02.07.2018г., Автор: Дататрея Мандал /Dattatreya Mandal/, Превод: Сурен Исраилян, 02.12.2019г., взето от:
Когато говорим за древните келти, нямаме предвид обособена група хора, които доминират в определен регион или царство. Напротив, става дума за обширна и разнообразна култура, която има осезаемо влияние от иберийския полуостров /Испания и Португалия/, както и Ирландия до границите на Лигурия /Liguria/ и горното течение на река Дунав.
Достатъчно е да се каже, че тяхната митология е била в този многообразен регион, населен с различни племена, вождества /chiefdoms/ /1/, дори в по-късен етап царства, които имали собствен фолклор и герои. По-важното е, че това, което знаем за келтската митология, /както и божества и богини, приемани за келтски/ било взето от мозайката устни традиции и местни приказки, родени в предхристиянската Галия /Франция/, Иберия, Британия и Ирландия.
Нещо повече, тези регионални келтски богове имат сходни и свързани черти помежду си, като най-яркият пример за това е Лугус /Lugus/, както бил известен в Галия и Луг /Lugh/, наречен така в Ирландия.
Затова в тази статия ще се фокусираме върху древни келтски богове и богини от Ирландия и Галия, като за първите има специална митологическа информация, представена частично от средновековната ирландска литература. И така, стига общи приказки, нека да обърнем поглед към 15 древни келтски богове и богини, за които трябва да знаете.
1) Aнa или Дану/Дана – най-ранната Богиня на Природата
Смятана за една от най-древните келтски богини в Ирландия, Ана /също известна като Anu, Dana, Danu и Annan/ вероятно въплъщавала най-ранната форма на божество, като се наричала богиня-майка.
Затова тя често била изобразявана като прекрасна зряла жена, подобно на природата и естествената духовна същност, заедно с контрастиращи /и циклични/ елементи на благоденствието, мъдростта, смъртта и прераждането.
Ролята на Ана много често била споменавана в ирландската митология /понякога под името Ану, Дану или Дана/, тя се смятала за божествена майка на Tuatha Dé Danann (‘Хората на Дана’) /2/– висша раса /или племе/ келтски богове, които вероятно представляли най-важните божества в предхристиянската Гелска Ирландия.
Затова нейният култов център вероятно бил в провинция Мюнстер /Munster/, а в графство Кери /Kerry/ има два хълма, които все още се наричат Da Chich Anann (‘Хълмовете на Ану’). Богинята Дон /Don/ в уелската митология често се свързва с почтената й ирландска „двойница“.
Що се касае до историческата роля на Ана /и подобните й богини/, въпреки сравнително слабо присъствие във фолклорните източници, тя се смятала за едно от основните келтски божества не само в Ирландия, но и Британия и Галия.
2) Дагда – Веселият Бог на Боговете
След като вече навлязохме в пантеона на гелите, главното място сред ирландските келтски божества принадлежи на „бащата на боговете“, а именно Дагда /An Dagda – ‘Добрият Бог’/. Приеман като водач на божественото племе на „Хората на Дана“ /Tuatha Dé Danann/, той символизирал плодовитостта, земеделието, времето и мъжката сила, както и различни видове магии, мъдрост, знания и учения на Друидите.
Тези качества обясняват неговата слава и почит след други келтски богове. Много от качествата му имали удивителни съвпадения с божествените черти на Один /Odin/, вождът на племето на древните норвежки богове Аси /Æsir /3/.
Подсилвайки образа му като бащата на келтските богове /особено в Гелска Ирландия/ Дагда често бил изобразяван като човек на възраст, облечен в грубо изработена дреха, която едва покривала дебелото му тялото. Със себе си той носел внушителен магически уред, нещо като боздуган (lorg mór), който можел да убие 9 човека наведнъж и същевременно да възкръсява мъртвите.
Освен това, този бог носел грамаден магически котел (coire ansic), който бил без дъно, заедно с огромен черпак, който събирал храна за двама души, като по този начин добавял към качествата си силата на изобилието и страстта към преяждането. И въпреки видимо простоватите му маниери, Дагда имал безброй любовници, включително и Моригън /Morrigan/ – келтската богиня на войната и съдбата /за нея ще говорим по-нататък/
3) Ангус – Младоликият Бог на Любовта
Синът на Дагда и богинята на реките Бион /Bionn/, Ангус, Енгус или Аенгус /Aengus, Angus, Aonghus/ –буквално ‘истинска сила’, бил келтски бог на любовта, младостта и дори поетичното вдъхновение.
Съгласно мита, за да прикрие незаконната си любовна връзка и последвалата бременност на Бион, Дагда /който бил първия след келтските богове и следователно можел да управлява времето/ накарал Слънцето да спре за 9 месеца, при което Ангус бил заченат и се родил в един и същи ден.
Въпреки всичко, Ангус бил хубав мъж, с весел, макар и малко капризен характер, а над главата му постоянно се носели и чуруликали четири птички.
Считало се е, че Ангус живял около Нюгрейндж /Newgrange//4/, след като надхитрил баща си Дагда да му даде във владение Brú na Bóinne – духовното жилище на вожда на „Хората на Дана“. Но образът му в древна Ирландия като покровител на младите влюбени се наложил, след като той се влюбил в момиче Каир /Caer Ibormeith/, което е видял в божествения си сън.
Ангус успял да намери момичето, разпознавайки своята муза в образа на един лебед /Каир се превръщала в лебед веднъж на две години / и се оженил за нея. От гледна точка на митологическата историята, Ангус, наричан Mac Óg /‘Младият Син’/, вероятно бил свързан с Мапонос /Maponos/, един от келтските богове на младостта, почитан както в древната Британия, така и в Галия.
4) Лугус/Луг – Храбрият Бог Воин
Въпреки, че бил рядко споменаван в писмените източници, Луг или Лугус /Lugos, Lugus/, както бил известен в Галия или неговия аналог Lugh Lámhfhada (Луг Дългата Ръка) на гелския ирландски език или Lleu Llaw Gyffes (Лу Сръчната Ръка) на уелския език – всички те били важни божества на келтите.
Често почитан като „бляскав слънчев бог“, Лу или Лугус също така се възприемал като елегантен /и често млад/ воин, който убил Балор /Balor/ едноокия вожд на Фомори /Formorii/, стари врагове на „Хората на Дана“.
Тази героична постъпка станала благодарение на точния удар с прашка в окото на Балор, който обявил Фомори за по-велики от „Хората на Дана“ като доминиращо племе богове в Ирландия /хората на Балор обикновено се представяли с по-мрачни характеристики/.
Интересно да се отбележи, че въпреки победата в описаните събития за племето си, за самия Луг това било морално падение, защото той бил роднина на едноокия /или едноръкия/ Фомор, Балор му се падал дядо по майчина линия.
Известен също като Samildánach (Сръчен във Всички Изкуства), Лу (или Луг) се свързвал с гръмотевиците, гарваните и дори рисовете. И по логиката на всичко това, като един от най-забележителните келтски богове, той често бил рисуван облечен в броня, шлем и с непобедимата стрела Gae Assail.
Според митологията Лу бил „божествения“ бащата на Кухулин /Cú Chulainn/, най-известния от ирландските герои, чийто живот и подвизи имали много съвпадения както с гръцкия Херакъл/ Херкулес /Heracles-Hercules/, така и с персийския Ростам /Rostam/.
Що се касае до историческите данни, вследствие на римската културна интерпретация /interpretatio Romana/, Луг вероятно е бил възприеман като галския еквивалент на бог Меркурий и ако е така, древното поселение Лугдунум/Lugdunum – днешния френски град Лион е свързан с името на келтския бог, буквално преведено „Крепостта на Луг“.
Още по-интригуващ е фактът, че дори думата „леприкон“ /‘leprechaun’/ вероятно произлиза от Luchorpain или „нещо малко, което спира Луг“, това е универсален термин за магии в гелския език.
5) Моригън – мистериозната богиня на Съдбата
Моригън /Mórrígan или Morrigan, известна и като Morrígu) се възприемала като мистериозна и донякъде зловеща богиня сред ирландските божества, свързана едновременно с войната и съдбата. В съвременния ирландски език името й Mór-Ríoghain се превежда нещо като „кралица призрак“.
С тези загадъчни качества в митологията Моригън можела да променя облика си (тя обикновено се превръщала в гарван – „badb“) и предсказвала съдбата, я също така подбуждала мъжете към бойна ярост. От другата страна в контраст с тези, сякаш хаотични и войнствени качества Моригън се почитала като келтска богиня на независимостта, като символичен закрилник на Ирландия и хората й.
Моригън често се свързвала с други „войнствени“ келтски богини като Маха, Бадб и Немайн /Macha, Badb, and Nemain/ и по този начин се представяла като събирателен образ на трите божества.
Богините често се изобразявали като група красиви жени, които се превръщали в гарвани, предричайки смъртта по бойните полета. В митовете Моригън имала романтична връзка с гореспоменатия Дагда /и уговаряла среща с Бога на Боговете на празника Сауин/ .
Естествено, тя му помагала с магиите си в битката срещу Фомори. Но също така, тя показала своя зловещ образ, когато триумфиращо се настанила върху раменете на умиращия герой Кухулин, който без да иска я наранил, когато тя била с променения образ.
Всъщност нейните качества и пророческите умения често се проявявали във вид на предсказания за насилствена смърт на бойно поле и по този начин Моригън се свързвала с фолклорните Банши /Banshees/ – името идва от bean sidhe (‘самодиви’).
6) Бригид – „Тройна“ Богиня-Лечителка
За разлика от мрачните страни на Моригън, Бригид /Brigid/, в дохристиянската Ирландия, се почитала като келтска богиня на лечителството, пролетта и ковачите. Според митовете, тя е дъщеря на Дагда и оттам е част от божественото племе на „Хората на Дана“.
Любопитен факт е, че в „Книгата за завладяване на Ирландия“ Lebor Gabála Érenn /сборник поеми от 11 век/, тя била представена заедно с няколко опитомени животни, от говедото и краля на глиганите и овцата – а виковете на тези същества обикновено са служили като предупреждение към богинята.
Освен митовете, историята на Бригид като една от главните келтски божества привличала вниманието на целия свят. За тази цел, като продължение на индоевропейската традиция на богините на зората, Бригид често се представяла в три качества – като лечителка, поет и ковач.
Всъщност тя била триединно божество. Нещо повече, нейното величие /поне в Ирландия/ стигнало до необходимостта да стане невъзможното -дохристиянската Бригид била канонизирана като католическата Св.Бригид от Килдаре /Saint Brigid of Kildare/.
Тази уникална стъпка на „невъзможното“ действие показала, как християнските монаси от Ранното Средновековие успели да се приспособят към различните религиозни вярвания, използвайки само някои стари „езически“ местни елементи.
7) Белен – бляскавият Бог на Слънцето
Един от най-ранните и най-уважаваните келтски богове, почитан в континентална Европа, Британия и Ирландия – Белен /Belenus, известен и като Belenos, Bel, и Beli Mawr бил „най-традиционния“ слънчев бог в келтската митология.
Известен с името „Бляскавият“, Белен често бил изобразяван с коня и колелото. Бляскавият Бог на Слънцето победоносно се движел на небето седнал в колесницата, карана от кон. Според другия начин за представяне Белен яздил коня, хвърляйки гръмотевици и държейки колелото като щит.
Предвид почитта към Белен в античните времена, не е за учудване, че римляните го превърнали в едно от гръко-римските божества Аполон /Apollo/, представян като младия бог на светлината.
Така, в хода на времето Белен също започнал да се свързва с лечителските и обновяващите сили на Аполон, като целителни храмове, посветени на двете божества могат да се намерят в цяла Западна Европа, включително в Сант-Сабин – Бургундия /Sainte-Sabine, Burgundy/ и дори доста надалеч като в Инвереск, Шотландия /Inveresk, Scotland/.
Култът към Белен бил толкова голям в някои места в Европа, че това божество се смятало за покровител на Аквилея /Aquileia/ – древен римски град, разположен в „сърцето“ на Адриатическо море, а също и за „върховен“ бог на областта Норик /Noricum/ – днес това е територията на Австрия и Словения.
Дори в днешно време присъствието на Белен (или Бел) се запазва чрез празника Белтен /Beltane/ или „Огънят на Бел“, като това тържество всъщност е почит към лечителските сили на Бога Слънце. Интересен факт е, че популярната уелска фамилия ‘Llywelyn’ също произхожда от имената на две келтски божества, защото идва от Lugubelinos – събирателно име на Луг (или Lleu на уелски) и Белен (или Belyn на уелски).
8) Тутатис/Тевтат – Бог Пазител на Галите
От гелите преминаваме древните гали и техните келтски богове. В тази връзка в съвременния свят Тутатис /Toutatis стана знаменит с фразата от комиксите за Астерикс „Слава на Тутатис !“/ ‘By Toutatis!’/. И докато почти нищо не се знаело за него от митологията, Тутатис или Тевтат вероятно бил важен келтски бог, защото приблизителният превод на името му бил „Бог на Народа“.
Всъщност той се възприемал като главен защитник, който играел ролята на покровител на племето, и затова името му, изписано като „ТОТ“ /виж на картинката по-горе/ присъствало на някои древни артефакти както в романизираната Британия, така и в Галия.
През 1 век римският поет Лукан /Lucan/ посочил Тутатис като един от тримата главни келтски богове /заедно с Исус и Таранис –Esus,Taranis), докато във вече споменатата римска културна интерпретация, това божества е било еквивалент едновременно на Марс и Меркурий.
Откъм ужасната страна на нещата, в по-късни времена римските автори споменавали, колко жертвоприношения били направени в неговата чест, като отрязаните човешки глави се потапяли в голям съд с неизвестна течност /вероятно бирата ел/. Интересно е, че Тутатис вероятно имал ирландски аналог в лицето на Туатал Техтмар /Tuathal Techtmar/, легендарен завоевател на Ирландия, чието име било свързано с едноименно божество Teuto-valos /‘Владетел на Народа’/.
9) Камул – Бог на Войната
Камул /Camulos/ се смятал за по-скоро римо-келтско божество, често свързвано с Марс или гръцкия Арес (Ares), като бог на войната. В началото той се почитал като божество на Реми /Remi/, белгийско племе, доминирало в североизточната Галия – днес територията на Белгия, както и части от Холандия и Германия.
Така или иначе, Камул се смятал за един от важните богове /или римокелтски божества/ във Великобритания. Името му носили няколко географски места в страната, като Камулодунум /Camulodunum/, древното име на Колчестър /Colchester/ в графство Есекс, Англия. И макар че първоначално в местата за поклонение към това божества имало само камъни, покрити с дъбови венци, по-късно той се представял с овнешки рога на главата.
10) Таранис – Бог на Гръмотевицата
Въпреки че бил добре известен като едно от главните божества в Галия по време на Римската империя, произходът на Таранис /Taranis/ вероятно бил доста по-назад във времето в келтската история. Както споменахме преди, Лукан го включвал като едно от трите келтски божества, заедно с Тутатис и Исус, и като такъв Таранис бил бог на гръмотевицата, очевидно аналогичен на римския Юпитер и гръцкия Зевс.
Дори визуално богът бил изобразяван с мълния в ръка, с което повече приличал на Зевс. Същевременно той често бил представен и със слънчев кръг – един от най-известните келтски символи, намирани досега, което допълвало ролята му в пантеона на боговете.
Нещо повече, Таранис се свързвал с огъня, независимо дали е огънят на небето или във въздуха. Това обяснява ужасните твърдения на римските автори, като Страбо /Strabo/ и Юлий Цезар, които описвали, как хората поставени в така наречения „Плетен Човек“ /‘wicker man’/ били изгаряни живи в чест на това божество.
Интересното е, че името Таранис както е споменато от Лукан не се срещало в исторически данни, макар че аналогичните варианти като Tanarus или Taranucno са потвърдени от археолозите. И като говорим за археологията, вероятно култът към Таранис предизвикал появата на малки кръгли амулети, известни като Руели /Rouelles/, които символизирали слънцето.
11) Кернун – Бог на Дивото
Вероятно най-впечатляващ като образ и по-скоро зловещ, келтският бог Кернун /Cernunnos/ имал специален „прякор“ – „Рогатият“. Като такова, това божество на келтския политеизъм /polytheism/ /5/ често се свързвало с животните, горите, плодовитостта и дори богатството. Изобразяването му съдържало атрибути като огромни еленски рога на главата и поетични епитети като „Бог на Дивото“/‘Lord of the Wild Things’/.
В исторически план има само едно доказателство за името „Кернун“ на това божество, то идвало от надписа върху римска колона Pillar of the Boatmen издълбано от галските моряци около 14г. н.е. Смятана за една от най ценните експонати от галоримската религия, колоната съдържала и имената на други римски богове като Юпитер и Вулкан /Jupiter и Vulcan//6/.
Любопитно е, че това визуално представяне на „рогатия бог“, като един от келтските богове предхождало даденото божество с векове. Един от най-известните примери за това е човешката фигура с рога, датирана 7-4 век пр.н.е., издълбана върху камък петроглиф /7/ в Цизалпийска Галия /Cisalpine Gaul/ /8/ и други подобни изображения, направени от келтибери /9/ на територията на съвременна Испания и Португалия.
А най-доброто изображение на Кернун може да се види върху Котела от Гундеструп / Gundestrup Cauldron /около 1 век пр.н.е//10/.
12) Огмий/Огма – Бог на красноречието
В античната митология рядко се срещаме с божества, които изцяло се свързват с говоримия език. И ето, Огмий /Ogmios/, античен келтски бог разчупил този „стандарт“, защото бил Бог на красноречието. През 2 в. елинизиран сирийски сатирик и оратор Лукиан от Самосата /Lucian of Samosata/ отбелязал, колко приличал Огмий по външен вид на първоначалната визия на Херкулес /Hercules/.
Двамата били облечени в лъвски кожи и носели тояга и лък. Но Огмий все пак е бил малко по-добър, защо имал и дълги вериги, направени от кехлибар и злато, вързани на езика му (в усмихнатата му уста), които го свързвали с група неговите последователи. Всъщност по този начин символически се показвало, как този келтски бог притежавал силата на красноречието и можел да „върже“, да убеди последователи си.
По-късният ирландски аналог на Огмий – Огма /Ogma/ също играл важна роля в гелските митове. Приеман като син на Дагда и следователно от божественото племе „Хората на Дана“, на Огма се приписвало измислянето на Огъм /Ogham/ /11/ – най-старата система за писане в Ирландия.
Получил епитета „Бог на Знанията“ /‘Lord of Knowledge’/, Огма също така бил представян като опитен воин, отишъл да убие фоморийския крал Индех /Indech/ и да вземе магически меч, с който да докаже свършените героични дела. В другата версия той умира в двубоя срещу врага си Индех.
13) Гран – Бог на Горещите Минерални Извори
Като още един прекрасен пример на Гало-римския синкретизъм /12/, Гран /Grannus/ бил почитан като келтски бог на лекуването, но впоследствие се свързвал с Аполон и често се представял като „двойствено“ божество Аполон-Гран /Apollo-Grannus/ в римския свят. За тази цел Гран обикновено се свързвал с горещи минерални извори и често се почитал заедно със Сирона /Sirona/ – келтска богина на лечителството.
Не е за учудване, че култовите места на Гран често били фокусирани в места с термални или минерални извори, като най-известният от тях се намирал в Aquae Granni, което сега е известно с името Аахен /Aachen/ – тогава център на по-късно създадената от Карл Велики „Империята на Каролингите“ / 13/.
Трябва също така да се отбележи, че Гран също се възприемал като Бог на слънцето и по този начин символически свързвал своята сила с лечебните лъчи на слънцето.
14) Eпона – Богиня Покровителка на Конете
Извън религиозния синкретизъм, съществували келтски божества, почитани от галоримската религия и дори от самия Рим. Епона /Epona/ принадлежала към тази рядка втора група. Тя била приемана като богинята и покровителката на конете, магаретата и мулета /самата дума ‘Epona’ идва от Протокелтския език, от *ekwos и означавала „кон“/.
Епона също се свързвала с плодовитостта, като се има предвид, че в някои намерени артефакти тя била с патера /patera/ /14/, Рога на изобилието и жребчета. И като говорим за образи, повечето артефакти, посветени на Епона и намерени от археолозите, били латински, а не келтски, тоест, тази богиня била добре известна в римския свят.
Има доказателства, че като покровителката на конете Епона била тачена и уважавана от резервната кавалерия на Римската империя, особено от прочутата Имперска Конна Гвардия (Equites Singulares Augusti), която действала успоредно с Преторианските конници /Praetorian Guards/.
Що се касае за подобни божества в другите келтски общности, в академичните кръгове все още се дискутира ролята на Рианън /Rhiannon/ – митическа и фолклорна богина от Уелс, Дама от Отвъдното с човешки образ.
15) Ериу/Ейре – Богиня на Ирландия
Почитана като келтска богиня от божественото племе „Хората на Дана“, Ериу/Eriu/, на съвременен ирландски език Ейре/Eire/ имала изключителна привилегия цялата нация да бъде наречена с нейното име.
Самата дума „Ирландия“ идва от Ериу (както това царство било известно някога), а сегашният вариант Ейре е модифициран за днешното име на тази държава. Всъщност Ериу е съвременното олицетворение на Ирландия..
Що се касае митологията, Ериу много пъти била свързвана със заветите на „Хората на Дана“. Според митовете, след като Божественото племе било победено от Милизийците /Milesians/, нахлули в Ирландия от Галисия/15/, Ериу и двете й сестри, Банба и Фотла /Banba и Fotla/ излезли напред и поздравили пришълците.
Затова милезийците обещали да нарекат държавата с името на Ериу. Но, за съжаление, „божествените“ били накарани от милезийците да живеят в подземията и тези места /под могилите на Сид /Sidhe mounds/ станали символ на преход към Отвъдното. По-късно това се свързвало със свръхестествен и мистичен свят, където живеели самодивите и боговете.
Рисунка в заглавието – „Кухулин „Хрътката на Улстър“ в битка“.
Художник: Joseph Christian Leyendecker.
В статията е използвана информация от „Енциклопедия по митология“/The Encyclopedia of Mythology/ Съставител: Arthur Cotterell
Забележки на преводача:
- Вождеството е „автономна политическа единица, включваща в себе си няколко села или общини, обединени под постоянната власт на върховен вожд“. Вождество се определя също и като „междинна форма на политическата структура, в която вече има централизирано управление и наследствена йерархия от управници и елит, съществува социално и имуществено неравенство, но още няма формално и още повече узаконен апарат за принуда и насилие“.
Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE
- Туата Де Данан (на староирландски: Tuatha Dé Danann, „Народът на [богинята] Дану“) според келтската митология е божествен народ, произлязъл от богинята на земята и плодородието Дану. Представители на рода са Брид (Бригит), Гоибниу, Дагда, Дейн Кехт, Луг, Наду, Огма и други. Според келтското поверие, наследниците на Дан слезли на земята от огромен облак. В митичната местност Маг Туиред те взели участие в няколко битки. При първата си битка победили и изселили коренното население Фирболг, което тогава населявало земите на Ирландия. Последвала битка с демоните, наречени Фомори, при която Туата Де Данан отново удържали победа. По-късно обаче били победени от наследниците на Мил, пристигнали от юг (от северозападните земи на Иберийския полуостров, днес Галисия и северна Португалия).
- Аси (на старонорвежки: Æsir, в ед.ч. áss, женски род ásynja, мн.ч. за ж.р. ásynjur – асини; на немски език: Die Asen – асите или асените) е термин, обозначаващ основната група богове в пантеона на скандинавската митология, модифицирана, разпространена и в немскоговорещия свят. Включват повечето важни богове като Один, Фрига, Тор, Балдур и Тир. Те са една от двете групи богове, като другата е Вани.
Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%81%D0%B8
- Нюгрейндж (на Ирландски – Sí an Bhrú и Brú na Bóinne) е най-известната праисторическа мегалитна структура на територията на Ирландия. Представлява коридорна гробница, датирана около 3200 г. пр. Хр. Това е най-сложната от няколкото мегалитни коридорни гробници, намиращи се край река Бойн и един от най-важните праисторически архелогически обекти в Европа.
Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D1%8E%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B4%D0%B6
- Политеизъм или политеистична религия (от старогръцки: πολύς, polys – „многочислен, много“ и θεός, θεοί theoi – „бог, божество“ – „многобожие“) се нарича религиозен светоглед, включващ вяра в повече от един бог. В своята основа политеизма се изразява в поклонението на тайнствените сили и явления в природата (небесните тела, морета, реки, на вятъра, горите, растенията и животните, на плодородието на земята), които се олицетворяват в живи същества.
Източник https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC
- Вулкан с аналог в римската митология Хром, е бог на разрушителния огън и на ковашкото изкуство. Бил съпруг на най-красивата римска богиня – Венера. Работилниците му се намирали дълбоко под земята във вулканичните области на планината Етна в Сицилия и на Липарските острови. В тях, заедно с циклопите изпълнявал поръчките на боговете – ковял мълнии за Юпитер, стрели за Диана и въоръжение за отличилите се герои. Аналог на Вулкан в гръцката митология е Хефест.
- Петроглифите са изсечени изображения в камък или скала. Името идва от гръцки език (πέτρος – камък и γλυφή – резба). Тематиката е разнообразна – знаци, свързани с ритуали, култ към божества, битови и ловни сцени, изображения на животни, обекти от природата, маски и човешки фигури.
Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%84
- Цизалпийска (Отсамалпийска) Галия (лат. Gallia Cisalpina, Gallia Citerior, Gallia Togata) е краткотрайно просъществувала сенатска провинция на Римската република, заемаща територия по долината на река По в днешна северна Италия. Обхваща тази част от Галия, която се намира на Апенинския полуостров и е отделена от останалите галски земи от Алпите. Южна граница на провинцията е река Рубикон, която Юлий Цезар преминава през 49 пр.н.е. Провинцията е присъединена към Италия през около 43 – 42 пр.н.е. по време на Втория триумвират.
- Келтиберите (Keltiberer; Celtiberians) са група от племена в Централна и Северна Испания и Португалия в пред-римско време. Те говорят келтски. Наименованието „келтибери“ показва, че се забелязват, както иберийски, така и келтски елементи. Келтиберите са войнствени. През 2 век пр.н.е. те са подчинени от римляните.
Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B5%D0%BB%D1%82%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B8
- Котелът от Гундеструп е пищно украсен сребърен съд, датиран от 1 в. пр. Хр., което го отнася към късния Латенски период. Открит е през 1891 г. в блато край село Гундеструп, полуостров Химерланд, Дания. Котелът от Гундеструп е най-големият артефакт от Желязната епоха в Европа (диаметър 69 см, височина 42 см, вместимост 130 л). Изработен е от 8.885 кг позлатено сребро. Състои се от 12 правоъгълни панела (пластини), оформящи вътрешните и външните му стени. Покрит е отвън и отвътре (дори и дъното) с изображения на митични същества и митологични сцени, свързани помежду си.
- О̀гам (на ирландски: Ogham) се нарича азбуката, използвана от келтските племена в Уелс, Ирландия и Шотландия през 4–10 век. Според ирландската митология бог Огма изобретил огамическата писменост с намерението да кодира и изрази мъдростта на природата. Тя е келтският еквивалент на руните. Съдържа двайсет основни букви, рисувани с напречно пресечени резки. По-късно били прибавени още пет допълнителни букви. Имената на буквите са наречени на горски дървета и затова често огам е наричана азбука на дърветата. Изобразена върху тисова клонка, всяка буква има съответствия и свързани с нея пророчески значения.
Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B3%D0%B0%D0%BC
- Синкретизмът (на гръцки: συγκρητισμός – съединение, обединяване) е съчетание на различни, често привидно противоречиви мисловни, идейни течения или вярвания, съществуващи паралелно. Пример е религиозният синкретизъм като смесване на разнородни религиозни виждания в една религия, сред еднородно или не население. Религиозен синкретизъм съществува още от древни времена в България, но дори и след покръстването (864 г. – княз Борис), когато наред с нововъведеното и все още „неразбрано“ християнство народът продължавал да се придържа към езическите си духовни обичаи които се смесват с новата царска религия.
Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC
- Каролингите са династия, управлявала Франкската държава и нейните наследници от 7 до 10 век, наследявайки официално Меровингите през 751. Името ѝ идва от Карл Мартел (латинизирано Каролус Мартелус), но началото ѝ било поставено от Пипин Ланденски, бележит майордом на Австразия.
Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B8
- Патѐра (на латински: patera) е метален, по-рядко глинен съд за религиозни обреди. Представлява плитко блюдо с дръжка с пластична украса и завършваща с глава на овен, куче или пантера. Използва се през елинистическата и римската епоха за възлияния.
Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0
- Галисия (Galicia или Galiza на галисийски) e автономна област в Северозападна Испания, граничеща на запад с Атлантическия океан, на юг с Португалия, на изток с областите Астурия и Кастилия и Леон и на север с Кантабрийско море
Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%8F