Български автори,  Символи,  Традиции

Розата – царица на цветята, символ на голямата любов

06.04.2015г., автор: Diana, взето от: https://www.anna.bg/1031-rozata-carica-na-cvetyata-simvol-na-golyamata-lyubov.html

Розата - царица на цветята, символ на голямата любов

Розата е въплъщение на елегантност от най-висока класа. Няма друго цвете, което да е такъв символ на любовта, щастието и копнежа за неземна хубост. Ако се направи кръстоска между два вида, резултатът е потресаващ – красотата на третата надминава сестрите си.

Символ на романтика

Погледнем ли розата, сърцето ни трепва от нежни чувства и се събуждат спомени и мечти. Думата роза идва от гръцки и латински, а е заета от келтски.
За древните келти това било думата за червен цвят. И не е случайно, че почти винаги, произнасяйки наименованието на това неземно по красота цвете, си представяме червена роза. Най-често само една, защото красотата на една роза е достатъчна, за да почувстваме магията й.

В нея е скрито историческо послание
Историята на розата е част от историята на човечеството. Цветът е поетизиран образ на раждането, на любовта, а бодлите са болката и смъртта.
И животът, и краят на живота са се събрали в едно. През различните периоди е била символ на чистота, обич, страдание, приятелство, хубост и младост.

Намерените при археологически разкопки следи от роза говорят, че е съществувала още преди четири милиона години. Отглеждана е на остров Крит 2000 години преди новата ера, красяла е лехите пред божиите храмове в древна Абисиния, пренесена е в Персия, а във Вавилон заедно с образа на орела се превръща в символ на държавната власт.

Започва да се отглежда в Китай 500 години преди новата ера, а в книгите и документите, запазени в дворцовата библиотека, съставлява голяма част от запазения архив.

Легенда от централна Азия
Индийската богиня Лакшми била надарена с хубост, която нямала равна на себе си. Тя е символ не само на красотата и мъдростта, но е и пазителка на любовта и здравето. Тези, които й служели, получавали сили за успех в начинанията си. Според преданието тя се родила от една роза, която имала 108 големи и 1008 малки листенца. Лакшми не била родена, тя спяла скрита в тази невероятна роза.
Когато Вишну – прародителят на Вселената, я видял, той се влюбил в нея, целунал розата и красавицата се събудила за живот. Той я обявил за богиня на красотата, оженил се за нея, а розата оттогава е символ на божествената красота, която винаги е защитена от острите бодли.

Сафо я наричала царица на цветята
В гръцката митология розата се свързва с богинята Афродита. Знаем, че Афродита е богиня на любовта, семейството и плодородието.
Легендата разказва, че, когато Афродита се ражда от пяната на морската вода и стъпва на брега, в същия миг полепналата по тялото й пяна се превърнала в червени рози. По-късно ваната на богинята се пълнела само в розова вода.
В антична Гърция венче от рози украсявало главата на булката, а с розови листенца обсипвали пътя на победителите.

Сократ казвал, че розата е най-красивото и полезно цвете, а поетесата Сафо го наричала царица на цветята.

Легенда за Ева

Защо и как розата се превръща в червена?
Когато Ева се разхождала в Едемската градина, тя видяла едно красиво цвете. Ева го целунала, а розата се притеснила от показаната любов и се зачервила.

Мъхнатата рози попила кръвта на Христос
Според християнството розата е цветето на Богородица. В изображенията на живописците Богородица държи три венчета от рози с различен цвят.
Белите са символ на радостта, червените на нечовешкото страдание, а жълтите подчертавали славата. Да си спомним и за мъхнатата роза.
Когато ангелите събирали в златни чаши кръвта на разпънатия Христос, която се стичала по кръста, паднали няколко капки върху зеления мъх. И на това място израснала мъхнатата роза, за да ни напомня винаги за пролятата за нас кръв.

Мохамед и бялата роза
Мюсюлманите същи имат свое божествено обяснение за значението на розата и мястото й в религията. При нощното си възкачване на небето Мохамед бил съпроводен от архангел Гавриил и крилатото животно Бурак.
Капчиците пот от Мохамед се превърнали в бяла роза, от потта на Гавриил – в червена, а от потта на Бурак – в жълта. Затова нито един мюсюлманин никога не си позволява да настъпи роза, той ще вдигне цветето от земята и ще го сложи на чисто място.

Легенда за любовта на славея
Няма по-известна и разказвана легенда от тази за славея и розата. Славеят бил пленен от красотата на бялата роза и я притиснал здраво към гръдта си.
Чувствата му били толкова силни, че не забелязал как бодлите се впили в него. Кръвта му обагрила белите крайчета на розата. Затова понякога на бялата роза има лек червеникав оттенък.

Розата никога не е загубвала своето величие и значение в историята ни. Тя никога не е сваляна от трона си на царица сред всички цветя, символ на красота и съвършенство.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *