Занаяти,  Келтски свят,  Митология

Истории, разказвани от бардове – 1. „Пътешествието на Бран“

взето от: https://bardmythologies.com/the-voyage-of-bran/

превод: Сурен Исраилян 08.04.2020г.

Публикува се с изричното разрешение на собствениците на сайта.

Уважаеми приятели ! Знаете ли, какво е да преведеш на един дъх ? Това се случи с мен при превода на този текст. Някога замислили ли сте, как точно са разказвали бардовете ? Вероятно, трябва да си представим зала в някой замък, с голяма маса, отрупана с храни и напитки и хората заедно с краля, които със светнали очи слушат, как бард разказва поредна история от живота на келтите. Поне аз така си го представих, докато четях текста. Включил съм и аудиоформат /на английски език/, който присъства в оригинала. Приятно четене и слушане !

Преди много години в Ирландия е живял Върховният Крал, наричан Бран. Той не се е интересувал от кралските си задължения и един ден, по време на празник, тайно напуснал двореца, за да се отдаде на мирен и спокоен живот.

Веднъж, когато се е разхождал сам, доловил звуците на прекрасна музика. Тази мелодия е влизала в главата му така, сякаш досега никога не е чувал по-добрите звуци. Бран се огледал наоколо, за да види откъде е идвала тя, но накъдето и да се обръщал, музиката сякаш е звучала точно зад гърба му. Накрая, прекрасната музика го е успокоила и той е заспал. Докато спял, той е имал видение: прекрасна жена от Отвъдното, която му пеела за Земята на Жените, където е царяла радост и удоволствия, и никога не е имало горести и коварство.    

Когато се събудил Бран е забелязал, че държи в ръцете си сребърен клон със златни ябълки. Не разбирайки, какво означавало това, той се е прибрал в замъка си. Вечерта, по време на празник, пред него се е появила същата жена от съня му, но този път всички присъстващи в залата са я видели. Тя е заговорила с Бран, и му е казала да дойде да я намери на Острова на Жените. След това сребърната клонка се пренесла от Бран в ръцете на жената и тя е изчезнала.  

Без да губи време Бран е подготвил кораб за пътуването си. Тримата му доведени братя решили да дойдат с него и довели всеки по 9 човека. Те отплували на запад, в непознати води, в които дотогава никой никога не е ходил. Докато плували, Мананан Мак Лир, бог на океаните ги е доближил със своята колесница. Бран и хората му като видели това, загубили гласа, а богът дръпнал юздите на колесницата и спрял пред кораба им да поговорят. Той им е казал, че тяхната лодка не е плувала във водата, а в градината и това, което те виждали като морски кончета и пяна, в неговите очи е било зелена морава, пълна с цветя и войници, които обикаляли тази земя. Той е изпял песен за чудесата на Земята Под Вълните, на която е бил господар, след това се е сбогувал, като им казал, че пътувал на среща със жената на крал, който щял да бъде бащата на дете, наречено Монган.

Бран и неговите хора пак подкарали кораба, и не след дълго пристигнали на остров, наречен Мой Мил или Островът на Радостта. На брега е имало много хора, но когато Бран и хората му ги попитали дали е имало много път до Острова на Жените, те само се смеели и гледали вторачено към тях. Тогава един от хората на Бран скочил от кораба и стигнал до брега, за да получи отговора на техните питания. Но когато този момък е стъпил на брега, той започнал глупаво да се смее и да гледа вторачено към кораба, сякаш не познавал хората си. Бран и хората му обикаляли острова отново и отново, приканвайки своя спътник да се върне на кораба, но той не отговарял на молбите им и само глупаво се смеел.  

Притеснени, Бран и неговите хора продължили по пътя си. Те стигнали до Острова на Жените и видели жената от видението на Бран. Но Бран и хората му са били предпазливи, след това което се е случило с техния приятел и са се държали на разстояние от брега. Тогава жената е хвърлила кълбо с прежда по главата на Бран. Бран вдигнал ръцете за да се предпази. Кълбото се е оплело в ръцете му, и жената от брега започнала да дърпа и навива преждата, като по този начин придръпнала кораба и хората в него към брега. 

Когато те акостирали на брега, мъжете били заведени в прекрасна къща и пред всеки от тях се е появила чиния. Независимо от това кой колко е ял и пил, чиниите винаги са оставали пълни, а чашите не пресъхвали. Когато те се наяли и напили до сита, една жена завела всеки мъж в стаята му, добре подредена и ги оставила да спят.   

Мъжете са останали на Острова на Жените една година, по техните сметки. Всеки ден е бил спокоен и лек. Те само се отдавали на игрите и подобни занимания, яли, пили, радвали се на живота, а жените се грижели за всичко, което поискали. Но един от хората на Бран, Нехтан започнал да усеща носталгия. Той непрекъснато тормозел Бран за връщането у дома. Други са го щъткали, но той започвал да говори с всеки от тях, напомняйки им за родния дом и хората, които са останали там, докато накрая Бран е омекнал и те започнали да се готвят за връщане у дома в Ирландия.

Кралицата на Острова дръпнала Бран настрана и му е казала, че ако се върне, щял да си има само мъка. Но Бран нямал избор. Тогава Кралицата му е казала, че на връщане той трябва да вземе техния спътник от Острова на Радостта, а когато пристигнел в Ирландия, той не трябвало да докосва земята с краката си. Бран се съгласил с това и те отплавали.

Когато пристигнали на Острова на Радостта те извикали спътника си по име и той веднага е скочил в лодката и отново е бил с акъла си, стъпвайки на борда на кораба. След това те се запътили към Ирландия. Но когато наближили брега, забелязали, че морската ивица се е променила. Земята е изглеждала по съвсем друг начин, от горите нямало и помен, а хората изглеждали сякаш смалени, посърнали и изнемощени. Те извикали хората от брега, но сякаш никой не е чул за тях. И тогава е дошъл един старец, който казал, че когато е бил малък, чувал за крал Бран, но тази древна история е била почти забравена.

Нехтан, който е страдал от носталгията, не искал да приеме това. Той е скочил от палубата на кораба и се озовал на брега. Но когато петите му са докоснали земята, той се превърнал в купчина прах. Бран е разбрал, че той и неговите хора са се губели стотици години, никога няма да могат да се върнат у дома. Бран е издълбал с буквите на Огъм върху каменни плочи историята за пътешествието му и ги е хвърлил на хората от брега. След това той и спътниците му са обърнали кораба, и пропътували три пъти по петдесет острова по пътя към Отвъдния свят. А какви приключения са ги очаквали после – никой не знае ! 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *