История,  Келтски свят

Пръстени разкриват детайли от живота в Британия в залеза на Римската империя

от history.nakratko.bg взето от: http://historynakratko.blogspot.com/2018/03/Brancaster-ring-Senicianus-ring.html

Специалисти от Университета на Нюкасъл и Оксфордския университет подробно описват историята на пръстени от тип Бранкастър. Артефактите са наречени така по мястото, където е открит първият от този вид пръстени. Смята се, че един от тези пръстени – пръстенът на Сенициан – е вдъхновил Дж.Р.Р. Толкин за написването на историите в „Хобит“ и „Властелинът на пръстените“.

Пръстените от типа Бранкастър са наречени по името на малък римски форт и село в Норфолк, където в средата на XIX век е открит първият от тези артефакти. Характерно за тях е, че са с квадратна или правоъгълна плочка и гравирани текст или букви. Повечето от общо 54-те известни към момента пръстени тип Бранкастър са изработени от сребро, като само част са от злато. Това ги прави нехарактерни за късния период от римското присъствие в Британия, когато по-голяма част от пръстените са изработвани от бронз. Артефактите освен това са различни и от ранните англо-саксонски образци пръстени, които са много по-тънки и са относително редки.

Пръстените освен, че са използвани като украшения, са служели и като печати за поставяне върху восък, с който са запечатвани писма и други важни документи. Поставените печати от този вид са представлявали вид на „защита“ за вещи и стоки.

Изследователският екип пише в статия за немското списание Bonner Jahrbücher, че фактът, че пръстените са изработени от благородни метали и са използвани като печати, сочи, че са били притежание на богати и образовани хора – елитът на британското общество от онази епоха. Д-р Джеймс Джерард, старши преподавател по римска археология, обяснява: „Това са много впечатляващи пръстени и са били ясно разпознаваем знак, говорещ за статута на притежателя им и за гордостта, с която тези хора са заявявали, че са римски граждани. Пети век е период на големи промени и бележи началото на трансформацията на Британия – от провинция в Римската империя към англо-саксонска Великобритания. Пръстените от този тип и надписите по тях ни дават представа какво се е случвало в Британия през тези години. От тях можем да научим много за облеклото, вярванията, идеологиите и нивото на образованост на елита в обществото от преходния период“.

С един от тези пръстени е свързан и Дж.Р.Р. Толкин, като се предполага, че именно от този артефакт писателят е почерпил вдъхновение за написването на „Хобит“ и „Властелинът на пръстените“. През 1785 година на територията на древен римски храм, сред руините му, е открита табличка с изписани проклятия по адрес на някой си Сенициан, който – както става ясно от надписа – откраднал пръстен от законния му собственик. В текста се споменава, че човек на име Силвианий е загубил пръстена си и обещава да пожертва половината от стойността му в чест на Ноденс (келтско божество). Законният собственик отправя проклятия спрямо крадеца на име Сенициан и заклева божеството да му помогне да си върне пръстена. Интересното е, че самият пръстен със споменаването на името на Сенициан като негов собственик, е открит в същия район.

Почти 150 години по-късно археологът сър Мортимър Уилър, работещ на разкопките на античния храм на Ноденс, се обръща за консултация към професора по англосаксонски език в Оксфордския университет Дж.Р.Р. Толкин. От това се ражда убеждението, че именно историята за „борбата за пръстена“ между Сенициан и Силвианий е послужило като идея за създаването на знаменитата сага.

54-те известни към момента пръстени от тип Бранкастър са открити в продължение на няколко години. Намирани са на различни места, най-често в южната и източната част на Британия. Някои са открити по време на археологически разкопки на предполагаеми места на римски вили, но повечето са намерени заровени заедно с други артефакти, като монети и бижутерия. Голям брой от пръстените са открити с помощта на детектори за метал и са предадени на властите по линия на т.нар. Portable Antiquities Scheme.

Повечето от заровените съкровища, в които са откривани пръстени от типа Бранкастър, съдържат значителен брой сребърни монети, датиращи от периода на залеза на Римската империя. В много от случаите монетите се оказват изтъркани по краищата. Подобна практика на „скъсяване“ на монетите е третирана като незаконна по време на римския период, но е известно, че се наблюдава като масово явление през пети век. Това е още едно доказателство, че пръстените датират от V век.

Пръстените са гравирани с разнообразен дизайн. Някои наподобяват портрет на император, известни воини или лика на любим човек. Други са с изображения на делфини и митични морски същества, като морски грифони, които са често срещани в римското изкуство от края на Римската империя. В допълнение, много от пръстените демонстрират препратки към християнството, било то в надписа, или в гравираните изображения на плочките – гълъби или пауни. Такива образи отдавна са свързани с християнството, което започва масово да се разпространява в Римската империя от началото на IV век, когато Константин Велики проправя пътя пред последователите на тази религия.

Д-р Джерард обобщава: „Взети заедно, изработката от злато и сребро, християнската иконография, стилът на дизайна и свързаността им със сребърните монети, всички тези факти сочат, че пръстените от типа Бранкастър са от един и същ времеви период: в конкретния случай можем категорично да твърдим, че се отнасят към края на IV и началото на V век“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *