Български автори,  История,  Традиции

Келтските легенди за Граала и легендата за Артур

16.02.2010г., Запис на ﱢﱟﱞﱡ۩ﱡﱞﱟﱢhekataﱢﱟﱞﱡ۩ﱡﱞﱟﱢ в Клуб „Celtic music“, взето от: http://www.bis.bg/entry.php?id=198010

http://www.bis.bg/files/3/6/4/c/3/39617/avatara//6c4fbe352e228fb0e962b90a29024f38-m.jpg
6cb907ed3a81.jpg

Европейските корени на легендите за Граала могат да бъдат открити при келтите. Келтите са нямали държава, а по-скоро една култова общност от хора, обединени от общ духовен импулс, който произхождал от друидите и чрез бардовете, посредством разкази и песни, прониквал дълбоко в народа.

Древното сборно място на друидите било в Карнитум, днешния Шартр, Франция. Там във вековната гора Carnut се намирала подземна пещера, в която се съхранявал образът на Virgo Paritura – “Девицата, която ще роди”. И друидите очаквали появата на някой, който ще бъде роден от девица и който ще се спусне долу в бездната и ще я преодолее. Те очаквали Христос. Келтската митология била запазена в особено чист вид, най-вече в Ирландия, но също така и в Уелс. Едва по-късно тя била записана, например в Четирите дяла на Mabinogion. И в тази митология ние откриваме Граала, въпреки че е по-различен от този, който днес познаваме.

В келтската митология откриваме котел, който в ритуалите на друидите се явява като атрибут на посвещение. В легендите се говори за два котела – котел на новораждането и котела на изобилието. За котела на новораждането се казва, че падналият в двубой герой ще възкръсне отново, ако се потопи в него. Вторият котел се е изпълвал с храна, необходима на преродения герой за да продължи пътя си. Този котел изглеждал празен на всеки, който живее живота си не като герой.

Котелът на Съридуен

https://encrypted-tbn0.gstatic.com/images?q=tbn%3AANd9GcSytqnhNNbGu6mY8ihmJBrlJLp3pSPnmmGFFKIUvXJz1Mnh1hAV

Съридуен (Ceridwen) е името на келтската богиня-майка. Тя също притежавала такъв котел. В него се приготвяла течността на новораждането или на промяната на облика. Когато едно момче, разбърквайки сместа опитало от пръскащите наоколо капки, то разбрало всички тайни и след множество промени на личността се преродило като Великия друид и бард Талиезин, отначало ученик на Мерлин, а по-късно дори бил наречен също Мерлин. Името Талиезин (Taliesin) означава “лъчисто чело”. Котел и бокал символизират женския, приемащия принцип, а меч и копие са символи на мъжката сила.

https://images-na.ssl-images-amazon.com/images/I/71TvkIixV7L._SY679_.jpg

От връзката между източното християнство и мъдростта на друидите възникнал високият келтски кръст. За разлика от римо-католическия кръст, който символизирал физическото тяло, символиката на този кръст носи духовен характер. Слънчевият кръг на кръста бил ясен пример за това. Често в средата на кръста била разположена слънчева сфера или слънчев вихър с взаимно поглъщащи се преплетени символи на триединството. Кръстът представял изправен човек с разперени ръце и крака, здраво стъпили на земята. В сърцето, точката на пресичането на двете греди на кръста, се намирала слънчева сфера. Главата и сърцето били озарени от Духа. Това бил образът на обновения чрез Божествения Дух човек. От връзката между източните течения за Граала и традиция на друидите-келти се появило най-напред келтското християнство, а по-късно легендите за рицарството около крал Артур.

Mерлин е бил велик посветен в мистериите на друидите, и като такъв е имал знание за наближаващите събития. Според легендите, той е имал достъп до всички сфери на живота, което му позволило да чрез магия да създаде условия, благодарение на които Артур се родил в Tинтагел, замък по крайбрежието на Корнуел, югозападна Англия. Мерлин уговорил с Утер Пендрагон младият принц да бъде възпитан и израсне под негова закрила на сигурно място. Когато бащата на Артур умрял, настъпило разногласие относно наследника на трона, понеже никой не знаел, че кралят имал син. На Бъдни вечер на пазара се появил неочаквано един камък, в който бил забит меч. Върху меча с огнени думи било написано, че този, който го изтегли от камъка, ще стане крал на Англия.

Много рицари опитали своя късмет, докато най-накрая младия и нищо не подозиращ Артур издърпал меча с превъзходна лекота. Това бил знакът за неговото потекло и призвание.

Мерлин, който инсценирал всичко това, както гласяла легендата, станал съветник на младия крал. В страната се възцарил мира. Мерлин бил този, който дал идеята на Артур да създаде кръглата маса – едно братство от избрани рицари. Meрлин му осигурил също и магическия меч Екскалибур, който му бил подарен от Дамата от езерото, за да защитава с него доброто. Притежателят на меча бил непобедим, а чрез ножницата бил ненараним.

Народът обаче желаел не само един непобедим крал, но искал той и да се ожени. Но жената Гуинивър, която той избрал, донесла нещастие на рицарите от кръглата маса. Особено неприятна за разбирателството им била любовта й към най-добрия приятел на Артур, Сър Ланселот. Артур обаче не реагирал с ревност, омраза и ярост, а с разбиране. Трудности му създавала и неговата полусестра Moргана ле Файе. Тя го прелъстила, без той да знае за роднинството им, и родила от него син – Moрдред, бъдещият противник на крал Артур. Моргана се опитала да постави капан и на рицарите от кръглата маса, обаче претърпяла неуспех поради високия им морал. Особено срещу Сър Галахад, най-чистия рицар, тя не могла нищо да скрои.

https://alchetron.com/cdn/galahad-7a66b81e-83bd-43c4-bea1-d91f026532b-resize-750.jpeg
Галахад /Galahad/

Когато Галахад бил доведен от Мерлин при кръглата маса, той седнал на тринадесетия стол – “най-опасното място”. На облегалката на този стол грейнало изписано неговото име. Той бил дългоочакваният. Едновременно с това се появил и Граалаът, носен от ангели, а блюдата пред всеки рицар се напълнили с най-отбрана храна. Рицарите така били погълнати от тази случка, че след като Граалът се оттеглил, всички се тръгнали да го търсят. Само Артур не ги последвал. След като рицарите напуснали Камелот, Сър Геуин му казал: “Сега трябва да се върнеш обратно, защото ти не си един от нас.” Мерлин също не тръгнал. Той бил изпълнил задачата си и се оттеглил от кръглата маса.

За Артур настъпила последната битка срещу неговия син Mордред, без да може да я избегне. След като разгледали разположението на звездите, неговите съветници го посъветвали да не предприема битка, а да напусне палатката си на следващия ден, тъй като го заплашвала опасност. През тази нощ кралят сънувал следния сън: Видял себе си на колелото на съдбата, задвижвано от богинята Фортуна. Той се видял веднъж от горната му страна – като крал, и след това отново долу – като просяк. Сега разбрал неизбежната закономерност на колелото на прераждането. Той хвърлил поглед назад към живота си и осъзнал относителността на всичките си стремежи към добро и съвършенство в този свят.

С тези прозрения на другия ден Артур се отправил към мястото на сражението и се изправил срещу своя син. Двамата си причинили смъртоносни рани. Мордред умрял, а Артур се оставил да бъде отведен от своя приятел Бедивър до едно езеро наблизо. Там те върнали обратно меча Екскалибур на Дамата от езерото. Появила се лодка с девет жени. Те взели Артур със себе си на стъкления остров, на Aвалон, за да го излекуват и да се появи отново, когато дойде времето. “King Arthur, the once and future king; Крал Артур, единственият крал – в миналото и за векове.

Търсенето на Граала продължило. И въпреки че загинали много рицари и много се загубили, трима от тях намерили Граала. Това са: Сър Борс, Сър Пърсивал и Сър Галахад. Но само един от тях обаче можел да го доближи – Сър Галахад, и по-нататък в легендата се казва за него: Той изчезна от този свят.

Кой не е бил привлечен от благородството, храбростта и трагедията на тези чудесни истории?

https://www.franceshunt.co.uk/news/wp-content/uploads/2015/04/knights-of-the-round-table.jpg

“Да, това са герои – Артур, Ланселот, Пърсивал и Галахад! Да можеха да се върнат отново!” Така са ни възпитали! Герои са винаги другите. И ние се обръщаме напред и животът ни продължава: с ядене, пиене, спане. Някои от нас дори отиват да прекарат ваканцията си на местата, където вероятно е възникнал този мит.

Така погледнато, легендата изглежда като забавление. Но тя не е това! Тя съдържа също и едно послание, което звучи от всяка дума на тази история. Това е историята на човека, това са изконните факти от житейските му търсения, от идеалите му, от неговата безпомощност, от неговите открития и разочарования. Какво е търсил човекът? Какво търси сега във времето на бързите машини и на синтетични материали? Цялата му дейност не е по-различна от тази на рицаря, търсещ Граала. Единият е подтикван от високи идеали и желание да служи на другите, а другият – от търсене на надмощие над природата и творенията. Така всеки има в себе си различните аспекти на търсенето. Във всеки човек се крие по един крал Артур.

Един истински крал никога не е тиранин, а поема отговорност за своя живот и за живота на другите. Той не използва хората за собствените си цели и не ги експлоатира, а поставя способностите си в служба на хората. Също като рицарите: един рицар никога не се бори за личните си интереси. Има ли още такива рицари?

Сигурно всеки чува все още, макар и глухо, вътрешния глас на съвестта си, който го кара да поеме по правилния път. Но за да се чуе този глас, са нужни вътрешно спокойствие и тишина. Слушайки този глас, странстващият рицар може да познае, да открие и да достигне истинската цел в живота.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *