Митология,  Традиции

Келтската митология – част 2. Келтските митове

20.04.2015 автор atil от блог blog.bg

http://atil.blog.bg/history/2015/04/20/keltskata-mitologiia.1355409?reply=4740353


Без да се впускаме в подробен преразказ или описание на келтските митове (за това е нужна една цяла поредица от постинги тук…) ще маркираме само основното им съдържание като конспект и ще се спрем по-обстойно на келтските празници.

1. Фионският цикъл.

Отнася се към 12 век, макар да съдържа и по-ранни елементи. Централният му персонаж е свръестественият герой Фин мак Кумайл (понякога като Фин мак Куул). Той е водач на Фиана, елитна военна дружина, чиито членове са подбрани чрез безпощадни изпитания и чиито действия се контролират от строги правила и кодекси.

2. Митовете от Ълстърския цикъл

Засяга действията на Улаид, или на мъжете от Ълстър, и особено големият им конфликт със съседната провинция Конът, както и действията на техния герой Кухулин. Централно предание в този цикъл е Tain Bo Cuailnge, или „Похищението на бика от Куули“.

3. Някои ранни уелски митове

image
Котелът от Гундеструп


Котелът от Гундеструп е пищно украсен сребърен съд, датиран от 1 в. пр.Хр., което го отнася към късния Латенски период. Открит е през 1891 г. в блато край село Гундеструп, полуостров Химерланд, Дания. Днес се съхранява в Датския националния музей в Копенхаген, като копие се намира в Ирландския национален музей в Дъблин.

„Пуил, Арон, Рианон и Придери“, „Брануин и Бендигейдфран“ – И тук отново свръхестествените характеристики преминават като основни нишки през целия разказ – силата и големината на Бран, силата на отрязаната му глава, котелът на възкресението, възможността хората да извикват на помощ животни. Всички тези сюжети имат своите паралели в ирландския мит и в символиката на езическата келтска иконография.

4. Божествените любовници

Централна тема в много келтски митове е любовта между две свръхестествени същества или между бог и смъртен, резултатите от която често са деструктивни. Обичаен мотив е триъгълникът от млад любовник, момиче и неуспял (най-често по-стар) ухажор, а ревността, която се поражда от него има разрушителен ефект върху страната и общността, която я населява.
Ирландският мит съдържа и темата за сакралното царуване, където връзката между крал и богиня осигурява благополучието на страната. Интересно е, че мотивът за божествената любов и женитба има съответствие в археологическите находки за езическата келтска религия – почитани са божествени двойки, представени епиграфски и иконографски. В тези култове самата връзка, изглежда, има символично значение и от нея се раждат хармония и благополучие.
По важни митове от този цикъл са : „Мидир и Етаин“, Оенгъст и Каер“, Диармаид и Граине“, „Уелските любовници“ и др.

5. Небесните и Слънчевите митове

Келтите възприемали нуменизма (съществуването на духове) във всичките аспекти на природния свят. Археологическите находки ни насочват към твърдението, че от всички природни феномени най-вече слънцето било призовано като животворяща сила, като носител на плодородие и лечение и като успокоение на мъртвите.

image
Слънчев олтар на друидите

В началото на Желязната епоха загатванията за Небесна и Слънчева религия по необходимост в Западна Европа са индиректни. Воините носели слънчеви амулети, които да ги предпазят от рани в битките; хората били погребвани в гробища заедно с миниатюрни слънчеви символи. Богомолците слагали макети на колела в гробници като тази в Алезия в Бургундия или ги хвърляли в реки като Сена, Оаза и Марна като оброци.
Култове – към Слънчевият бог с колело; Слънчевият кон; Лечителство и плодородие; Огън; Слънцето и Смъртта; Планинският бог Гръмовержец;

„…и онези гали, които умилостивявали с човешки жертвоприношения безмилостните богове Теутатес, Езус и Таранис – при чиито олтари посетителят тръпне…“
(Превод на английски Робърт Грейвз; Penguin, 1956)

6. Плодородие, земя и вода

Концепцията за божествеността на природата и присъствието на духове във всичко, родила много култове и митове, асоциирани с плодородието. Най-важните от тях били били свързани с майката богиня, която властвала над всички аспекти на изобилието и благополучието – както в живота, така и след смъртта.
В ирландската митология именно връзката между смъртния крал и богинята на земята осигурявала плодородие в Ирландия. Големите келтски празници били изцяло свързани с пасторалната и земеделската година, както и с благополучието на домашните животни и насаждения. Водата била възприемана като жизнена сила, а водните култове били характерна черта на келтската религия. Изворите били фокус на лечебни култове, базирани върху изцелителните и пречистващи свойства на чистата вода.

Келтските празници

image

Четири големи сезонни празници са отбелязани в инсуларските митологични предания и всички те са свързани със земеделската година. Имболик, отбелязван на 1-2 февруари, бил свързан с обагването на овцете. Този празник бил във връзка с култа към Бриджит (Капанците и досега казват на овцете – бъджита, но в по-ново време го свързват като прякор на тюрко-мюсюлманското малцинство, заради техните стадни навици и стереотипи. А викането на овцете и сега е – „бъджи – бъджи, бъджиу“…), мултифункционална богиня, която защитава жените при раждане и властва над жътвата на ечемика, свързвана била също с поезията, и с пророчествата. Интересно е, че Бриджит е запазила много от езическите си функции дори когато била призната за светица от ранната келтска църква в Ирландия.

Празникът Белтене (Ярък или Чудесен огън) се провеждал на 1 май; свързан бил с началото на пашата на открито и отбелязвал посрещането на лятото и слънчевата топлина, от която посевите щели да узреят. Били запалвани огньове на открито като магия, предизвикваща съчувствие, която да привлече слънчевата топлина на земята. Хронистът от IX век Кормак описва белтенския ритуал, в който друидите запалвали два огъня, а добитъкът бил закарван между тях в изпълнение на магически ритуал за плодородие и пречистване.

Лугнасад бил свързан с жътвата. Централната дата на отбелязването му бил 1 август, но празненствата продължавали цял месец. Според ирландското предание Лугнасад бил въведен в Ирландия от Луг или в памет на осиновителката му Таилту, или за отбелязване на женитбата му. Празникът се провеждал на различни места, включително и в кралските крепости в Тара и Емаин Маха.

Самаин (31 октомври/1 ноември) е празник, за който се знае най-много. Отбелязвал е началото на зимата и на келтската Нова година. Самаин възвестявал онова време от пасторалната година, когато животните били прибирани от полята и някои от тях отивали за клане, а други били оставяни за разплод. Самаин е отбелязан в галския Колински календар, като „Самониос“. В Ирландия в края на първото хилядолетие сл.Хр. на Самаин се провеждали големи събирания на петте провинции – удобен случай за пасторални обреди и политически дебати – празникът е отбелязван с пазарища, панаири и конни надбягвания. Самаин е бил време на ритуално оплакване на смъртта на лятото и период на голяма опасност, граница между два периода, когато времето и пространството временно замръзвали и нормалните закони се отменяли. Бариерите се счупвали – духовете от Другия свят можели да бродят по земята, а хората можели да посещават Долния свят. Традицията на Самаин е оцеляла и до наше време като Хелоун и Денят на Вси светии.

7. Животните в култа и мита

image

Символи на Горния и Долния свят (птицата и змията). Важен елемент в сакралния мит било отсъствието на строги граници между животинската и човешката външност. Това означава, че в иконографията божествата може да се изобразяват като полузооморфични. Митовете изобилстват с омагьосани животни, които преди време са били хора, и с божества в човешки образ, които, когато си поискат, могат да променят външността си и да се превръщат в животни. Значението на животните в келтския ритуал се демонстрира и чрез разнообразието на животинските жертвоприношения.
Трябва да се отбележи и култа към богинята Епона и конете, също и Символиката свързана с кучета, Тавростригаранус и митовете за бикове, Зооморфизмът и преобразяването.

8. Друиди, жертвоприношения и ритуали

Друиди, пророци, бардове – едно келтско духовенство?

„Друидите се занимават със свещени неща, провеждат публичните и тайните жертвоприношения и интерпретират религиозните въпроси. При тях се стичат много младежи, които искат да получат напътствия, а друидите са на голяма почит сред тях. „
(Превод на английски Уайзмън и Уайзмън, „Битката за Галия“, Chatto and Windus, 1980)

Много класически писатели като Страбон, Тацит, Азоний споменават друидите, но бегло. Най-пълна информация получаваме от Цезар, чиито думи са цитирани по-горе. Той отбелязва, че друидите притежавали висок ранг и статус, почти равен на този на рицарите. Говори за суровото обучение на друидите, което можело да продължи двадесет години и което включвало предаване по памет на устните предания през поколенията. Всяка година на определена дата друидите се събирали на свещено място в земите Карнутес, официалният център на Галия. Цезар пояснява, че друидизмът възникнал в Британия, откъдето се разпространил в Галия. Повечето гръко-римски извори са единодушни, че главната функция на друидите била да контролират свръхестествените сили чрез магьосничество. То очевидно е включвало и човешки жертвоприношения.

Тацит споменава за ритуално убийство на остров Англези, когато островът бил заплашен от нашествие на римляните. Такива магически предсказания способствали да се избере най-благоприятното време за важни дела на общността – отиване на война, сеитба и жътва, избирането на нов крал и т.н.
Галският Колински календар от първи век. е едно от най-ранните оцелели доказателства за писмения (използвани са латински букви) келтски език. Той се състои от голяма бронзова плоча, гравирана с календар на лунните месеци и добавените дни, като всеки от тях е разделен на добри и лоши половини, отбелязани с абревиатурите MAT (добър) и ANM (лош).
Възможно е този календар да е съставен от друидите, за да се изчисляват благоприятните периоди за важни религиозни и мирски дейности.

Сакрални пространства – горички, светилища, ями

image

На 100 километра от Париж, в областта Шампан, археолози се натъкнаха на “царско” погребение на келтски вожд. Намерените артефакти са “изключителни” и са принадлежали на представител от елита на келтите от средата на първото хилядолетие преди новата ера.


„Дърварите стигнаха до древна и свещена горичка. Сплетените и клони затваряха едно хладно място по средата, докъдето слънцето никога не стигаше, но където от тъмните извори бликаше много вода…, варварските богове, почитани тук, си имаха своите олтари, отрупани с ужасни оброци, и всяко дърво бе опръскано с човешка кръв… Никой не смееше да влезе в тази горичка освен жреца; и даже той излизаше по обед и по изгрев и здрач – от страх, че боговете в този час може би ги няма.“

(Лукан, „Фарзилия“, превод на английски Робърт Грейвз, Penguin, 1956)

Ето как Лукан описва свещената келтска горичка край Марсилия, повалена от армията на Цезар. Естествено че древният и произход е от Древното арийско Тенгрианство – Карамата – свещеното място за моления и жертвоприношения – свещена горичка, обикновено на възвишено място, където се изграждало капището оградено с ограда (дори да е от плет…) с четири врати, западната от които постоянно затворена…

Жертвоприношения и оброци

Жертвоприношението е дар за нещо, което е ценно за онзи, който го дава. Келтите обричали на боговете си ценни предмети – те били неодушевени (инструменти, оръжия например), животни а понякога хора. Колкото по-ценен бил оброкът, толкова по-силен бил актът на умилостивяване – поради това може да се предполага, че човешката жертва се е правела само във времена на голяма нужда или пък, за да се изрази голяма благодарност към свръхестествените сили.

Церемонии с човешки глави

Това, че ловът на глави оформял съществена част от култовата традиция на някои келти, личи от археологическите находки, класическите извори и от писмените фолклорни източници.
В келто-лигурианската област на Северна Галия, около Марсилия, значителна група от предримските светилища и oppida свидетелстват за практика на ритуален лов на глави. Най-важното от тях е скалното светилище Рокпертюз (VI-II век пр.Хр.), предверието на което било украсено с ниши, пълни със заковани в тях черепи на младежи умрели в битка. В Британия, в укрепления като Бредън Хил (Уорчестършир), глави, побити на колове, охранявали входовете като символични пазачи на укреплението.
Главите играят значителна роля в уелския и ирландския мит. За ълстърския герой Кухулин се говори, че събирал главите на враговете си и ги слагал върху камъни. Две легенди демонстрират как западните келти са възприемали магическите свойства на отрязаните глави, особено пък що се отнася до главите на свръхестествените герои. Било предсказано, че ълстърците, поразени от проклятието за слабост на Маха, ще възвърнат силата си ако пият мляко от огромната отрязана глава на Конъл Кернах. В тази легенда главата притежава свойствата на котела на възраждането.

9. Смъртта, прераждането и другият свят

Преселение на душите
„Друидите придават особено значение на вярата, че душата не загива, а след смъртта преминава от едно тяло в друго.“
(Превод на  английски Уайзмън и Уайзмън, 1980)

Цезар, разсъждавайки за друидическата доктрина, прибавя саркастична забележка, че друидите подкрепяли тази представа, за да накарат галските воини да не се страхуват от смъртта.
Мотивът за душите, населяващи последователно няколко тела, е подобен на картината, която рисува Вергилий в своята „Енеида“. (Преселването на булгарските атрячци-троянци от Мала Азия на Апенините, където потомците им основали г.Рим)

Смърт и Образи на прераждане

image

Най-мощният символ на регенерацията както според ирландските, така и според уелските митове е „Котелът на прераждането“. Bruidhen или Общежитието на Другия свят, обзаведено с неизчерпаем котел. Ирландският бог, най-тясно свързан с този символ е Дагда. Регенеративната сила на котела е паралелна с лечебния кладенец на божествения ирландски лечител Диан Кехт, който съживява мъртвите войни, като ги потапя във водата и изрича заклинания над тях. Интересно е, че една от вътрешните страни на котела в Гундеструп може би показва живителните свойства на котлите – показана е голяма свръхестествена фигура с група келтски войници, един от които богът или потапя, или изважда от огромна бъчва с течност.
(Тук пак отглас от първоизточника – Съживяването на алпа на продородието Самар-Сабан от древнобългарската митология с жива вода, донесена от магическата долина Басан…Така той всяка пролет отново и отново се прераждал и оживявал…)

Дърветата били важни символи на прераждането. Широколистните дървета очевидно умирали през зимата, голите им клони се извисявали в небето като костите на скелет, но през пролетта те отново се раждали, пускайки нови листа, а после и плодове. Дърветата се възприемали и като връзка между живота и смъртта, между горния и долния свят с клоните си, протегнати към небето, и с корените си, погребани дълбоко под земята.
Интересно е, че дърветата, особено ябълките, се срещат в много митове за Другия свят. Птиците на Клиодна ядат плодовете от свещеното ябълково дърво; в „Пътешествието на Бран“ символ на богинята на Другия свят е ябълкова клонка – сребърна, с бял цвят. Щастливият друг свят от рицарските романи за Артур е Авалон, Раят на ябълковите дървета, магически остров на запад.



image

източник: Келтски митове, Миранда Джейн Грийн, 1997 , изд. Абагар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *