Български автори,  Език,  Символи

ПРЕДХРИСТИЯНСКИ ПИСМЕНИ ЗНАЦИ

взето от historybg.info – https://historybg.info/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8/

За своите нужди в строителството, керамиката и в другите сфери на стопанския си живот древните българи са използвали система от знаци и символи. Представителите на висшето духовенство – колобрите – са имали своя писменост, която са употребявали за нуждите на магическите си практики и ритуали. Съществувала е и българска руническа писменост, използвана основно от управляващите родове. С развитието и усъвършенстването на обществото знаците са променяли своя графичен образ, а понякога и своето значение.

През отделните исторически периоди български общности са населявали различни територии: Балканския полуостров; някои шумерски градове; Памир и Хиндукуш; Тян Шан и Таримската низина; части от Южен Сибир; Бактрия; Северното Черноморие; средното течение на р. Волга и др. На тези места са открити множество знаци, символи и надписи. По-голямата част от тях все още не са обработени, анализирани и разчетени.

В историческата наука за най-древна писменост се счита шумерската. По археологически данни тя е създадена около 3100 години пр.Хр. Първоначалната й форма е била съставена от черти и геометрични фигури, затова е наречена “линейно-геометрична”. Шумерското линейно-геометрично писмо е повлияло при създаването на първоначалните знаци от египетската, древноиндийската и еламската писмености. През ІІІ хилядолетие пр.Хр. знаците от шумерското писмо постепенно се променили в клинописни.

През последните десетилетия се появиха данни, че в Бактрийското царство, създадено от българите в края на ІІ хил.пр.Хр., се е използвала писменост, наречена “брахми”, която е имала няколко различни по сложност разновидности. Най-развита е била писмеността на жреческото съсловие.

За стопанските си нужди древните българи са ползвали система от знаци, наречена “българска руническа писменост”. Повечето от знаците в българската руническа писменост са линейно-геометрични. Мястото и времето, през което тя е възникнала, не са изяснени. Свои рунически знаци са имали германските, датските, норвежките, келтските, тюркските и други народи. В скандинавските езици думата “руна” означава “шепот” или „тайна”.

Българските рунически знаци са преминали през три етапа на развитие:

  1. Архаични – знаци до ІІ в.пр.Хр.
  2. Класически – надписи от ІІ в.пр.Хр. до средата на VІІ в.сл.Хр.
  3. Късни – от VІІ до края на Х век

Към късните рунически знаци спадат и тези от периода между VІІ и началото на ХІ век, открити на територията на Дунавска България, която по него време е обхващала земите на днешните България, Румъния, Македония и част от днешните Сърбия, Унгария и Украйна. През късния етап от развитието на българската руническа писменост някои знаци са били видоизменени под влиянието на гръцката азбука, глаголицата и кирилицата.

Руническите надписи са писани от дясно наляво. Изследвания в сферата на семиотиката доказват графична близост, а в някои случаи идентичност, между знаци от българското руническо писмо и букви от согдийската азбука, от писмеността брахми и знаци от територията на днешен Афганистан, Иран и Таджикистан.

До VІІ век отделните социални прослойки (касти) в българската държава са ползвали различни писмености – колобрите са имали свое магическо писмо; управляващите и военните са използвали предимно руническата писменост, а търговците и обикновените хора за своите стопански нужди са употребявали така наречения “рабош” – върху дървени летви с правоъгълно сечение с остро ножче („писаче”) са врязвали знаците от рабоша. Чрез точки, отвесни, полегати и пресичащи се резки са отразявали сложни числови изчисления. В отделни райони на България „писмеността” рабош се е ползвала до началото на ХХ век.

Етнографски изследвания установяват, че някои от орнаментите и шевиците от българското везмо съвпадат със знаци, открити върху археологически паметници на територията на Средновековна България.

Таблица на най-често използваните от българите предхристиянски писмени знаци и символи:

Допълнение от автора на блога:

Това е келтското писмо Огъм /Ogham/, съобразено с българските имена, направено от нашия приятел г-н Кристоф Кадуел /авторски права – Cristof Caduel – caduel2000@yahoo.com/

Не намирате ли някои общи неща ? /символът „А“ съвпада изцяло и на двете места/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *