Митология,  Традиции

Келтската митология – част 1

21.04.2015 Автор: atil, от блог blog.bg

http://atil.blog.bg/history/2015/04/20/keltskata-mitologiia.1355409?reply=4740353

image

Не съществува ясна граница между края на езичеството и началото на християнството в келтска Европа. Старите богове продължили да съществуват дълго, но през IV век, християнството било прието официално като държавна религия в Римския свят, както и в Британия и Ирландия, където келтските традиции безспорно се задържали най-дълго, а Келтската църква била създадена през V век.

Главната трудност при достигането до келтските митове и религия е тази, че келтите езичници не са притежавали никаква писменост и поради това не са предали вярванията си и отношението си към свръхестественото в писмена форма. Това означава, че всички наши данни в буквалния смисъл са индиректни. В това отношение ние сме в по-облагодетелствани по отношение на българската дохристиянска религия – тенгрианството. За него все пак са се запазили писмени сведения, дори описание на ритуали.
Сведенията за келтската митология, които все пак съществуват, могат да се разделят в три категории, между които има несъответствия и противоречия и всички те, до известна степен, трябва да се изследват поотделно: хрониките на съвременните коментатори от Класическия свят; по-късните писмени документи от Ирландия и Уелс и археологическите находки.

image
Според Волжско-българският сборник със средновековни летописи, келтите произлизат от едното от седемте съюзни племената на Идел, племето Шуд. В Долния Дунав се появяват от общата Прародина на източните арийци, към които спадат и древните българи – Арья-Ура във Волго -Урала.

Линк за древен Идел:
atil.blog.bg/history/2011/04/18/nachaloto-na-bylgarskata-istoriia.731487

Ирландските устни предания започват да се съхраняват в писмена форма едва през VI век. Главната част от оцелелите ръкописи обаче датират не по-рано от XII век. Стойността им се състои в това, че те несъмнено включват материал, който се отнася до една много по-ранна фаза от ирландското заселване, може би се отнасят чак за езическия период – т.е. преди V век.

Ранните уелски писмени предания съдържат елементи, богати на митология, но те са много по-оскъдно документирани в сравнение с ирландските и в тях проличават много доказателства за големи изменения, плод на по-късни разкази.
Важните археологически находки обхващат периода, когато келтите първоначално могат да се разграничат по материалната им култура ( VII-VI век пр.Хр.) и стигат до официалния край на келтското езичество, който грубо се отнася към края на римската окупация на келтските земи (около 400 година сл.Хр.)
Могат да се направят известни връзки между материалните и литературните извори. Това са черти общи и за двата вида източници: свещеността на числото „три“, символичната сила на котлите, свръхестествената сила на човешката глава, вярванията в Другия свят, който е подобен на земния живот…

В „Книгата за нашествията“ са описани серия от последователни митични нахлувания в Ирландия, започнали с експедицията, предвождана от Цезар и достигащи кулминацията си с идването на гелите (келтите).Според митологичната традиция гелите били наследници на синовете на Мил, който дошъл в Ирландия от Испания. Те прогонили Племето на богинята Дану и го принудили да създаде ново царство под земята. Когато галите стигнали до Ирландия, те се срещнали с три богини-епоними на ирландската земя – Банба, Фодла и Ериу. Всяка от тях поискала нашествениците да й обещаят, че ако успеят да се установят в Ирландия, ще кръстят страната на нейното име. Пророкът, или fili, Амаргин уверил Ериу, че Ирландия ще носи нейното име и за благодарност Ериу предсказала, че страната ще принадлежи на гелите за вечни времена.

Племето на богинята Дану

image

Това племе от божествени същества, митичните обитатели на Ирландия преди келтите, води началото си от тяхната богиня и прародителка Дану (Иделската Туран-Уран?). Те донесли със себе си в Ирландия четири могъщи талисмана – камъка на Фал, който изкрещявал под краката на законния крал (свещената планина у българите, жертвеника Уфа, каменните изваяния Тара, Тагил); Копието на Луг (Леуген българският Дракон на победата), което гарантирало победа; Меча на Нуаду (небесната сабя при българите), от който никой не можел да избяга, и Котела на Дагда (Дажбог, алп Самар?!), от който никой не си тръгвал неудовлетворен (в българските приказки магическото гърне в което кашата никога не свършвала).

Божествените същества от племето на богинята Дану били опитни в магията и в друидическите познания. Много от боговете се свързвали с практическите им функции – така Огма бил опитен във военното дело; Луг – в изкуствата и занаятите; Гоибниу – в ковашкия занаят; Диан Кехт – медицината.
Племето на Дану били добри във военното дело и в занаятите, но не притежавали земеделски умения – заради това трябвало да разчитат на местните формори.
В Ълстърския цикъл на преданията богът Луг се появява като бащата на Кухулин от Другият свят – именно той утешава и лекува младия герой след сблъсъка му със силите на Конът.
След прогонването на Племето на Дану от гелите, победените богове създали царство под земята, огледален образ на горния свят. Макар че били победени, те можели да лишават гелите (келтите, ирландци, шотландци) от зърно и мляко и използвали тази си сила, за да сключат сделка с тях. И така, според мълчаливото им споразумение Ирландия е разделена на две части – горен и долен свят. В подземното си царство Племето на Дану продължавало да контролира свръхестественото чрез магиите си. Всеки бог притежавал sidh (вълшебна могила), която е част от Прекрасния Друг свят.

Битките за Ирландия – Фир Болг и Форморите

В утвърждаването си като господари на Ирландия Племето на Дану трябвало да се преборят с две страховите групи същества, всяка от която способствала за оформянето на „историята“ на острова. Предишните завоеватели, изместени от Племето на Дану, били Фир Болг – митичен предкелтски народ, които вероятно са получили името си от бог Булг. Племето на Дану победило Фир Болг в първата битка при Мойтур и ги изтикало чак до Аранските острови, където те построили огромното укрепление Дон Аонгуса на Инишмор. Според едно предание Племето на Дану позволило на Фир Болг да задържат провинцията Конът. Именно в битката при Мойтур крал Нуаду изгубил ръката си.

image

Втората група, с която трябвало да се пребори Племето на Дану – форморите или форморианите (долните демони), е племе от демонични същества, постоянни обитатели на Ирландия, с които Патролон вече се е срещал в предишното си нашествие и които победил в първата битка за Ирландия. Когато Племето на Дану окупирало страната,  форморите им причинили много неприятности, ограбвайки териториите им и налагайки непосилни данъци и ужасни наказания за тези, които не можели да ги платят. Форморите имали страховит водач – Балор Опасното око – погледът на единственото му око причинявал незабавна смърт; освен това той не можел да бъде убит от никакво оръжие.
Балор живеел на остров Тори в постоянен страх да не се изпълни пророчеството – а именно, че ще бъде унищожен от собствения си внук. Независимо от опитите му да предотврати този край, като държал дъщеря си Еитне далеч от погледа на всеки мъж, тя забременяла и родила трима близнаци. Балор ги хвърлил в морето, но един оцелял – това бил Луг, който порастнал, повел Племето на Дану срещу форморите и собственоръчно убил Балор, като улучил окото му с прашка. (Отново компилация от герои, събития и характеристики от иделските древнобългарски митове…)
Форморите са божествено племе като самото Племе на Дану. Балор е представител на негативните сили на злото, чиято сила може да бъде неутрализирана само чрез светлата сила на Луг, сам той наполовина формор и роднина на Балор.
Племето на Дану и форморите могат да представят първообраза на дуализма между светлината и хтоничните сили (земни или подземни) сили, въвлечени в конфликт, но също така и негласно зависими едни от други. Последното се демонстрира едновременно от прародителите на Луг и от земеделските умения на форморите, които били необходими за благополучието на Племето на Дану.

Сакралното царуване

Тук е налице концепцията за сакралността на божествения крал. Владетелят на Ирландия е сложно свързан със съдбата и просперитета на самата страна. Така скъперничеството на Брес води до беда, до срив на плодородието в Ирландия.
Кралският двор в Тара (така се казвали в българска среда каменните изваяния в чест на Тангра) традиционно бил сакрално място за кралската коронация; там се сключвал ритуалният брак между краля и страната, персонифицирана като богиня на върховната власт.
Някога такава персонификация била Ериу– епонимичната богиня на Ирландия, която предлагала златна чаша с червено вино на смъртните крале като символ на техния съюз и разцвета на страната. Медб от Конът съжителствала с деветима крале и никой мъж не можел да управлява в Тара, ако най-напред не се съвокупи с нея. Символ на този божествен съюз със смъртните е трансформацията на богинята – често от стара вещица тя се превръща в младо и изключително красиво момиче.

image

Кандидатът за крал трябвало да премине през множество изпитания, за да докаже законността на претенциите си – кралската мантия трябва да му е по мярка; кралската колесница трябвало да го приеме; камъкът на Фал в Тара трябвало да изпищи при докосването му. Законният крал трябвало да бъде видян насън от участник в tarbhfhess, или биволски сън. Веднъж избран, кралят е ограден от geissi, ограничения или сакрални правила, които трябва да спазва, а ако ги престъпи, той бива свален. (Орендата при българските владетели и Лошият закон – двете причини за „инпийчмънт“ – сваляне от власт…Като при опит да скрие от страната , че е загубил орендата си или упорства в налагането на Лошия закон при нас се полагало сваляне от власт чрез убийство. Сакралното убийство било по обратната причина – свръхнадареност на владетеля – тогава бил удушаван с въже за да отиде и да служи на Тангра и оттам да помага на народа си)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *