08.9.2014г., от nakratko.bg взето от: https://nakratko.bg/category/42/60247
* Коментарът е на ВВС
Уважаеми приятели ! В тази статия се застъпва една много деликатна тема – отношенията между шотландците и англичаните. Както виждате по-горе, дори прочутата с премерените си оценки Би-Би-Си изтърва нервите, но все пак говорим за исторически факти, които имат отношение и към келтската история.
Понякога човек се пита, дали Бог специално не е заселил англичани и шотландци на един сравнително неголям остров, за да могат постоянно да винят за нещастията си някого другиго и да си изкарват един на друг недоволството от живота.
Шотландците винаги са се отличавали с определена доза несговорчивост. Англичаните пък, абсолютно сигурни в собственото си превъзходство, постоянно са се опитвали да покорят шотландците.
Споровете за това, къде на шотландците ще им е по-хубаво – в състава на Обединеното кралство или като независима държава, се въртят все около икономиката, нефта, финансите, отчасти за членството в Евросъюза и съдбата на британската лира.
Въпросът е, защо дори Националната партия на Шотландия или SNP, която се обявява за независимостта, не поставя дискусията в емоционално-историческата плоскост. Макар че точно там се крие и отговорът на сложния въпрос: Защо шотландците искат независимост?
Привържениците на независима Шотландия използват всички начини (и места), за да агитират в полза на своята кауза. Всичко е доста сложно.
Неотстъпчивите северняци
Ако започнем от бронзовата епоха, древните келти и каледоните (самите те са се наричали по друг начин, а каледони ги наричат римляните), то ще видим, че прословутата неотстъпчивост на северняците си съществува още тогава.
Римляните, покорили половината от известния свят и създали своят собствен Pax Romana, така и не успяват да подчинят пиктските племена, въпреки че в началото печелят победи, коствали им проливането на не малко кръв.
Партизанската война, която жителите на Северна Британия водят успешно срещу тях, кара римляните да сметнат, че е по-разумно да ги оставят на произвола на съдбата. Затова ограждат своя “цивилизован” свят от “дивите варвари” с отбранителна стена, получила названието Адрианов Вал (Феновете на сагата на Джордж Мартин лесно ще видят в това съоръжение прототипа на Вала от “Песни за огън и лед”).
GETTY IMAGES
Всеки историк, захванал се да опише отношенията между двете нации, е поставен пред не много лека задача. Много е примамлива идеята да се представят англичаните като агресори. Обаче, дали това е точно така?
Последният крал на Алба и изборът на Едуард I
Шотландското кралство окончателно се формира към края на XIII век. Историците го наричат “кралството Алба”, за да се отдели този период в историята на Шотландия от следващия, в който основна роля играят Стюартите.
Последният крал на Алба – Александър III умира през 1286 година, без да остави нито един наследник от мъжки пол.
Единствената пряка наследница се оказва Маргарита, Норвежката дева (в Средновековието са си падали по такива витиевати имена и прякори), внучка на Александър III от неговата единствена дъщеря, също Маргарита, и норвежкия крал Ерик II. Лорд-протекторите на Шотландия сключват с краля на Англия Едуард I договор, решавайки да дадат Норвежката дева за жена на сина му Едуард Карнарвонски Плантагенат – но с условието, че техните бъдещи деца ще управляват Англия и Шотландия заедно.
Ако всичко се беше случило, както е било замислено, днес нямаше да ни очаква шотландския референдум, а и цялата последваща история на Британските острови можеше да поеме по друга пътека.
Но Маргарита не стига до Англия и Шотландия. Момиченцето се разболява тежко по време на морското пътуване от Норвегия и почива, едва стъпвайки на сушата на островите Оркни.
Шотландия остава без законен крал.
Претенции към короната проявяват ни повече, ни по-малко – 13 шотландски аристократи. От тях с най-големи права са Джон Балиол, Джон Хастингс и Робърт Брус (дядото на друг Робърт Брус, който по-късно става един от великите шотландски крале).
Заплахата от гражданска война се превръща в реалност, а шотландците така и не успяват сами да решат кого да направят крал. В резултат на това, не измислили нищо по-добро от това, да се обърнат… към краля на Англия Едуард I с молба, да направи вместо тях този не лек избор.
Едуард, който е много опитен политик, веднага поискал всички претенденти за трона първо да положат пред него васална клетва. Шотландците, вместо да се възмутят от това искане, се съгласяват, защото никой не иска да се откаже преждевременно от надбягването за короната. Английският крал избира Джон Балиол, който става крал на Шотландия. Но не за дълго.
“Чукът за шотландците”
Някои историци предполагат, че Едуард съзнателно от всички претенденти се спира на най-слабия. Но в името на справедливостта трябва да се каже, че именно Балиол е с най-големи права за наследяване на трона – той е пряк потомък на краля на Шотландия Давид I, макар и наследството му да идва по женска линия.
Разбира се, по силата на предварителната договореност, на новоизпечения шотландски крал му се налага да даде клетва за вярност пред английския крал. Едуард I изисква това да стане незабавно, за да може шотландците да му помогнат в битките срещу французите. Шотландците по някакви техни съображения решават, че няма да изпълнят договореното по-рано, и вместо да кръстосат мечове с французите, сключват с тях съюз срещу… англичаните.
И естествено, че Едуард се разгневява (няма да е пресилено да се напише “справедливо”), събира армия и се подготвят да тръгне с нея на север. През това време шотландците също събират армия – и с подкрепата на французите – и нападат английския град Карлайл.
В крайна сметка, цялата тази бъркотия завършва печално за шотландците: англичаните ги разбиват тотално. Едуард праща Джон Балиол в тъмниците на Тауър (където по-късно той умира) и присъединява към владенията си земите на шотландската корона.
Опиянени от победата си, англичаните се държат в бившите владения на северните си съседи както подобава на завоеватели и окупатори. Едуард I получава заради цялата тази поредица от събития прякорът “Чукът на шотландците”.
Експроприяцията на “Скунския камък”
Английският крал решава окончателно да загроби надеждите за независимост на северните си съседи. През 1296 година той отнася в Лондон свещеният Скунски камък – 152-килограмов каменен блок, служил за трон при короноването на шотландските крале. За да лиши шотландците от свещените основи на тяхната държавност, кралят нарежда Камъкът на съдбата, както е известен още Скунския камък, да бъде вграден под собствения му трон.
Върху Камъкът на съдбата са седели всички бъдещи английски, а по-късно и британски крале и кралици. Но през 1996 година правителството на лейбъристите, оглавявано от шотландеца Тони Блеър, решава да върне Скунския камък в Шотландия – с условие, че ще се пренася на мястото му под британския трон, когато се наложи да се коронова нов крал/кралица на Великобритания.
В резултат на дълги и непрестанни войни шотландците успяват да извоюват независимостта си едва през 1328 година.
Един крал, но две кралства
Пренасяме се още три века напред във времето. Следващото “обединение” на Англия и Шотландия става след смъртта на Елизабет I. “Кралицата-девственица” е бездетна и кралят на Шотландия Джеймс VI (Шеймъс VI на шотландски) фактически получава като наследство Англия, ставайки по този начин английския крал Джеймс I.
Всъщност, той има абсолютно законното право на трона, след като е единственият пряк наследник от мъжки пол на Хенри VII, основателят на английската династия на Тюдорите. Тръгвайки от Единбург за Лондон, кралят обещава на шотландците, че ще се връща в Шотландия по няколко пъти годишно. На практика, за 22-те години на своето управление посещава родината си отново само един път.
Съвременниците му наричат Джеймс I “най-образованият глупак на трон”. Шотландско-английският крал притежавал широк спектър от познания, но така и не успял да ги приложи на практика. Нормално обединение на двете страни по време на неговото управление не се случва. Шотландците както и преди си имат свой парламент, свои закони и секат свои монети. Върху една глава се събират две корони, но двата народа в значителна степен си остават сами за себе си.
Джеймс I е наследен от сина си Чарлз I, който търпи поражение в гражданската война, губи кралството, свободата и главата си. В историята около неговото низвергване има една пикантна подробност: Чарлз бяга в Шотландия. Може да се каже, че се връща от Англия в родината си. Шотландците първо го поставят фактически под арест, а по-късно, през 1647 година, го предават на представители на английския парламент срещу огромната за онези времена сума от 400 000 фунта стерлинги. С други думи, продават на най-заклетите си врагове своя законен и по кръвна линия крал, ако трябва да се наричат нещата с истинските им имена.
Следват Кромуел и реставрацията, Джеймс II, който приема католическата вяра, изгнанието му и поканата към Уилям Орански да заеме британския трон със съпругата си Мария. През цялото това време шотландците водят своя собствена, хитра политика, решавайки, че в някой подходящ момент ще подкрепят низвергнатия Джеймс II, спомняйки си за неговите шотландски корени.
Клането в Гленко
На 27 август 1691 година Уилям III обещава амнистия на клановете шотландски планинци, взели участие във въстанието на якобитите. Условието е те да му се закълнат във вярност, преди да е настъпила новата година. След което се случва нещо, което без преувеличение може да се нарече най-мрачната страница в историята на двата народа – клането в Гленко.
Клановете от планинската част на Шотландия откликват на предложението, но с известно закъснение. Първо се допитват до низвергнатия Джеймс II (якобити, защото Джеймс или Шеймъс на шотландски е с еквивалент на Яков на латински), за да поискат неговото разрешение. Обезвластеният крал дълго се колебае в отговора си, но накрая се примирява и дава съгласието си. Докато решението му стигне до Шотландия, декември почти е приполовен.
След това главите на родовете имат съвсем малко време, за да изпълнят условието на Уилям III. Алистър Макиан, главата на рода Макдоналд едва на 31 декември успява да се добере до Форт Уилям, където опитва да положи клетвата си пред военния губернатор. Същият обаче не е упълномощен да приема подобни клетви и праща Макиан при шерифа на Аргайл. За да удостовери, че главата на клана Макдоналд все пак навреме се е явил за полагане на клетва, той го снабдява с необходимото писмено уверение.
При шерифа на Аргайл Макиан се добира чак на 6 януари, където полага васална клетва, смятайки дълга си за изпълнен и с леко сърце тръгва към дома си.
Обаче, на Уилям му е нужен поне един клан-отцепник, когото да накаже за назидание на всички други. Макдоналд са подходящи, още повече, че закъсняват със заклеването.
В началото на февруари в селцето Гленко пристигат 120 войници под командването на Робърт Кембъл от Гленлайон. Малка историческа подробност – две години по-рано владенията на фамилията Кембъл са разграбени от клана Макдоналд. Разбира се, че капитанът с голям ентусиазъм посреща възможността да си отмъсти. В продължение на почти две седмици войниците ядат, пият и безчинстват във владенията на Макдоналд, след което пристига заповед да бъдат изклани всички от рода Макдоналд на възраст под 70 години.
Вдига се огромен скандал. И не толкова заради това, че няколко десетки души са заклани посред нощ в леглата си. В крайна сметка историята е виждала и далеч по-кървави издевателства. Не, скандалът е заради това, че са убити след като “доверчиво” са предложили на своите палачи гостоприемството и храната си.
От гледна точка на шотландските кланове това е най-страшното престъпление.
Привържениците на историческата правда напомнят, без да омаловажават лошото поведение на англичаните, че фактът си е факт – макар и по заповед на английския крал, шотландци убиват шотландци. И до днес на рецепцията в малкия хотел в Гленко е закачена бележка, която гласи: “Не обслужваме амбулантни търговци и фамилията Кембъл”.
А до окончателното обединяване на Англия и Шотландия остава съвсем малко време.
Сливането на парламентите и трагедията в залива Дариен
През 1707 година парламентите на Англия и Шотландия едновременно приемат укази, с които се саморазпускат и създават един обединен парламент, за събирането на който определят Уестминстър. Плахи опити да се създаде общ парламент са правени и по-рано, но за пръв път историческите обстоятелства се стичат така, че и в двете страни се появява мощна обществена поддръжка в полза на обединението.
Според една от версията, шотландците искат английските пари, а англичаните смятат веднъж и завинаги да направят така, че шотландците да не се опитват да избират свой крал. Съществува и (доста спорно) мнение на историци, че към съюз с Англия шотландците прибягват след неудачният опит да създадат собствена колония в залива Дариен, на територията на днешна Панама – т.нар. проект “Нова Каледония”.
На 14 юли 1698 година шотландците изпращат в Панама пет кораба с преселници и намерението да създадат колония, която да служи като продоволствен пункт за търговия със страните от Югоизточна Азия.
Шотландската търговска компания събира огромната сума от 400 000 фунта, което се равнява приблизително на една пета от стойността на всички тогавашни активи на страната.
Бъдещите колонисти не вземат под внимание две неща. Първо, климатът в Панама, който е коренно различен от този на шотландските земи с техните езера, гори, поля и реки. И второ, че английските колонии – дали за да не подразнят за пореден път Испания, или пък по някакви други съображения – решават да не окажат на новите колонизатори никаква помощ. От 1200 човека, поели към залива Дариен, у дома успяват да се завърнат по-малко от една четвърт.
За капак, съобщението за неуспеха на първите колонизатори пристига в Шотландия след като към Южна Америка е изпратена втора група шотландци.
И така, загубили една пета от стойността на страната си, шотландците ужасно се нуждаят от парите на постоянно забогатяващата Англия. Разбира се, меркантилният подход не се харесва на всички.
Финансовата страна на обединението
Няколко десетилетия след обединението на двете страни националният поет на Шотландия Робърт Бърнс пише:
В безчет войни не съумяха
да ни сломят. Предател
продаде бащината стряха
за кървав куп от злато.
Английската стомана в бран
сразихме с дух и вяра,
но жълтия метал презрян
ни купи на пазара.
Разбира се, Бърнс винаги е гледал с романтика и непримиримост на живота, но в общи линии съответства на фактите. От Лондон в Единбург са изпратени десетки хиляди фунта стерлинги, за да се покрият възможните загуби на шотландските парламентаристи от обединението и да им се гарантира изплащането на пожизнени ренти. Освен това шотландците след обединението получават достъп до пазарите в английските колонии, което помага на страната да се съвземе след катастрофата в залива Дариен.
И не мислете, че мирът настъпва веднага. Шотландците въстават и през 1715 година, и през 1745 година. Постепенно двата народа действително се обединяват и много шотландци дават своя неоценим принос за разцвета на Британската империя.
300 години минават относително спокойно. И ето, че отново на дневен ред е поставен въпросът за независимостта. И на първо място отново е финансовият аспект.