История,  Традиции

На разходка през вековете: Как Лондон е получил своето име

16.10.2017 г. взето от http://mobile.bgben.co.uk/?page_id=349&id_view=1558

Лондон не е бил винаги Лондон. Различните му „квартиранти” са му давали различни имена – някои свързани с митологията, други с историята, а трети са били просто подигравателни.

16.10.2017 г.

Античните му названия

Мястото е било известно дълго преди римляните. Векове наред, по него са бродили и ловували различни племена. Въпреки намерените сечива и артефакти, някои от които отпреди 6000 години, днес все още няма данни за това, че на територията на Лондон е имало трайно селище през античността.

Вероятно поради своята „транзитна” роля, този регион не е имал конкретно название чак до основаването на града от римляните през 42 г. от.н.е.

Със сигурност обаче, името „Лондиниум” не се е появило отникъде. Според някои лингвисти, името на града е производно на раннокелтската дума Plowonida, състояща се от „plew” (широк, обширен) и „nejd” (течащ, река). Тоест – Широката река (Темза). Друга теория предполага, че в духа на старата традиция,  местността, която на келтски е звучала като Londinion, вероятно е била кръстена на името на местен келтски владетел.

Задължителният мит

 Средновековният изследовател Джофри от Монмът (12-и век) е известен с това, че доста фриволно е тълкувал историческите факти.

Той е замесен в един от най-популярните митове за произхода на Лондон, според който градът е бил основан от човек на име Брутус. Той избягал след падането на Троя, преселил се край Темза и нарекъл мястото Troia Nova. С течение на годините, според Джофри, името се променило на Trinovantum. Тук има неслучайно съвпадение, защото едно от местните племена, заварено от римляните, се наричало „тринованти”. 

Но историята, разказана от Джофри не свършва дотук. Триновантум бил дозастроен и укрепен от Крал Лъд (Lud), един от местните доримски владетели, който по-късно бил погребан под днешната Ludgate. Голяма част от съвременниците на краля започнали да наричат града Caer-Lud (Крепостта на Lud), както и Kaer Llundain. Вече започва да звучи познато, нали?

Този разказ си остава и до днес просто мит, защото единственият му източник е в писанието на Джофри от Монмът. Което не пречи да има издигната статуя на Крал Лъд и синовете му, която можете да видите пред църквата St Dunstan-in-the-West, намираща се близо до централната лондонска улица Ludgate Hill.

Римският Лондон

Да направим стъпка назад, в по-достоверната част на хрониките. Първият населен и укрепен пункт на това място, носещ официалните белези на тогавашен град, е бил издигнат от римляните, през 43 г. от н.е. Наскоро след създаването си, пунктът получил името Londinium.

За първи път това име се споменава в записките на историка Тацит от 117 г. – „Лондиниум е тукашната римска колония, която често се посещава от търговци и плавателни съдове …”

При все, че името „Лондиниум” рядко изскача в други исторически източници от онези години, неговите употребявани синтактични варианти продължавали да използват един и същи корен –  Londinio, Londiniensi и Londiniensium.

През 368 г. градът бил наречен Augusta и като такъв фигурирал на изсечените римски монети през следващите години. Преобладава  мнението, че това име се е ползвало предимно в официалната кореспонденция и предназначението му е било да подчертае важността на града като местен център на Римската империя.

Англосаксонският Лондон

Римската власт в Лондон продължила до 410 г. от н.е., когато гарнизонът на града бил изтеглен, за да решава спешни вътрешни дела на империята.

До нас са достигнали малко свидетелства за следващите 200 години от развитието на града. Знае се само, че в един момент той е бил напуснат.

Германските племена, които наричаме със събирателното име „англосаксонци”, скоро завладели околните територии и се установили на мястото на днешните Aldwych и Covent Garden. Източници от 7-и и 8-и век, наричат тогавашните им укрепления Lundenwic, което означавало „Пункт за търговия Лондон”.

През 886 г., първият британски крал – обединителят Алфред Велики, се заел с разселването на хора зад римските защитни стени, части от които са оцелели и до днес.

Той подсилил стените и новото укрепление станало известно като Lundenburh.  Дотогавашните англосаксонски пунктове Aldwych и Covent Garden били изоставени и започнали да ги наричат Ealdwic (Старото селище), което е днешен Aldwych.

Възходът на Лондон през вековете

Градът постепенно започнал да се разлива извън укрепените стени и религиозния му център Westminster. Когато паднал под властта на норманите, той за първи път влезнал  в летописите със сегашното си име, версии на които били  Lundin, Londoun, Lunden и Londen.

През изминалите векове се е променило обаче географското понятие „Лондон”. Само допреди 2-3 века, с това име обозначавали единствено населеното място зад римските стени, а райони като Westminster или Southwark, се водили като самостоятелни градове.

Тази инерция е останала и до днес – все още наричаме историческата територия, намираща се между някогашните римски стени с името The City of London, тоест, признаваме че съществува един друг „град” в града.

Названия и прякори на Лондон

Наред с официалното си име, столицата на Англия си е имала и редица неофициални прозвища.

Може би най-известната им серия е: The Big Smoke (Големия пушек), The Old Smoke (Стария пушек) или просто The Smoke (Пушекът/Пушилката). В тях логично се намеква за постоянните мъгли и смогове, които са били обичайна лондонска гледка още от древни времена. Въпросните прозвища стават още по-актуални след Индустриалната революция и огромното разрастване на Лондон през 19-и век, благодарение на които милионите нови комини се превръщат в част от градския пейзаж.

Друго название на града било The Great Wen (Големия цирей/Подутина). То се появило за първи път в стиховете на поета Уилиям Кобет през 1820 г., който оприличил бурно процъфтяващия град с бързо набираща пъпка/подутина.

Днес, в ерата на бързите комуникации, Лондон е безлично съкратен на LDN и като такъв се изписва по билетите или таблата на летищата, подобно на NYC (Ню Йорк) и другите градове на 21-ви век.

Източник: londonist.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *