Български автори,  История,  Трако-Келтика

История на Оряховския край

взето от: Исторически Музей Оряхово

Районът на Оряхово е населен от дълбока древност, свидетелство за което са откритите тук археологически материали. На територията на общината са регистрирани селища от Новокаменната и Меднокаменната епохи. Сред най-интересните праисторически обекти е този в местността Гърлото при село Остров. Локализирани са археологически обекти и от Бронзовата епоха. Интерес представляват откритите бронзови мечове от късномикенски тип. Съществува теория, че такива оръжия са били произвеждани в района. През Ранножелязната и Късножелязната епохи – времето на траките – земите на днешната община Оряхово са обитавани от племето трибали, чиито главен град вероятно е бил Враца. Ценни находки от този период са намерените в района оръжия и метални юзди. В местността Маркова могила край Оряхово са открити погребения на тракийски воин и на келтски воин – доказателство за присъствието на келти по нашите земи през ІІІ в. пр. н. е. В началото на Новата ера започва нашествието на римляните на Балканите. Император Тиберий (14-37) създава провинция Мизия, в която влизат земите на днешната община Оряхово. По поречието на река Дунав минавал централният път, свързващ Белград с Константинопол. По протежението му са изградени пътни станции и малки крепости, т. нар. кастели, част от които прерастват в градове. Такива са крепостите Вариана при с. Лесковец, Валериана при с. Долни Вадин, Педониана при с. Остров и все още нелокализираните Аедава и Бургозоне. Има сведения са малки цивилни селища, просъществували за сравнително кратко време в различни части на общината.

Крепостта Камъка, която е символ на град Оряхово, датира от Средновековието. Първото й споменаване в писмен извор е от 1283 г., но археологическите проучвания доказват, че тя е възникнала още в ІХ в. Датировката се потвърждава и от проучванията на намиращия се на територията на Оряхово ранносредновековен некропол от ІХ-Х в., който най-вероятно е свързан с Камъка. В периода на византийската власт крепостта е разрушена, но отново е възстановена след въстанието на Асеневци. Тя става важен отбранителен пункт на българската граница. Оряхово е част от Търновското царство и пада под османска власт през 1393 г. През крепостта минават два кръстоносни похода – на унгарския крал Сигизмунд през 1396 г. и на полско-унгарския владетел Владислав Ягело през 1444 г.

През османския период Оряхово е значимо пристанищно и търговско средище и център на кааза. През 1837 г. е осветена църквата „Св. Георги”, която днес отново е действаща след реставрация. През 1871 г. в града е открито читалище, което съществува и днес. Няма сигурни данни за създаването на първото училище, но въвеждането на светско образование става през 1857 г. През 1867 г. е създаден местен революционен комитет. Не след дълго той е разпуснат, но е възстановен отново през 1872 г. във връзка с дейността на Васил Левски. Жителите на Оряхово и околността се включват активно в борбата за национално освобождение. Градът е освободен на 21 ноември 1877 г. След Освобождението Оряхово изпъква като важен културен център. През 1911 г. е построена църквата „Успение Богородично”, а на следващата година отваря врати гимназията – днешното СОУ „Христо Ботев”. В града са родени или живели архитектите Димитър Цолов, Иван Васильов и Наум Торбов, композиторът Дико Илиев, професорът по философия на правото Цеко Торбов, художникът Марин Върбанов, актьорът Андрей Чапразов и др.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *