Български автори,  История,  Келтски свят

Островите Оркни

20.02.2006г. автор: Радослав Райков взето от: https://www.dnevnik.bg/evropa/patuvane_v_evropa/2006/02/20/200372_ostrovite_orkni/

Резултат с изображение за „orkney islands papa westray stonehenge“
На Папа Уестрей са останали само 4 от 12-те блока, оформящи кръг, подобен на Стоунхендж.

Имената по пътя сякаш изскачат от страниците на някоя древна келтска легенда – Уейнес Бърн, Дуорфи Стейн, Троуи Глен, Мос-ъф-дъ-Уайтстейнс, а самият той се вие сред безбрежни зелени хълмове, оградени от безкрайната синева на морето. Някъде на хоризонта то се слива с небето, а от тънкия процеп помежду им струи сребърна светлина, която се разлива по околните възвишения.

Резултат с изображение за „orkney islands“
https://www.travelandleisure.com/trip-ideas/orkney-islands-scotland-vacation-travel-guide

Това е Оркни – архипелаг от близо 70 ниски острова, лишени дори от дървета и безброй скали, стърчащи от морето, разхвърляни из стотиците квадратни километра студена вода, където Атлантическият океан се среща със Северно море, точно над най-северната точка на Шотландия. Това е архаичен пейзаж, покрит толкова нагъсто с древни каменни кръгове, гробници и свещени места на друидите, че се падат средно по 8 на кв. км. И ако островите са рай за археолозите, то те са ад за хората. “В началото на 70-те г. аз бях единственият, останал в Ракуик – каза ми Рендъл. – Обаче едно лято доведоха група туристи и те минаха през селото. Така се запознах с бъдещата си съпруга. Оженихме се. Дъщеря ни се роди през 80-те и това бе първото раждане тук от 1940 г.” Поинтересувах се как Дороти приема живота на подобно изолирано място. “Ами – засмя се тя, – човек просто се научава да не забравя какво трябва да купи, когато има възможност да пазарува само два пъти в месеца.” “Но все пак не сме самотни – намесва се Том. – Пощальонът идва всеки ден.”

Човек бързо разбира, че хората от Оркни мерят нещата с друг аршин. Те обичат да разказват вица, че когато един ден вятърът спрял да духа, всички по улицата изпопадали. Да се върви по Киркуол във ветровит ден – т.е. във всеки ден – е все едно да наблюдаваш движенията на плувци в бурно море. Единственото спасение е да се шмугнеш някъде на топло.

Катедралата “Св. Матей” е едно от тези укрития – и в прекия, и в преносния смисъл. Това е най-северният божи храм във Великобритания. Отец Фергюсън се чувства уютно тук, далеч от централната власт в Лондон. “Ние сме по-близо до Норвегия, отколкото до Англия…, което е и добре дошло!” Тя е построена от викингски благородник през 1137 г. и великолепната постройка с идеална акустика доказва архитектурните способности на викингите. Днес в нея се изнасят концерти класическа музика, но в останалите дни Маргарет Лийск пристига с акордеона си и оглася катедралата. Разпалени от радостта на мелодиите, които са слушали като деца, група местни възрастни се присъединяват и подхващат нотите. Почти всеки ден може да срещнете Маргарет в църквата и да се насладите на фолклорната музика, която изпълнява; а ако дойдат и приятелите й, става истински концерт. “Не искам да си представям и ден без музика” – заявява тя.

The councillor who drafted the motion says an opinion poll could be carried out to determine how the islanders feel about the issue
https://www.independent.co.uk/news/uk/home-news/orkney-islands-brexit-independence-uk-scotland-a7506281.html

Подобно на Шетландските острови, които се намират на още 80 км. на север, историята на Оркни е свързана повече със Скандинавия, отколкото с Великобритания. Близо 500 г. те били норвежка колония. По-късно викингите осъзнали предимствата на равния терен на островите и богатата почва, които създали идеални условия за фермерство в този район. И досега оркнийците се препитават повече от земята, отколкото от морето.

Един от най-северните острови на архипелага е Папа Уестрей – 10 кв. км. трева и вятър, както обичат да се изразяват местните. Има училище, универсален магазин, две шосета, няколко усамотени плажа, на които температурата не се вдига над 15 градуса С и… май това е всичко. Плюс няколко ферми и малки вилички, повече от които изоставени и без покрив, издигащи се на хоризонта единствено с каменните си стени. Влязох в една такава и открих само една стара библия с откъснати страници и полуизгорени листове от готварска книга с рецепти – следите на изчезнал живот.

Преди да дойде на Папа Уестрей, Хюуитсън бил журналист в Единбург. Попитах го дали забързаният ритъм на професията не му липсва. “Е, понякога, но тук си има други предимства.” И ми посочва идиличната сцена пред нас – огромно зелено поле с побити камъни и с пасящи на мекото есенно слънце овце, заобиколено отвсякъде от спокойното море.

Подобни археологически места са толкова многобройни, че животните необезпокоявани се разхождат сред тях. Легендата разказва, че побитите каменни блокове, датиращи отпреди 5000 г. са петрифицираните тела на великани. Останали са само 4 от 12-те блока, оформящи кръг, подобен на Стоунхендж.

Хюуитсън печели, като пише книги за шотландската история и води колонка за местния живот в глазгоулски вестник. Покани ме на гости вкъщи и точно в този момент отпред спря червен пощенски микробус. “Запознай се с Джим – островният пощальон… всъщност островният всичко.” “Официално съм назначен на 15 длъжности, но понастоящем съм само пощальон, телефонен техник, съдия, общински представител и отговорник за фара на острова.” “А другите ти задължения какво включват?” “Например мога да те оженя, ако се харесате с някоя местна булка, да ти издам разрешително за оръжие, да ти нося пенсията, или да подпиша заповед за ареста ти… макар че досега никога не съм подписвал заповед за арест и дори не знам къде точно трябва да сложа подписа си. Ами за последните 10 г. не е имало престъпление, преди това изчезна една овца, ама се оказа, че е паднала в морето, на другия ден я намерихме на плажа” – добави той почти тъжно. Преди век населението на Папа Уестрей наброявало 337 души. Днес е 65.

Хюуитсън ме поведе по един запустял коловоз, който едва личеше сред храстите и бурените. Във въздуха се носеше горчивият мирис на бреза и пелин. Тревясалият път стигаше до малка, почти разрушена къща, с мокри, покрити с мъх стени, а вместо покрив таванът й бе гъсто обрасъл с бледожълти лишеи. Постройката се беше сгушила в добре укрепено заграждение над скалист плаж, вече предадено във владение на студените шубраци. “Ето тук е било огнището, а тук – всекидневната”, разказва той, което звучи впечатляващо, защото мястото, известно като Кнап ъф Хоуар е било обитавано за последен път преди повече от 5000 г. през късната каменна епоха. “Това е най-старата запазена къща в Северна Европа. А строителната технология, която виждаш, все още се използва по островите. Има някаква приемственост. А когато я осъзнаеш, се чувстваш част от една дълга верига. И разбираш, че си струва да останеш тук, за да я запазиш.”

The Knap of Howar, Papa Westray  The oldest remaining stone house in Europe - up to 3500 BC
Кнап ъф Хоуар, източник: Pinterest

Археологическото богатство на Оркни варира от останките на една каменна кула от желязната епоха на Норф Роналдси до най-добре запазеното неолитно селище в Европа при Скара Браа на Мейнланд. Ураган открива руините през 1850 г., които се оказва, че датират от 3100 г.пр.н.е. Каменни шкафове и съдържанието им разкриват кой е живял тук в продължение на 600 г. Викингите завладели островите през ІХ в. и останали на тях до 1468 г., когато преминали под опеката на Шотландия. Мнозина от местните все още се чувстват повече норвежци, отколкото шотландци. А някои откриват и по-дълбоки корени. През 1958 г. фермерът Роналд Симпсън намира в двора си предисторическа гробница, нещо като общ гроб, в който били заровени 340 души. “Обработвам същата земя, която са обработвали и те – споделя той. – Не мога да не се почувствам част от тези хора.” На територия от 1000 кв.км. са известни общо 2993 археологически петна.

Резултат с изображение за „orkney islands“
http://whiskyadvocate.com/heres-why-you-should-visit-the-remote-orkney-islands/

Но наследството на Оркни не се изчерпва само с археологическите находки. Ако знаете английски това изобщо не означава, че ще се разберете с жителите на островите, както установих от личен опит. Местният диалект комбинира старонорвежки думи с уникални, архаични английски изрази, които остават чужденеца в пълно неведение. Опитайте се да си преведете eens fae aff; означава ones of аll /един от всички/. “Когато някой ти каже “We hid a quey caff yistreen”, което означава “We had a female calf yesterday” /Вчера ни се роди женско теле/, вече знаеш, че си на края на говорещия английски свят” – усмихва се Кевин Уудбридж. Той е доктор и вероятно има най-малката частна практика във Великобритания. Живее на остров Норф Роналдси, най-отдалеченият населен остров на архипелага. “Посещавам пациентите си в дома им и се опитвам да им помагам, но за 20 г. населението намаля от 126 на 90 души. Деца няма, а дори 40-годишните напускат и заминават за Единбург, Глазгоу или другаде. Така тук оставаме все по-малко и по-малко.”

Но идват нови, като Хюуитсън и Симпсън, които чувстват връзката си с тази земя. И няма да я напуснат, докато са живи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *