Български автори,  Ритуали,  Традиции

Друидите говорели с дърветата и зверовете

22.11.2002г., взето от: http://old.segabg.com/article.php?id=68278

Резултат с изображение за druid

Древните келтски вярвания възкръсват днес като преклонение пред природата

В зората на времената, когато светът бил млад и хората живеели в мир със земята, а магията и драконите все още не били забравени, живеели друидите – Мъдреците на дъбовете. Те били заклинатели и поети, съветници и лечители, шамани и философи сред многобройните племена на Стария континент. Били пазители на културното наследство на народите, построили величествените каменни кръгове и могили и почитали природата в многото й лица. Говори се, че били способни да общуват с дърветата, растенията, животните, езерата и реките, камъните и Боговете и чрез тях добивали мъдростта.

–––––––––

Друидите не са етническа или културна група, а по-скоро професионална класа сред келтските народи на Западна Европа и Британските острови в предхристиянската ера. Те са религиозната интелигенция на келтите. Изпълнявали са ролята на съдии, лекари, ясновидци, магьосници, мистични и духовни учители. Съществувало вътрешно разпределение на друидското общество на три нива – бардове, овати и друиди. Бардовете били разказвачи, пазители на спомените на племето. Оватите били свързани по-пряко с лечителството и с природния свят, те изучавали билкарство или придобивали знания и умения за гадаенето, магията и работата със земната енергия. При друидите фокусът пада върху обучението, философията, разбирането и работата с идеите на друидството.

Думата „друид“ е с неизяснена етимология, но повечето изследователи смятат, че произлиза от думата за дъб (daur – ирландски); (dervo – галски), (derw – уелски), комбинирана с индоевропейското wid – да позная. Друид може да се преведе като „този, който носи познанието на дъба“, или

„мъдрецът на дъбовете“

Дъбът се смята за символичен представител на всички дървета, защото е един от най-величествените и респектиращи видове.

Митологията описва друидите като изключително вещи в магическото изкуство и пророчеството, лечителството и левитацията. Те били способни на магически трансформации в различни животни. Били учители на своето племе и пазители на духовното наследство, история и традиции. Затова всеки опит келтите да бъдат покорени започвал с посегателства върху друидите.

Повечето хора се представят друидите като достолепни, белобради мъдри мъже. В действителност, немалка част от тези древни духовници били жени. Келтските жени се радвали на повече права, отколкото жените от другите култури. Те можели да влизат в битка, да имат собствено и наследено имущество, да запазват връзката си със собствения род, както и името му, след брака. Дори имали право да си избират сами съпруг и да се разведат с него. Много от келтските герои били обучавани във военното изкуство, мъдростта и магията от жени-друиди. В Британия вожд на келтското племе исени била Боадика. Тя била достатъчно силна за да застане начело на бунт срещу римляните през 61 г. пр. Хр. Много от най-могъщите келтски божества също били с женски облик.

Вярванията на келтите не се различавали съществено от тези на останалите индоевропейски народи. Тотемните елементи присъстват, а магията заема централно място. Елен, мечка, кон, глиган, бик, гарван били ключовите тотемни фигури в келтския свят. Някои от дървесните видове също били смятани за родоначалници на дадени племена. Друидите извършвали своите тайнства под открито небе.

Те не признавали друг храм освен дъбравите

Дъбът заемал важно символично място във вярата на друидите – той носел идеята за вечността и мъдростта, божественото просветление, силата и единството между световете. За друидите те били три: долен, горен и среден, често символично представени чрез морето, небето и земята или корените, стъблото и короната на Великото дърво. Всичко в келтския свят било организирано в триади – боговете имали три лица, три са и частите на келтския символ „трискал“. Друидите, които били запознати с питагорейските възгледи, възприемали тройката като първото съвършено число, за тях две и четири били по-скоро небалансирани.

Друидите проповядвали за взаимовръзката между видимите и невидимите светове. Според тях при определени времеви и пространствени обстоятелства вратите към мистичните светове се отваряли. Такива моменти стояли в основата на друидския празничен годишен цикъл. Вярата на друидите в безсмъртието на душата и прераждането била толкова силна, че келтските войни влизали без страх от смъртта в битка, феномен, който удивлявал не само римските историци, но и римските пълководци.

В основата на споменатия вече празничен цикъл стоял

култът към Огъня

Самите празници били наричани „Огнени“ и били четири. Огънят бил възприеман като особена духовна сила, разгранена по един почти недоловим начин от другите елементи – Земя, Вода и Въздух. Съществуват данни, главно от римски източници, че друидите практикували човешки жертвоприношения, но това не се знае със сигурност.

Справедливост, честност, любов, смелост – това били свети качества за друидите. Според келтите най-важна била отговорността на всеки за неговите постъпки. Земята и жената били свещени, същото се отнасяло за Слънцето и мъжа, животните, растенията и камъните.

През I в. пр. Хр. келтите вече били ограничени предимно в Западната част на Европа, притиснати от германските племена и римляните. Около 50 г. пр. Хр. повечето келтски племена били вече покорени от римляните или от други завоеватели. Британските острови се превърнали в последния остров на келтската култура, но скоро и те били покорени от римляните, а векове по-късно от англите, саксите и викингите.

Друидите били подложени на гонения от всички нашественици, и тези, които оцелели, били принудени да преминат в нелегалност. Въпреки всичко, определени по-отдалечени области като някои райони на Ирландия се превърнали в

истински резервати на друидските знания

Когато християнските мисионери стъпили на Островите, те заварили една все още добре функционираща друидическа система. Впоследствие Християнството и друидизма се преплитат, и в резултат на това се появява Келтската църква, която запазила доста от белезите на древната религия. Много от първите християнски служители били набирани от средите на друидите. Всичко това слага характерен отпечатък върху християнството на Островите, който може да се наблюдава и до днес.

През тъмните векове друидската традиция се запазила в лицето на бардите, които се превърнали в пътешестващи музиканти и шутове в кралските дворове. Има данни за съществуването на бардски училища чак до края на XVI-XVII век.

В края на 18 век започва процесът на преоткриването на друидическата мъдрост. През 1717 г. се поставя началото на съвременния друидизъм. На 22 септември 1717 г. Джон Толанд свиква представители – друиди от всички части на Островите, и заедно създават Ордена на друидите. Днес повечето друидски ордени водят по един или друг начин началото си от него.

Явно друидизмът има какво да предложи на хората и през 21 век. Някои виждат в него

начин за повторно свързване с природата,

за възстановяване на загубената връзка със Земята и за достигането на онова дълбоко вътрешно чувство на единство с цялото творение. Друидите били живото въплъщение и израз на единството човек – природа.

Много хора виждат в изоставянето на старите начини на съществуване, близо до живата земя, причината за социалните и екологични проблеми, с които се сблъскваме днес. Така завръщането към тези стари, утъпкани пътища може да отключи мощна лечителска сила, която да преобрази света. Но днешният друидизъм не е отрицание на технологията, нито отхвърляне на обществото. Той не е за оттегляне от света в една фантазна градина на блаженството, където проблемите не се посрещат лице в лице, по-скоро той е потвърждение на нашите нужди в този живот и един енергичен опит да вземем съдбата си в свои ръце.

Друидството е обаче не е религия, тъй като всяка религия изисква особена вярност, докато единствената друидска преданост е тази пред истината, стремежа към познанието и любовта към природата. Моралният заряд е основан на уважението, силата, справедливостта и автентичността. Пътят, който друидите сочат, е прост и винаги е бил такъв. Той е този на взаимното уважение, любовта и толерантността.

Церемониите на келтските жреци винаги са били свързани с природата.

Свързано изображение

Резултат с изображение за druid woman

Преклонението пред Огъня е много важно в друидските празници.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *