Български автори,  Ритуали,  Традиции

ИСТОРИЧЕСКИЯТ ПЪТ НА КЕЛТИТЕ И РЕЛИГИОЗНИЯТ ИМ СВЕТОГЛЕД – втора част

Posted on 21.04.2011 by Dragan Bachev, взето от https://draganbachev.wordpress.com/2011/04/21/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B8/

Д-р Десислава Панайотова-Пулиева
https://draganbachev.files.wordpress.com/2011/04/desislava-panaiotova-pulieva.jpg?w=1000&h=
За да допълним представата си за келтската религиозна система, следва да разгледаме келтската идея за Другия свят, от който те са се страхували, но и магнетично са били привличани, и чийто език до голяма степен е бил езикът на природата, както установихме по-горе. За келтите Другият свят има силно изразен двойнствен характер. Той е населяван от благоразположени духове, но и от ужасни, капризни и жестоки демони, от нежни феи, но и от страховити чудовища.
https://draganbachev.files.wordpress.com/2011/04/celtic-priestess.jpg?w=700&h=
Келтска жрица
Там пребивават душите на покойниците, но и живи хора могат да проникнат в него при определени условия. Другият свят е незрим и същевременно достъпен, ако умееш да разпознаваш “входовете” към него: свещените извори и кладенци, реките, блатата и морето, вълшебните хълмове (síde, ирл.), менхирите, долмените и кромлехите, свещените гори и поляни. За тези, които са владеели знанието, поезията, музиката, магията и изкуството на трансформацията, прекрачването в Другия свят е още по-постижимо. Но този паралелен свят предлага, според келтите, както вечни удоволствия, така и страшни изпитания. Той може да се намира, както под хълм, така и върху остров. Западноевропейската идея за Острова на блажените е наследила именно келтската представа за Другия свят. Дългата ирландска сага “Плаването на Майл Дуйн” изброява 33 такива острова. Ето някои от имената им, които ясно разкриват дихотомичността на келтското отвъдно: Остров на гигантските мравки, Остров на черното и бялото, Остров на говорещите птици, Остров на вълшебния извор, Остров с потока-дъга, който бил пълен със сьомга и се издигал от единия край на острова, спускайки се към другия, Остров на Жените и т.н. [24] Така описан, Другият свят на келтите ни се разкрива не като свят на вечното възмездие за земните дела, а като свят на хилядите възможности.
Тук се доближаваме до келтските представи за човешката свобода и за предопределението, както и за безсмъртието на човешката душа и метемпсихозата. За разлика от кармичното будистко учение, друидите развиват идеята за периодичното въплъщаване на душата в различни тела – преселение, което не зависи от нравствения облик на личността. То е такова, повтаряйки модела на универсалната и морално неутрална цикличност, движеща космоса, природата и човешкия живот.
Келтската антропология извежда и принципа за впечатляващо голямата свобода на човека. Тя е била ограничавана само от две неща: от обществените норми, чиито пазители били друидите, и от т. нар. гейс [25]. Кражбите, нарушаването на честната дума, безсмислените убийства и други престъпления били наказвани или чрез положителното възмездяване на пострадалия от страна на престъпника, или чрез най-тежкото наказание: друидите отлъчвали нарушителя от религиозните церемонии, което го обричало на нещастие, уязвимост и обществена изолираност. Видно е, че келтските божества не са висшата морална инстанция. За гейс-а можем да кажем, че обикновено, той се изрича от друид по отношение на друг човек, чиято съдба по този начин се поставя в определени рамки, които, за добро или за зло, не бива или изобщо не могат да бъдат престъпвани. Изричането на гейс предвъзвестява бъдещата съдба на неговия обект. Има положителни гейс-ове, но повечето са с отрицателен и парадоксален характер. Върху Кухулин, най-великият ирландски митологичен герой, има наложени два гейс-а: 1) да не убива куче и никога да не яде кучешко месо; и 2) ако минава покрай огнище с приготвена храна, никога да не отказва поканата да сподели трапезата с тези, които го канят. Тези два гейс-а, обаче, се пресичат фатално и така приближават смъртния час на непобедимия герой. Кухулин, около чиято глава светело гъсто сияние и чиито зеници имали осем ириса, вървял през гъста гора и видял в далечината блещукащ огън. Стигайки до огнището, той вижда три старици. Те го канят да седне и хапне с тях от печивото, което се оказва, че е от кучешко месо. Избирайки любезността, Кухулин нарушава първия гейс. Съвсем скоро той е смъртно ранен, но за да умре достойно, воинът се привързва с пояс към един висок камък.
Всичко това рисува картината на едно общество, в което “злата песен” се счита за оръжие, много по-опасно, отколкото  са мечът или копието [26]”. Келтските представи за човешкия дух и връзките му с отвъдното са сложна и парадоксална смесица от идеите за неограничените възможности и предопределението, за волното въодушевление и фатализма.
За келтите, между божествения, човешкия и природния светове няма строго установени иерархически отношения, а по-скоро има динамични и променливи връзки. Тези три свята са еднакво сакрални и еднакво отворени за взаимни влияния. В най-изчистена форма това е изразено в Песента на Амайрген [27]:
“Аз съм вятърът над морето,
аз съм вълната на океана,
аз съм шепотът на вълните,
аз съм бикът на седемте битки,
аз съм лешоядът върху скалата,
аз съм слънчев лъч,
аз съм най-прекрасното от цветята,
аз съм див глиган в неговата храброст,
аз съм сьомга във водата,
аз съм езеро в равнината,
аз съм умението на майстора,
аз съм слово на знание,
аз съм върхът на копието, раждащо битка,
аз съм  богът, който сътворява в главата на човека огъня на мисълта.
Кой запалва/открива/ събранието навръх планината, ако не аз?
Кой съобщава фазите на луната, ако не аз?
Кой показва мястото за почивка на слънцето, ако не аз?
 /…/
Кой е богът, който създава вълшебствата –
магията  на битката и вятъра на промяната? [28]
Амайрген, Талиесин, Катбад, Мерлин (Мирдин) – едни от най-известните имена в цялата келтска история и все имена на друиди. Това е закономерно, защото друидите са били духовните представители, интелектуалната класа на келтското общество. Както Страбон, така и Плиний Стари считали, че думата druid е близка до гръцката δρоύσ=дъб. По-точно е, обаче, произходът ѝ да се търси в съставната дума от корените dru-wid=знание на дъба, произхождаща от санскритската vid=виждам, зная. Както личи от името им, келтските духовни ръководители в най-голяма степен са развили идеята за свещеността на дъба, на дърветата въобще, идея, която отразява връзката между най-величественото дърво и жреческата институция, между “царя на гората” и върховните небесни божества.
Келтската традиция изрично упоменава и съществуването на bandruaid=жени-друиди или друидеси. Известни са около 50 имена на друидеси, играли важна роля в живота на келтите. Плутарх разказва историята на Камма, друидеса от Галатия, която служела на богинята Бриганту (Бриджит), чието име гръцкият историк заменя с това на Артемида [29]. Този факт показва, че макар дъгата на келтското разселване да е била много дълга, автентичната духовна традиция се е пазела навсякъде. Това се потвърждава от Посланието на св. апостол Павел до Галатяните. Посредством полемиката, която той води със своите духовни чеда, ние разбираме, че те, въпреки приетото вече св.Кръщение, продължавали да се увличат от друидическото учение за природните елементи, небесните тела, сезонните цикли и времената – същото, каквото било учението в Европа и на островите.
“Затова не си вече роб, а син; ако пък си син,
то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа.
Но тогава, понеже не знаехте Бога,
служехте на богове, които по естество не са богове;
а сега, като познахте Бога, или, по-добре, като бидохте познати
от Бога, как се връщате пак към немощните и оскъдни стихии
и искате пак изново да им служите?
Тачите дни, месеци, времена и години.
Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви[30]”.
Очевидно е, че св. апостол Павел говори за езическите вярвания, които галите донесли със себе си, заселвайки Галатия около 277 година преди Хр. Явно те са се пазели ревниво до новозаветно време и не са били забравени от галатяните, щом и след покръстването, са били възобновени с нова сила, възбуждайки свещен гняв у апостола на езичниците. Този кратък, но богат на информация библейски пасаж, напълно отговаря на данните, които имаме от античността до днес. Плиний  Стари разказва:
“Имелът върху дъба се среща изключително рядко, и когато го намерят, те го режат с един много голям свещен инструмент [31]. Преди всичко, трябва да е настъпил шестият ден на луната. Ден, който е началото на техните месеци, на техните години и на техните векове, които са с продължителност тридесет години; ден, в който звездата, без да е достигнала средата на своя път, вече е в пълната си сила.” [32]
Календарът от Колини (Франция) датира от І век преди Хр. и е най-ранният оцелял келтски календар, съставен, без съмнение, от галски друиди. В него лунната и слънчевата години са синхронизирани чрез допълнителни дни, а по-големите периоди – чрез допълнителни години. Отбелязани са щастливите и нещастните дни и месеци /като са използвани латински букви/. Наред с всичко това, келтите навсякъде са имали сходен празничен цикъл, състоящ се от основните празници Сам(х)айн (31. Х.-1.ХІ), Имболк (1. ІІ.), Белтайн (1. V.), Лугназад (1. VІІІ.), както и от редуващите се с тях пролетно и есенно равноденствие и лятно и зимно слънцестоене.
Като цяло, Посланието до Галатяни разглежда, преди всичко, несъизмеримостта между иудейския закон и Христовата благодат, превръщаща духовното робство в богосиновство. Тъй като основната полемика на апостола е насочена към склонността на галатяните да възприемат някои иудаистични вярвания и практики, повечето тълкуватели на посланието считат, че под “дни, месеци, времена и години” (Гал. 4:10) св. апостол Павел има предвид еврейската събота, 14 нисан (Пасха), дните на новомесечията, месеците Тисри и Нисан, по-продължителните празници Шатри (15-21 Тисри) и Безквасници (14-21 Нисан), както и съботните (всяка седма) години, и юбилейните (всяка петдесета) години. Разбира се, можем да се обединим около това, че келтите в Галатия са търпели елинистически и иудаистични влияния, в духа на онова време. Но в цитирания по-горе пасаж ясно проличава, че св. апостол Павел говори за оригиналните келтски божества и обичаи, които вървят неразделно с предхристиянската етническа, културна и религиозна идентичност на галатяните. Апостолът говори за богове (Гал. 4:8), очевидно нямащи нищо общо с единия Бог на евреите –Иахве. Споменава природните стихии (Гал. 4:9) и веднага добавя свързаното с тях тачене на дни, месеци, времена и години (Гал. 4:10), като по този начин синтезирано обхваща основните аспекти на келтската религиозна система.
Освен виртуозни астрономи, познаващи силата на числата и небесните пътища на звездите, друидите били също учителите, философите, съдиите, историците, поетите, музикантите, физиците, прорицателите, вълшебниците и жреците на келтското общество. В техните редици имало разслоение от три степени: 1) бардове – хранители на митологичната и историческата памет; 2 ) филиди (ирл.) или овати (гал.) – гадатели, лечители и заклинатели; 3) друиди в същинския смисъл, обладаващи всички тези качества и функции заедно с много други знания и умения, които са им осигурявали абсолютен авторитет и са ги обгръщали със свръхестествен ореол. Дори принцовете и кралете са се подчинявали на думата на друида. Достатъчно е да припомним духовната връзка, която е съществувала между крал Артур и неговия съветник Мерлин, основните герои на т.нар. Уелски цикъл, захранил цял един жанр в средновековната западноевропейска литература.
https://draganbachev.files.wordpress.com/2011/04/morrigan_large.jpg?w=700&h=
Келтската богиня Мориган
Като илюстрация на казаното дотук, ще споменем какви са били култовите практики на келтите. Техен главен храм е била природата с нейните лековити извори, мистериозни езера и блата, със свещените ѝ поляни и дъбрави, където друидите, ползвайки големи камъни за олтари, извършвали тайнствени церемонии, наситени с неизброими вълшебства. Келтските жреци казвали тайни заклинания и призовавали силите на природните елементи, на камъните, цветята, дърветата и звездите, както и духовете от Другия свят. Друидите гадаели по небесните тела, по полета на птиците, по дима от огъня, по вътрешностите на принесените в жертва животни или, при изключителни обстоятелства, хора. Юлий Цезар споменава за зловещ обичай, свързан с човешки жертвоприношения: от стъбла на ракита се изплитал огромен кумир, чиято вътрешност бивала напълвана с живи хора. Всичко това се запалвало до пълното му изгаряне [33].
Човешката глава е била особено ценена от келтите, като вместилище на жизнената енергия – орендата –на човека. В един от малкото запазени келтски храмове, този от Рокпертюз (Франция), са открити човешки черепи, вградени в каменните ниши на колоните. Дали това са главите на жертви или на келтски герои можем само да гадаем.
За оброчните ями вече споменахме. Келтите са давали и оброчни дарове във вид на плочици с релефни изображения на определен орган или член на тялото, за чието изцеление са се молели на своите божества. Открити са и самостоятелни фигурки със същото предназначение – край свещените извори, при местата на сливанията на две реки[34], които са се считали за особено “силни” точки, даряващи неуязвимост и здраве. По замисъл, тези плочици удивително приличат на съвременните оброци, които православните християни в Гърция окачват около и пред иконите на св. Богородица и на някои светци [35]. Единствената, но съществена разлика се състои в обекта на молитвите за изцеление: келтите се надявали на богове, “които по естество не са богове” (Гал. 4:8), докато православните християни призовават Божията милост чрез застъпничеството на светците и на Божията Майка.
Келтите са извършвали ритуални угощения, придружавани с игри и състезания по поетическо майсторство. Подобни празненства са съпътствали дори и погребенията, особено на покойниците с по-висок социален статус. Тъй като келтите вярвали в безсмъртието на душата и в прераждането, мъртвите били изпращани с радост и снабдявани с всичко необходимо за задгробното им пътешествие: каручка или колесница, голям котел с медовина или вино, оръжия, съдове, украшения, дрехи, хляб; понякога са били съпътствани и от любими същества – съпруга, кон, куче… Церемониите се извършвали от друидите, тъй като никой, освен тях, не знаел тайните думи и духовните механизми за призоваване на силите на отвъдното, от чиято помощ, според келтите, мъртвите се нуждаели, за да имат щастливи обстоятелства, гарантиращи добрата им съдба в Другия свят.
Друидите предавали знанието си устно, за да не бъде профанизирано то. Попадането му в неподходящи ръце би било много по-вероятно при ползване на общодостъпна писменост. Това, обаче, не означава, че келтите не са оставили писмени свидетелства. Напротив, епиграфите сочат, че те са ползвали, както гръцката, така и латинската азбуки, при сключване на договори, сечене на монети, както и за надписването на статуи и релефи на техните божества. Наред с това, ирландските друиди владеели тайната писменост огам, която им била дарена от бог Огма, често наричан Слънцеликият. Тя се състояла от комбинацията между дълга (вертикална или хоризонтална) черта и малки чертички (от една до пет, І – ІІІІІ), които, в различни варианти, местоположение и наклон, били долепвани до основната черта и така оформяли букви и думи. Огамическото писмо било ползвано от друидите за гадаене, заклинания и надписване на свещени камъни, които били или надгробни (рядко), или служели за обозначаване на свещено място, област или граница. Само в Ирландия са открити над 300 такива камъни. Писмеността огам е изпълнявала същите функции като тези на скандинавската руническа писменост.
https://draganbachev.files.wordpress.com/2011/04/celtic-moon-goddess-tomas-omaoldomhnaigh.jpg?w=700&h=
Келтската богиня на луната
В Галия веднъж годишно друидите са се събирали на място, предварително обявено за център на галската земя [36]. На тези асамблеи са се обсъждали религиозни, нравствени, юридически и политически въпроси от особена важност, което свидетелства за съществуването на съзнание у галите за силна духовна връзка, олицетворявана от друидите на различните племена. Чувството за принадлежност към една духовна общност е съществувало и между ирландските келти. В навечерието на Белтайн (1. V.) всички огньове се загасявали. На хълма Уснех, центъра на Ирландия, върховният друид ритуално запалвал новия огън, единствения, от който можело да се вземе пламък за запалването на всички останали ритуални огньове и огнища в страната.
От последния пример личи, че религията е заемала централно място в живота на келтите. За тях, всяко индивидуално или обществено действие, дори най-прозаичните битови задължения имали по-дълбок смисъл. Те били извършвани със съзнанието, че са част от сакралната цялост на битието. Дълбоката символика и начинът на практикуване на келтската религия в древността дават основание да се съгласим със заключението на Франсоаз льо Ру, че тя е “нещо съвсем противоположно на народна религия, също така съвсем противоположно на държавна религия: тя се противопоставя  абсолютно на римската религия, пригодена за imperium`а. Единствените жреци, на които можем да оприличим келтските друиди, са индийските брахмани/…/”[37]. Но с множеството паралели, съществуващи между келтската религия и индуизма, ще се занимаем на друго място.

_____________________

*Публикувано в сп. Философия, бр. 5-6, 2001, с. 25-31. Първа публикация – в списание Богословска мисъл. Авторът, д-р Десислава Панайотова-Пулиева е експерт в Културно-просветния отдел на Св. Синод на БПЦ-Българска Патриаршия, член на Работната група по въпросите на религиозното образование при Св. Синод на БПЦ-БП, главен редактор на Oфициалния сайт на БПЦ-БП и директор на Център за религиозни изследвания и консултации „Св. св. Кирил и Методий“ при храм „Св. св. Кирил и Методий“, ул. „Г. Вашингтон“ № 47, София
[24].Виж бел. 19, с. 364-368.
[25].geis (ирл.) = прорицание, съдържащо елементите на предупреждението, проклятието и “гласа на звездите”.
[26].Вж. бел. 19, с. 381.
[27].Amairgen; друид на синовете на Мил – испански келти, историческите завоеватели на  Ирландия; Амайрген (Амергин) пръв и при това първо с десния си крак стъпил  на ирландския бряг, пеейки своята песен.
[28].Много ирландски изследователи считат, че текстът е писмено фиксиран за първи път през ХІ век. ( Личен превод от английския вариант на Книга на завоеванията на ИрландияLebor Gabála Érenn, ed. and  tr. R. A. S. Macalister, Dublin, 1938-1956.)
[29].Вж. бел. 15, с. 93.
[30].Послание до Галатяни, гл. 4, ст. 7-11.
[31].Сърп, обикновено – златен.
[32].Plinius, Historia Naturalis, ХVІ, 95.
[33].Галската война, VІ, 16, (Гай Юлий Цезар),  вж. бел. 12 .
[34].Такъв е случаят с реките Рона и Сена във Франция.
[35].Напр. св. Харалампий и св. Нектарий Егински. Подобна практика съществува в манастира Гониа на о-в Крит, където главната олтарна икона на св. Богородица е отрупана с оброци.
[36].Галската война, VІ, 13, ( Гай Юлий Цезар), вж. бел. 12, с. 136.
[37].История на религиите, сб., т. ІІ, авт. кол., Прозорец, с. 412.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *