Български автори,  История,  Трако-Келтика

Тракология 3 част /списание Нумизма/ – откъс

01.11.2009г., автор: Kiril62 , взето от https://numizma.com/magazine/%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F-2/

……….В края на 281г.пр.Хр. Лизимах е убит в сражение с други диадохи. Неговата смърт съвпада във времето с келтското нашествие на Балканския полуостров. Знае се, че те атакуват тракийските земи около 279г., знае се също така, че те създават своя държава в тракийските земи със столица Тиле, знае се също, че между 218-212г. тракийските племена успяват да изтласкатат келтите от Тракия и те се прехвърлят в Мала Азия.
Знае се също така, че последния цар на Тилидските келти, чието име е Кавар успява да наложи на Византион ежегоден данък от 60 таланта, срещу уговорката, че Кавар няма да напада териториите на Византион, но и няма да позволява на съседните траки да го правят. За този Кавар са известни монети, които са отсичани в тракийския град Кабиле (днешен Ямбол). Въз основа на тези факти в науката са се оформили две становища: от една страна това е тъй наречената келтска теория, която настоява, че в хода на своето нашествие келтите са унищожили тракийската държавна традиция, допринесли са за икономическата криза в Тракия, а културното им влияние е със силни и трайни последици в тези земи. Аргументите за тази теория са, както археологически, така и езиковедски. Твърди се например, че името на племето серди, което е засвидетелствано в днешното Софийско поле и, което дава името на град Сердика (София), имало келтски произход.
Археологическите данни за келтско присъствие в Тракия са от няколко вида:
На първо място това са келтските накити Фибула – антична безопасна игла, но е направена по начин, в който се превръща в накит. Оказва се, че античните народи си имат своя традиция затова как да им изглеждат фибулите. През ІІІ век в Тракия келтския тип фибули получава широко разпространение. Типичен келтски накит е торквата. В Тракия през ІІІ век торквите се появяват, като някои от екземплярите са от много високо качество, поради което има тенденция да се свържат с владетели.
На следващо второ място келтското въоръжение – келтски щитове и келтски мечове. Келтските мечове са много характерни заради голямата си дължина. Много характерна черта на келтската култура е, че в мъжките погребения задължително се поставят S-образно нагънати мечове.
На трето място привържениците на келтската теория настояват, че фигурките с форма на овен и понякога на кон, които се откриват преди всичко в района на Пазарджик са келтски култови фигурки, откъдето идва и тезата, че в Пазарджишкото поле са се заселили компактна група келтско население. Привържениците на келтската теория локализират келтската резиденция Тиле в района на гара Тулово и ако това е така, то това би означавало, че келтите са се установили в ядрото на Севтовата държава, което естествено означава прекъсване на тази държавна традиция. В подкрепа на тази теза е и обвързването на гибелта на Севтополис с келтското нашествие, от страна на нумизмата Камен Димитров. Привържениците на келтската теория настояват, че присъствието на келтите като военнополитически фактор в Тракия е сравнително краткотрайно и с ограничено влияние.
Кои са техните аргументи? Специалистите по келтския език катогорично отхвърлят тезата, че Серди е келтски етноним. Изглежда са прави онези автори, които разглеждат сердите като едно от тракийските племена. На второ място келтските накити, тъй като тяхното разпространение не така масово, както би било, ако те са част от келтското етническо присъствие в Тракия, част от авторите предполагат, че те се появават в Тракия в резултат на търговия. Келтското въоръжение, по същия начин вероятно се появява в тези земи или като резултат от търговски обмен, или като военна плячка. Така наречените келтски култови фигурки са обект на емоционален спор, в който едната страна твърди, че те не са келтски, нито култови, а че са част от интериора, използвани при огнището още в края на старожелязната епоха. По въпроса за гибелта на Севтополис вече стана дума, че това най-вероятно се е случило в средата на ІІІ век и е резултат от елинистическа обсадна техника, а не на келтско нападение. По отношение на Тиле тезата, която се предполага като алтернатива е, че трябва да се търси по-близо до Византион, тъй като условията на договореност между Кавар и Византион показват, че Кавар е в непосредствена близост до Византион. С тези аргументи е формулирана тезата, че келтското нашествие е само един от факторите за икономическата и политическа криза на тракийските и балканските като цяло земи. Но основната причина е, че именно балканските земи, където е ядрото на Александровата държава са арена на непрекъснати военни сблъсъци между Александровите диадох (наследници) и техните епигони ( наследници на наследниците). В условията на непрекъснати военни сблъсъци и променящи се коалиционни формации, балканските земи се оказват неподготвени да се справят с римската експанзия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *