Български автори,  История

Намериха първото келтско светилище в България

Автор: Весела Атанасова от Cherga.bg https://cherga.bg/bg/nameriha-parvoto-keltsko-svetilishte-v-balgariya/

kelti-v-bulgaria

Проф. Диана Гергова, един от най-изтъкнатите български траколози, с над двеста научи публикации, е дългогодишен ръководител на разкопките в с. Сборяново, където наскоро бяха открити мистериозни келтски предмети. Специално за читателите на списание “Черга” известният археолог разкрива загадките на келтското присъствие в България.

Когато през 1982 година археолозите начело с проф. Гергова започват методично проучване на района, всичко за тях е ново, непознато, очакващо отговори на многобройните им въпроси. Самото име на местността „Сборяново“, свидетелства за характера му на място за срещи на богове и хора, както впоследствие ще бъде доказано. Днес проф. Гергова се гордее с разкритията си, които оправдават очакванията й, та дори ги надхвърлят. Разкрити са останките на духовната и политическа столица на тракийското племе – гети, наречена “Даусдава” (Градът на вълците) или още Хелис, от I хил. пр. Хр. Това е единствен по рода си, не само в България, комплекс от светилища и култови места, планирани с размах, и в духа на орфическото учение за хармония с природата.

1
Диана Гергова

Най-забележителните и видими паметници – могилите, издигнати от гетите като отражения на съзвездията Голямо куче, Орион, Стрелец и др., са ярко доказателство за високото ниво на тракийската цивилизация, за познанията им в областта на астрономията, математиката и вярата в безсмъртието на душата. В тях са открити сензационни находки и погребенията на двама от най-известните гетски владетели съюзника и тъст на Филип II Македонски – Котела (IV в. пр. Хр.), както и на победителя на македонския наследник на Александър Велики Дромихет (III в. пр. Хр.).

Най-впечатляващи обаче в световен мащаб са последните открития на проф. Гергова, свързани с келтското присъствие на Балканите, за които тя казва, че преобръщат представите за миналото на Европа, защото хвърлят нова светлина върху трако-келтските отношения. Сред групата могили, свързани с погребението на гетския владетел Котела, екипът на проф. Гергова открива първото келтско светилище на територията на Тракия. В него намират не само огънат тракийски железен меч-ромфея, но и желязна тока от воински келтски костюм. Недалеч оттам, в съседната могила, свързана с погребалните церемонии на Котела, още през 2013 година е открита първата бига – двуколка на Балканите, която е безспорно келтска – с много паралели при Нантер – недалеч от Париж и изобщо в келтския свят.

2

Според проф. Гергова “традиционната представа е, че келтските нашествия на Балканите имат разрушителна сила и са причина за повратни моменти в политическата история на Тракия. Новите открития обаче показват друг характер на отношенията между двата древни народа. Те ясно показват, че новодошлите келти, се интегрират в тракийската среда, вероятно в рамките на екзогамни бракове, келтските жени стават съпруги на гети. Затова пише всъщност и Юстин, преразказал историята на Помпей Трог, “галите, чието население било тъй многобройно, че земите им не могли да ги поберат, изпратили, като че ли, по обичая на свещената пролет триста хиляди души да дирят нови места за заселване”. Знае се, че те са имали делегация и при Александър Велики, но очевидно са преговаряли и със самите гети“.

Присъствието на келтско светилище в Тракия свидетелства също за подобните вярвания и ритуали при двата народа. Проф. Гергова напомня, че “според древните автори келтските друиди са познали учението за безсмъртието не от някой друг, а именно от гетският цар, жрец и бог Залмоксис”. Според именития археолог “Залмоксис е дори по-интересен от Орфей. За него се твърди, както че е бил в Египет, подобно на Орфей, така и, че е Питагоров предшественик. Полумитичната му фигура е изразител на една много древна и силна традиция на познание и духовност.”

3
5

Откритията на светилища, култови места и живи традиции в Северна Франция, Дания, Южна Англия, подсказват също, че “взаимодействията в областта на вярванията и практиките между земите на гетите и европейския Север са били изключително интензивни още през I хил. пр. Хр.”. Само новите разкопки и проучвания на некропола при с. Сборяново, а вероятно и на други места из България ще ни дадат по-ясна представа за келтското присъствие по нашите земи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *