски /Scordisci/. За съжаление много от тези находки и досега се водят „тракийски“ в българските музеи, въпреки че със сигурност са келтски.

Точното място на столицата на царство Тиле все още се оспорва (село Тулово ? Одрин ?), същевременно много археолози определят за това място хълма „Арковна“, защото самото име Тиле вероятно означавало „хълм“, „повдигнато място“ (както е на ирландски-гелски ‘tullach’). Открити са много келтски монети с името Кавар ‘Cavaros’, последния келтски крал, а това име е със сигурност галско и означава „герой“ или „велик“.

Обаче ние все още не знаем, кои точно келтски племена са били тук; вероятно те са били наемни воини от различни галски племена. Съвременните историци твърдят, че езикът на галатите приличал на устните говори на някои белгийски гали, а малкото известни имена на техните кралете потвърждава техния произход. Оръжията и бижутата им са били направени точно в латенския стил, но нямаме никакви данни за религиозните вярвания на тази общност.

4. Напоследък думата „келтски“ в много научни изследвания, в това число и в България се пише само с кавички. Някои обясняват това с факта, че е обобщен термин на няколко стотин племена, другите наричат келти, келтибери и др. – гали /Цезар/, трети въобще отричат присъствието на келтите /Дж.Колиз/.  Вашето мнение ?

Факт е, че келтите никога не са били етнически единни. Общото мнение е, че думата „келтски“ /’Celtic’/ се отнася към култура с местна специфика. Обикновено теоретиците казват, че келтската култура се е появила в Източна Австрия – Халшат (Hallstatt) и се е разпространила сред съседните племена благодарение на търговията и техниките за производство на металните уреди и оръжия. С течение на времето почти целия Европейски континент приел културата, организацията и вярванията на келтите, с местните особености. И тъй като търговските контакти са били добри, скоро се е появила една обща култура, която включвала дори хора от други етнически групи. Възможно е, че келтският език се е говорел само от елита, а обикновените граждани не почитали келтските богове, но ние нямаме доказателства за това.

Това, което знаем е, че те никога не са били единен народ с главен водач. В Галия е имало поне 60 различни народа, всяко едно със своето управление, специфика и вярвания. Всяко племе е имало ‘mediolanon’ (Свещено Място), а естествените граници на народите са били горите, хълмовете или реките. Сред тях са били “доминиращи” народи като Арверни или Едуени (Arverni, Edueni), общностите се разделяли на подчинени “клиенти” /зависими от местния богаташ хора/ и васали. Но дори и така те не са били единна нация, а по-скоро се определяли като част от дадената общност. Друидите са се събирали веднъж годишно в свещено място в земята на Карнутите /Carnuti/, където обсъждали политическите въпроси, търговските отношения, полагали клетви и просто общували. Това място, все още не открито от археолозите, може условно да се приеме като географския център на древна Галия. Един от галските народи се наричал Битуриги /’Biturigi’/, ‘Кралете на Света’, бихме могли да ги определим като пазачите на свещената галска културна среда.

Има една нова теория, че „покелтването“ /’celtisation’/ е дошло от Запада, а не от Изтока, че тази култура се е появила първо в Испания, след това е дошла в Западна Европа по брега на Атлантическия океан, и накрая е проникнала на континента по реките. В Книга на Нашествията в Ирландия /The Book of Invasions/, пише, че „синовете на Мил“ са дошли от Испания. ДНК анализ потвърдил, че ирландците нямат общи гени с хората от Халщат и Ла Тене, но са много близки към населението на Галиция. Въпреки това, тази теория има малко последователи.

Всъщност, къде се намират келтите в Ирландия ? Ако келтската култура се определя според латенските артефакти, трябва да приемем, че няма келти в Ирландия. Този въпрос е много политически, но все пак вероятно гелите /Gaels/ са по-скоро едно от прото-келтските племена, по-старо и от континенталните келти, а доказателство за това е наличието на гелския език.

5. Какво е отношението на съвременното френско общество към келтското културно наследство ? Има ли противници на келтите във Франция ?

Векове наред думата „келти“ е била синоним на варвари, на предците на простосмъртните, докато аристокрацията „произлизала“ от френските воини. След това се появи Астерикс /Asterix/, който перфектно разобличи французите след Втората Световна война: храбри и нацупени, горди и неорганизирани. Всъщност авторите му са събрали всички клишета от учебниците от XIX век и създали напълно карикатурен образ на днешния френски народ.

За последните 50 години са били направени много открития; дори знаейки, че в съвременния френски език има по-малко от 300 галски думи, ние разбрахме, че келтите не са живели в дървени колиби посред гората, а са имали градове и истински храмове. Че те не са обезлесили горите заради земеделието, защото днешната Франция е по-„зелена“ от Галия ! Имената на повечето френски градове и региони са келтски, а хората отдавна забравили техните римски имена: Париж не е Лютеция /Lutecia/, а столицата на париси /Parisii/.

Галската култура е богата и изискана, но за съжаление, малко хора знаят това. Все още съществува негативизъм, а някои историци продължават да твърдят, че всичко цивилизовано идвало от Рим и Гърция. Има още много работа в информирането на обществото.

Друг проблем е, че тази култура била присвоена от националистите и регионалистите, които в техните фалшиви идеи са обявили келтската култура за единствената и истинската такава във Франция, а всичко друго, включително и исляма, според тях е било на нашественици. Това отблъсна доста свободомислещи хора, които иначе биха се заинтересували от келтите. Аз направих един експеримент: попитах моите ученици за галите, те отговориха „Астерикс“, попитах за келтите, те казаха „Бретан“/’Brittany’/. Отговорите показват, колко дезинформация и грешки има в днешното време и се иска много работа за промяната на това положение. 

6. Според нашите приятели от Ирландия, съвременната ирландка има по-малко граждански права, отколкото по време на келтите. А как е в съвременната Франция  ?

Много се изговори за положението на жените в келтските общности. Ние знаем, че са имали повече права от жените в Рим или Гърция, че те можели да наследяват, дори ставали водачи, воини и пророци. Има няколко прочути исторически фигури като Будика /Boudicca/ или Принцесата на Викс /Princess of Vix/, но сякаш това е било по-скоро изключение. В митологията имаме Кралицата Медб (или Мев) /Queen Medb [Maeve]/, древната богиня на независимостта, която е била превърната в човешко същество в легендите. Ако погледнем митовете, виждаме идеята за Богинята Майка /Mother-Goddess/. Но принципът на създаването все пак е бил за мъжки същества, а не женски.

Не бива да се идеализира келтското общество, то е било патриархално, а жените не са били равни с мъжете, дори когато са имали повече законови права от тези на другия пол. Въпреки това, което са ви казали вашите ирландски приятели, днес в Ирландия, Франция или България жените са доста по-свободни от келтките, защото могат да вършат работа, която искат и се третират като юридически равни с мъжете. 

Келтската представа за жените се градяла върху древната представа за живота. Никой не разбирал от процеса на репродукцията. Древните хора, смятали, че спермата идвала от мозъка, минавала през целия гръбначен стълб и след това се разпръсквала в тялото на жена. Матката е била само канал, помагащ на бебето да порасне и да излезе на света.

Келтите, също като индусите смятали, че човекът имал две души: смъртна душа (нашата идентичност), която притежавали и мъжете и жените, тя умирала, когато умирало тялото на човека. А другата е безсмъртна душа, която е била вечна и никога нямало да умре. Жените са имали една душа, а безсмъртната се давала само на мъжете. Ето защо воините рязали на мъжете главите, а на жените гърдите – за да спрат „съживителния“ процес. Това също така обяснява, защо жените са се смятали за по-нисши същества.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *