Друиди,  История,  Ритуали

ДРУИДИТЕ, ОВАТИТЕ И БАРДОВЕТЕ: ОПРЕДЕЛЕНИЯ И РАЗЛИЧИЯ

Откъс от книга „Друиди“ на Франсуаз Леру – /„Les Druides“ Françoise Le Roux, Presses Universitaires de France, Paris 1961/.  Руско издание „Франсуаза Леру. Друиды, Санкт Петербург,, 2000г.“, преводач: Н.С.Широкова

взето от: http://ru-sled.ru/druid-vates-i-bardy/

Превод от руски: Сурен Исраилян 18.03.2020

Определенията, давани от древните автори понякога не съвпадат, дори противоречат помежду си. Ето какво, например, казал Страбо:

  • «Във всички галски племена съществували 3 групи хора, които се ползвали с особена почит: бардовете, предсказателите и друидите. Бардът е бил певец и поет, предсказателят се занимавал със свещени ритуали и изучавал света наоколо, а друидът освен изучаване на природата се занимавал и с етиката». /Страбо, География, IV, 4 /

Историкът Тимаген, според Амиан Марцелин се изказал по този повод така:

  • „В тези племена, понеже хората ставали лека полека все по-образовани, процъфтявало изучаване на науките, което е достойно за похвала, започнало от бардовете, предсказателите и друидите. Бардовете възпявали подвизи на прочутите мъже, създавайки героични стихове под нежните звуци на лирата, еухазите със своите изследвания се опитвали да разкрият високите тайни на природата, но друидите ги превъзхождали с гения си, което било потвърдено с авторитета на Питагор». /Amm. Marc, XV, 9/

Цезар уточнявал:

  • «В цяла Галия съществували само две групи хора, които се ползвали с внимание и почит – друидите и конниците. Друидите взимали активно участие във всичко, свързано с богопочитането, следели за правилното изпълнение на обществените жертвоприношения и давали тълкувания на въпросите, отнасящи се към религията»./Caes, В. G., VI, 13/

Страбо (др.-гръц. Στράβων; ок. 64/63 пр н. е.- ок. 23/24 н. е.) и Тимаген ясно посочили разделение на жреческото съсловие, докато Цезар, който лично познавал независимата Галия, не ги отбелязал въобще. Ние, би трябвало да се доверим на Цезар, но това не лишава от достоверността другите сведения.

Като цяло древните автори отнасяли друидите към „философите“, прорицателите, авгурите, маговете или подобни лица, надарени с великото могъщество. Ирландските текстове ни помагат да уточним вътрешното разделяне на това съсловие: всички ръкописи споменавали друидите /druid/, поетите /filid/ (от fili; *welet-, *wel «виждам», тоест „провидец“/ и бардовете /bard/, като на последните се показвало по-малко уважение.

„Бардът нямал нужда от обучението, достатъчно му е било да има ум», пишело в един старинен правилник /Ancient Laws, IV, 360/, докато на филидите им е било необходимо сериозно образование. Те се делели на съвсем конкретни категории: ollamh, или филид перва степен, имал статут на крал на провинция, докато fochlocon са имали по-нисък статут, но филидите от седма, осма, че дори и единадесета или тринадесета степен, съгласно правилниците / „Senchus Мог“, „Crith Gablach“ или „Glossaire de Cormac“/ на празненствата  винаги са имали предимство пред бардовете

Съдбата на уелските бардове е била по-лека, което се дължало на ранното утвърждаване на християнството в Британия, променило функциите на традиционното общество. В Галия няколко века по-рано, ако вярваме на Страбо, Тимаген и много други автори, бардовете не претендирали на жреческото звание. Цезар, както посочихме, въобще не ги споменал в своите кратки описания. И понеже последният не правил никаква разлика между друидите и оватите (на уелски – vates), или прорицателите (на уелски – broffwydes = провидец) , ние сме склонни в широкия смисъл на думата също да ги приемаме за друидите, за членовете на жреческото съсловие с точно установената йерархия, права и задължения.

Не разделяме мнението на Т. Кьовес, който след Камил Жулиан, под влиянието на теорията на Дж.Дж. Фрезер, твърдял, че друидите били древни царе, останали без власт и влезли в жреческото съсловие: напротив, точно друидите издигали на престола и сваляли владетелите на епохите си, така е било и в Галия, и в Ирландия. Още по-малко приемаме тезата на Т. Кьовес, че бардовете, друидите и оватите представлявали различни хронологични етапи в развитие на обществото. Както и не можем да се съгласим с Ж. Покорни за това, че ирландските филиди се явявали жреци от индоевропейски произход, в отличие от друидите, които идвали от пра-индоевропейците /“Ogam“, XII, с 475-486/.

Тази устойчива и мощна организация, според нас, предполагала, а и по природата си изисквала добре разработена и точна система за разделяне на функциите. Напълно е възможно терминът „Друид“ в тесния смисъл на тази дума се давал на този, който е ръководел ритуала на жертвоприношението, като основната действаща фигура в церемонията.

„Те имали правило: никой не принасял жертвите, без посредничеството на философа“, твърдял Диодор Сицилийский /Diod., V, 31/. Това обяснявало факта, че ирландските филиди, които се занимавали с прорицателството и съответно не се допускали до ритуала на жертвоприношението, лесно преживели християнизацията, те дори можели да приемат новата вяра; ирландският светец Колумба Киле е бил филид.

Възниква и друг въпрос, как да класифицираме жреците, наречени „гутуатри“ /gutuatri/, сведенията за които се проследявали в текстовете и епиграфските документи. /«Ogam», VIII, 350./ Хирций писал, че Цезар наложил смъртно наказание на един гутуатър от галското племе карнути. /Caes, B. G, VIII, 38, 3.] Покорни е направил опит да докаже, че тези гутуатри, или «познавачи на молитви » — «maître de la prière», както ги превежда Дж. Лот /ирл. guth „глас„/, били част от келтските жреци, преди появата на друидите. Ще се въздържим от хипотезите. Нямаме доказателства за това, дали гутуатрите са били обикновени служители на вярата, както и дали са притежавали по-голяма сила от друидите в дълбоката древност. Знаем само, те са съществували по време на римското господство.

През годините е било е отбелязано, че сведенията за присъствието на жените като членове на друидическото съсловие обикновено се отнасяли за по-късен период, заради което е бил направен извод, че появата им е била признак на упадъка на дейността.

Това заключение е погрешно, поне за Галия: първата документирана друидеса, според римския политик Вописк, е живяла по времето на Нумериан.  През III век в Тонгра тя е предсказала на Диоклетиан, че той щял да стане император, ако убиел глиган. И този мъж действително е бил владетел на империята от 284г. до 305г., след като с голи ръце е убил Арий Апер (лат. aper – глиган), преторианският префект /вид политик – заб. на преводача/ на Нумериан. Следва да се отбележи, че тази друидеса е живяла в нещо като хан /Numerian, XIV et sqq/.

Тази дата, разбира се, не изключва вероятността, че подобни събития са се случвали и по-рано. Нейната история доказва по достоверен начин, че в келтското общество за жените винаги е било определено почетно място. В най-добрите легенди от Ирландия и Уелс, където езическия елемент все още е бил силен, като обичайния персонаж се явявали поетесите /banfile/ или друидесите /bandrui/. В това няма нищо удивително, когато говорим за Ирландия, в която чак до VII век жените, притежавали имоти са били задължени да воюват наравно с мъжете.   

С помощта на документите, откривани от двете страни на Ламанша, както и желанието ни да се откъснем от произволните реконструкции, които са станали прекалено много за да бъдат анализирани, ще се опитаме максимално точно да установим значението на термина „Друид“ в келтския древен свят.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *