История,  Келтски свят

МИТЪТ ЗА ПРОИЗХОДА НА БРИТАНЦИТЕ

оригинална статия с дата 25 юни 2007г. можете да намерите тук: https://www.prospectmagazine.co.uk/magazine/mythsofbritishancestry

автор: Стивън Опенхаймер /Stephen Oppenheimer/, преводач: Г.Станчев. Преводът е взет от Фейсбук страница „Древни цивилизации“ /13.01.2012г./:

https://www.facebook.com/notes/%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8/%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5/297958123588363/

http://www.prospectmagazine.co.uk/wp-content/uploads/2006/10/1024px-Ekialderantz_Urkulutik.jpg
Планини в Баска автономна област /Basque country/, снимка: ©Iñaki LLM

Уважаеми приятели ! Публикувам тази доста нашумяла статия от преди 13 години, защото тя съдържа макар и спорни, интересни факти от областта на генетиката. Вероятно подобни теории подготвиха основа за приказките, че не е имало келтски народи и всичко е било мит, измислен от поети преди 200 години. Аз в такива случаи се сещам за професор Кристиан Гудино, който смятал, че Цезар си е нямал понятие кой народ описва, докато е пишел за галите в книгата си „Записки за Галската война“… И ми е смешно, и тъжно, императорът на половиния свят не знаел, къде отива… Авторът не стига чак дотам, но внася доста нови моменти в историята на Британия. Приятно четене !

––-

Произхода на Британците в светлината на новите генетични изследвания

Фактът, че Британците и Ирландците живеят на острови им дава лъжливо чувство за сигурност по отношение на уникалната им историческа идентичност. Но знаят ли те наистина кои са, откъде идват и какво определя природата на генетичното и културното им наследство? Кои и откъде са Шотландците, Уелсците, Ирландците и Англичаните? И наистина ли Англичаните са унищожили славното Келтско наследство?

Всички са чували за Келтите, Англо-Саксонците и Викингите. Повечето от нас възприемат идеята, че Англичаните произхождат от Англо-Саксонците, които завладели източна Англия след оттеглянето на Римляните, докато повечето хора от останалите части на Британските острови са наследници на коренното Келтско население с незначителни примеси от Викингска кръв

Досега няма съгласие между историците и археолозите за смисъла на думите „Келтски“ или „Англо-Саксонски“. Още повече, че новите генетични изследвания свидетелстват, че Англо-Саксите и Келтите, доколкото могат да се дефинират генетично, са били имигрантски малцинства. Нито една от тези групи няма по-голямо въздействие на генотипа на Британските острови от Викингите, Норманите и дори имигрантите от последните 50 години.

Генетичните данни показват, че 3/4 от предшествениците на англичаните са дошли в този край на Европа като ловци-събирачи в периода отпреди 15000 до преди 7500 години, след разтапянето на ледениците, но преди островите да се отделят от континента.

Последвалата изолация от Европа е консервирала, като във времева капсула гените на мигрантите от ледниковата епоха дошли от Югозападна Европа някъде от страната на Баските. Първите заселници е малко вероятно да са говорили езика на Келтите, а по-скоро езика им е бил близък до уникалния баскски език.

Втората имиграционна вълна пристига през Неолита, след изобретяването на земеделието преди около 6500 години. Но днешния генотип на Англичаните, както и на Ирландците, Уелсците и Шотландците в по-голямата си част произлиза от същия ранен Баскски източник. Тези представи влизат в противоречие със съвременните схващания за Келтския и Англо-Саксонси етнос, формирани от техните късни инвазии на острова.

Съществуват много други късни нашествия, както и по-малко разрушителни миграции, всяка от които са оставили генетични маркери, но нито едно от тези събития не формира повече от 5% от съвременния генотип на британците

Много митове за келтите

Келтския език и неговите носители вероятно са дошли през Неолита. Регионите, които днес смятаме за исконно Келтски, фактически са имали по-малък приток на мигранти от континета, отколкото самата Англия. Ирландия, намираща се на запад, по-малко се е променила от времето на заселването си с ловци-събирачи и в последствие по-малко мигранти (около 12% от населението) са дошли тук, отколкото на останалите острови. Уелс и Корнуел са получили около 20%, Шотландия и прилежащите острови – 30%, докато източна Англия, като най-близка да континента е попълнила отвън една трета от населението си за последните 6500 години.

Тези оценки, направени в книгата ми за Произхода на Британците, са базирани на проследяването на индивидуалните мъжки генетични линии от континентална Европа и Британските острови и датиране на всяка от тях.

Ако келтите не са основния източник при формирането на британците, как да обясним широкото историческо разпространение и влияние на Келтските езици? Има много примери на промени в езика, без значителни смени на населението; щом е така, някакви хора трябва да са донесли Келтския език на островите. И така, откъде са дошли и кога?

Ортодоксалното схващане за произхода на Келтите изглежда е археологически мит, дошъл до нас от 19 век. През последните 200 години този мит се разраства до представата за Келтите като грамаден, културен, високоразвит но и доста воинствен народ от централна Европа, живеещ на север от Алпите и Дунава, който завладява по-голямата част от континета, включително и Британските острови, по времето на Желязната епоха, около 300 г. пр.н.е.

Централна Европа през последното хилядолетие пр.н.е. разбира се е място на бурно развитие на екзотичната Халщатска култура, а по-късно и на културата Латен с характерните за тях украшения от Желязната епоха, изписани с причудливи вълнообразни орнаменти. Находки от такива украшения и оръжия, някои от които позлатени, са били открити в Ирландия и изглежда потвърждавали хипотезата за миграцията от централна Европа.

Декорациите с вълнообразни орнамени са обесзсмъртени в такива икони на древната култура, като Книгата на Келтите – илюстриран Ирландски манускрипт (Тринити Колидж, Дъблин) и бронзовия щит от Батърси (Бритиш Мюзеум), пробуждащи славата на миналото величие на келтите в западните Бритаски острови. За нещастие на поддръжниците на мита, този художествен стил, широко разпространен като модно течение в цяла Европа, много често има местен произход. Няма никакви доказателства, че е дошъл в Британия заедно с външно нашествие.

Много археолози все още поддържат схващането за съществуването на грандиозна Келтска култура през Желязната епоха в центъра на континента, свита до жалки остатъци след края на Римското владичество. На това се крепи и вкорененото усещане за етническа принадлежност на милиони хора към тъй-наречената Келтска диаспора. Само че няма абсолютно никакви доказателства – нито лингвистични, нито археологични, нито генетични, които да идентифицират културите от регионите на Халщат и Латен като родина на Келтите.

Такова схващане е следствие от грешката, направена от историка Херодот преди 2500 години, в негова забележка за „Keltoi“, чието местообитание е при извора на Дунав, намиращ се според него близо до Пиринеите Всичко останало в неговото описание говори, че Келтите са обитавали Иберия.

В края на 19 век френския историк Мари Анри дАрбоа де Юбанвил решава, че Херодот смятал за родина на Келтите южна Германия. Неговата идея се разпространява в книгите оттогава насам, независимо от планините доказателства, че Келтите произхождат от югоизточна Европа. Оцеляването на идеята за южногерманската „Империя на Келтите “ и поддържането и като единствено вярна толкова дълго време изисквало предубеденото неправилно тълкуване на текстове от Цезар, Страбон, Ливий и други. Така добре документираното Келтско нашествие в Италия от запад през Френските Алпи през 1 хилядолетие пр.н.е. систематично се интерпретира като идващо от Германия през Австрийските Алпи.

Митът на Де Юбанвил за Келтите беше развенчан в две нови публикации: „Атлантическите Келти – древен народ или съвременна измислица“ от Саймън Джеймс (1999), и „Келтите – произход, митове и заблуди“ от Джон Колис (2003). Въпреки това, историята продължава да се мота из стандартните текстове, като например документалното предаване по Channel 4, излъчено през февруари. Скептиците дори смятат термина „Келти“ за толкова компроментиран в археологическата и популярна литература, че вече е съвсем безполезен.

Това вече е прекалено драстично виждане. Само теорията за произхода на Келтите от централна Европа е грешна. Връзката между съвременните Келтски езици и тези говорени през Римско време в югоизточна Европа е очевидна. Цезар пише, че Галите, живеещи на юг от Сена наричали себе си Келти. Този регион, в частност Нормандия имат най-висока плътност на древна Келтска топонимия и Келтски надписи в Европа. Те са характерни също в останалата част на южна Франция (с изключение на баскския регион Гаскония), Испания, Португалия и Британските острови. Обратно, Келтска топонимия трудно може да се намери на изток от Рейн в централна Европа.

Според разпространението на Келтски езици в югоизточна Европа, най-вероятно те са били пренесени от вълна земеделци, разсеяли се преди 7000 години от Анатолия, пропътували покрай северното крайбрежие на Средиземноморието до Италия, Франция, Испания и после нагоре по атлантическото крайбрежие до британските острови. Има датирани археологически следи за това придвижване.

Моят генетичен анализ потвърждава абсолютно точно това придвижване както с помощта на мъжката Y хромозома, така и предаваната по майчина линия митохондриална ДНК, чак до Корнуел, Уелс, Ирландия и южния бряг на Англия.

Още едно доказателство за средиземноморския произход на Келтските нашественици е запазено в средновековната Галска литература. Според официалното виждане за „Келтското нашествие от Желязната епоха“ от Централна Европа, Келтската културна история трябва да започва не по-рано от 300 г.пр.н.е. Обаче, Ирландските легенди разказват, че всичките 6 етапа на нашествието идват от Средиземноморието през Испания по време на късния Неолит до бронзовата епоха и завършва преди 3700 години.

Англо-Саксонското етническо прочистване?

Друг мит, който съм чувал в училище и който продължава да се повтаря и до днес е, че Англичаните са почти изцяло наследници на нашествениците от 5-ти век – Англи, Сакси и Юти, дошли от Датския полуостров и напълно изтребили местното Келтско население на Англия.

Тази история произлиза от клерикални историци от ранното средновековие. Гилдас (6-ти век) и Беде (7-ми век) разказват за нашествието на Саксите и Англите през 5-ти и 6-ти век. Гилдас, в частност, облива своя разказ в „реки от кръв“ обяснявайки Саксонските кланета. След това има вече добре документирана история на кралствата на Англите и Саксите, покриваща периода от 500 години до Норманското нашествие.

Но кои са били тези древни Британци, останали в Англия и избити след напускането на римските легиони? Тезата, че Келтите са били унищожени – културно, лингвистично и генетично – след идването на Англите и Саксите се корени в идеята за предишното еднакво навсякъде Келтско обкръжение. Но наличието в Римската провинция Британия на някои келтски лични имена и топонимия не означава, че всички древни британци са били Келти или келтско говорящи.

Тезата за геноцида се ражда както и Келтския мит, от историци и археолози преди повече от 200 години. В тон с академичната мода срещу „миграционизма“ (разглеждащ разпространението на културното влияние като зависимо от значителни миграции) през последните две десетилетия, археолозите вече омаловажават тази история, макар тя да присъства като основна линия в историческите книги.

Някои генетици все още се придържат към историята за геноцида. Изследванията на няколко генетични екипа свързани с Юнивърсити Колидж, Лондон се концентрират през последните години в доказването на тезата за изтребването на базата на приликите в честотата на генетичните групи в мъжката Y хромозома между Фризия /северна Германия/ и Англия.

Един от Лондонските екипи привлече вниманието на пресата през юли /2007г./, като твърдеше, че тези прилики са резултат от геноцид, последван от социално-сексуален апартейд, който увеличава успеха при репродукция на Англо-Саксите над Келтите.

Проблемът е, че Англичаните приличат не само на Фризийците и Германците, но и на всички държави от северозападна Европа. Използвайки същия метод (анализ на основните компоненти), аз открих по-големи прилики от този тип между жителите на южна Англия и Белгийците, отколкото с жителите на предполагаемата родина на Англо-Саксонците – Дания.

Тези различни региони не може да са си чакали реда да извършат своя геноцид над бившето Келтско население на Англия. Най-вероятната причина за генетичните прилики на тези съседни държави и Англия е, че те всички имат общ източник на предисторическото заселване.

Като търсех съвсем точно съответствие на генотипа между Британските острови и континента, наистина открих специфични прилики между Англо-Саксонската прародина и Англия, но те не надхвърляха 5% от съвременните мъжки линии, достигащи най-много до 15% в някои части от Норфолк, където Англите са отседнали първоначално. Това е вероятно следствие от специфично събитие, тъй като не бяха открити такива прилики с Фризия, макар че тя е по-близо до Англия и се очаква да има повече прилики.

Като изучих данните за характерните мъжки генетични линии, за да открия такива, идващи от северозападна Европа през последните 3000 години, открих сравнително ниско ниво на миграция, като несравнимо повече прилики идваха от по-древни времена през Неолита. В съгласие с това са данните от предаваната по майчина линия митохондриална ДНК (mtDNA) и противоречат на тезата за Англо-Саксонския геноцид.

У съвременните англичанки почти напълно липсват характеристичните саксонски mtDNA маркери, които се откриват у съвременните обитатели на родината на Англо-Саксите. Извода е, че е имало Англо-Саксонско нашествие, но от малцинствен елитарен тип, и няма доказателства за последвал „сексуален апартейд“.

Общоприетата теза е, че цялото население на Британските острови, включително Англия, са били Келтско говорящи при идването на Цезар. Но, ако е било така, малко вероятно е скромното Англо-Саксонско нашествие да е изтрило всички следи от Келтския език на съществуващото население на Англия.

Сега има само половин дузина келтски думи в Английския език, останалите са главно германски, нормански или от средновековен латински. Възможното обяснение е, че Англия не е била като цяло Келтски говоряща преди Англо-Саксонското нашествие. Вземете, например, пълната липса на келтски надписи в Англия (вън от Корнуел), макар да ги има в изобилие в Ирландия, Уелс, Шотландия и Бритъни.

Кой е живял тук при идването на Римляните?

И така, кои са били Британците, населявали Англия по времето на Римското нашествие? Изучаването на доримските монети от южна Британия показва влияние на белгийските Гали. Английските племена южно от Темза до крайбрежието по времето на Цезар всички имат белгийски имена и названия.

Според Цезар тези големи станове от заселници са изместили предишното британско население, което се оттеглило в родината си, югоизточна Англия. По-късно е имало голямо келтско племе, Катувелуни, разположено в родината си северно от Темза. Тацит твърди, че между Британците и Галите „езика има разлики, но малки“.

Общия език, споменат от Тацит вероятно не е бил Келтски, но подобен на този, говорен в Белгия, където вероятно е имало Германско население, което се подразбира от думите на Цезар. Или, език от типа на Германския може вече да е бил възприет от коренното население на Англия по времето на Римското нашествие.

В подкрепа на тази теза има някои настоящи лексически (речникови) доказателства, анализирани от Кембричкия генетик Питър Фостър и колегите му от континента. Те открили, че разделянето на староанглийския и континеталния германски езици е доста преди ранното средновековие и Английския е бил отделно, четвърто разклонение на Германските езици преди Римското нашествие.

В отличие от Белгийската връзка на юг, моя анализ на генетичните свидетелства показва също, че е имало големи Скандинавски нахлувания в северна и източна Британия, от Шетландските острови до Англия, по време на Неолита и преди Римляните. Това са постоянни културни взаимодествия през Северно море по време на Неолита и Бронзовата епоха. Ранните английски диалекти, каквито се разкриват в староанглийската сага Беовулф взаимстват много от речника на скандинавските езици.

Това е в съгласие с факта, че Беовулф е бил разположен в Дания и Швеция и културните връзки на ранните английски кралства, каквито са открити в погребението на лодката от Сатън Хю, също водят към Скандинавия.

Така се прояснява картината на нашествията от ранното средновековие в Англия и североизточна Британия не толкова като изместване, а по скоро като минимално вливане на елит по подобие на предишните големи нахлувания през Неолита от същите места. Имало е борба за надмощие между племенните вождове, всички от Германски произход и всеки завоевател е споделял малко от своята култура с новозавоюваните местни субекти.

И така, на базата на общата генетична картина на британците, изглежда че Келтите, Белгийците, Англите, Ютите, Саксонците, Викингите и Норманите – всички са били мигрантски малцинства в сравнение с Баскските първопроходци, дръзнали да стъпят на тази пуста, ледена земя, наскоро освободена от огромната ледена покривка.

Забележка: По какъв начин се правят генетичните изследвания?

Най-големият напредък на генетичното проследяване и оценка на миграционните процеси, достигнат през последните две десетилетия е използването на проби от сегашното население за възстановяване на миналото. Тези проучвания минават през изследване на кръвните групи, но Y-хромозомите и митохондриалната ДНК са най-продуктивните методи, защото не се смесват в нито едно поколение.

Изучаването на митохондриалната ДНК върви от едно десетилетие, а от 2000 до 2003 година базирани в Лондон изследователи основаха база данни с географска информация за Y-хромозомите, попълвана със системно събиране на проби от Британските острови.

Повечето проби са вземани от хора, живеещи в малки, отдавна основани градове, чиито прадеди също са живеели там. Използват се и два алтернативни методи на анализ. В изследването на Y-хромозомата на британците е използван традиционния метод на анализ на основните компоненти за сравняване на приликите в цялото изследвано население.

Този метод намалява сложността на генетичните изследвания чрез усредняване на вариациите на честотата на многобройни генетични маркери до малък брой участъци – основни компоненти – с намаляваща статистическа важност.

Новият метод, който аз ползвам филогеографския метод, следва гените на индивида, а не на цялото население. Географското разпределение на индивидуалните генетични линии се анализира с отчитане на тяхната позиция в генетичното дърво, за установяване на неговия произход, датиране и пътища на движение.

https://scontent.fsof10-1.fna.fbcdn.net/v/t1.0-9/386049_297958813588294_1917349736_n.jpg?_nc_cat=108&_nc_ohc=k_Imozy1VkMAX9DU5Dx&_nc_ht=scontent.fsof10-1.fna&oh=5630d06fd4b8f4241cdd5be08cb443d3&oe=5ED5FDD5

________________________________________

тази статия е от Списание Космос

( http://kosmos.dobrich.net/e107_plugins/content/content.php?content.33 )

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *