18.01.2011, автор: Венцислав Спасов, източник: PhysOrg. взето от:
http://www.znania.tv/%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%85%d0%b0-%d1%80%d0%b5%d1%86%d0%b5%d0%bf%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%b5%d0%bb%d1%82%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0/
Ханс Петер Стика, археоботаник от Университета Хойенхайм в Щутгарт, Германия, смята, че е открил рецептата за бирата, която са си правили древните келти.
Изследователят изучава руините на селище от ранната желязна епоха (ок. 500 г. пр. Хр.) в Ебердинген Хохдорф. Любопитството му (научното) било предизвикано от шест траншеи, изкопани според учения за приготвяне на ечемичен малц. В хода на разкопките били открити и няколко хиляди овъглени зърна.
Ечемикът стоял във вода, докато не започне да прораства. След това от двата края на траншеите бил запалван и поддържан огън, който трябвало да изсуши зърната и да придаде на малца тъмен цвят и аромат на дим. Бавното сушене стимулирало растежа на бактерии, произвеждащи млечна киселина, която добавяла киселинност в крайния продукт.
Освен това, били намерени семена от буника (известна още като блян, попадийка, бленика – растение със слабо упойващ мирис и леко горчив вкус): те били използвани за усилване на опияняващия ефект и получаването на специфичен вкус. Ханс Петер Стика предполага, че в бирата са присъствали и пелин и (или) семена на морков – подобна рецепта е известна от Средните векове.
В резултат вкусът на бирата вероятно силно се е отличавал от този на съвременната бира, в която доминира вкусът на хмела, който е започнал да се използва доста по-късно в тези области.
Ферментацията била предизвиквана или със специално отглеждани дрожди, или с мед и плодове, които съдържат диви дрожди. В крайна сметка се получавала мътна напитка с утайка от дрожди. Пиели са я със «стайна» температура.
Между другото, това далеч не е най-старата бира на Земята. В Близкия изток тя е била известна още преди 5 500 години.