История

Боудика – келтската кралица, опълчила се срещу Римската империя

Автор: Галена Стоянова

Боудика – келтската кралица, опълчила се срещу Римската империя

Висока, интелигентна, с червена коса, дълга до бедрата, пронизващ поглед и име, значещо победа, Боудика е келтската кралица, превърнала се национална героиня на Великобритания и универсален символ на жаждата за справедливост и свобода.

Личността на Боудика (Будика)

Ранните години на Боудика (от келтски: боуда –  победа) в по-голямата си част остават загадка, но благодарение на  римския историк и сенатор Тацит и историка Дион Касий, се знае, че произхождала от заможно семейство от Камулодулум, днешен Колчестър. Била е изпратена да се обучава в друго аристократично семейство в духа на келтските племена, където се научила да се бие с меч и други оръжия наравно с мъжете.

Преди да навърши пълнолетие римляните завладели Англия и повечето келтски племена попаднали под тяхна власт, макар че позволили на две кралства да запазят независимостта си, докато кралят им е жив, стига след смъртта му те да са завещани на Римската империя.

Това се случило с краля на племето ицени –  Прасутаг, за когото Боудика се омъжила на 18-годишна възраст. Родила му две дъщери – Изолда и Сиора.

Римската инвазия обаче искала да потисне келтската религиозна култура, както и въвела промени в икономиката, увеличавайки таксите и данъците. Положението се влошило след смъртта на Прасатуг.

Причини за въстанието срещу Римската империя

Прасатуг завещал половината кралство на император Нерон, а другата – на Боудика дъщеря си. Келтските традиции позволявали на жените да управляват, което било в разрез с политиката на Римската империя. Затова римляните отнели земите на ицените, изнасилили Изолда  и Сиора, бичували публично Боудика и се отнасяли с роднините на Прасатуг като с роби. В този период се провеждала и кампанията за изкореняване на келтската местна култура на остров Мона. Всичко това довело до въстанието на келтската кралица срещу Римската империя.

Бях бичувана от римляните, когато завладяха земите ни –  и сега се боря за свободата си. Помислете колко от вас се борят и защо. Трябва да спечелим тази битка или да умрем. Оставете мъжете да живеят като роби, ако искат. Аз няма да го направя“.

Войната

Червенокосата фурия първо ударила Колчестър, който изгорила до основи и изклала всичките му жители. Рим загубил своята провинциална столица в Британия.

Същата съдба имал Лондиниум (дн. Лондон). Опитите на римските власти да овладеят настъпилия хаос, който причинили Боудика и войските ѝ, били неуспешни. Били изпратени трима вестоносци,  които трябвало да повикат подкрепления. Двама от тях отишли във Втори и Девети легион, който се отзовал на помощта. Келтската кралица  разбрала за приближаващите римски войници и подготвила обсада, като заличила  Девети легион от земята.

Третият вестоносец пристигнал при управителя на Британия Севтоний Павел, който незабавно се отправил по пътната артерия Уотлинг Стрийт към Лондон. Пристигайки в днешната столица на Великобритания, разбрал, че е подценил силите на Боудика. Не очаквал помощ от Европа, а от Втори легион също му била отказана такава. Положението се влошило, когато  той  и легионерите му се озовали преследвани по Уотлинг Стрийт от бунтовническа армия,  която търсила разплата от римляните за причинените от тях зверства.

Севтоний Павел започнал да търси удобна само за него територия, на която да разположи войските си, в очакване на предстоящата битка. Когато намерил такава, той изчакал Боудика да го настигне.

Битката при Уотлинг Стрийт

Започнала битката при Уотлинг Стрийт. Войниците на Севтоний Павел били по-добре въоръжени от врага си, но по-малко на брой. Британският управител трябвало да измисли тактика, чрез която да победи въпреки многочислеността на войските на Боудика.

Когато келтската кралица повела хората си, легионерите на Павел стояли неподвижно в очакване на сблъсъка. Щом бунтовниците наближили достатъчно, те хвърлили едновременно копията си  – пилуми. Така отблъснали първата атака.  При втората атака  копията свършили и воюващите страни трябвало да се изправят лице в лице.

Вълната от нападащите келти била огромна, но римските легиони били обучени да се бият на ротационен принцип. На всеки 5-6 минути първата редица войни минавали най-отзад, за да си починат, сменяни от втората. Така отслабили силата на врага си.

Дошъл ред на скрития коз на  Севтоний Павел. Той вкарал  резервите си в боя, които застанали плътно една до друга и започнали масово избиване на келтите.

Боудика загубила битката.

Краят

След загубата на въстанието не се знае много за Боудика. Смята се, че се е отровила. Някой казват, че гробът й е заровен под десети перон на гарата „Кингс Крос“.  В нейна чест е построена бронзова статуя на нея и двете ѝ дъщери, която пази Уестминстърския мост и Парламента. Иронично, като се има предвид,  че тя е изгорила Лондон до основи.

Боудика е била силен лидер, който въпреки че губи въстанието и живота си, показва, че жените са способни да водят войни и да бъдат също толкова безкомпромисни и смели, колкото мъжете. Категоричността в призивите ѝ за въстание винаги ще отеква във времето.

„Печеля битката или загивам, това е което аз,  една жена, ще направя.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *