Български автори,  Изкуство,  Символи,  Традиции

Букет от прекрасни имена, или за символиката на цветята

Стара традиция е в България децата да се наричат на най-красивите, най-уханните, най-свежите представители на флората

07.04.2012г., от в.Дума, бр. 83, автор: Альона Нейкова, взето от: https://duma.bg/buket-ot-prekrasni-imena-ili-za-simvolikata-na-tsvetyata-n29960

Поетите мистици наричат цветята „пратеници на други светове“. В легендите тези пъстри представители на флората достигат до нас като подарък от боговете, а красотата им символизира висша хармония и съвършенство. Смята се, че жената е създадена не само да крепи света, но и да го краси. В стремежа си да предадат това послание на поколенията родителите искат детето им да цъфти нежно, здраво и красиво и да ги радва. Затова и подбират най-уханните, най-свежите и най-любимите си цветя за имена на милите си дъщери.

Стара традиция е в България момичетата, а нерядко и момчетата да се кръщават с имена на цветя. Така в езика ни букетът от женски имена от света на флората е огромен и пъстър. Като започнем от вече поостарелите Роза, Лала, Трендафила, и стигнем до нетрадиционните Магнолия и Орхидея. И може би това е причината почти във всеки български дом да се празнува Цветница..

https://www.viapontika.com///uploads/za-potrebitel/pari/U14_flower-backgrounds-colorful.jpeg
https://www.viapontika.com/index.php?page=article&article=35884

Любопитно е обаче да се научи значението на имената, които носят в себе си посланието на красиви растения. Някои са доста кратки, но съдържателни, а за други се разказват многобройни легенди.

Лилията е символ на чистотата. Цветето е използвано като силен религиозен символ, особено по време на християнския празник Великден. А според древните гърци белите лилии са създадени от млякото на Хера – майката на боговете.

Божурите са едни от най-ярките в градината. Особено почитани са в Китай, където ги наричат Хуа Ванг – Кралете на цветята. Обикновено те растат край дворците на аристократите, в това число и в императорския, като на простолюдието е забранено да отглеждат божури. Те традиционно се използват в китайската медицина. Нещо повече: запазени са дори кулинарни рецепти, където сред продуктите, необходими за приготвянето на дадено ястие, се споменават и божури.

Маргаритките се смятат за знак на споделени чувства, детска невинност, свобода и красота. Любопитна версия за произхода на името гласи, че думата идва от гръцката „margaron“, което в превод означава „перла“ или „бисер“ – символ на голяма емоция, но и на огромна сълза. Едно е винаги сигурно в името Маргарита. То е знак за обрат и нестандартност и никога не може да бъде скучно. Няма жена, кръстена така, която да не е странна и необикновена.

Игликите пък са символ на миниатюрност и изисканост. Тези цветя създават предчувствие за пролетно изобилие. Особено ги обичат северните народи. Крехката им красота се цени като Божие откровение. Келтите ги използвали в своите обреди, свещенослужителите им ги събирали с боси крака и ги криели от очите на простосмъртните, за да не загубят лечебните си свещени свойства. Задължително било да се берат преди новолуние. Немците смятали, че игликите показват къде има скрито съкровище. Дори ги наричат „небесен ключ“, а в Швейцария са известни като „сватбен ключ“, тъй като според поверието момичето, открило иглика около Великден, ще се ожени още същата година. Цветето е и своеобразен „барометър на бедните“, понеже свитите през деня листенца са предвестници на дъжда.

Любопитна легенда свързва игликата с апостол Петър, комуто били поверени ключовете от Небесното Царство. Както си стоял на стража пред райските врати, му съобщили, че някой се е сдобил с подправени ключове и има намерение да проникне в Рая без негово разрешение. Изненадан от тази ужасна вест, апостолът изпуснал от ръцете си своята връзка златни ключове и тя, падайки от звезда на звезда, полетяла към земята. Като се врязала дълбоко в почвата, на това място израснало жълто цвете, което много прилича на връзката апостолски ключове. И макар че ангелът ги върнал на свети Петър, техният слаб отпечатък останал на земята и всяка година от него израстват иглики – цветята, които отключват вратата към топлото време.

Розите са знак за любов, радост, сила и красота, но също така могат да символизират смъртта (една роза върху гроб). Смята се, че Клеопатра е спяла на възглавници, напълнени с розови листа.

Зюмбюлът е свързан със затрогващата древногръцка легенда за приятелството. Във времена, когато богове и хора били близки приятели, очарователният юноша Хиацинт – син на спартанския цар Амикъл и музата на историята Клио, бил любимец на Аполон. Богът на слънцето учел младежа, въвеждайки го в тайните на науката, изкуствата и спорта. Веднъж двамата се забавлявали, мятайки диск. Аполон гледал с възхищение с каква ловкост и точност го прави Хиацинт и ликувал от успехите на своя любимец. Но Зефир, крилатото божество на източния вятър, бил ревнив към обичта, която изпитвал Аполон към младежа. С мощното си дихание отклонил хвърления от Аполон метален диск и той ударил смъртоносно Хиацинт в челото. При това нещастие Аполон бил обхванат от неутешима скръб и за да увековечи спомена за своя млад приятел, превърнал изтичащата от раната и багреща земята кръв в прелестно пурпурно-лилаво цвете, чийто чуден аромат се разпространявал на далечно разстояние, с чашка във формата на лилия, която напомняла от една страна буквата „А“ (инициалът на Аполон), а от друга – „Y“ (Хиацинт). Така в него завинаги били съединени имената на двамата приятели. Според други формата на цвета загатвала за гръцката дума „ай“, което означава „уви“.

Хризантемите пък се смятат за медиатори между земното и отвъдното, по листенцата им се гадае за бъдещето и се омайва избраният момък. Името означава самостоятелност и власт, както и опълчване срещу традициите.

Теменужката, наричана още виолетка, крие в себе си деликатност и срамежливост. Това цвете векове наред предизвиква нежни чувства. А древните гали посипвали с теменужки брачното ложе. Особено пристрастие към нея се крие в сонетите на Шекспир: „Упрекнах теменужката: дали от теб не взима своето дихание. Тя има твойта красота, нали? И тая прелест, същото ухание?“

Според древногръцката митология една от дъщерите на Атлас била преследвана от Аполон. Тя не отвръщала на любовта му и помолила всемогъщия Зевс за закрила. За да я спаси от страстните преследвания на слънчевия бог, той я превърнал в уханно цвете – теменужка, което се открива само по аромата му, но само когато смирено сведеш глава. Според друга легенда Прозерпина беряла виолетки, които искала да подари на Юпитер. Тя била влюбена в него, но я отвлякъл Плутон, владетелят на подземното царство. Отнасяйки я в преизподнята, няколко цветчета паднали върху благодатната почва на Сицилия.

Виолетката е толкова харесвана в тази област на Италия, че дори изсекли монети с лика на цветето. То е национална слабост на жителите на Ботуша, които го използват като изненада в сладкарството. Кафенетата в Сицилия са единственото място, където в сладкишите, сладоледа и ликьорите се използват захаросани виолетки.

Друго предание свързва теменужките с Голгота. Според него първите теменужени цветове са пораснали в подножието на кръста Господен и затова лилавият им цвят е едновременно символ на страдание и траур, но и на свръхчовешка любов и мъдрост.

Във Франция особено се ценят белите теменужки, за които се смята, че са били докоснати от дрехата на Богородица. Цветето е свързано и с любовта на Наполеон към Жозефина. Посрещайки я в Нотр Дам, той й поднесъл букет от сини виолетки, като в центъра му била оформена с бели теменужки буквата „J“. Всяка година той й подарявал в деня на сватбата им тези цветя, а на гроба й в Малмезон наредил да засадят килим от теменужки.

https://www.cveticvet.com/media/7/8104.jpg
https://www.cveticvet.com/promo-komplekti-jumbomix-temenuzki-edrotzvetni.html

Тайната на посланията

Още от древни времена хората са използвали цветята, за да изразят чувствата, мислите и идеите си. Всички помнят, че дори Луис Карол е изпратила Алиса в Страната на чудесата чрез огледало в градина, пълна с говорещи растения.

Древните гърци и египтяни са дарявали с цветя боговете. Мнозина днес поднасят красиви букети, като само частично разбират посланието, което отправят. А всяко цвете има своя тайна мисия, но само някои от тях са забелязани от хората.

За символ на упорит труд и страдание от древни времена се смята магарешкият бодил. Той дори е част от националния герб на Шотландия. Смята се, че е цвете, което може да прогони меланхолията. Бодилът понякога е включван в приказките, символизиращи вечната любов, която може да преодолее болката, страданието и трудностите.

Ирис носи посланието на вярата, властта, победата и завоеванието и същевременно пази от зли духове. Древните гърци са кръстили това цвете на името на вестителя на боговете, който напътства душите на жените и момичетата в подземния свят. Дори и днес много гърци полагат ириси на гробовете на жените.

Малцина са наясно, че цветето, наречено орлови нокти, е устояло на изпитанието на времето като символ на трайно удоволствие, постоянство и търпение.

Лалето е знак за разгара на пролетта. Това красиво цвете също така символизира богатството и живота след смъртта. Първоначално е отглеждано в Персия, но в момента е известно като разновидност от света на флората, перфектно култивирана от холандците. По време на ХVI и ХVII век то е толкова търсено, че хората продават своите домове и кораби, пълни с товар, само за няколко луковици.

https://zasei.me/MGalleryItem.php?id=341
http://zasei.me/index.php?topic=111.0

Имен ден на Цветница празнуват: Аглика, Божура, Вероника, Виола, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздена, Далия, Дафина, Делян, Деляна, Дилян, Диляна, Детелина, Елица, Жасмина, Здравко, Здравка, Зюмбюла, Ива, Иглика, Калина, Камелия, Карамфил, Карамфила, Китка, Латин, Латинка, Лилия, Лиляна, Лила, Лили, Лоза, Люлина, Магнолия, Малина, Маргарит(а), Невен, Невена, Невян, Ненка, Орхидея, Ралица, Ренета, Роза, Росен, Росица, Ружа, Теменужка, Трендафил, Цено, Цвета, Цветелина, Цветан(ка), Цветелин(а), Цветомила, Цветомир(а), Цвятко, Явор, Ясен, Ясмина.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *