автор: Андрей Даниел, взето от:
http://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2036/memor_d.htm
Уважаеми приятели ! Преди 21 години от този свят си тръгна човек, който направи невъзможното – изследва и доказа келтско присъствие в земите на днешна България. И преди него, разбира се, тази тема е била изследвана /братя Шкорпил, Иречек/, но той толкова добре систематизира всичко намерено от археолозите дотогава, че сега можем да говорим за келтска култура и келтско историческо наследство в България и на Балканите, а не само за „случайни“ находки. Поклон пред този велик поляк, български учен с келтска душа
Съдбата ме срещна с Мечислав Домарадски преди 24 години – в същите жеги, по същото лятно време. Работният сезон за археолозите беше в разгара си. Сред ситната прах на сухата глинеста земя студенти-бригадири човъркаха тракийска могила край село Тъжа.
И аз бях на бригада, но в качеството си на един от тримата студенти от Художествената академия – щяхме да рисуваме пластовете и находките.
Посрещна ни енергичен млад мъж на около 25, говорещ странна смесица от български и полски. Усмихваше се някак тайнствено – хем добронамерено, хем малко надменно, но и въодушевено от нещо… нещо, което ми беше рано да разбера.
Така започна нашето приятелство. Същото лято бяхме и на Медни рид край Созопол, и на още едно-две места из България – темповете бяха изтощителни.
Защо се сближихме не знам – нещо ме привличаше към този бесен, неспокоен човек – властните му викове на обекта, бързата и категорична реакция и особената самотност, която лъхаше от него, тази самотност, характерна за хората, на които им е ясна целта, към която вървят.
Постепенно ми се разкриваше безумно противоречивата и обаятелна личност на Метек Домарадски. Зареден с необичайна енергия и мотивация, той изхвръква от нормалната следдипломна орбита на своите колеги от Ягелонския университет и неистово се „закопава“ в древна Тракия. Съчетанието на романтизъм с класическа научна педантичност ме смайваше и някак увличаше.
Свързан съдбовно с България и в личния си живот, той си остана все пак като че ли пришълец, член на някаква негова си експедиция във времето и пространството на Тракия. Още тогава по негови категорични изчисления разкопките трябваше да продължат 20-25 години и да преминат в теоретични занимания сред колегиите на университетите в Полша и Европа. През научни спорове и битки Метек вървеше по набелязания път с все по-настървено темпо и… уви, тук бе изпреварен.
В смъртта винаги има нещо нелепо и дълбоко несправедливо, но за такива неистови и борбени оптимисти, от които беше Метек, е още по-ужасно и потресаващо. В момента, в който десетгодишните му усилия за открития от него град Пистирос край Септември се увенчаха с успех – книги, международен симпозиум, ежегодни контакти с европейски експедиции и учени, лекции в университета в Ополе и Краков… в този момент Метек си отиде!
Особено е усещането, че човекът, с който можехме за няколко часа да проникнем в непрогледните дупки на историята, даже да се почувстваме господари на времето, да търсим причините и следствията в човешката история, този човек сам се превърна в история…
Тепърва ще се оценява и осмисля делото на Мечислав Домарадски – полякът, който свърза завинаги живота и работата си с България. Има такива хора – комети, които периодично вкарват енергията на смут и тревога, на копнеж и надежда за нещо по-смислено в човешкия живот. Сбогом, приятелю!
Андрей Даниел
Мечислав Домарадски е роден на 2.10.1949 г. в Бжег на Одра – Полша. Следва специалност археология в Ягелонския университет в Краков. В 1972 г. защитава с отличие магистърска работа на тема „Келтският щит в Средна Европа“ при проф. д-р К. Годловски.
Взима участие в теренни археологически проучвания. Като студент участва в опозиционни студентски организации.
В 1973 г. спечелва докторантска стипендия в БАН и започва да работи на територията на древна Тракия. В 1976 г. защитава докторска дисертация на тема „Тракия и келтските нашествия“ под научното ръководство на проф. д-р Иван Венедиков.
След защитата на докторската си дисертация остава в България и работи тук в областта на тракийската археология от I хил. пр. н. е. През 1989 се хабилитира в АИМ при БАН.
Въз основа на множество теренни обхождания и експедиции по долините на Струма и Места, както и из цяла България, възниква идеята му за съставяне на цялостна археологическа карта на България (1989 г.).
Под негово ръководство е създадена компютърна програма „Археологическа карта на България“ с информация за 15 000 археологически обекти. По негова идея са организирани структури в Министерството на културата и АИМ, които ръководят теренните проучвания (1992 г.).
Работи в областта на селищната археология в Тракия – I хил. пр. н. е. Провежда разкопки на градове (Кабиле, възвишението Кожух), светилища (Левуново, Црънча, Бабяк), градища (Равадиново, Първомай), открити селища (Абланица, Васил Левски, Тъжа).
През 1988 г. локализира гръцки търговски център (емпорион) в сърцето на Тракия – Пистирос. Последното му откритие през 1998 г. е неизвестен античен градски център в землището на село Долно Съхране, Казанлъшко.
Основният обект на изследвания през последните 10 години е емпорионът Пистирос. В проучванията взимат участие поканените от Домарадски екипи от Карловия университет в Прага, университетите в Брадфорд и Ливърпул, Френската археологическа школа в Атина. Благодарение на неговите усилия е създаден археологически музей в Септември – 1995 г.
Работи върху хронологията на развоя на тракийската култура и мястото й в предримска Европа. Организатор и участник в множество конференции в България, Полша и други европейски страни. Изнася лекции в Ягелонския университет в Краков, в университетите във Вроцлав, Познан, Торун, Варшава, Карловия университет в Прага.
Води курсове лекции във Великотърновския университет и магистърски курс по келтско изкуство към Нов български университет. От 1.10.1997 г. професор и ръководител на катедра по археология в университета на град Ополе в Полша.
Деен член на дружеството „Владислав Варненчик“ и един от основателите на „Полония“ в България. Автор на над 100 публикации (книги, студии, статии, рецензии и др.), сред които „Келтите на Балканския полуостров“ – София, 1984 г., „Тракогръцки търговски отношения“ – Септември, 1993 г., „Пистирос“, том I – Прага, 1996 г.
Последната крупна изява, организирана и проведена от Домарадски, е международният симпозиум в град Септември (22-26.4.1998 г.) на тема „Пистирос и Тасос – търговските структури на Балканския полуостров VII – II в. пр. н. е.“, с участието на над 20 чуждестранни и 30 български учени със сериозни разработки по темата.
До последния си миг работи над нова книга, посветена на тракийската култура в прехода към елинистическата епоха.