Български автори,  Занаяти,  Традиции

БЪЧВИТЕ – ОТКРИТИЕ НА ГАЛИТЕ

https://s2.best-wallpaper.net/wallpaper/3840x2160/1709/Many-barrels-drinks-storage_3840x2160.jpg
https://ru.best-wallpaper.net/Many-barrels-drinks-storage_wallpapers.html

01.03.1997г., взето от: https://www.dnevnik.bg/print/arhiv_pari/1997/03/01/1430388_buchvite_-_otkritie_na_galite/

От момента, в който древният човек разбрал, че от гроздовия сок може да се прави вино, възникнал проблемът в какво да го съхранява. Най-подходящи за онова време били кожените мехове. Те били здрави, не се късали, лесно се пренасяли и най-важното – поддържали постоянна ниска температура и виното не се разваляло.

С развитието на грънчарството се появили делвите, гръцките амфори и питои – огромни колкото човешки ръст делви, заровени до гърлото в земята и покрити с каменни плочи. На галите обаче се пада честта да направят революция във винопроизводството, и по-точно в транспорта на вино. Амфорите били много крехки и неудобни за пренасяне на големи разстояния, особено с корабите. Много често при бурно море оцелявала съвсем малка част от товара. Но когато открили, че виното може да се прави, старее, съхранява и превозва в бъчви, всичко се променило. Бъчвите се товарели и пренасяли лесно, не се чупели, поддържали се без затруднение, понасяли леко транспорта, при бурно море само се размествали и стигали невредими до предназначението си.

От испанската дума за бъчва тонел идва едно от основните понятия в корабоплаването – тонаж, т.е. вместимостта на кораба се е определяла в зависимост от това колко бъчви с вино може да побере. Смята се, че рождената дата на бъчвата е някъде около 3 в. пр. н.е. – оттогава са откритите изображения на бъчви в римски подови мозайки и каменни фризове.

Бъчвата за вино такава, каквато я познаваме, не е претърпяла почти никакви промени през вековете. Инструментите от дърво и метал от онова време, намерени в една работилница в Швейцария, биха направили чест и на най-добрата съвременна бъчварница. Първите бъчви са имали дори метални обръчи както днес. През римската епоха обаче били подменени с дървени и чак през 18 век отново започва използването на метални.

Единствената значителна еволюция в правенето на бъчви от откриването им до днес е изработването на по-дебелостенни дъги. Римляните ги приели като подарък от галите след покоряването им и не закъснели да признаят превъзходството им над амфорите и да ги наложат по всички земи, където се прави вино и се търгува с него.

През всички векове на съществуването на бъчвите е установено, че най-добрият материал за тях е дъбът, защото само той отговаря на всички изисквания за добро качество на виното, държано в такива съдове – не придава лош дъх, не пропуска виното, цепи се лесно, гъвкав е и е устойчив на налягане. От другите дървесни видове само кестенът и акацията са подходящи за направа на винарски съдове. Макар че се срещат и бъчвари, които използват червен бор, мура или бяла ела, а за стареене на ракия – черница.

Бъчвите се изработват само от изсъхнал материал. Дъските се нареждат на сухо и проветриво място, където се съхраняват 2-3 години. След това се фасонират и се използват за направа на бъчви, бурета или каци. Смята се, че 1 см дебелина на дъската трябва да старее 1 година. В началото на стареенето влажността на дървото е 80-85%, а когато достигне 18-20%, вече е готово за правене на съдове. Най-използваната във винарството бъчва от 225 л, така наречената барик, се смята с изтощена дървесина, ако в нея са съзрявали четири различни вина, а не за времето на използването й.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *