Език,  Литература

Необикновената съдба на ирландците и ирландския език

19.12.2008г., автор: Светломира Димитрова, взето от: https://www.dnevnik.bg/sviat/2008/12/19/604008_/

https://cdn.shopify.com/s/files/1/0756/2367/products/AS70_Irish_Souvenir_sticker_Map_Road_Sign_grande.jpg?v=1426505900

Обърквали ли сте някога улиците заради табели, написани на родния ви език? Това се случва в Ирландия поне според Хюго Хамилтън, автор на новоизлязлата на български книга „Белязаните“. В нея един от героите, фанатичен радетел на ирландския език, си измисля бизнес – пише табелите на улиците на ирландски, макар никой от жителите му да не разбира написаното. Той е толкова предан на родния си език, че понякога тероризира семейството си – децата му нерядко биват наказвани, защото са изтананикали на английски песничка или са общували с други деца на „вражеския“ английски. Съпругата му, която е германка, стига дотам да сравнява този диктат с методите на нацистите, на които тя и нейното семейство открито са се противопоставяли и от които са изтърпели немалко унижения. В същото време ирландските деца тероризират нейните, защото ги смятат за нацисти. Това са абсурдните следвоенни отношения в бедната, унизена Ирландия, където като навсякъде по света действат стари клишета. Картините изглеждат още по-абсурдни, защото те са пресъздадени през очите на едно растящо дете. За всичко това има една трагична причина – английският тотално е изместил езика на келтите, за ирландците е било въпрос на оцеляване да го подменят с езика на победителите.

Да живееш в езика или да живееш добре?

Посланикът на Ирландия в София Джефри Кийтинг е консултант в превода на Правда Митева, която е запазила силно въздействащите, а иначе неразбираеми ирландски изрази, от които текстът гъмжи. Имала е късмет, защото Негово превъзходителство единствен в посолството знае ирландски. Той е удивен от сродния манталитет на българи и ирландци. Според него това е отражение на дългите години на чуждо колониално присъствие. И в двете страни вследствие на това колониално присъствие е отношението към чуждата власт, на която те са свикнали да устояват и да я подронват.

И все пак има една огромна разлика. „Често питам българи как биха се чувствали, ако трябва сега да говорят турски или гръцки, и реакцията е много силна“, казва посланик Кийтинг. Книгата по един дълбок и деликатен начин изследва загубата на езика и борбата за идентичност. А този проблем в Ирландия е донякъде табу. Официално документите и имената на улиците са и на ирландски, и на английски, но родителите не са длъжни да осигурят обучение по ирландски за децата си, защото той не е езикът на общуване. Самият Джефри Кийтинг го е учил по пет часа седмично в специално училище. Едно от изискванията за влизане в университета също е да се държат изпити по ирландски, но преподаването прилича на това по латински и гръцки, тоест като мъртъв език. Това е причината никой да не говори на ирландски. Самият посланик много рядко, от време на време чете поезия на ирландски.

Книгата „Белязаните“ изобилства от метафори, които внушават ирония и дори сарказъм. Бащата на малкия герой е най-щастлив, когато води цялото си семейство в селище, в което хората говорят на ирландски, но в което хората живеят примитивно. „Срамуваме се и се чувстваме неловко за това, че сме си загубили езика, и затова избягваме да говорим за това“, казва обаче посланик Кийтинг. Ирландците още страдат от това, че норманите, а след това и англичаните водят политика на потискане на родния им език, в която до голяма степен са успели. Английският е езикът на силата, на властта, на прогреса, на икономиката и развитието на личността и който иска да върви нагоре, няма друг избор. От началото на ХІХ век, когато хората в Ирландия са били обречени на глад, в ирландските семействата се е говорело на английски, защото родителите са искали да знаят езика, което е било равнозначно на оцеляване.

Посланик Кийтинг си дава сметка и за друго: „От друга страна обаче, дори англичаните да са колонизирали Ирландия, ирландците са колонизирали английския език и чрез него са завладели световната литература – като се започне с Джонатан Суифт, Оскар Уайлд, Бърнард Шоу, Уилям Бътлър Йейтс и стигнем до Джеймс Джойс и Самюъл Бекет. Но тук пак стигаме до въпроса има ли малки и големи народи в културата. И дали всички тези световни имена биха изгрели на световния литературен небосклон, ако не пишеха на английски? „Може би тяхната известност се дължи на „търкането“ на двата езика и двете култури“, смята Кийтинг.

Глобализирани преди самата глобализация

Днес поколенията на някогашните ирландски емигранти обаче са силно лоби за тяхната родина. „То е резултат от историята – може да се каже, че ирландците са живели в глобализацията много преди тя да се появи“, обяснява посланик Кийтинг. Процесите започват от края на XVIII век, но най-вече през XIX, когато огромни групи заминават за САЩ и Канада, милиони отиват във Великобритания, Австралия, а дори и в Аржентина. Някога това обезлюдява страната. Днес там, където са, те говорят английски с ирландски акцент. Една от причините за успеха е глобализацията, в която ирландците отдавна живеят комфортно. Членството в ЕС също помогна на Ирландия, като модернизира изцяло селското стопанство, а европартньорите инвестират в страната. И понеже Ирландия дотогава имаше малък пазар, той се разшири с членството. „Ирландските братовчеди от Америка бързо го откриха и инвестирайки в Ирландия, те всъщност имат достъп и до ЕС“, усмихва се посланик Кийтинг. А впечатляващият успех на страната е комбинация от фактори. „Аз съм убеден, че членството ще помогне и на България по същия начин. Вие имате добро образование, което се нуждае от реформа и инвестиции, и точно ЕС ще помогне да стане това“, оптимист е той. И припомня, че за разлика от Испания, Португалия и Гърция инвестициите в Ирландия отидоха най-напред в образованието.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *