Изкуство,  Традиции

Митовете и легендите, вдъхновили света на Хари Потър

05.12.2016г., взето от ОFFNews https://m.offnews.bg/news/OFFTOPIC_18750/Mitovete-i-legendite-vdahnovili-sveta-na-Hari-Potar_641488.html

Светът, създаден от Дж. К. Роулинг е пълен с чудати същества – дракони, еднорози, триглави кучета, духове, зверове, русалки и много други. Откъде обаче са вдъхновени те? 

Част от тях са създадени, благодарение на богатата фантазия на британската авторка, но други са вдъхновени от фолклора, митологията и историята.

Например малкият рогат воден демон гриндилоу, както и създанието богърт – шейп-шифтър, който приема форма на най-лошите страхове на жертвите си и обича да се крие на тъмни и затворени места, са пресъздадени образи от келтския и английски фолклор. 

Според преданията гриндилоу живее в плитки води и заплашва да грабне малките деца с малките си тръстикоподобни ръце. В миналото родителите са използвали образа му, за да плашат малчуганите и те да не поемат рискове във водата. 

Птицата феникс от книгата „Хари Потър и орденът на феникса“ също е вдъхновена от митологията и историята. Златисто-червената птица, способна на авторегенерация, се среща в трудовете на Херодот от 5 в. пр. Хр. Той е наричан „бащата на историята“, но някои негови критици го наричат и „бащата на лъжата“, тъй като според тях не е прилагал доказателства за думите си. Древният историк твърди, че е виждал рисунка на феникс и по думите му тя живее в Египет. 

През първи век сл. Хр. Тацит също споменава птицата в своите трудове, като пише, подобно на Херодот, че живее в Египет. Неговите извори са единодушни относно формата на човката на птицата, както и цвета на перата ѝ.

За двамата древногръцки историци фениксът е сакрално същество, различаващо се от всички други познати тогава птици. 

Херодот и Тацит не твърдят, че птицата се възражда, но и двамата пишат, че един млад феникс може да носи тялото на родителя си на определена дистанция, след което да го погребе. 

Друго чудато същество от магическия свят на Роулинг, срещащо се в мит, е триглавото куче Цербер, което пази изхода на подземния свят в гръцката митология. Главите на кучето са покрити със змии, а самото то е родено от Тифон и Ехидна. Триглавият звяр пуска всеки да влезе, но не пуска никого да излезе. Идващите в подземния свят го омилостивяват с медена питка, а от слюнката му, попила в земята, пониква отровното растение аконитум. 

Древногръцкият поет Хезиод пък твърди, че главите му са 50 на брой, а Пиндар пише дори за 1000. 

Образът на Цербер намира своя аналог в света на Хари Потър в Пухчо – триглавото куче от първия роман за малкия магьосник. 

Философският камък, алхимичното изобретение, даващо вечна младост, за което Хари Потър и врагът му Волдемор влизат в дуел в първата книга от поредицата, има своите корени както в митологията, така и в историята.

Приятелят на директора на училището за магьосници „Хогуортс“ и създател на безценния камък – Никола Фламел всъщност е персона, живяла в Париж през 14 век. 

Според легендите Никола Фламел създава легендарния камък в своята алхимическа лаборатория на 17 януари 1382 г., а също така има и улица в Париж, кръстена на неговото име.

Драконите също заемат своето място в магическия свят на Хари Потър. Те се появяват в няколко от книгите за магьосника, включително и като първа задача в Тримагическия турнир в книгата  „Хари Потър и огненият бокал” – магьосникът трябва да премине покрай унгарски дракон шипоносец и да открадне златно яйце от гнездото му.

Легендите за дракони са широкоразпространени по цял свят, най-вече в Европа и Азия. 

В културата на европейските народи драконите са представяни главно като кръвожадни, зли същества, живеещи в дълбоки пещери или във високи планини. 

Съществото басилиск (василиск), живеещо в Стаята на тайните, за която се споменава за пръв път във втория роман от магическата поредица, също е пренесен образ от митологията.

То се споменава в древногръцките и европейски бестиарии и легенди. Влечугото е смятано за цар на змиите, който има силата да предизвиква смърт само с погледа си. Според „Естествена история“ на Плиний Стари, василискът е малка змия, която е толкова отровна, че оставя широка следа от смъртоносна отрова след себе си, а погледът ѝ е също толкова опасен.

Русалките, които се появяват в „Хари Потър и Огненият бокал“, когато главния герой се състезава в Тримагическия турнир, също са вдъхновени от легенди. 

Русалките присъстват в митологичните разкази на много народи от целия свят, но се предполага, че първите произлизат от Асирия – първата световна империя, където богинята Атаргатис се превръща в русалка от срам, след като убива любимия си.

https://www.chudesa.net/wp-content/uploads/2019/01/rusalki-mermaids-02.jpg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *