Български автори,  История

Генетични изследвания за произхода на българите и близостта им с други народи. Я. Й. Шопов (2007) – Част I.

Авангардни изследвания на древните българи, т .1 (2), стр .3-47, (2007) Я . Й . Шопов , Институт   по   древни   цивилизации , София , YYShopov@Yahoo.com

взето от: https://www.academia.edu

https://www.academia.edu/1331863/%D0%AF.%D0%99.%D0%A8%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2_2007_%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B7%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0_%D0%B8%D0%BC_%D1%81_%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8._-%D0%A7%D0%B0%D1%81%D1%82_I?email_work_card=thumbnail

Публкува се с изрично съгласие на автора.

Уважаеми приятели ! Вероятно сте забелязали, че в блога се въздържам от публикуването на статии с нови, модерни „открития“, от рода на, че българите са си от Балканите, траките са си българите и че келтите тръгнали оттук … Предлагам на вашето внимание чисто научен труд, без импровизации за това кои са били тук, а кои не. И естествено има и келтски елемент: българите и келтските народи сме далечни братовчеди с общ индоевропейски корен. Тоест, нормално е да имаме много общи неща, за които търся и публикувам много материали тук. Приятно четене !

Резюме  

Направен е пълен обзор на генетичните изследвания за произхода на българите и близостта им с други народи (по данни от 23 статии на 17 независими екипа ). Изчислени са генетичните разстояния на българите с 80 народа и народности по бащина линия и с 35 по   майчина линия. Предложено и мотивирано е въвеждане на етногенетически маркери, които са по-млади хаплотипове, характеризиращи връзките между народите след тяхното етническо   обособяване. Показано е, че използването на етногенетическите маркери, дава по-прецизни резултати от конвенционалните методи за изчисляване на генетичните разстояния между народите. Демонстрирано е, че българите са едни от най-преките в Европа наследници на първите създатели и разпространителите на земеделието, което е в основата на цивилизацията. Доказано е, че съвременните българи са идентични с прабългарите. Те са индоевропейци, най-близки с народите от западна Европа и с наследниците на траките, а най-далечни със славяните  

I.   Въведение

През 8-10 хил. пр .Хр. индоевропейците са били един народ обитаващ централна и източна Европа. По време на неолита и енеолита Балканите са обитавани от индоевропейците (Всемирная история, 1955), още преди обособяването на отделните им клонове народи (иранци, траки, гърци, илири, келти, хети, немци, славяни, балти и т. н.). Това обяснява генетическата близост между всички индоевропейци, и особено между европейските им представители (Vernesi et al.,2004). Разглеждането на формирането на индоевропейските народи и преселенията им (Шопов ,1998) показва , че създаването на европейската общност се явява възстановяване на индоевропейската общност съществувала преди хиляди години (Шопов, 2001).

Резултатите от пан-европейския генетичен проект и анализа на генофонда на човечеството по женска линия убедително доказаха, че дори съвременните българи са индоевропейци, но най – далечни от славяните (руснаците и поляците) и нямат никаква следа   от тюркски гени (Димитров,2002, Richards et al. (2000)).

Задълбочените изследвания за произхода на езика на древните българи (Марр (1925), Державин (1946), Добрев (1995), Шопов (1998, 2000, 2001, 2002a, 2003, 2004), Шопов и др. (2002- б ), под печат) показват, че езика на (пра)българите е от индо-иранската група на индоевропейските езици. От тези важни  резултати следва, че през периода след V-IV хил. пр. Хр. българите са населявали иранското плато заедно с иранските народи. Многобройни археологически и исторически данни за древни българи на територията на днешен Иран са намерени от Шопов (2004). Това навежда на мисълта, че в  резултат на Потопа в  Черно море древно-българските племена се отделят от индоевропейците, като мигрират на юг през Мала Азия и в последствие се преселват в планината Загрос (сега в Иран ), където отсядат не по-късно от 3900 г. пр. Хр. Това се потвърждава и от българските топоними (Шопов и др ., 2005).

Цел

Целта на това изследване е проверка на съществуващите представи за произхода на българите и близостта им с други народи с помощта на последните фундаментални открития на генетиката и етногенетиката (Rosser et al., 2000 и др.). Основните използвани методи са:

  • 1. Археология
  • 2. Генетика
  • 3. Антропология
  • 4. Палеогеография (топоними )
  • 5. Абсолютно  радиовъглеродно датиране
  • 6. Океанология
  • 7. Исторически сведения.

Данни за разселване на индоевропейците

Най-старите обитатели на черноморското крайбрежие са били индоевропейците (Всемирная история, 1955, Wiik, 1999), (към които   са принадлежали и древните българи). От индоевропейците се отделят иранските народи и се преселват в планината Загрос и Иранското плато (Ариана), между VI-IV хил. пр. Хр., а по-късно нахлуват по р. Инд (Пакистан) и Ганг в Индия (Шопов и др, 2007а). Те достигат на изток чак до делтата на Ганг (сега в Бангладеш). Вероятно това преселение е предизвикано от Потопа в  Черно море (Шопов, 2001, Shopov et al., 2004, Шопов и др., 2007а). (Пра)българският календар е най- ранният индикатор за наличие на обособена българска народност. Неговото начало е 5504г. пр. Христа, което съвпада с времето на Библейския Потоп датирано от (Shopov et al., 1996) в интервала5600-5500г. пр. Хр., което съвпада с независимите датировки на потопа в Черно море (Dimitrov, 1982, Ryan et al., 1997). От тези две датировки (които съвпадат в рамките на експерименталната грешка) следва, че Потопът е станал в  Черноморския басейн, тогава обитаван от индоевропейците, в това число и от предците на българите . Тогава е и началото на византийският календар (Шопов   и  др., 2007а).

https://html1-f.scribdassets.com/9irk30p60w1doagd/images/2-d2f8ab6bc3.jpg

Фиг. 1. Територии населени от индоевропейците (IE), баските (Ba) и   уралските народи (U) преди 5500г. пр. Хр. /По Kalevi Wiik (1999) Europe’s oldest language/. Българите попадат в частта заселена от индоевропейците  

Фиг. 2: Територии населени от индоевропейците (IE) след 5500г. пр. Хр. и обособяване и отделяне на балтите (B), келтите (C), угро-фините (FU), германците (G), иберите (I) и славяните (S) от тях 5500-3000г. пр. Хр. /По Kalevi Wiik (1999) Europe’s oldest language/. Тук българите попадат в частта от индоевропейците преселила се в Мала Азия съдейки по българските топоними там (Шопов и др., 2005)

Абсолютните датировки на Потопа (Shopov et al., 1996), датировките   на потопа в  Черно море (Dimitrov,  1982, Ryan et al., 1997) и изследванията на Wiik (1999) за разселването на индоевропейците   показват , че Потопа е предизвикал разселването и обособяването на отделните клонове на индоевропейците. Преди 5500 г. пр. Хр. индоевропейците са обитавали значителна част от бреговете на Черно море (фиг .1). В  резултат от Потопа след 5500г. пр. Хр. настъпва постепенно отделяне и обособяване (фиг .2) на балтите, келтите, германците, иберите и славяните от индоевропейците (Wiik, 1999). Колкото по-близо във времето са се отделили два клона на индоевропейците, толкова по-близки са те по обичаи, бит и култура. Съдейки по българските топоними българите попадат в частта от индоевропейците която се е преселила в Мала Азия (Шопов и д ., 2005).

Лингвинистични бележки:

Езикът на древните българи е от източно-иранската група на индоевропейските езици (Добрев (1995), Шопов (1998, 2000, 2001, 2002a, 2003, 2004), Шопов и др .(2002- б, в, 2005 б, под   печат)). Народите от тази група с a изиграли ключова роля при формирането на индоевропейската езикова общност, защото са колонизирали Индия и са занесли там ведическата култура и ведите. Те тръгват от общата територия на индо-европейците (около западния бряг на Черно море (Фиг. 1)) минават през Ирак (по археологически данни индоевропейците заселват гр .Самара в Двуречието, Ирак около 5200г. пр. Хр.), Иран, Пакистан, Афганистан, Узбекистан, Индия (Шопов, 2001) и стигат чак до Бангладеш и Китай. Това обяснява защо картата на топонимите в Индия образувани от българските етноними (Шопов, 2003) съвпада с картата на ведическите племена в Индия публикувана от индийски специалисти (The History and Culture of the Indian People,1968). Тези топоними показват активни контакти на българите с индийците в много далечно минало, т. е. пряко участие на прабългарите в нашествието на ведическите народи в Индия и в процеса на индоевропеизация на местното население   Индия. Индийците произнасят името българин  като балгхар(а) в  резултат на закономерно езиково потъмняване (Шопов и др., 2002-в), а балхара е една от титлите на махараджата в Индия (Добрев , 1994). Украинците и до днес ни наричат балхари (Й. П. Шопов, частно съобщение). Академик Державин (1946) смята, че етногенезиса на българския народ достига с корените си далечното доиндоевропейско минало и че “българите са българи, а не турц , не  татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най-древните доиндоевропейски народи ”. Державин (1946) твърди , че българите имат общ прародител с хазарите, иберите, шумерите, кимерите (вид източни иранци) и италиките. До тези заключения той достига н  базата на палеолингвинистичен анализ, на базата на палеолингвинистичните изследвания на Марр (1925). Последните генетични изследвания потвърждават тези негови концепции. Той твърди, че българите са протоиндоевропейци, т. е. българите са започнали да се формират като народ още преди формирането на индоевропейците (преди 9800 години). Концепциите на академик Державин (1946) са били в основата на курсовете по българска история преподавани в Софийския Университет по Сталиново време, когато Державин е бил   президент на Всеросийската академия на науките. След това обаче те  са били “забравени” много бързо по политически причини.

Следва Част II….. Част IX

Благодарности.  Настоящето изследване е проведено в рамките на   договор 731 на Националния съвет за научни изследвания на Министерството на Науката и образованието

Ползвана литература :

Всемирная история (1955), т.1, Францева Ю. П. (отг. редактор) ГизПЛ , Москва, стр .214-222, 530-1,594

Всемирная   история (1956), т.2, Францева Ю. П. (отг. редактор) ГизПЛ, Москва , 899 стр.

Державин Н. С. (1946) История на България, т. 1 Произход на българския народ и образуване на първата българска държава на балканския полуостров., Славиздат, С., с. 203-7

Димитров Д. Ил. (2002) Пан-европейски генетически проект (Резултати и значение. Българска перспектива). Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация – същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 февруари 2002 г., София, стр. 6. http://www.seedot.com/esf/historyconference.html 

Добрев П. (1995) Езикът на Аспаруховите и Куберови българи. Речник и граматика. изд. Огледало, София, 178 с.  

Кременски И. (2005) Гените на българите и цивилизацията на Европа в: Древвните българи в основите на световната история, материалната и духовна култура и цивилизацията. Доклади и съобщения от Втората сесия на Общобългарската научно-практическа конференция София 21-23 март, 2005 г . София, МАБИК , с. 37-38

Марр Н. (1925) Избранные работы , т. V, стр. 323-372.

Плетнева С. А. (1976) Хазары, „Наука“, Москва , 93 с.

Симидов Ф. (1900) Прочутият Филип Тотю войвода (наречен “хвърковатият Тотю”). По личния  разказ и забележките на войводата. Русе, 1900г., преиздаден от Издателство на ОФ, София, 1972г., 424 с.

Шопов Я. Й. (1998) Изследванията на д-р Петър Добрев върху историята на прабългарите – в: кн.“Царственник на българското достолепие”, ИК “Иван Вазов”, София, стр. 179-183

Шопов Я. Й. (2000) Най-ранни сведения за присъствието на прабългари в Двуречието. – Доклад на Националната научна конференция на тема: “2000: Приносът на Българите в Световната цивилизация”, 1- 2 ноември 2000г., София.

Шопов Я. Й. (2001) Българската държавна традиция през вековете – Разширено  резюме от лекцията изнесена на “Българския ден” в Европейския Университет във Флоренция на 4 Май 2001. – сп. Авитохол, бр .14, стр .43-45. http://www.stranicata.com/snd/durzhavnata_tradiciq.doc  

Шопов Я. Й. (2002- а) Най-ранни писмени сведения за присъствието на прабългари в Двуречието.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация – същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 февруари 2002 г., София, стр 9-10. http://www.seedot.com/civilization/bigprogram.html  

Шопов Я., Т. Ялъмов , С. Шопова (2002- б) Древната религиозна система на прабългарите и въздействието й върху религиите в средна Азия. Разширени  резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация – същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 февруари 2002 г., София, стр.8. стр 9-10. http://www.seedot.com/civilization/bigprogram.html

Шопов Я. Й., Л.Т. Цанков, Т. Ялъмов, Л. Ненчев, Г. Канканосян (2002- в) Компютърен анализ на фамилните имена в телефонния указател на София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход .- сп . Авитохол, бр .19, стр . 21- 30.

Шопов Я. Й. (2002- г) Количествена оценка на историческите твърдения. Първи приложения за оценяване на сродството на древните българи с други народи. Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация – същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 февруари 2002 г., София, стр .24-5. http://www.seedot.com/civilization/bigprogram.html

Шопов Я. Й. (2003) Произход на топонима Мадара и разпространението му по света.- Изложение изнесено на кръглата маса “ Мадарският конник” на 22 Март 2003 г. в Софийския Университет  “Св. К . Охридски”. –  Авангардни изследвания на древните българи, т .1, стр . 40-44, (2007)

Шопов Я. Й. (2004) Исторически и Археологически следи от присъствие на древните българи на територията на днешен Иран. – Доклади на юбилейната конференция по Иранистика в чест на 10тата годишнина на специалността Иранистика в СУ “Кл .Охридски” на 21 Май 2004 г. – Авангардни изследвания на древните българи, т. 1, стр. 24-34.

Шопов Я. Й., Л. Цанков, Т.  Ялъмов, М. Мутафова, Х. Азади, Г. Хнканосян (2005) Неизвестни данни за миграциите на древните българи в Евразия: Данни от топоними, хидроними и етноними. – в кн. „Корени на българската цивилизация, изд. Бул Корени, София, стр. 241- 251.

Шопов Я. Й., и др ., (2005 б) Сходни думи и старинни термини в български и хинди – Произход и значение. – Доклади на юбилейната научна конференция по случай двадесетата годишнина на специалност “Индология” в Софийски Университет “Св .Климент  Охридски”; в: Древните българи в основите на световната история, материалната и духовна култура и цивилизацията .- Доклади  и съобщения от Първата сесия на Общобългарската научно-практическа конференция, София 18- 20 октомври, 2004 г. София, МАБИК , с . 31-46

Шопов Я. Й., П. Димитров, Д. П. Димитров, Б. Шкодров (2005 в ) – Българската държавност и пренасянето й в Европа. (Потопът: най – стар  писмени свидетелства и миграциите на българите). Доклад на Международната научна конференция “Българската държавност в Европа пред своя 20 век”, 18-20 март 2005 ., Исторически факултет на   Софийския Университет “Св. Климент Охридски”. –  Авангардни изследвания на древните българи, т .1, стр .3- 23.

Шопов Я. Й.,  Ялъмов Т., (2005 г ) Сравнителен анализ на роднинските думи и термини в български и други езици .- Доклад на Втората сесия на Общобългарската научно – практическа конференция София 21-23 март , 2005 г . София .

Шопов Я. Й., Л. Цанков, Т. Ялъмов, М. Мутафова, Х. Азади, Г. Хнканосян (под печат ) Сходни и еднакви топоними, хидроними и етноними в България и Иран .- Доклади на юбилейната конференция по Иранистика в чест на 10- тата годишнина на специалността Иранистика в СУ “Кл. Охридски” на 21 Май 2004 г .  

Яблонский  Л. Т. (1987) Некрополи Болгара. В  кн .: Город Болгар. АН   СССР. М. Наука., стр. 124-142.

Dimitrov P. S. (1982) Radiocarbon datings of bottom sediments from the Bulgarian Black Sea Shelf. Bulg. Acad. Sci. Oceanol. 9:45-53

Ryan W.B.F., Pitman W.C.I., Major CO, Shimkus K, Moskalenko V, et al.   (1997) An abrupt drowning of the Black Sea shelf at 7.5 kyr BP. Geo-Eco-Marina 2:115-25 (Spec. Publ.)

Richards M , V Macaulay , E Hickey , E Vega , B Sykes , V Guida , C Rengo , D Sellitto , F Cruciani , TKivisild , R Villems , M Thomas , S Rychkov , O Rychkov , Y Rychkov , M Gölge , D Dimitrov , E Hill ,D Bradley , V Romano , F Calì , G Vona , A Demaine , S Papiha , C Triantaphyllidis , G Stefanescu , JHatina , M Belledi , A Di Rienzo , A Novelletto , A Oppenheim , S Nørby , N Al-Zaheri , S Santachiara-Benerecetti , R Scozari , A Torroni , H J Bandelt (2000). Tracing European founder lineages in the NearEastern mtDNA pool.  Am J Hum Genet. 2000 Nov ;67 (5):1251-76

Rosser Z. H., Tatiana Zerjal, Matthew E. Hurles, Maarja Adojaan, Dragan Alavantic, Antуnio Amorim, William Amos,  Manuel Armenteros, Eduardo Arroyo, Guido Barbujani, Gunhild Beckman, Lars Beckman, Jaumе Bertranpetit,  Elena Bosch,  Daniel G. Bradley,  Gaute Brede, Gillian Cooper, Helena B. S. M. Corte-Real, Peter de Knijff, Ronny Decorte,  Yuri E. Dubrova,  Oleg Evgrafov,  Anja Gilissen,  Sanja Glisic,  Mukaddes Golge,  Emmeline W. Hill,  Anna Jeziorowska, Luba Kalaydjieva, Manfred Kayser,  Toomas Kivisild,  Sergey A. Kravchenko,  Astrida Krumina,  Vaidutis Kučinskas,  Joгo Lavinha, Ludmila A. Livshits,  Patrizia Malaspina, Syrrou Maria,  Ken McElreavey,  Thomas A. Meitinger,  Aavo-Valdur Mikelsaar,  R. John Mitchell,  Khedoudja Nafa,  Jayne Nicholson, Suren Nurby, Arpita Pandya,  Jori Parik, Philippos C. Patsalis, Luhsa Pereira, Borut Peterlin,  Gerli Pielberg, Maria Joгo Prata,  Carlo Previderi , Lutz Roewer, Siiri Rootsi, D. C. Rubinsztein, Juliette Saillard, Fabricio R. Santos, Gheorghe Stefanescu,   Bryan C. Sykes,  Aslihan Tolun,  Richard Villems,  Chris Tyler ‐ Smith,  Mark A. Jobling (2000). Y-Chromosomal Diversity in Europe Is Clinal and Influenced Primarily by Geography, Rather than by Language. Am. J Hum. Genet ., 67: 1526–1543.

Shopov Y.Y. , L.Tsankov, L.N.Georgiev, A.Damyanova, Y. Damyanov, E. Marinova, D.C. Ford, C.J. Yonge, W. MacDonald, H.P.R.Krouse (1996) Speleothem Luminescence proxy Records of Annual Rainfall in the Past. Evidences for „The Deluge“ in Speleothems.“- in book „Climatic Change- the Karst Record  „, Ed. by S.E. Lauritzen. KWI , Bergen, p. 155-156 http://www.karst.edu.cn/igcp/igcp379/1997/part3-4-3.htmhttp://www.glnet.edu.cn/IGCP379/1997/part343.htm

Shopov Y., T. Yalamov (2004) The oldest written version of the flood story and its relevance to the migrations of the ancient Bulgarian (invited paper)- Abstracts of Varna workshop on “Assesment of the Black Sea Sedimentary System Since the Last Glacial Extreme”, Assemblage Project of EC, 23-26 October 2004, Ed. by D. Solakov, p. 27 .

Vernesi C., David Caramelli, Isabelle Dupanloup, Giorgio Bertorelle, Martina Lari, Enrico Cappellini, Jacopo Moggi Cecchi, Brunetto Chiarelli, Loredana Castrì, Antonella Casoli, Francesco Mallegni, Carles Lalueza-Fox and Guido Barbujani (2004), The Etruscans: A Population-Genetic Study. The American Journal of Human Genetics , volume 74, page 694-704

Wiik К . (1999) Europe’s oldest language? Books from Finland 3/1999, p. 207-212

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *