Български автори,  Традиции

Богинята в нас

автор: Ивелина Михайлова, от: hera.bg взето от: https://www.hera.bg/s.php?n=3066

В митологията на повечето древни народи от Азия, Африка, Америка и Европа се среща образа на Жената Богиня. Обрисувана като страховит воин, който има власт над победите в битките и лова, като майка, грижеща се за посевите, животните и хората, или като мъдра лечителка, тя била почитаната покровителка на живота и смъртта.

Неслучайно, обаче, жените били виждани като божествени същества. За древните не било трудно да прозрат, че зад крехкото си тяло всяка една от нас крие неподозирана сила и воля.

Богинята често има различни аватари (проявления).

В гръцко-римските вярвания женствеността е представена в своята многообразност: Артемида (или Диана) е богинята на лова, дивите животни и плодородието, Атина (Минерва) – на изкуствата, мъдростта и войната, Афродита (Венера) пък олицетворява любовта и похотта, докато Хера се грижи за семейството и брака.

На българска земя славяните основно почитали Матти Земля (Майката Земя), Доля (богиня на съдбата и късмета), Мора (носеща зимата и смъртта) и Жива (въплъщаваща живота).

В германския фолклор Фрейа е известна като закрилница на плодородието, но се обвързва и с представата за отвъдното, където тя посреща убитите в битка. По подобен начин в индуизма Кали (съпругата на бог Шива) е една могъща богиня на смъртта, хаоса и сексуалността, но парадоксално бива асоциирана и с майчината любов.

Келтските легенди разказват за майката на всички богове и богини, създала света чрез единението си с всеобщия бог-баща. Уелската и ирландска традиция разкриват многопластовостта на богинята, която веднъж бива млада, друг път възрастна, понякога е Моригана – духът на войната, а понякога пратеник от отвъдното, идващ да отведе избрания герой към земята на вечната младост.

Интересен факт е, че в Непал на определен период индуистката богиня Дурга се преражда в лицето на невинно малко момиче, като според преданието то може да остане кумари (или жива богиня), докато не навлезе в пубертета.

Специалното дете бива откривано според осем критерия като кастата, добрият хороскоп, разстоянието между очите, формата на ушната мида и други. Смята се, че кумари бди над населението и че може да лекува чрез молитвите си.

Като цяло Жената Богиня се среща в три форми – на младостта и невинността, на зрелостта и плодовитостта или на старостта и мъдростта. Но девица, майка или старица проявлението на богинята е винаги съзидателно, защото жената е боготворена не само като раждаща във физически смисъл.

Тя би могла да бъде автор на цивилизациите и изкуствата, включително и на лекуването, писмеността и законите. Въображението на хората е приписвало на богините такава сила, че да ръководят природните цикли, да се грижат за хармонията сред живите същества, а дори и да създават и рушат цели светове.

Но тези вярвания са не просто част от митологичното мислене, те се захранват от дълбоко заложените схващания за женската природа. Почитането й в архаичните общности е било свързано както с учудването пред тайната на живота, така и с признаването на нейните уникални качества.

А дали божественият принцип във всяка една от нас не е онази независима и креативна сила, която черпи от самата себе си? Защото всъщност „слабият пол” няма нужда да бъде слаб и няма нужда да бъде спасяван от рицаря на бял кон.

Нали жената, която се познава, е способна да се справи с всяка трудност. Тя няма причина да се променя и преправя според чужди стандарти. Защото тя е прекрасна както в своята младост, така и в своята зрялост и в своите години на мъдростта.

Съвременната жена като че ли отново започва да си припомня своята автентична същност. Бъдещите майки вече отстояват правото си да избират начина, по който да раждат.

Сякаш дори младите момичета, които по принцип са подложени на най-голям натиск от обществото и неговите критерии за красота и успех, започват да преосмислят моделите на поведение, налагани от музикалните клипове и т.нар. „звезди”. Все по-очевидно става, че човек първо трябва да намери себе си и своя път в живота, а не да се опитва да подражава, да играе една изпразнена от съдържание роля.

Много положителна е и промяната сред жените, навлизащи в менопауза, които се учат да уважават естествените процеси в тялото си, но като в същото време не се отказват от това да бъдат активни както в кариерата, така и в личния си живот.

Макар и да продължаваме да живеем в един предимно патриархален свят, ми се струва, че като цяло днес дамите имат много повече възможности отпреди да отстояват себе си и онова, в което вярват.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *