История,  Трако-Келтика

Келтски находки в Царевец !

Оригинално заглавие

Феноменът Царевец
За келтския укрепен хълм във Велико Търново /Североизточна България/ и сеченето на оловни и бронзови монети в Царевец    

03/12/2016 Брендън Мак Конгейл  превод: Сурен Исраилян 15.03.2017г.

Превод на български език е с изрично съгласие на автора

Original publication link: https://www.academia.edu/30204934/THE_ZARAVETZ_PHENOMENON_On_the_Celtic_Hillfort_in_Veliko_Tarnovo_n.e._Bulgaria_and_Zaravetz_Lead_and_Bronze_Coinage

“Кому бих могъл да рецитирам своите творби тук, освен на жълтокосите Корали и другите племена от варварския Дунав ?“

(Овидий, Ex Ponto. Книга EIV.II To Cornelius Severus: A Fellow Poet)

Съвременният изглед към хълма Царевец  с останките /повечето възстановени/ на средновековната крепост

Хълмът Царевец се издига над град Велико Търново в съвременната Североизточна част на България. Намиращ се до стратегически важна река Янтра, която го свързва с Дунав, Царевец е най-добре известен като столицата на Второто Българско царство през Средновековието и по тази причина винаги е бил обект на интензивни археологически изследвания. 

По време на разкопките на така наречените Тракийски пластове на Царевец през 1970 и 1980 година археолозите неочаквано са открили многобройни археологични и нумизматични материали, принадлежали към келтската култура. Открити са били и съоръжения, включително 3 землянки, които нямат аналог на юг от Дунав, но са същите като тези, открити в доказаните келтски селища в различни части на Европа, особено в Карпатския каменовъглен басейн, Бохемия и Моравия (Квинто 1985, Анастасов 2011). Тяхното присъствие на хълма било по-късно потвърдено от допълнителни археологични изследвания, открили още келтски материали – фибули /закопчалки/, стъклени гривни, келтска керамика и т.н. (Лилова 2005). Това показва, че освен Укрепения хълм до село Арковна, във Варненския регион, Царевец бил единствено научно проучено келтско селище в тази част на България (Анастасов цит.лит.).

Стратегическото и икономическото значение на Царевец през този период било доказано чрез многобройните нумизматични материали, особено с откриването на складирани келтски монети, което ясно е показало, че линията между Русе и Велико Търново, в по-голямата част около реката Янтра и Русенски Лом била централна ос на сеченето на този тип келтски монети и съответно това е бил главният район на обитаване на келтските племена или общности, които ги произвеждали (Паунов 2013).

 Основни места на сечене на келтските монети – „македонски тип“ /III век пр.н.е./, открити в Североизточната България /според Паунов 2013/  

На снимката е голяма пещ за масово призводство на келтските керамични изделия, открита от д-р Л.Вагалински /директор на Национален Археологичен институт и музей – София/, в местността Чичов Елак, до село Кривина, до сливане на реките Янтра и Дунав. Теренът сега е бил на около 2 км на изток от Янтра. Преди построяването на дига през 1920г. реката е стигала до северната граница на селото и по този начин свързвала келтските поселения като Царевец във вътрешността на Тракия.

(според Вагалински 2011)

Разкопките на Чичов Елак показвали, че място не е било само търговски пост, а важен келтски икономически център, тъй като са били открити фурна и голяма пещ за производство на керамични изделия. Пещта, която се е датирала между края на I век пр.н.е.-началото на I век след Христа е била особено интересна по ред причини. Необичайно големия й размер показвал голям обем на производството – тоест масово изработване на келтската керамика, която включвала изделия с късно-латенски рисуван орнамент. Този тип керамика е бил популярен при келтските племена от Нормандия до югозападна Германия – на запад и до Скордисите на изток – по специално по Дунава, (Břeň 1973, Andrews 1991, Sladič 1986 note 90, Cumberpatch 1993 ; Вагалински 2007, 2011 със съответните издания.)

Подобни пещи обикновено били откривани в големите селища като келтските опидуми. Керамиката била произвеждана от професионални работници и била използвана от хората с висок социален статут. Обикновено била откривана заедно с късно-латенската полирана керамика, както и в случая в келтското селище до село Кривина. 

https://www.academia.edu/5992553/Late_La_T%C3%AAne_Ceramic_from_Bulgaria

Места на концентрация на келтските находки от латенски  период / Celtic La Têne/ в североизточната България 
Посочени са само материалите от латенски период La Têne B2 –C1, открити преди 2010г. (според Анастасов, Megaw и др., 2013)

КОРАЛИ / Κόραλλοι

“…бих могъл да напусна тези брегове, тъй гостоприемни към Коралите

Едно племе, облечено в кожи“  

(Овидий, Ex Pontus- Книга EIV.VIII – To Suillius: The Power of Poetry)

Келтските археологически и нумизматически материали от този регион са се приписвали към племето Корали /Coralli/Κόραλλοι/ (според Julian C. История на галите I 303 n. 3, Кацаров 1919:67, Домарадски 1984:111, Дуриданов 1997, със съответните издания; виж също Атастасов 2011). Името на племето е идвало от Протокелтско *kor-io- (Матасович EDPC; Lacroix 2003; Delamarre 2009; De Vann със съответните издания), което често се е използвало за келтските имена на племената. Приемало се е, че това означавало „армия“ или „група войници“, но също така се е използвало за „племе“ или „хора“  (староирландски: cuire ‘група, армия’, галски cordd ‘племе, група’ (cf. DLG2 125–126, със съответните издания) Тази дума съществува и до днес от имената на многобройните келтски племена из Европа, като Tri-corii, Petru-Corii, Corio-solites, Cor-nouii, и т.н.. (виж също Ate-corius, Corio-tana, Corius, Monu-corius и др..; думата „селище“ – Corio-sedon (Coriosedenses – CIL XII, 2972).

Корио-уалум е келтското име на Шербург във Франция, Хеерлен в Холандия и т.н., според De Vann (цит.лит.).

Втората част в името Корали е било Протокелтско *ali (староирландско ail) – „скала“, „камък“, подобно на галския топоним Алесия, Алисия и т.н., (EDPC; de Vann цит.лит.), което вероятно е обяснявало факта, че са живеели в планината, района на Източен Хемус /Балкан/, (виж Strabo 7:5 и по-надолу). Другата келтска общност Абулонси /Aboulonsoi/, които са се намирали между Тутракан (Трансмариска) и Разград (Абритус) (Дечев 1957:334/335), са били вероятно обособена част от Коралите.

Племето Корали са споменавани в много антични източника (виж Страбо 7:5; App. Mith. 69; Овидий ex Ponto EIV: II, VIII; Ливий 38:40). За първи път те са се появили в историческите хроники през 188 г. пр.н.е., когато са направили коалиция на келтски и тракийски племена, нападайки римската армия на Manlius Vulso (Ливий, цит.лит.), която се е връщала от Мала Азия през Тракия. От II век пр.н.е нататък съдбата на Коралите е щяла да бъде тясно свързана с техните съседи в Тракия – Келто-Скитското племе/Пеучини/ Бастарни. И Коралите и Бастарните са подкрепяли Митридат VI против Рим, по време на така наречените „Митридатови войни“ (App. Mith 69). Много вероятно, Коралите да са били в така наречената „коалиция на варварите“, водена от Бастарните, която е разгромила римската армия, водена от Гай Антоний Хибрида, в битката за Истрия през 61 г. пр.н.е.    

Страбо (7:5) е писал за присъствието на Коралите в източната Тракия и по-специално в района на източния Хемус /Балкан/ – сега това е североизточна България. Следователно, келтските селища в този район, като ʼOρχελίς (Tomaschek I:91, Holder II:1190, Кацаров 1919:67, Дечев 1957: 344, Дуриданов 1997: 139), Γολόη (Tomaschek II, 2:88; Mac Congail 2008:38), и Κασιβόνων (Бешевлиев 1968:419f. и 1970:23, Дуриданов 1997:139), както и района на Римесика (Tab. Peut VIII:3), не само са били келтски (Tomaschek I:91, Holder II:1190, Кацаров 1919:67, Дуриданов 1997:139), но и са били заселени от Коралите.

Сечене на монети в Царевец   

Едно от най-важните открития в келтския пласт на укрепения хълм Царевец е било намирането на голям брой монети на терена по време на разкопките през 1980г.  Тогава са били намерени и 4 „варварски емисии“: 2 бронзови и 2 оловни (Квинто 1985; виж също Лазаров 1992, Бъчваров 1994, Топалов 1999, Mac Congail 2008). Особено интересни били оловните версии на тези емисии, в които химическият анализ определял съдържанието на олово над 98%. (98.25%, = Лазаров 1992: 20-21), тоест, излиза, че това било първото европейско сечене на монети от неблагородни метали.

Типът на келтските монети от Царевец бил подобен на самостоятелните бронзови емисии от гръцката колония Одесос, където те били произвеждани по-рано, приблизително около III–I век пр.н.е. Фактът, че келтските „имитации“ били открити заедно с други предмети, датирани от края на III век до началото на II век пр.н.е. логично обяснява гръцкия прототип от периода преди III в. пр.н.е.   

Одесос, 4-та емисия – прототип за келтските имитации от Царевец  (III в. пр.н.е.) 20 мм. Отляво: глава на Зевс с лавров венец / ODHSITWN/, отдясно конникът с монограма (AMNG 547. Мушмов 1528)

Келтски оловни монети от Царевец (кр. на III в./ II в. пр. н.е.) Североизточна България (18.2 x 22.0 мм; 4.97 гр. (публикува се за първи път)

По отношение на разпространението, емисиите от Царевец са били намирани най-вече в района на днешната Североизточна България, при особено висока концентрация в горепосочения великотърновски район. Освен в Царевец, монетите били открити в самия град Велико Търново (Лазаров 1992), на хълма /възможно крепостта/ Раховец, на 7 км. северно от града (Бъчваров 1994; Топалов, 1999: 160), както и в околностите на село Самоводене, на запад от Велико Търново (Герасимов 1934). Други находки в Североизточната България били регистрирани в Бяла (Русенски регион) (Mac Congail 2008: 46-48), Шумен (Лазаров 1992; Топалов, 1999, 260 – 270 и 310 – 313), Тутракан (Силистренски регион), Разград (Mac Congail op cit), както и в село Опака (Търговишки регион) (Герасимов 1979; Стойков 2002-2003), а също така в големи количества в западната част на Варненски регион  (Лазаров 1992; Топалов 1999; Mac Congail 2008).

Келтски оловни монети от Царевец – частна колекция от България (Беков B. (2015: рис. 53-54) Келтски оловни монети от Царевец и сребърна драхма – тип Филип III, намерени от иманяри в Тутраканския регион /Североизточна България/(по Mac Congail 2008; „Келтските монетни съкровища, от така нареченият „македонски тип“ , също така виж Паунов 2013)

От оловните монети  – тип Царевец особено важно значение са имали находките от Бяла /Русенски регион/, в реката Янтра, на север от Велико Търново, които /освен оригиналният бронзов прототип от Одесос/ са включвали 14 оловни келтски „имитации“, а също така 2 матрици за производството  (Mac Congail 2008), което логически е показало, че районът е бил център на подобно монетосечене. Забележителен е и фактът, че тази концентрация е съвпаднала с проучванията на Д-р Е.Паунов за келтското монетосечене от македонски тип. Тоест, това място е било централно за подобен тип монетосечене, и следователно играло важна роля в живота на келтското племе, което ги произвеждало. (Паунов 2013).

Оловни емисии монети от Бяла (по Mac Congail 2008)

От художествена гледна точка, монетите от Царевец не са били най-добрите екземпляри на келтското нумизматично изкуство. Видът на оловните монети, поради естеството на метала /олово/, от които са били правени изглеждали сравнително опростени. Обаче, по-внимателен оглед е откривал определена разлика между рис.1 от Бяла, на която гръцкият прототип все още е бил разпознаваем и другите „имитации“, които са били доста по абстрактни.

Този натуралистичен подход – абстрактно-иконен щял да присъства на всички видове келтски монети, сечени в Тракия между III и I век пр.н.е. или рис.1 е всъщност показвала най-старата монета.

Еволюция на келтското нумизматично изкуство в България IIII век пр. н.е. /от македонски прототип „Александър“/

Регистрирани места на келтското монетосечене: Македонски тип (по Паунов 2013) и тип Царевец в Североизточната България (III–I век пр. н.е.)

https://www.academia.edu/9763573/BIRTH_OF_THE_ICON_-_The_Development_of_Celtic_Abstract_Iconic_Art_in_Thrace_3-1_c._BC_

Келтски оловни монети тип Царевец от устието на река Днестър, Украйна.
(Музей в гр.Одеса. Нумизматична колекция)
(по Mac Gonagle, Чореф 2015)

Както вече е било отбелязано (Лазаров 1992), подобни оловни монети в отличие от европейски такива, са имали малка стойност и следователно биха могли да бъдат в обръщение само в добре организирана политико-икономическа среда. Сферата на влиянието на тази „варварска икономическа зона“ заедно с горепосочената територия в днешната североизточна България също е включвала части на днешната източна Румъния и западна Украйна – това показвали находките от оловните монети от Царевец, които са били намерени във всички посочени региони (Лазаров, цит.лит.)

Използвана литература  

Anastassov J. (2011) The Celtic presence in Thrace during the 3rd century BC in the light of new archaeological data. In M. Guštin, M. Jevtić (Eds), The Eastern Celts. The Communities between the Alps and the Black See, Koper-Beograd, Univerza na Primorskem, Zalozba Annales, 2011, pp. 227-239

Anastassov J., Megaw V., Megaw R., Mircheva E.(2013) Walt Disney Comes to Bulgaria. In: L’âge du Fer en Europe: mélanges offerts à Olivier Buchsenschutz. Bordeaux : Ausonius, 2013, p. 551-565

Бъчваров И. (1994) Монети от Ряховец.

Беков B. (2015) – Автономни и псевдо-автономни монети на Одесос от колекцията на Александър Русев (III в.пр.Хр. – I в.сл.Хр.) In: ЖУРНАЛ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ И АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ 3 БРОЙ / 2015. УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ” ШУМЕН, 2015. Pp 108-140

Duridanov I. (1980) Les Rapports Linguistiques Entre Les Thraces Et Les Celtes. In: NOI TRACII VII, # 68, 69, 1980. Mai (1) Juni (2)

Duridanov I. (1997) Keltische Sprachspuren in Thrakien und Mosien. ZCP 1997. B. 49/50. S. 130–142.

Beševliev V. (1968) Keltische Ortsnamen in der Kastellverzeichnissen bei Prokop // Actes du Premier congres international des etudes balkaniques et sud-est europeennes. T. VI. Sofia, 1968. S. 415–423.

Beševliev V. (1970) Zur Deutung der Kastellnamen in Prokops Werk „De aedificiis”. Amsterdam 1970.

Detschew D. (1976) Die thrakischen Sprachreste. Wien.

Delamarre X. (2003) Dictionnaire de la langue gauloise. Paris.

de Vaan M., The PIE root structure *Te(R)D h –, Leiden University https://openaccess.leidenuniv.nl/bitstream/handle/1887/14137/de%20Vaan%20-%20The%20PIE%20root%20structure%20Terdh.pdf?sequence=2

Holder A. Alt-celtischer Sprachschatz. B. 1–3. Leipzig 1896-1910.

Квинто Л. (1985) Келтски материали от III-I в. пр. н. е. в тракийското cелище Царевец. – Юбилеен cборник на възпитаниците от Исторически факултет на ВТУ ‘Cв. cв. Кирил и Методий’, XI, Пролетен колоквиум, Т. 1, 55-64.

Lilova B. (2015) Metallfunde aus der thrakischen Siedlung auf dem Zarevez – Hügel. – T. Stoyanov, M. Tonkova, C. Preshlenov, C. Popov (eds.), Heros Hephaistos. Studia in Honorem Liubae Ognenova-Marinova, Veliko Tarnovo, 276-280.

Mac Congail B. (2008) Kingdoms of the Forgotten. Celtic Expansion in south-eastern Europe and Asia-Minor. 4th – 3rd c. BC. Plovdiv

Mac Gonagle B., Choref M. (2015) Celto-Scythians and Celticization in Ukraine and the North Pontic Region. In: Материалы по Археологии и Истории Античного и Средневекового Крыма Археология, история, нумизматика, сфрагистика иэпиграфика. (Moscow State University) Севастополь Тюмень Нижневартовск 2015. pp. 50-58.

Paunov E. (2013) From Koine To Romanitas: The Numismatic Evidence For Roman Expansion And Settlement In Bulgaria In Antiquity (Moesia and Thrace, ca. 146 BC – AD 98/117) Phd. Thesis. School of History, Archaeology and Religion. Cardiff University. February 2013)

Tomaschek W. (1894) Die alten Thraker. Teil II.2 // Sitzungsberichte der Wiener Akademie der Wissenschaften, Phil.-Hist. Klasse. Band 131. Wien 1894. S. 1–103.

Топалов C. (1999) Одесос. Приноси към проучване монетосеченето на града IV–I в. пр. н. е. София 1999.

Vagalinski L. (2002) Burnished Pottery from the first century to the beginning of the seventh century AD from the region of the lower Danube (Bulgaria) Sofia 2002.

Vagalinski L. (2007) Celtic Pottery in Northern Bulgaria. In: The Lower Danube in Antiquity (VI c. B.C. – VI c. A.D.). International Archaeological Conference. Bulgaria – Tutrakan, 6-7.10.2005. p. 72-83. Sofia 2007.

Vagalinski L. (2011) A new Late La Tène pottery kiln with a bread oven on the lower Danube (northern Bulgaria) In: The Eastern Celts. The Communities between the Alps and the Black Sea. Božič D. (ed) Koper – Beograd 2011. p. 219-226

EDPC = Matasovic. An Etymological Lexicon of Proto-Celtic. University of Leiden

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *