Традиции

Отличното австрийско вино от келтите до днес

Уважаеми приятели ! Вероятно сте чували, че келтите не правели вино и плащали прескъпо за този продукт на гърците. Да, ама не. Тази статия скромно оборва подобна теза, лансирана от практически всички гръцки автори /сега разбирате защо, нали ?/. Използвам повода да кажа, че в момента превеждам една статия, в която британски изследовател пише за това, колко се разминават така наречените „писмени източници“ за келтите с реалните археологически находки. Единственото, която е вярно в случая /знам от собствения опит/ – съвременните келти или поне в Ирландия и Уелс, където съм ходил, не са фенове на виното и предпочитат биричка.

Приятно четене !

19.04.2019 Превод от английски от албанското списание “Sommelieri”: Мая ГЕЛЕВА, взето от списание ХИ&Т

https://www.hit-bg.com/index.php/statii-intervyuta/7950-%D0%BE%D1%82%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B0%D0%B2%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%BE-%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81

Келтите и най-вероятно техните илирийски предшественици започнали да отглеждат лозата още през първобитния строй. Лозата Vitis vinifera (европейската винена лоза) датира от периода Халщат (ранножелязната епоха) на Австрия. Открито е някогашно келтско жилище за производство на вино в село Цагерсдорф, Бургенланд. Римският император Марк Аврелий Проб отменил забраната на император Домициан за засаждането на лозата на север от Алпите. Той възложил на своите войски да посадят нови лозя в равнината Панония. Римляните напуснали управлението на провинция Норикум и през следващия период на масова миграция много от лозята били изоставени.

Карл Велики и неговите царедворци подготвили книгата „Capitulare di Villis”, която съдържа подробна информация за лозарството, лозята и закона за виното. По време на колонизацията на Каролингите, лозарството било постоянно окуражавано в региона на Източна Франция. Била изготвена и кадастрална карта за него. Там се присаждали и по-облагородени видове грозде. Лозарството пострадало вследствие на унгарското нашествие. Междувременно, баварски епархии и абатства, установили се покрай Дунава, започнали да отглеждат по протежение на реката и по притоците й, да строят тераси с лозя в областта Вахау. По това време и баварските манастири Нидералтайх, Хериден, Тегернзее и Метен отглеждали лозя. А епархиите Фрайзинг, Пасау и Регенсбург, заедно с архиепископа на Залцбург също притежавали територии в региона.

Виена се радва на истински лозарски бум след като къщата на Бабенберг е преместена в столицата. Тогава на виенските граждани им било позволено да купуват лозя. Това е причината много от покрайнините на града да станат обработваеми площи. През този век всички области с тези насаждения в Австрия достигат своя зенит.

Обширни лозя се разпростират покрай Дунава от Виена до Горна Австрия на север и надолу до Земеринг в Щирия, както и в Залцбург, Каринтия и Форалберг. Те били три пъти по-големи от площта на лозята, които са днес. Кралица Мария от Унгария разрешила на винарите от град Руст привилегията да поставят търговска марка с главна буква „R” върху техните бъчви с вино като ранна форма на обозначение за защитен произход. Лозята на кралското семейство Естерхази произвеждат първото документирано сладко десертно вино за благородниците, най-вероятно от сорта Трокенберенауслезе в село Донерскирхен, Бургенланд. Принц Пол Естерхази купил през 1653 г. от Лутервайн голяма бъчва с вино. От такова се черпели с удоволствие и през следващите 300 години, като се твърди, че последната капка е била изпита през 1852 г.

Йохан Раш (1540-1612) от абатство Шотенщифт във Виена публикувал своята добре известна книга „За посаждането, грижата и обичаите на виното”. Той бил авторът на първата за лозарство и винарство на немски език. След това производството на вино намалява. Това се дължи на религиозен конфликт, обсадата на турците, високото облагане с данъци и объркването във виненото производство. Град Руст на езерото Нойзидл плаща огромната сума от 60,000 гулдена и 500 кофи с вино, за да стане свободен град в империята. Мария Терезия, царувала от 1740 до 1780 г., и нейният син Йозеф II, царувал от 1780 до 1790 г., повторно съживяват лозарството. През този период започва възстановяване и изследване на отглежданите лози и вина. Указът му от 17 август 1784 г. разпорежда, че позволява на всеки човек от окръга да ползва и продава своя собствена продукция, включително и вино, по всяко време на годината и на каквато иска цена. Той гласи: „Може да продава произведените от него храни, вино и плодови сокове по всяко време на годината, по начин и време, както и на цена, които намери за добре”. Това именно е началото на известното законодателство за продаване на младо вино в Австрия.

Барон Август Вилхелм вон Бабо открива първото лозарско и енологично училище и изследователски център в Клостернойбург. А от 1902 г. било признато като висше учебно заведение за вино и овощарство. Това е най-старото официално училище по лозарство в света. В монархията възникнали много подобни институции от този вид. Първите мана и плесен по лозята били наблюдавани през 1878 г. Непредвидената поява на втората през 1872 г. унищожава просторната площ от лозя и оживеното лозарство в Австрия. Първият австрийски закон за виното е прилаган строго, изброявайки в списък това, което е позволено от него за производството му и забранявайки производството на подправени вина. След разпадането на Хабсбурската монархия австрийските лозарски области са намалени до 30,000 хектара през трийсетте години на двадесети век, в сравнение с 48,000 хектара преди избухването на Първата световна война. Министерството на Земеделието приема един нов лозарски закон, забраняващ засаждането на нови лозя, както и хибриди на директни производители. Това представлява важен пример за селскостопанската политика по време на Първата република. Ленц Мозер от Рорендорф, първият изследовател на виното, публикува новаторската книга „Лозя, различни от останалите”. Тя представлява нов подход към лозарството, който привежда доводи срещу повечето от традиционните лозарски методи. Сравнително бързото превръщане във „висша култура на отглеждане” през 1950 г. т. нар. „висока формировка, довела до механизиране и рационализация на лозарството. Това е свързано с едно забележително повишаване на реколтата.

През осемдесетте години на миналия век 90% от площта с лозя е обработвана, използвайки неговата система. Тогава австрийското вино е с едно нечувано намаление на цената, защото било третирано с адитива диетилен гликол, открит в австрийски десертни вина. Така „Ленц Мозер“ е продадена. Един от наследниците основава Sepp Moser през 1987 г. Дори синът му – Ники Мозер е идвал в България на дегустации.

Така експортните продажби на австрийско вино намаляват само за една нощ. В рамките на една година е въведен нов строг закон, който да упражнява надзор и инспекция над него. Бе създаден Austrian Wine Marketing Board борд за маркетинг на австрийското вино, който да промотира по специфичен начин имиджа и продажбата му. След влизането на Австрия в Европейския съюз бяха приети закони за виното в ЕС. Въведени са мерки, които да промотират и финансово да подкрепят винарските изби. По същото време се дават субсидии, за да насърчи доброволното премахване от пазара на излишъка от продукцията. Бяха създадени регионални комисии за вино, които да го промотират на местно ниво в тясно сътрудничество с борда за маркетинг на австрийското вино. Тяхната цел е да се подобри комуникацията и продажбата на производството в регионите, както и да се упражнява надзор и мерки за повишаване на качеството. Ролята им е значителна при определяне на един регионален тип вино и неговата промоция и реклама в специфичния регион. Националните винени организации също упражняват надзор и служат за връзка с местните комисии. Една поправка в Закона за виното му позволява да покаже регионалната си типичност така, както е определено от районната комисия да се прилага терминът Дистрикт Австрия Контролатус (ДАК) за името на региона, който произвежда виното. Само на тези вина, проучени и одобрени от контролния орган на Държавната комисия и отговарящи на изискванията за регионална типичност е позволено да се печата върху етикета запазеният знак.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *