Друиди,  История,  Келтски свят,  Символи

Стоунхендж и Календарът на Секваните

Автор: Хелън Бенини /Helen Benigni/, Колеж „Davis & Elkins“, Западна Вирджиния, САЩ

Превод: Сурен Исраилян 12.03.2020

Публикува се с изрично съгласие на автора.

Оригиналната статия взета от https://www.academia.edu/8272505/Stonehenge_and_The_Sequani_Calendar

Възстановка на комплекса Стоунхендж. Източник: O’Connell

Макар че Стоунхендж е „обгърнат“ от мистерията и мъглата на времето, има една практическа полза от този древен монумент: той всъщност е астрономическа обсерватория за отмерване движението на Слънцето, Луната и вероятно звездите. Познанията ни по астрономията може да не са подходящи за времето на Неолита, както и за произхода и предназначението на самата конструкция, но очевидно Стоунхендж е все още действащ и полезен календар с изключителна точност на данните. С помощта на компютрите, Стоунхендж – този връх на астрономически гений може да бъде използван по оригиналното му предназначение и днес.

Нещо повече, един древният календар върху бронзова плоча, намерен близо до Колини /Coligny/ във Франция през 1897г., който вероятно принадлежал на келтското племе Секвани /1/ дава изумителна информация за използването на каменни кръгове въобще и по-специално в Стоунхендж.  Астрономическите познания на древните народи вече могат да се разчитат и да се приложат към звездите на днешно нощно небе, в съответствие с принципите от текстовете на „бронзовия“ или „Секвански“ календар и конструкцията на Стоунхендж. Предвид разнообразие на каменните кръгове в древния свят и дълбоки познания на духовните принципи на келтите, особено митовете на различни племена, както и вярвания на друидите, може да се направи една основа в разчитането на тези календарни системи, създадени от древни проповедници-астрономи.  

Фрагменти от Календара Coligny,
Източник: https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Calendrier_de_Coligny.jpg?uselang=fr

През 1988г., Олбън Уол /Alban Wall/ е публикувал статия в сборника „Извънредни публикации на Епиграфското Дружество“ /бр.17/, в която е анализирал сходствата на Стоунхендж със Секванския календар. Според Уол, Стоунхендж и Календарът на секваните са лунизоларни, базират се върху 19-годишен цикъл, който е и Метоничен цикъл на Луната /2/, а също така и по двата се изчисляват месеците, съдържащи 30 или 29 нощи. И двете пособия са изчислени за 235 месеца, които се разделят на светлата и тъмната „половина“ и започват от лунната фаза „първа четвърт“. Месеците, или както са ги наричали древните „moonths“ влизат в пълна фаза на Луната на осмата нощ от светлата половина на всеки лунарен цикъл и във фаза Новолуние в осмата нощ на тъмната половина. В Секванския календар пълнолунието е обозначено като Oenach или публичен празник, а новолунието – като Свята Нощ на Друидите.

И двете пособия отбелязват празниците, свързани фазите на слънцестоения и равноденствия, както и „тримесечните дни“, по същия начин както те сега се празнуват от нео-езическите клубове: „Зимно слънцестоене“, „Имболк“, „Пролетно равноденствие“ „Майски Ден“, „Лятно слънцестоене“, „Лунаса“, „Есенно слънцестоене“ и „Сауин“. Тези добре познати соларни празници били лесно адаптирани към римския календар, който използваме днес. А старите месеци не са се запазили в нашия живот, защото те съдържали по-точните изчисления на лунарния цикъл , необходими за лунизоларния календар. Стоунхендж и Секванският календар, както е посочено по-горе, съдържат лунизоларни месеци и годишен цикъл, които изключително точно съответстват на фазите на Луната и Слънцето“ /Уол, с.30/. За тази цел в Секванския календар „високосният“ месец е на всеки 2.5 години. И в двете пособия, разбира се, е обърнато специално внимание на фазите на слънцестоенията. 

Всяка година в Стоунхендж и Секванския календар е разделена на две половини – светла и тъмна. Светлата част започва от Зимното слънцестоене, когато пристига „нова светлина“ на годината, стартираща от дата 21-ви декември, а тъмната половина тръгва от Лятното слънцестоене и свършва в най-дългия летен ден на 21-ви юни. На празника през Зимното слънцестоене новата година се празнува на Пълнолуние или на осмия ден от месеца на слънцестоенето. Подобно на това, Лятното слънцестоене се отбелязва в средата на лунарния цикъл на месеца на слънцестоенето. Празникът през тъмната половина има специални ритуали, свързани с Лятното слънцестоене в „тъмната“ част от месеца, а именно на осмия ден и втората лунна фаза или Света Нощ /Holy Night/ преди Новолуние. Светлината се приветства като светъл лъч в мрака, а студът на зимата и тъмнината се почита като почивка след дългите летни дни.   

Олбан Уол отбелязва, че както Стоунхендж, така и Секванският календар се различават от повечето лунизоларни календари с техния акцент към слънцестоенията, както и с изумителна точност в изчисленията на лунарни и соларни фази и разделянето на годината на две половини от датата на Зимното слънцестоене. Нещо повече, двата календара се отличават от други подобни лунизоларни системи с това, че определят специални дни във фазите на Луната във всеки от месеците, а именно: началото на месеца, първата четвърт на лунната фаза или шестия ден на Нарастващата луна, Пълнолуние на осма нощ от първата половина на месеца и Новолунието на осмия ден на тъмната половинка на месеца. Другото им отличие е, че съдържат датите на Зимно и Лятно слънцестоене.

Уол отбелязва: „Много важен е фактът, че нито един лунарен календар, освен този от Колини, никъде по света и никога в историята не е свързвал началото на месеца с лунната фаза – първа четвърт, а това правило присъства в символите и дупките, направени върху камъните на Стоунхендж“ /с.32/ . През I-ви век пр.н.е. историкът Диодор Сицилийски отбелязал, че отвъд земите на галите имало остров, посещаван от Бога на Луната веднъж на деветнадесет години, „това бил период от времето, в който звездите се връщали обратно по местата си на небето и по тази причина гърците то наричали „Метонска година“ /’the year of Meton’/. На този остров, според  Диодор, имало „забележителен храм с обла конструкция “ (цит. от Уол, с.32).

Самият факт,че в Стоунхендж и Секванския календар началото на месеца е в шестия ден на лунната фаза и тази островна система, била посочена от Диодор в описанията му като „Метоническа лунна година“  е силен аргумент за съпоставяне на тези добре изчислени календарни пособия, които вероятно са имали механизми за разработване и усъвършенстване. Твърдението на Диодор и гениалното прозрение за периода, когато звездите се връщат на първоначалното положение на небето по време на метоническия цикъл открива важна връзка между Стоунхенж и Секванския календар. Тоест, дали положението на звездите, изчислено в Календара на секваните не е било посочено и в конструкцията на Стоунхендж ? И ако е така, дали екип от добре образовани за времето си астрономи и създатели на календарните системи от бронз и камък не са включили картата на звездите в техните изчисления на лунарните и соларните цикли в изградените от тях каменни кръгове ?   

Уол отбелязва, че външният кръг на Стоунхендж или това, което той нарича „Слънчевият кръг“ /Sun Circle/ бил използван за броене на дни в годината като се започне от „маркирания камък“ по 2 дупки на ден от изгрева да залеза по време на специална церемония на келтите. Така в кръга се изчислявали всичките дни на соларната година, ако се правело 13 пъти, за да стигне до 364 дни. Другите два вътрешни кръга на Стоунхендж с така наречените “Y”- образните и “Z”- образните дупки обозначават лунарните месеци.  Изчисляването ставало по 1 дупка на ден, първо всички “Y”- образните, а след това “Z”- образните. Уол ги нарича „Лунарните Цикли“.  Следващият вътрешен кръг  – така наречените „Сарсенови Камъни“ /The Sarsen Stones/, символизират 29.5 нощи на месеца, като половината от размера на всеки мегалит. Изумителната трилитова /3/ конструкция във вид на подкова представлявала фазите на Луната, а годишният „циферблат“ от камъните в нея позволявал изчисляването на 19-годишния цикъл от 235 месеца. Но как тогава можело да се изчислява положението на звездите в този древен календар ? 

Екип от изследователите, включително Хелън Бенини, Едмон Куин и Барбара Картър /Helen Benigni, Eadhmonn Ua Cuinn and Barbara Carter/ разчетоха оригиналните изчисления на календара, намерен в притока на Сена, близо до гр.Колини. Използвайки реконструкцията на бронзовите плочи, направени от Йен МакНейл /Eoin MacNeill/ за Ирландска Кралска Академия през 1926г. нашият екип направи тълкувание на подредените концентрични кръгове за всеки месец на календара на първата година. С помощта на компютрите нашият специалист по астрономията Барбара със знанията от 2001г. успяла да изчисли положението на звездите луната и слънцето посочени в този античен календар.   

Нашият художник и майстор по гравиране върху камък Едмон, с група специалисти по графика, включваща Марк Бътерво /Mark Butervaugh/, изработиха келтските кръгове за всеки месец, а аз изследвах определени богини и богове, свързани със звездите, луната и слънцето от Желязната Епоха, които имат отношение и към неолита, като използвах моите познания в сравнителна митология.

Когато стигнахме до изследването на втората година от календара и представянето му пред публика, бяхме разчели по-голямата информация за звездите, посочена в текста на календара. Секванският календар има звезда от първа величина в началото на всеки месец, обозначена като PRIN. Тези 12 първостепенни звезди изгряват на Източния хоризонт малко след залеза, когато луната е изгряваща в шестия ден, във фаза първата четвърт – тоест всяко първо число на месеца, според келтите. Те могат лесно да бъдат проследени, защото са най-ярките в нощното небе и се виждат първи с невъоръжено око. Съзвездията на тези звезди носят имената на келтски божества, и като се движат всеки сезон в нощното небе, получават различни описания. Отделно от тях има други съзвездия, които се появяват само в определени сезони, и се наблюдават в определени времена на годината.

Макар че, годината е период от време, който се повтаря без край, началото на светлата му половина започва с Зимното слънцестоене в първия лунарен цикъл и месец на годината, наречен Samonios. PRIN или звездата от първа величина, която ни води в лунарна фаза – първата четвърт, са звездите-близнаци Кастор и Полукс /Castor and Pollux/, наричани „Близнаците Пророци“ в гръцката и келтската митология. В келтската митология по принцип близнаците символизирали „силно раждане“, а едновременното раждане от една яйцеклетка давало едновременно смъртен и безсмъртен живот. Близнаците като Фиакра и Кон /Fiachra, Conn/ от ирландската легенда „Съдбата на децата на Лир“ /“Fate of the Children of Lir“/ или Нисиен и Евнисиен /Nissyen, Evnissyen/ в уелския сборник Мабиногион /Mabinogion/ дават пример на такива двойки.

Във втория месец Dumannios, водещата звезда или PRIN е Сириус /Sirius/, а в третия месец, наречен Rivros, звездата е Регул /Regulus/. И двете звезди заедно с Орион /Orion/ представлявали Великата Богиня на Нощното небе, наричана Бригантия /Brigantia/ в Британия, Бриджит /Brigit/ в Ирландия, Бригид /Brighid/ в Уелс, и Бриганту /Brigantu/ в Галия. Бриджит била богинята-пазителка на новия живот.

В четвъртия и петия лунарен цикъл на годината, месец Anagantios, съдържащ датите, посветени на Пролетно равноденствие и боговете, за които се правели жертвоприношения – Исус, Тевтат и Таранис /Esus, Teutates, Taranis/ са били водени от PRIN звездата Арктур /Arcturus/, червено-оранжевата звезда, която символизирала „кръвния данък“ и саможертвата. Известни в различните култури като Умиращите Богове тези божества били пример на това, как саможертвата ставала висша форма на любовта.

Месец Ogronios, петият лунарен цикъл е представен от водеща звезда Вега /Vega/, която символизира възкресение. Вега е първата от звездите в Летния Триъгълник /Summer Triangle/, освен възкресението тя се е свързвала с две птици – лешояда и гарвана, летели в небето на Рая. Също така тя била предвестник на идването на „Великата Богина-Майка“ на лятото и „Девата на Птиците, Водата и Земята“.

Следващите два лунарни цикъла на годината Cutios и Giamonios – шестия и седмия месец завършват Летния Триъгълник със своите първостепенни звезди, съответно, Денеб и Алтаир /Deneb, Altair/. Cutios, чиято PRIN звездата е Денеб – в съзвездие Лебед, бил месеца за празнуване с даровете от „Водата на живота“, представени от богинята на река Сена – Секвана /Sequana/, от това име произхождало племето Секвани. Другите речни божества са били Боан /Boann/ – на реката Бойн /Boyne/ в Ирландия и Дану – на Дунав, в Централна Европа.

Според племената от неолита, подобно на Богинята Гарван, женските божества във вид на водни птици образували триединство /Трискел/ заедно Великата Богина-Майка, и така се появявали в нощното небе като Летен Триъгълник.

Giamonios е месецът на лятното слънцестоене, а PRIN звездата му е Алтаир /Altair/. Тази звезда също е била свързвана с Богинята-птица. Алтаир често се свързвал с бога Луг /Lugh/, изобразяван с образа на орел. Луг е бил сина на Талти /Tailtiu /, Богинята на Земята. Когато се виждал целия Летен Триъгълник, триединството на звездите имало най-голяма сила. 

Simivisonnios, осмият лунарен цикъл, свързан със звездите на „Черпака“ в съзвездие „Голямата Мечка“ директно ни пренася в месеца на първата реколта на плодовете и зеленчуците. Звездата Алтаир отново е била първостепенна тук, а богинята Талти обявявала празника Лунаса /Lugnasad/– в чест на сина си Луг. В този ден можели да се сключват или прекъсват брачните връзки, разменяли се плодовете на труда, показвали се физическите умения в традиционните игри, които символизирали напредъка на живота. Луг е бил великомъдър, символизирал подредения  живот и закрилял плодовете на нашия труд.

Подобно на това в следващия месец Equos имало турнири и състезанията с коне, които са били много важни за идеята на Божествени Коне в келтската митология.. PRIN звездата на Equos е Жребче /Малък Кон/Equuleus/ свързан с Епона /Epona/, богинята на конете. Известна също като Маха /Macha/ в Ирландия и Рианън /Rhiannon/ в Уелс тази богиня символизирала независимата сила, смелостта и физическата издръжливост. В Отвъдния свят на келтите конните надбягвания, празниците и други прояви са били свързани с мира и стабилността, които се случвали когато се почитала Епона.   

Последният сезон в година – есента е най-богат на древните ритуали и затова често се свързва от нео-езичници с началото на годината. Древните ритуали на племената по време на Неолита в навечерието на зимата са били ясно посочени в Свещения Елевскински Календар на гърците /Sacred Calendar of Eleusis /4/ и Секванския на келтите.

PRIN звездата на деветия месец Elembivios е Капела /Capella/, закрилник на добитъка и пазител на богатството. Тя е първостепенна звезда на следните два месеца, Edrinios и Cantlos, в съзвездието, наричано „Реката в небето“ – Еридан /Erindanus/. Ритуалите на древните се правели за първостепенни богове или както ги наричали индоевропейците „пондекери“/“pont-dheh-ker,“/, които отговаряли за пренасяне на душите на грешниците в Отвъдния „зимен“ свят на мъртвите. Те също така били пазители на всички реколти и други придобивки на племето, защото тези блага на келтската общност трябвало да бъдат благословени и зазимени, за да можели семената на племето от Европа или Средиземноморието да се опазят за следващия сезон.

В келтската митология първостепенен бог на горите и най-важно божество на всички племена се наричал Кернун /Cernunnos/. Тъй като обиколката на Земята в нощното небе става от юг на север, PRIN или водещата звезда Капела се появява на Източния Хоризонт на шестия ден от изгряващата луна. Тя водела месеца Elembivios с помощта на закрила, визия и духовна сила на Кернун. Кернун придружавал келтите в навечерието на зимата. В месеца Edrinios, той пресичал „Реката на небето“ Еридан, когато Млечният Път се среща с еклиптична земна обиколка. За древните народи пресичането на реката символизирало преход от едно състояние в друго, например от живота в смъртта, а в дадения случай от есента в зимата. Както се посочва в митологията на много народи, реката обикновено се явявала мястото на прехода от едно духовно състояние в друго.

Ние преминаваме през дългите тъмни нощи на зимата, за да започнем жизнения цикъл отново с празника на светлината по време на Зимното слънцестоене. Когато пълен и силен слънчев лъч влиза в гробницата Нюгрейндж, а светлината на Зимното слънцестоене осветява каменните кръгове на Стоунхендж, ние отново чувстваме радост от новата година във великия жизнен цикъл.

Магията на слънчевия лъч, прецизното движение на месеците, които следват обиколката на луната, както и познаването на първостепенни звезди на всеки месец ни дава усещането за времето. Усещането за това, как нашите предци овладяваха някои важни елементи от вечността, свързвайки небето със земята. Тяхното и нашето разбиране за небесния живот ще ни помогне за разширим познанията си и да разберем вечността.

Дали не е дошло времето да започнем нашето пътуване във времето и да овладеем отново удивителния свят на вечността като наблюдаваме звездите с помощта на Стоунхендж ?

Забележки на преводача С.Исраилян

1.Секваните (на латински: Sequani) са келтско племе в Галия. Първо те обитават изворите и долината на Сена, по-късно се заселват на територията между Сона, Рона и планината Юра. Названието им се свързва и с името на речното божество Секвана, от чието име произлиза и името на река Сена.

Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8

2 Метоничният цикъл е период от около 19 години, използван в астрономията и календарните изследвания. По-специално, той често се използва в структурата на лунизоларните календари, тъй като 19 слънчеви години се равняват на около 235 лунни месеца.

Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D1%86%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D0%BB

3.Трилит (на древногръцки τρεῖς, τρία – три и λίθος – камък) се нарича древна каменна конструкция съставена от два вертикално изправени камъка, върху върха на които лежи трети. Обикновено терминът се използва при описването на мегалитни съоръжения. Сред най-известните трилитни структури са Стоунхендж в Англия, Мегалитните храмове в (Малта), Haʻamonga ʻa Maui в Тонга и други.

Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%82

4.Свещеният Елевскински Календар. Елевсински мистерии (на гръцки: Ἐλευσίνια μυστήρια) се наричат ритуалите в чест на Деметра и Персефона, в Елевсина, град в Атика на около 20 км североизточно от Атина. Елевсинските мистерии били включени в официалния празничен календар на Атина.

Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B7%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B8


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *