Български автори,  История,  Келтски свят

Култът към Меркурий в Рим и Западните провинции

гл. ас. д-р Божидар Драганов, катедра “История и археология”, Пловдивски университет „Паисий Хиландарски“

В: Годишник Collegium Historicum, том I, изд. Гутенберг, 2011, 332-347. ISBN 978-954-617-115-3

Публикува се с изрично съгласие на автора

взето от: www.academia.edu

https://www.academia.edu/10234651/%D0%9A%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%8A%D1%82_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%9C%D0%B5%D1%80%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B9_%D0%B2_%D0%A0%D0%B8%D0%BC_%D0%B8_%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%B8.%D0%92%D0%93%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B8%D0%BA_Collegium_Historicum_%D1%82%D0%BE%D0%BC_I_%D0%B8%D0%B7%D0%B4._%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B3_2011_332-347

Римският Меркурий има малко общи черти с Хермес. Той е преди всичко бог на търговията, стокообмена и печалбата и като такъв е изобразяван с кесия пари в ръце, която се превръща в негов основен отличителен атрибут след началото на І в. сл. Хр. Произходът на култа към бога все още представлява отворен въпрос сред изследователите, занимаващи се с римска религия, като в научните среди са разпространени две основни теории. Представителите на първата теория твърдят, че Меркурий всъщност е interpretatio Romana на гръцкия бог Хермес, докато представителите на втората отстояват на мнението, че Меркурий е местен бог, много по-близък до етруския Turms и римския Dei Lucrii, който само присвоява иконографията на гръцкия си корелат /2/.

Както вече споменахме, в римската религия Меркурий е възприеман като бог на търговията и търговците и това може би е неговата най-ранна функция, тъй като самото му име е във връзка с думите „merx“ – „стока, търговия“ и „mercor“ – „купувам“ /3/. Проучвайки етимологията на теонима, трябва да се спомене, че римският латински език познава само консонантната основа merc- (merx, mercies), докато извън Лациум се утвърждава удължената основа mercui, срещаща се върху керамични фрагменти от Capua, Южна Италия. Поради тази причина някои автор допускат, че името Mercurius може да не е по произход римско, а да е привнесено от съседните италийски области. В по-ранни текстове името на бога се среща и под формите Merqurius, Mirqurios или Mircurios /4/.

Писмените извори потвърждават, че още през 495 г. пр. Хр. първият центурион на легион Marcus Laetorius посвещава храм на бог Меркурий, като в същия ден е основано и сдружението на търговците

––––––––- забележки към страницата ––––––––––––––––
1. Настоящата статия е част от въвеждащата глава на дисертацията на автора – „Култът на Хермес в римските провинции Долна Мизия и Тракия“.
2 Bonfante, L. Etruscan Life and Afterlife. Detroit, 1986, p. 265.
3 Батаклиев, Г. Кратка антична митология. С., 1945, с. 23–26.
4 Combet-Farnoux, B. Mercure romain, les Mercuriales et l’institution du culte imperial sous le Principat augustéen. – In: Aufstieg und Niedergang der römischen Welt, 17, 1, Berlin/New-York, 1981, pp. 464–466
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

(collegium mercatorum) /5/. Този акт го превръща в едно от най-старите божества, почитани по гръцки модел, на което е издигнат храм в Рим през V в. пр. Хр./6/. Храмът на Меркурий се намира на Circus Maximus между Авентинския и Палатинския хълм. Самото му местонахождение, между укреплението на плебеите – Mons Aventinus и центъра на патрициите – Mons Palatinus, подчертава медиаторската роля на бога. Там е и място както за срещи и търговия, така и за състезания. Не е засвидетелстван flamen, който да отговаря за култа към Меркурий, но в негова чест и в чест на майка му Мая на 15 май (месеца, носещ името на Maia Maiestas) се провежда всеобщ фестивал – Mercuralia. По време на този празник търговците взимат вода от Фонтана на Меркурий (aqua Mercurii), намиращ се в близост до Porta Capena, с която поръсват както стоката, така и главите си, принасят в жертва на бога свиня и се молят да скрие всичките им досегашни лъжи и измами, както и да им даде възможност за успешни заблуждения в новите търговски преговори /7/. Римляните посвещават първия плод от смокиновото дърво, както и първата печалба, от което и да е начинание на Меркурий, а всичко намерено с късмет се счита за дар от бога /8/.

По време на републиканския период Меркурий е почитан основно като бог на красноречието и посредничеството, докато в императорския е тачен предимно като пазител на търговията и търговците. Неслучайно неговите основни атрибути подчертават именно тази функция. Кесията с пари (marsupium) е символ на успешната професионална дейност – търговия, занаятчийство и т.н. От друга страна, кадуцеят (caduceus) би трябвало да се възприема не само като отражение на ролята му на пратеник, но и като символ на добре извършената търговска сделка, превръщайки се впоследствие в имперски символ на мира и просперитета /9/.

Когато се проучва в детайли даден представител на римския пантеон, трябва непременно да се обърне внимание на факта, че неговата иконография и култ често са подвластни на политическата пропаганда. Като цяло тези тенденции са най-ясно доловими при анализа на нумизматичните паметници. Меркурий също не представлява изключение в тази общоимперска схема. Той, заедно с Аполон, Марс, Силван и Венера

––––––––- забележки към страницата –––––––––––––––
5 Ливий, Т. Историята на Рим от основаването на града. І–VІ. С., 2004–2009, ІІ, 27.
6 Gavrilović, N. A Contribution to the Study of the Cult of God Mercury in Moesia Superior. – Archaeologia Bulgarica, XIV, 2010, 1, p. 57.
7 Ovide, P. Les Fastes. I–II. Paris, 1993, V, 663–692.
8 Батаклиев, Г. Кратка антична митология…, 1945, 23–26.
9 Siebert, G. Hermes. – In: LIMC, V, 1990, 1, pp. 373–374

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

е избран като едно от божествата, които най-успешно представят pax Augusta. Според някои изследователи Август спира избора си върху Меркурий, търсейки иконографски и символни аналогии с Mercurius ter Maximus (‛Ερμῆς ‛ο Τρισμέγιστος, ‛Ερμῆς Λόγιος) /10/. За него богът е възприеман главно в аспекта му на Pacifer, като това е ясно доловимо върху монетите, емитирани по време на неговото управление, при които изображенията на Август и Меркурий са безгрижни и поетични /11/. В периода на Августовия класицизъм портретът се превръща в обект на култа. Чрез него Август започва да търси връзка и да се отъждествява с Еней, Тезей и Ромул, дори и с Нептун, заради победата си при Actium. Стига се и до идентификацията Август-Меркурий, при която Август е изобразен с кадуцей, което цели да наложи култа към императора между търговците и дребните собственици. Впоследствие се появяват геми, които изобразяват бюстове с портретни черти на обикновения римлянин заедно със символите и атрибутите на Хермес-Меркурий /12/. Сред паметниците, представящи Август-Меркурий, едни от най-интересните са теракотен архитектурен релеф от покрайнините на Рим /13/ и мраморен олтар, съхраняван днес в Museo Civico Archeologico, Болоня, върху който, освен Август-Меркурий, е изобразена и Dea Roma /14/. В бюст-тежестите на Хермес-Меркурий от Ватиканския музей и Лувъра, увенчани с корона и лента, спускаща се на раменете, се установява влиянието на Августовите изображения, което несъмнено е търсен ефект с цел финансово-политическа пропаганда /15/. Въпреки това Август предпочита да бъде асоцииран с един римски Novus Mercurius, който въплъщава в себе си не само черти на покровител на търговията, но и отражение на материалните и духовните елинистически ценности /16/.

––––––––- забележки към страницата –––––––––––––––
10 Combet-Farnoux. Mercure romain…, 1981, pp. 488–489.
11 Mattingly, H. The Roman Imperial Coinage. Vol. I. Augustus to Vitellius. London, 1968, p. 62.
12 Simon, E., Bauchhenss, G. Mercurius. – In: LIMC, VI, 1992, 1, pp. 515–516.
13 Vermeule, C. Greek Sculpture and Roman Taste. – Boston Museum Bulletin, LXV, 342, 1967, pp. 179–180.
14 Galinsky, K. Venus, Polysemy, and the Ara Pacis Augustae. – AJA, XCVI, 3, 1992, p. 473.
15 Милчева, Ал. Бронзов бюст-тежест от Нове. – В: Археология, ХХХІV, 1, 1992, с. 34.
16 Ştirbulescu, Ch. Statuete de bronz de epocă Romană din colecţia Muzeului Naţional de Istorie a României. – In: Muzeul Naţional de Istorie a României. Corona Laurea. Studii în onoarea Luciei Ţeposu Marinescu. Bucureşti, 2005, p. 512.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Калигула стига дори по-далеч в предпочитанията си към бога, като често е представян с отличителните му атрибути върху нумизматичните паметници /17/. И докато при Нерон се наблюдава същата тенденция (той е изобразяван като Меркурий в ролята му на оратор), то Веспасиан се опитва да се завърне към exemplum Augusti /18/. По време на управлението на Траян, Хадриан, Антонин Пий и Марк Аврелий, на Меркурий не се придава особено значение за сметка на някои други божества, но въпреки това той е представен в официалната пропаганда на споменатите императори. Подобно на Калигула и Нерон Комод също е представян с атрибутите на бога, като дори се срещат негови изображения, седнал върху трон със златен кадуцей /19/. През ІІІ в. император Галиен пуска в обръщение монети, върху които откриваме надписа Mercurio Consenti. И въпреки че по времето на управлението на Клавдий Готски и Аврелиан символите на Августовия мир и благоденствието отново са възродени, а сред тях откриваме и изображения на Меркурий, то официалната идеология при следващите императори е ориентирана основно към божества като Сол, Херкулес, Марс и т.н. /20/. Сходни тенденции могат да се наблюдават и в императорското провинциално монетосечене в Долна Мизия и Тракия.

В гръцката митологично-посветителна традиция Хермес се отличава със своята силно изразена хетеронимност. W. Doty анализира над 400 епитета, касаещи неговата божествена същност, като повечето от тях се срещат и през римската епоха /21/. При Меркурий засвидетелстваните епитети са доста по-малко, като те отразяват основно функциите му на покровител на търговията (Mercator), късмета (Fortunus) и границите (Terminorum). Той е почитан и като пазител на пътищата и пътниците, моряците и портите (Viator); покровител на изкуството, сръчността и занаятчийството (Lucri conservator, Potens, Repertor); пазител на изворите и термалните води, както и на стадата и земеделието (Cultor); посредник между живота и смъртта, който освобождава душите на починалите и ги съпровожда до отвъдния свят (Psychopompos); защитник на обикновения

––––––––- забележки към страницата ––––––––––––––– 17 Cerfaux, L., Tondriau, J. Le culte des souverains. Paris, 1957, p. 344.
18 H. Mattingly. The Roman Imperial Coinage. Vol. II. Vespasian to Hadrian. London, 1968, p. 219.
19 Cerfaux, Tondriau. Le culte des souverains…, 1957, p. 365.
20 Gavrilović. A Contribution to the Study of the Cult of God Mercury…, 2010, p. 58.
21 Doty, W. G. Hermes Heteronymous Appellations. – In: Facing the Gods. University of Dallas, 1980, pp. 115–130.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

човек (Domesticus), но също и пазител на държавността и Императора (Victor, Pacifer) /22/.

В римските провинции Меркурий най-често е почитан и с епитетите Augustus, Conservator, Consentius, Fatalis,Felix, Finitimus, Gubernator, Malevolus, Negotiator, Nundinator и Sanctus. Така например в Trium Daciarum са засвидетелствани епитетите Augustus, Conservator, Consentius, Domesticus, Gubernator и Viator /23/. В Colchester, провинция Britania, е открит надпис, посветен на Mercurius Andescocivoucus (Меркурий Великия „Активизатор“) /24/. От Medelim, Португалия, произхожда епиграфски паметник, посветен на Mercurius Esibraeus – комбинация между иберийското божество Esibraeus и Меркурий, почитано в провинция Лузитания (дн. Португалия) /25/, а в околностите на Khanguet el Bey, провинция Africa Proconsularis, дн. Тунис – надпис, посветен на Mercurius Fatalis Augustus, тъждествен с Mercurius Psychopompus /26/. Тук трябва да се спомене и един, за съжаление, изгубен днес епиграфски паметник от територията на провинция Горна Мизия, посветен на Mercurius Naissas. Той може би доказва съществуването на interpretatio Romana на неизвестно местно божество с римския бог. Понеже Меркурий е покровител на богатството, печалбата и благоденствието, то епитетът Naissa(tu)s може да води своя произход от името на града Naissus (дн. Ниш, Сърбия), проспериращ икономически и търговски център /27/.

В Римската империя култът към Меркурий е най-силно засвидетелстван в западните провинции Галия, Германия, Белгика и Британия. Така, например, от територията на Римска Галия произхождат около 500 култови паметници, посветени на бог Меркурий, докато в провинции Белгика, Горна и Долна Германия техният брой е над 300 /28/. Интерес предизвиква и един епиграфски паметник от Рим, от който научаваме, че Меркурий, Аполон, Марс, Юпитер, заедно с Диана и Херкулес, са „Dei sancti Patrienses ex provincia Belgica“ /29/. Но може би най-красноречивото

––––––––- забележки към страницата –––––––––––––––
22 Gavrilović. A Contribution to the Study of the Cult of God Mercury…, 2010, p. 58.
23 Bodor, A. Die griechisch-römischen kulte in Dacia. – In: Aufstieg und Niedergang der römischen Welt. Principat, Bd. 18, 2. Berlin/New York, 1096–1107.
24 Gavrilović. A Contribution to the Study of the Cult of God Mercury…, 2010, p. 58.
25 Alarcão, J. Roman Portugal. Volume I: Introduction. Warminster, 1988, p. 93.
26 Khanoussi, M. À propos de Mercure psychopompe en Afrique. – In: Mélanges de l’Ecole française de Rome. Antiquité, 102, 2, 1990, pp. 647–649.
27 Gavrilović. A Contribution to the Study of the Cult of God Mercury…, 2010, p. 59.
28 Thevenot, É. Divinités et sanctuaires de la Gaule. Paris, 1968, p. 72.
29 Newell, A. N. Gallo-Roman Religious Sculpture. – Greece & Rome, Vol. 3, 8, 1934, p. 77.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

доказателство за това твърдение откриваме в прословутото сведение на Цезар за религията на галите: „Deum maxime Mercurium colunt. Huius sunt plurima simulacra: hunc omnium inventorem artium ferunt, hunc viarum atque itinerum ducem, hunc ad quaestus pecuniae mercaturasque habere vim maximam arbitrantur. Post hunc Apollinem et Martem et Iovem et Minervam. – От боговете най-много почитат Меркурий. За него има най-много изображения, него смятат за изобретател на всички изкуства и вярват, че той е водач в пътищата и походите, че той носи най-голямо щастие за печелене на пари и търговия. След него почитат Аполон, Марс, Юпитер и Минерва“ /30/.

Този пасаж несъмнено предизвиква аналогии с известието на Херодот за религията на траките, датиращо около 4 века по-рано, където „бащата на историята“ споделя, че: „… траките… почитат единствено тези богове: Арес, Дионис и Артемида, а царете им отделно от другите граждани почитат от боговете най-много Хермес, кълнат се в него и казват, че те са произлезли от Хермес“ /31/, с тази разлика, че за Цезар със сигурност знаем, че е бил в Галия и Британия и има преки наблюдения върху бита и религиозния живот на келтите (гали, британи), докато все повече се затвърждава мнението, че не всички сведения на Херодот са от аутопсия.

Няма съмнение, че определението на Цезар акцентира върху едно „многофункционално“ божество, което придобива популярност сред всички социални слоеве на населението в романизирана Галия. „Галският Меркурий“ често е възприеман като еквивалент на върховния бог Луг – известен в пантеона на континенталните келти като Лугус, а в Британия като Лу(гх) (Леу). То е едно от най-добре проучените келтски божества през Желязната епоха, което учудващо почти не се споменава след периода на Римското нашествие в Галия и Британия (І в. пр. Хр. – І в. сл. Хр.). Предполага се, че в случая се наблюдава добре известният процес на interpretatio Romana. Това обяснява факта, че в романизираните галски земи са открити повече от 500 епиграфски и над 350 фигурални паметници, посветени на Меркурий, което разкрива една популярност на култа към това божество, каквато в рамките на римската религия като цяло не е присъща. Поради това някои изследователи на келтската митология изказват предположението, че

––––––––- забележки към страницата –––––––––––––––
30 Цезар, Г. Ю. Записки Юлия Цезаря и его продолжателей о Галльской войне, о гражданской войне, об Александрийской войне, об Африканской войне. Москва, 1993, VІ, 17, 1.
31 Херодот. История. І–ІІ, С., 1986–1990, V, 7, 1.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

феноменът на „Галския Меркурий“ е възможно да бъде възприет като една нова, модерна „маска“ на Лугус /32/.

Макар романо-келтският облик на Меркурий най-често да го представя с добре познатите атрибути – петасос, кадуцей, marsupium, петел, овен или коруба от костенурка, съществуват множество изображения, които значително се различават от гръко-римските канони. Някои статуи, като тази от Lezoux, разкриват божеството не в познатата му младолика иконография, а като зрял брадат мъж, загърнат с типично келтско пътническо облекло (обр. 2) /33/. Много интерпретации на келтския Меркурий-Луг го обрисуват като многоглаво божество. В Бордо е открита негова статуя с четири лица – две с брада и две без, а в Тонгерен, Белгия – статуя с три фалоса (един нормален, един на мястото на носа и един в короната – несъмнено в това „мултиплициране“ трябва да се потърси
умножаването на плодородието, изобилието и богатството, които са присъщи за символиката както на фалоса, така и на Меркурий) /34/.

Що се касае до извънградски светилища, посветени на Хермес-Меркурий, то най-голям брой, свързани с култа към бога, са засвидетелствани по планинските възвишения в Галия, сред които най-популярно в древния свят е това на върха Puy-de-Dome в Централния френски масив, намиращ се на десетина километра от днешния град Клермон-Феран (Clermont-Ferrand), (обр. 1). През римската епоха храмовете, посветени на Хермес-Меркурий, не са често срещани. Достигналите до нас примери по правило са или със сравнително малки размери, или в тях е съсредоточен култът към повече от едно божество.

От цялата територия на Римската империя до наши дни са засвидетелствани по-малко от десетина храма, свързани с култа към Хермес-Меркурий. На няколко километра, северно от гр.Кобленц, Германия (в близост до границата между античните провинции Germania Superior, Germania Inferior и Belgica), при вливането на р. Мозел в Рейн е проучен съвместен храм на Хермес-Меркурий и Росмерта. Храм на Jupiter Optimus Maximus и Хермес-Меркурий е засвидетелстван в античната Savaria (Colonia Claudia Savariensum, столица на провинция Panonia Superior), днешния гр. Szombathely, Унгария, а в Dougga (Thugga), провинция Africa Proconsularis, днешния Тунис, е издигнат храм на Хермес-Меркурий и

––––––––- забележки към страницата –––––––––––––––
32 Kondratiev, A. Lugus: The Many-Gifted Lord. – In: An Tríbhís Mhór: The IMBAS Journal of Celtic Reconstructionism. I. Lúnasa, 1997.
33 Simon, Bauchhenss. Mercurius…, 1992, p. 553.
34 Newell. Gallo-Roman Religious Sculpture…, 1934, pp. 82–83.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Tellus (Terra Mater). В столицата на провинция Germania Inferior – Colonia Claudia Ara Agrippinensium, днешния гр. Кьолн, е проучен самостоятелен храм на Mercurius Augustus /35/. В Heliopolis (Baalbeck), провинция Syria, наред с храмовете на Юпитер, Бакхус и Венера, е издигнат и такъв на Хермес-Меркурий, който днес е почти напълно разрушен. Като цяло през римската епоха се наблюдава тенденцията, в чест на второстепенните божества от Пантеона, сред които е възможно да бъде причислен и Хермес-Меркурий, да се посвещават малки храмове с кръгла форма – т.нар. толоси. Именно такъв храм с осем колони е издигнат в чест на Хермес-Меркурий в Thuburbo Maius (Colonia Julia Aurelia Commoda), провинция Africa Proconsularis, днешния Тунис. От архитектурна гледна точка най-интересната сграда, свързана с култа към Хермес-Меркурий, е т.нар. „Храм на Меркурий“ в римския бански комплекс в „античния курорт“ Baiae, намиращ се на брега на Неаполитанския залив. Със своя диаметър от 21,5 м, до построяването на Пантеона в Рим, това е най голямата сграда със свободностоящ купол в ранната императорска епоха.

„Галският Меркурий“ често е свързан с възвишенията на всяка племенна територия, в която е почитан. Очевидно разположението на храма му върху най-високото място има ясна теологична обосновка. Тези възвишения носят общото название Mercurii Montes. Такива са Montmartre в Париж, Puy-de-Dome в Auvergne, Mont de Sène в Ædui. Обикновено върху хълмовете са издигани храмове или статуи на бога, а един от най-конвенционалните образи на Меркурий го разкрива като седящ на върха на планина. Този иконографски модел е често срещан в дребната бронзова и каменна пластика, произхождаща от Галия, като прототипът му семантично е възможно да не е свързан само и единствено с прочутата творба на Лизип, а и с колосалната статуя на Меркурий от Puy-de-Dome /36/. В средата на І в. сл. Хр. племето Aruerni (Arverni) възлага на гръцкия скулптор Xenodorus да издигне внушителна бронзова статуя на Меркурий (висока над 30 м) на върха Puy-de-Dome, където е било най-голямото светилище на бога в Галия /37/. Този статуарен паметник не е достигнал до нас, но най-вероятно богът е представен с обичайните му атрибути – кесия и кадуцей, а в краката му гущер и костенурка, като портретните му черти са се доближавали

––––––––- забележки към страницата –––––––––––––––
35 Gavrilović. A Contribution to the Study of the Cult of God Mercury…, 2010, p. 70.
36 Newell. Gallo-Roman Religious Sculpture…, 1934, p. 78.
37 Plinius, G. S. Natural History. – In: Loeb Classical Library. Vol. 330, 352–353, 370–377, 392–394, 418–419. London, 1938–1963, XXXIV, 45.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

до тези на Нерон. Изказано е и предположението, че широко разпространеният в дребната бронзова пластика иконографски тип „Mercure gaulois“ е инспириран именно от него /38/.

Епитетите на Меркурий, откривани върху епиграфски и вотивни паметници, са най-многобройни и разнообразни именно в Римска Галия, като често разкриват и синкретизма му с други, най-често келтски или германски божества. От 500-те надписа, посветени на „Галския Меркурий“, получаваме сведения за около 50 епитета, които спомагат, а понякога и затрудняват точното определяне на същността и характера на проучваното божество /39/. Сред тях са: Abigatiacus, Adsmerius /40/, Alaunus, Andescox, Arcecius

––––––––- забележки към страницата –––––––––––––––
38 Oggiano-Bitar, H. Typologie de Mercure en Gaule. – In: Akten der 10. Internationalen Tagung über antike Bronzen. Freiburg, 18–22. Juli 1988. Stuttgart, 1994, pp. 312; 315.
39 Някои от епитетите са с латински произход, а други с местен гало-келтски корен, като е твърде вероятно в някои от тях да се крие местното галско наименование на Меркурий, което не е известно и до днес. Така, например, Peregrinorum и Viator лесно могат да бъдат асоциирани с класическата римска функция на Меркурий като покровител на пътници, търговци и поклонници. Augustus, Magnus и Sanctissimus са епитети, които се използват за върховни божества, каквото несъмнено е Меркурий в Галия. Defensor, Finitimus и Victor са по-подходящи за един бог-войн, силно приближаващ се до Арес-Марс, който изпълнява ролята на защитник на племето, бдящ над неговата територия и граници. Други епитети като Adsmerius, Artaios, Iovantucaros, Moccos, Vellaunus и Visucius и др. са с гало-келтски корен и са изключително ценни, тъй като допринасят за изясняването на някои функции и аспекти на „Галския Меркурий“. За съжаление голяма част от тях остават неразбираеми. Някои от епитетите са свързани с топоними, племенни общности или местни култове – Arvernus, Canetonnensis, Dumiatis, Magniocus и може би Vellaunus. Един от епитетите – Cimbrianus, въпреки че се среща в Галия, етимологично е свързан с германското племе кимври. Други два епитета – Cissonius и Gebrinius, изглежда съдържат в себе си съвместна идентификация на Меркурий с локални божества – съответно Cissonius на племето Треви (населяващо територията около днешния град Трир, Германия) и Gebrinius на племето Убии (населяващо десния бряг на Рейн). И двете племена по произход са германски, но и галският елемент е силно застъпен.
40 Mercurius Adsmerius/Atesmerius обикновено се превежда като „Този, който предлага, който осигурява“. Коренът, от който е съставен, е същият, както и в името на богинята Rosmerta. Тази етимологична симетрия подсказва, че в случая може би става
дума за епитет, който е типичен за гало-келтския пантеон.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Artaios /41/, Arvernus, Arvernorix /42/, Atesmerius, Augustus, Bigentius, Canetonnensis /43/, Censualis, Channo, Cimbrianus, Cimiacinus,

––––––––- забележки към страницата –––––––––––––––
41 Mercurius Artaios в буквален превод означава „Мечия Меркурий“. Artaios „Ursino“ е прилагателно, производно от келтската дума „artos“ – „мечка“ (срв. ирландски art, уелски arth, бретонски arzh), която на свой ред произхожда от индоевропейския корен ṚKTO (вж. санскрит ṛkṣa, гръцки ’άρκτος, латински ursus). Друг по-малко вероятен етимологичен произход може да се свърже с латинската дума „ars“ – „изкуство“, като в този случай името на Меркурий би означавало „архитект, създател“, което може да се възприеме като отражение на функцията му, определяща го като покровител на занаятите. Епитетът Artaios е засвиделстван в три надписа от Vienne, Grenoble и Beucroissant по поречието на р. Изер, днешна Югоизточна Франция, попадаща в племенната територия на алоброгите. Опитите за тълкуване на подобни епитети обикновено се сблъскват с трудности, тъй като ние не знаем със сигурност каква точна символика влагат древните народи (в случая келтите) в различните животни (в случая мечката). Така, например, M. Green акцентира върху най-очевидното тълкувание, определяйки Mercurius Artaios като бог на лова и ловците, защитник срещу мечки, но същевременно и покровител на самите мечки (Green, M. J. Dictionary of Celtic Myth and Legend. London, 1992, 148–149). Според други мечката е свещено животно за келтите, символ както на силата, така и на царската власт.
42 Два от епитетите на Меркурий – Arvernus и Arvernorix, би трябвало да се свържат с племето арверни, населяващо района на дн. Auvergne, Франция, където е най-голямото светилище на Меркурий в древна Галия, а той е почитан като главно божество.
Интересното е, че повечето от епиграфските паметници с посочените епитети са открити далеч на север от племенната територия на арверните, а именно по поречието на Рейн.
43 С Mercurius Canetonensis е свързано едно от малкото известни сребърни съкровища от територията на Галия и Британия. Съкровището от Berthouville е открито при оран през март 1830 г. в селцето Villeret, община Berthouville в Нормандия, Северна Франция, и днес се съхранява в Cabinet des Médailles на Bibliothèque National в Париж. То се състои от сребърни и други метални изделия от различен вид и качество, като общата дата на изработка варира между 125–175 г. сл. Хр., но се срещат и предмети, произведени в някои от художествените центрове на Италийския полуостров, които могат да бъдат отнесени и към І в. сл. Хр. По неизяснени засега причини съкровището е депонирано в края на ІІ – началото на ІІІ в. сл. Хр. Находката се състои от 93 предмета с общо тегло от 25 кг. Повечето от тях са купи, чаши и кани, но има и фиали за възлияния, както и две сребърни статуетки на Меркурий с височина над 60 см (обр. 3) и сребърен бюст на богиня, вероятно майка му Мая. Върху четири от патерите (фиали) са представени емблеми, свързани с култа към Меркурий, както и посветителни формули в чест на бога. Девет от находките образуват група от луксозни трапезни съдове, датирани в І в. сл. Хр., които чре посвещение са определени като вотивен дар на Q. Domitius Tutus (името на посветителя се среща и върху една от патерите, представящи Меркурий), но изображенията върху тях не са свързани с култа към Меркурий, а с този към Дионис. При провеждането на археологически разкопки в близост до мястото на намиране през 1861–862 г. и 1986 г. са разкрити гало-римски театър и храм, който се предполага, че е издигнат в чест на Mercurius Canetonensis, а съкровището е било част от инвентара на светилището (Babelon, F. Le trésor d’argenterie de Berthouville. Paris, 1916, pp. 73–76, 104,

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Cissonius, Clavariates, Colualis, Cosumias, Cultor „Мъдър, Обработващ“, Defensor „Защитник, Отклоняващ“ Domesticus „Домашен“, Dumius /44/, Esus, Finitimus „Граничен“, Friausius, Gebrinius, Iovantucarus „Покровител на младостта (?)“ /45/, Leudisianus, Magnus „Голям, Велик“, Magniocus, Matutinus „Утринен“, Mercalis „Търговец“, Moccus /46/, Nundinator, Peregrinorum „Пътешественик“, Sanctissimus „Най-свещен“, Secate, Susurrio, Teutates / Toutatis, Tourenus, Vassocaletis „Млад и твърд (?)“, Vellaunus, Visucius /47/, Viator „Пътник“, Victor „Победител“ /48/.

Често върху оброчните фигурални паметници от Галия Меркурий е придружен от женска фигура. Понякога по иконографски или епиграфски белези тя е определяна като една от многото римски богини, които са митологично или семантично свързани с бога – Мая, Фортуна, Фелицитас, Диана, Минерва или Салус. Твърде често обаче тази фигура е идентифицирана с Rosmerta – галската богиня на плодородието и изобилието. Култът към божествената двойка Меркурий и Росмерта се практикува в повечето гало-римски региони, но е особено разпространен в Централна и Североизточна Галия, по поречията на реките Рона, Маас, Мозел и Рейн, както и в племенната територия на лингоните и тревите. Основните атрибути на богинята

––––––––- забележки към страницата –––––––––––––––
119–124; Simon, Bauchhenss. Mercurius…, 1992, p. 548; Ваклинов, С. Археология. Общ курс. Ч.1. Праистория и античност. С., 1973, с. 292).
44 Dumius е античното наименование на вулканичния връх Puy-de-Dome, където е разположено най-прочутото светилище на Меркурий в Галия.
45 Епитетът Iovantucarus се тълкува като „Защитник, покровител на младостта“ и се среща в посвещенията както на Меркурий, така и на Марс в Галия. Според някои изследователи при Меркурий се поставя акцент върху половото съзряване, докато при Марс върху войнската инициация (De Vries, J. La Religion des Celtes. Paris, 1963). Тук трябва да се спомене, че при двойното разпределяне на даден епитет е много трудно да се определи кое божество е натоварено с първичната асоциация.
46 Думата „moccus“ е с келтски корен и означава „прасе, глиган“ (сравни ирландски muc, уелски moch, бретонски moc’h). Първичната асоциация навежда на мисълта, че Mercurius Moccus е бог, покровител на лова и пазител на ловците на дивеч. Един по- задълбочен анализ показва, че всъщност асоциацията на Меркурий с прасе не е изненадваща, тъй като сред келтите глиганът е смятан за свещено животно „друид“. То е символ на мъдростта, защото се храни с жълъди и орехи, които от своя страна са плодове на дърветата, считани от друидите за свещени, тъй като са свързани с езотеричните знания.
47 Mercurius Visucius в превод означава „Мъдрия, знаещия Меркурий“. Епитетът Visucius е с прото-келтски корен и се интерпретира като „гарван“ или „всезнаещ“. Той е рядко срещан в Галия, но за сметка на това е широко разпространен в Горна Германия, като понякога се открива и в епиграфски паметници, посветени на Марс.
48 Thevenot. Divinités et sanctuaires de la Gaule…, 1968, pp. 76–94; Green. Dictionary of Celtic Myth and Legend…, 1992, 148–149; http://bifrost.it/ Mercurius: l’inventore di tutte le arti.html.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

са рог на изобилието, както и marsupium и кадуцей, които я идентифицират с нейния основен спътник. В Британия е представяна с патера, дървена кофа и черпак, също символ на изобилието и гостоприемството. Името Rosmerta (Prosmerta) се формира от префикса ro- (pro-) и корена smert, който се тълкува като „помня“, „предсказвам“ или като „провидение“. Производни на същия корен са и другите две наименования на богинята – Atesmerta и Cantismerta. Същия този корен откриваме и в епитета Adsmerius, срещан при посвещенията на Меркурий и Марс. Ето защо името на богинята най-често е интерпретирано като „Великата Дарителка“ или „Богинята, която предоставя“. Тук трябва да се отбележи, че в известните досега фигурални паметници от Галия, Германия и Британия Росмерта е представяна или като спътница на Меркурий, или много рядко самостоятелно, което е своеобразен атестат за връзката между двете божества /49/.

Според някои изследователи в Галия Меркурий е възможно да бъде идентифициран и с Cernunnos. Cernunnos е рогат келтски бог, асоцииран с лова и плодородието. Понякога е изобразяван с крака, наподобяващи змии, човешко тяло и глава на бик или овен с еленски рога. Двете божества имат дълъг списък от общи черти: приличат си по тройния облик, асоциирането им с парите, двойката змии в иконографията им и др. И Cernunnos, и Меркурий са посреднически фигури, които улесняват преминаването от едно състояние в друго, от размяната на парите до прехода от живота към смъртта и обратно. И въпреки че често са изобразявани заедно в една и съща сцена, те очевидно не са мислени като идентични един с друг. Може би един от най-интересните паметници, върху които откриваме изображения на двете божества, е релеф от Реймс, представящ Cernunnos, седнал върху трон, а от двете му страни Меркурий и Аполон /50/.

Както вече стана дума, въпреки големия брой епитети точната идентификация на името на „Галския Меркурий“ все още не е известна, а може би и никога няма да стане известна, както може би и точното наименование на „Тракийския Хермес“ от втората половина на І хил. пр. Хр. ще остане загадка. Трудно е да се реши измежду петдесет епитета, свързани с Меркурий, в кой се крие първоначалното име на бога. Тук, разбира се, трябва да се

––––––––- забележки към страницата –––––––––––––––
49 Newell. Gallo-Roman Religious Sculpture…, 1934, pp. 77–78; De Vries. La Religion des Celtes…, Paris, 1963, p. 49; Duval, P-M. Les Dieux de la Gaule. Paris, 1954, p. 69; Gschwantler, K. Eine ungewöhnliche Merkurdarstellung aus Carnuntum. – In: Akten der 10 Internationalen Tagung über antike Bronzen. Freiburg, 18–22. Juli 1988. Stuttgart, 1994, 185–186.
50 Gschwantler. Eine ungewöhnliche Merkurdarstellung aus Carnuntum…, 1994, p. 186. ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

спомене, че е твърде вероятно под образа на „Галския Меркурий“ да е въплътено повече от едно гало-келтско божество. И все пак до нас е достигнал един доста объркващ извор, който всъщност поражда повече въпроси, отколкото отговори. Това е един малък пасаж от три реда от произведението Pharsalia на не чак толкова известния M. Anneo Lucano, ученик и племенник на Сенека, описващо гражданската война между Цезар и Помпей /51/. Там той обръща внимание на кръвните жертви и олтари, които се принасят в чест на боговете на Галия – Esus, Taranis и Teutatis. Pharsalia е произведение, което остава изключително популярно чак до Ренесанса, като от един от късните коментари на схолиаст, касаещ проучвания пасаж, научаваме, че Esus и Teutatis се идентифицират както с Меркурий, така и с Марс (Commenti Bernesi a Lucano) /52/.

Извършеният кратък анализ на достигналите до нас епитети на т.нар. „Галски Меркурий“, както и част от вотивните фигурални изображения, издават преди всичко объркването на галите, които при настъпилата антропоморфизацията на почитания от тях върховен бог, породена от досега им с римския пантеон и иконография, се колебаят между образите на Меркурий и Марс, а също така и между тези на Меркурий и Аполон. Подобно припокриване на иконографски белези и древни индоевропейски религиозни представи, въплътени в култовете към Хермес, Арес, Аполон, Дионис и др., откриваме и в Тракия след походите на Филип Македонски.

Географското разпространение на епиграфските и фигуралните вотивни паметници, както и някои от проучените епитети (Cimbrianus, Cissonius, Gebrinius и др.), показват, че култът към т.нар. „Галски Меркурий“ е широко разпространен и сред германските племена. Тази констатация е потвърдена и от изворови данни. Тацит по подобие на Цезар споделя, че Меркурий е сред най-почитаните божества в Германия: Меркурий {= Woðans} е божество, което те основно почитат и в определени дни смятат, че трябва да му правят жертвоприношения, дори и човешки. А боговете Херкулес {= Þunraz}  и Марс {= Tiwaz} те задоволяват с по-цивилизованните ритуали“ /53/. Твърде вероятно е в сведението на римския историк за пореден път да се сблъскваме с interpretatio Romana и под наименованието на Меркурий да се крие германският бог Wôdan/Odin. Редица изследователи разглеждат сходствата между Меркурий и прото-германския Wōđanaz като форми на отделни остатъци от един индоевропейски

––––––––- забележки към страницата –––––––––––––––
51 Lucan, M. A. The Civil War (Pharsalia). – In: The Loeb Classical Library. Vol. 220.
London, 1928, 444–446.
52 Newell. Gallo-Roman Religious Sculpture…, 1934, pp. 83–84;
53 Tacitus, P. C. Germania. Oxford, 1999, IX, 1.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

бог-прототип. Други считат, че култово-иконографското въплъщение на Уотан възниква значително по-късно – през І в. сл. Хр. в района на Северно море като имитация на
„Галския Меркурий“ или Лугус.

Както в Хермес-Меркурий, така и в Один-Уотан е възможно да бъдат открити реминисценции, които да ги обвързват с древния „Бог на вятъра“ – архетип, който е засвидетелстван в почти всички култури, принадлежащи към индоевропейската матрица. Разбира се, прототипът на индоевропейския бог на вятъра очевидно е трудно да се определи, но сравнявайки проявленията му в по-късните култури, е възможно да се придобие една обобщена картина на митологично-функционалната му същност. Той е бог, покровител на вятъра, но същевременно и на мъдростта и магията; създател на езиците, писмеността, цифрите и музиката; занаятчия, изобретател и културен герой. Той е бърз като вятъра и може да се придвижва навсякъде, затова и съпровожда душите на мъртвите в задгробния живот. Покровител е на пътниците, поклонниците и търговците, на които помага да умножават печалбата и стадата си. Това го превръща в бог на добитъка, богатството и просперитета, който въплъщава в себе си както мъдростта, така и хитростта, пресметливостта и дори измамата. Подобно на вятъра той е тих и невидим и може да се промъква навсякъде, което го превръща в крадец, мошеник и трикстер. Разбира се, в различните култури, зародили се от общата индоевропейска матрица, ролята и формата на Бога на вятъра могат да придобият както сходни, така и твърде разнообразни измерения. Отделните етапи на тази еволюция не са ни известни. До нас са достигнали единствено крайните ѝ проявления, когато отделните култури започват да съхраняват в писмен вид митологичните си традиции, като тук, разбира се, трябва да отбележим, че голяма част от културите, като например тракийската – остават до края на развитието си безписмени. Повече или по-малко елементи, характеризиращи древния индоевропейски Бог на вятъра, откриваме в образите на Vayu (Vāta) в Индия и Иран, на ‛Ερμῆς в Древна Гърция, на Mercurius в Рим, на Mercurius/Lúg сред келтите, на Wôdan/Odin сред германите и може би на Велес (Волос, Влас) сред славяните.

Връзката между Хермес-Меркурий и Один-Уотан може да бъде проследена дори и днес в наименованието на 4-я ден от седмицата (Сряда) в някои от европейските езици. Хермес е роден на четвъртия ден от месеца и затова този ден и това число са свещени за него. Ето защо четвъртият ден от седмицата (Сряда) носи неговото име. В гръцкия език той е наричан „денят на Хермес“, а в латинския „dies Mercurii“. Оттам в романските езици се преобразува в Mercoledì – италиански; Miércoles -испански; Mercredi – френски; Miercuri – румънски; E mërkurë албански. Поради факта, че Меркурий е считан за тъждествен с върховния германски бог Один (Wōden), се извършва и съответният преход от ранногермански – Wednesday – английски; Woensdag – нидерландски; Onsdag – датски, шведски и норвежки.

Както е видно от извършения кратък очерк, въпреки сходната иконография, култовете към гръцкия Хермес и към римския Меркурий доста се различават един от друг. Първият изпъква със своята многофункционалност, докато вторият се възприема предимно като покровител на просперитета, богатството, паричните взаимоотношения и търговците. И въпреки своята привидна практичност и опростеност, така присъща като цяло за римската религия, култът към Меркурий сякаш оживява при досега си с локалните религиозни вярвания в Галия, Британия и Германия.

Изображение № 1. Светилището на Меркурий на върха Puy-de-Dome в Централния френски масив, намиращ се на десетина километра от днешния град Клермон-Феран (Clermont-Ferrand)
Изображение № 2. Статуя на Меркурий от Lezoux в близост до Puy-de-Dome
Изображение № 3. Сребърна статуетка на Меркурий – част от съкровището открито край Berthouville в Нормандия, Северна Франция

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *