История,  Келтски свят

И.М.Тронски Цезар

Публикувано от: Петър Колев, взето от: http://www.referati.org/i-m-t-r-o-n-s-k-i/10006/ref/p384

Gaius Iulius Caesar (Vatican Museum).jpg

От Цезар са се запазили две произведения: Записки за Галската война и Записки за Гражданската война. Записките за Галската война разказват в седем книги за военните операции на автора в Галия, която той покорил и присъединил към римската държава, и за неговите експедиции в Германия и Британия.

Всяка книга е посветена на събитията от една година, като по такъв начин Записките изцяло обхващат 58-52 г. пр.н.е. Изложението се отличава с извънредна простота и на пръв поглед може да се каже, че е лишено от изкуственост, обаче всичко това е напълно съзнателно.

Произведението преследва апологетични цели. Дейността на Цезар в Галия предизвикала многобройни упреци и неговите политически противници се ползвали от това, за да настроят срещу него общественото мнение. Записките е трябвало да оправдаят действието на автора.

В строго обмислено изложение на читателя се внушава мисълта, че войната в Галия имала за цел изключително защитата на законните интереси на Рим и съюзните му племена.

Цезар обяснява целесъобразността на своите операции с прости и ясни доводи, умело пригодени за равнището на политическите и религиозните представи на средния римлянин, за когото страните, които се намирали на север, били още неизвестен свят.

По отношение на фактическата страна на разказа Цезар се старае да избягва явната лъжа, но често прилага метода на премълчаването. За неуспехи, за нарушаване на общоприети в древността норми на международното право той изобщо не споменава или говори с неясни загатвания, разбираеми само при твърде внимателно четене.

При това положение естествено личността на Цезар се показва в твърде привлекателна светлина: той е великолепен военачалник, енергичен, мъжествен, който схваща бързо и най-трудните положения и е внимателен към подчинените си. Наред с това той е кротък и снизходителен човек, който само рядко е принуден да прилага сурови мерки спрямо коварния неприятел.

Деловият тон е с оглед да се създаде у читателя впечатление за пълна обективност. С тази цел е избрана и литературната форма „записки. Записки (commentarii) се наричали произведения, които не претендирали за художествена обработка събран суров материал без всякаква реторична украса.

През всичкото време авторът говори за себе си в трето лице. Само рядко, например в заключителната част на труда си, когато се представя падането на Алезий, последната опора на галската независимост, Цезар си позволява да премине към по-реторичен стилистичен тон.

Но при цялата своя нарочна простота ясното и конкретно изложение на Записките свидетелства за литературното изкуство на Цезар, за неговото умение да изобрази с малко щрихи съществените черти на всяко положение.

Голям исторически интерес представляват картините на обществения строй на галите и германците. Те са използвани от Енгелс в Произход на семейството, частната собственост и държавата за характеристика на родовото общество.

Днес трудът на Цезар е един от първите оригинални паметници, към чието четене се пристъпва при изучаването на латински език. Записките са получили тази роля на школски текст благодарение на необикновената чистота, лекота и правилност на техния език и историческото значение на тяхното съдържание, тъй като те са най-старият литературен паметник за историята на трите страни: Германия, Франция и Англия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.