Митология,  Традиции

Леприкони: съкровището е в края на дъгата

02.10.2015г. , Антония Михайлова – взето от:

Оригинална статия на английски език https://www.ancient-origins.net/news-myths-legends-europe/leprechauns-little-people-irish-folklore-003920

Тези малки мъже са облечени в зелено, обсебени са от дъги и съкровища, от мошеничество и разбира се, от обущарство. Това са днес общите възприятия за известните герои от ирландския фолклор – леприконите.

Характеристиките за тези митични същества се трансформират през годините и голяма част от това, което прави тези малки хора специални в оригиналните истории, е забравена.

Древните леприкони

Смята се, че леприконите са били едни от многото жители на вълшебни фортове и приказни пръстени в Древна Ирландия. Малките весели мошеници може да са въплъщение на келтския бог Луг. Луг бил бог на Слънцето, покровител на изкуствата и занаятите и водач на племената на богинята Туата Де Данан (Дану).

В средновековни ирландски ръкописи от XII–XVI в. се вярвало, че леприконите първоначално са живели под водата. Въпреки днешните представи не всички от тях са били мъже. Изобразявали ги като воини с ненаситен апетит, а леприконите жени примамвали човешките мъже към тайнствени приключения.

Олтар с изображение на бог Луг, открит в Реймс, Франция. Снимка: Wikipedia
Олтар с изображение на бог Луг, открит в Реймс. Wikipedia

Древните леприкони са изобразявани като лукави старци, които носели червени костюми и често били откривани да правят една-единствена обувка. Думата „усамотение“ често е приложима и към социалните предпочитания на леприконите, които основно прекарвали времето си в уединение, вместо да общуват с други вълшебни същества или леприкони.

Поради тяхната затвореност другите също ги избягвали. Смятало се също, че леприконите са били особено пакостливи пияници. По-късно тези характеристики били пренесени върху техните „братовчеди“ – клуриконите – пияници и грубияни. Тях ги смятали за виновни за шумните нощи и разхвърляните къщи (особено винарските изби).

Клурикон, братовчед на леприконите. (1862) T.C. Croker
Клурикон, братовчед на леприконите. (1862) T.C. Croker

Богатите обущари

Към 1825 година всички леприкони се смятали за мъже. В книгата си „Традиции и легенди на Южна Ирландия“ Т. Крофтън Крокър представя тези митични същества така: „Те често се описват като брадати старци, облечени в зелено, носещи подковани обувки. Понякога те носят островърха шапка, понякога пушат лула.“

Леприконите били много популярни, за тях споменавал известният ирландски писател Уилям Бътлър Йейтс през 1888 година: „Той изглеждаше като конте, облечен в червено палто със седем копчета, седем бутона на всеки ред, богато украсена златна жилетка, носеше триъгълна шапка и обувки с катарами.“

„Елфите и обущарят“ из „Книга с басни и народни приказки“ на Хорас Е. Скъдър. Илюстрация от Джордж Круикшанк. Wikipedia
„Елфите и обущарят“ из „Книга с басни и народни приказки“ на Хорас Е. Скъдър. Илюстрация от Джордж Круикшанк. Wikipedia

Английският поет от XIX век Уилям Алингам се смята за създател на образа на „съвременния леприкон“ – това е нисък мъж с рижа брада, в зелена шапка със златна четирилистна детелина (символ на късмет) и зелен костюм с голяма катарама на колана.

Съвременният стереотип на леприкон. Wikimedia Commons
Съвременният стереотип за леприкон. Wikimedia Commons

Моралът зад леприкона

През XIX век се наложила представата за леприконите като за богати и умни същества. Тези дребни старци криели своето злато от алчните хора, които искали да го докопат. Смятало се, че заловените леприкони дават на хората своето злато в замяна на своята свобода.

Леприкон със своето злато, гравюра от 1900 г. Wikimedia Commons
Леприкон със своето злато, гравюра от 1900 г. Wikimedia Commons

Легендите разказват основно за хора, уловили леприкон, за да се доберат до неговото богатство. Най-известна е историята за фермер, който хванал леприкон и го накарал да каже къде е скрил златото си. Леприконът му посочил дърво, под което било скрито съкровището. Човекът нямал лопата, за да го изкопае, и вързал червен парцал на дървото, като взел от леприкона клетва, че няма да махне знака.

Когато се върнал с лопатата, видял, че на много дървета висят червени парцали, а леприконът е изчезнал. Така леприконът успял да измами човека и да запази своето злато.

леприкон

Друга подобна история разказва за момиче, което уловило леприкон и го накарало да я заведе до мястото, където крие своите съкровища. По пътя тя чула шум, леприконът ѝ казал, че това са пчели, които я гонят.

Когато се обърнала да види, леприконът изчезнал. Освен това, според някои легенди, леприконът имал две кожени кесии. В едната имало сребърен шилинг, който се връщал, след като е даден. В другата лежала златна монета, която се превръщала в пепел или в листа, когато гномът се освободи.

Разпространени са и разкази, че леприконите обещават на хората, които ги заловят, да им изпълнят три желания, от което хората полудяват или желанията им имат обратен ефект.

Най-популярният подобен разказ е за Шеймъс. Шеймъс от графство Майо хванал леприкон и той му обещал да изпълни едно желание. Шеймъс поискал да е най-богатият човек на тропически остров. Желанието му се сбъднало, но на острова нямало нито магазини, нито заведения, нито хора. Накрая Шеймъс се отегчил и се върнал в Ирландия.

Всички тези истории имат една и съща поука: бързото забогатяване не помага в дългосрочна перспектива, а кражбата е грях. И най-добре да не се забъркваш с леприкон.

Очарованието на леприконите е живо и днес

Днес леприконите се възприемат като персонажи от стари приказки, а хората разказват фантастичните истории, когато видят дъга. Но интересът към тези малки същества не угасва.

Леприкон в музея на восъчните фигури в Ирландия. Wikimedia Commons
Леприкон в музея на восъчните фигури в Ирландия. Wikimedia Commons

В Дъблин дори има музей на леприкона, в който се разказва подробно за митичните същества от ирландския фолклор през вековете.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *