История

ЗА КЕЛТСКОТО ЗАВЛАДЯВАНЕ НА ТРАКИЯ И МАКЕДОНИЯ (280-279 г. пр.н.е.)

https://www.academia.edu/10763789/On_The_Celtic_Conquest_of_Thrace_and_Macedonia_280_279_BC_

Автор: Брендан Мак Гонегал

Превод Сурен Исраилян 01.03.2019г.

 “… в цяла Македония градските порти бяха затворени, и навсякъде бе пълно със скърбящи. Понякога те ридаеха за своята сирота след смъртта на техните деца, друг път те биваха сковавани от страх да не бъдат разрушени техните градове ”.

(Юстин, Epit. 24: 5)

Доскоро нашата информация за събитията около келтската миграция в юго-източна Европа в началото на 3-ти в. пр.н.е. се базираше изключително върху гръцки и римски „истории“, почти или съвсем неподкрепени от съвременните археологическите данни, а в някои случаи и противоречащи им. Но през последните десетилетия богатите археологически открития от дадения регион, най-накрая ни помогнаха да сглобим по-точна картина на събитията около този драматичен епизод в европейската история (за по-точна датировка на тези събития виж Fontenrose 1981:344, 410, Petzl 1984:141-142, Boardman et al 1986, Šašel Kos 2005:189-196, Walbank et al 2006:499).

От средата на 4-ти век пр.н.е. вътрешността на Тракия постепенно попада под влияние на Македонската империя. Това бива постигнато главно с помощта на трако-македонското племе Одриси, чиито владетели, например Севт III, управляват Тракия в положението на царе марионетки, контролирани от Македония /виж по-долу/. Същото племе в по-късни времена  изпълнява подобни функции в услуга на Рим в края на 1 век пр.н.е – началото на 1 век. н.е.  

Бронзова глава, открита около входа на гробница Голяма Косматка до Севтополис, част от статуята в естествен размер, най-вероятно на Севт III

(Национален археологически музей София, виж Mac Gonagle 2013)

Бронзови монети на тракийския цар Севт III и македонския владетел Лизимах /края на 4-ти в. пр.н.е – началото на 3-ти в. пр.н.е/, открити в трако-македонско поселение /а по-късно келтско/ в община Братя Даскалови /обл. Стара Загора, България  (виж Тонкова et al 2011; see Mac Gonagle 2014)

С македонска помощ, одрисите доминират в по-голямата част от Тракия в този период, а македонските гарнизони биват разполагани на стратегически позиции за осигуряване на този контрол. Към края на 4-ти век пр.н.е. този процес е завършен и подсигурен с крепости, като тази в Кракра /Пернишки район/, Пистирос (Пазарджишки район) и Севтополис (сега Казанлък; всички места са в България). В по-късен етап, по южните склонове на Балкана, близо до стратегическия проход Шипка бива построен „луксозен“ трако-македонски владетелски дворец, охраняван от македонска войска (Нанков 2009; виж Mac Gonagle 2013).

Макар и ослабена от борби за власт от наследниците на Александър, в началото на 3-ти век пр. н.е. Македония все още е единствената военна суперсила в юго-източна Европа, което й помага да контролира териториите, попаднали под нейно влияние. Но тази ситуация предстои да претърпи радикална промяна след 280г. пр.н.е., когато регионът става свидетел не само на драматичния разгром на македонската войска, но и на падането на самата държава Македония.

Останки на трако-македонския град Пистирос, до Ветрен /Пазарджишкия район/, България

Окончателното разрушаване на града е точно посочено от голямата находка, съдържаща 561 монети, сечени предимно от Лизимах, включително и последните му монети, както и от келтски мечове и острия на копия, а също така от фибула тип късен Duchcov, намерени в зоната на разрушението. Тези предмети доказват, че градът бил напълно разрушен от келтите през 280/279г. пр. н.е. (Bouzek et al. 2002, Ruseva/Bouzek 2011).

Никакви културни пластове след тази дата на разрушението от келтите не са открити.

Ритуално „убит“ македонски шлем от келтски воински гроб в Севтополис (по Гетов 1962)

Места, на които са открити келтски /латенски/ брошки в Севтополис /отбелязани с буква В /двустранни фибули/. (По Емилов 2010)

ПАДАНЕТО НА МАКЕДОНИЯ

В катализатор за този феномен се превръща настъпващата инвазия на келтските племена на Балканите, която постепенно въвежда „варварите“  в директен контакт с елинистическия свят и вече е довела до сблъсъци между македонски и келтски сили в Тракия в края на 4 век пр.н.е (Сенека nat. quaest III, ii, 3, който цитира Теофраст; Плиний n.h. XXX I, 53). Към 280-та година ситуацията става критична за Македония и бива допълнително влошена от погрешна политика на нейния владетел Птолемей Керавън /“Мълния“/, който напълно подценява новия си враг. Отказвайки да преговаря с варварите и обиждайки техните пратеници, Керавън предпочита да заложи на македонската военна машина, която да спре келтската инвазия (Justinus 24:4). И резултатът е напълно катастрофален…

“…и македонците били победени и посечени ….Птолемей, след като получил няколко жестоки рани, бил заловен, обезглавен и главата му набучена на копие, била разнасяна пред цялата войска, да всява ужас у врага. Малцина се спасили с бягство, останалите били пленени или убити“ (Justinus, Epit. 24:5).

    Унизителното поражение на воините на Керавън от Болгий (или Белгий- Galli duce Belgio (Just. xxiv, 5; cf. Pomp. Prol. xxiv – ‘Белгий – водач на галите“), предводител на западната келтска армия, бива допълнено и от последващата екзекуция на самия македонски цар, след като той пада от слона си по време на битката. Опитите да бъдат реорганизирани останките от разпръсналата се разгромена македонска армия, направени от генерал на име Состен завършват с неуспех, когато централната келтска армия, водена от Бренос, слетяла се на юг през следващата пролет, помита военните сили на Состен, а с тях и последните останки от македонската съпротива.  Ситуацията в Македония в този момент е описана така:

“… в цяла Македония градските порти бяха затворени, навсякъде бе пълно със скърбящи. Понякога те ридаеха за своята сирота след смъртта на техните деца, друг път те биваха сковавани от от страх да не бъдат разрушени техните градове; през другото време те призоваваха имената на техните царе Александър и Филип като богове, които да ги защитят“. (Justinus, Epit. 24:5; за тези събития виж също: Полибий. 9.35’4; Диодор Сицилийски. 22.3’1-2; Memn. 8’8; Plut. Pyrrh. 22’2; Paus. X. 19:6-7)

Железен шлем с подсилено дъно, открит в келтски воински гроб в Охрид – Горна Порта, Република Македония (3 век пр.н.е.)

Междувременно, източната келтска армия, водена от Керетриос, навлиза в Тракия (Paus. X, 19-6-7). Макар Юстин (Prol. XXV:1-3) да твърди, че келтите „унищожили“ могъщите тракийски племена на трибалите и гетите в този период, не са намерени никакви археологически доказателства за подобна унищожителна кампания,изглежда по-вероятно, че както и в други части на Балканите, бива постигнато взаимно споразумение между племената на свободните траки, което им осигурява сравнително мирно мигриране в района.

Погребение на илирийска жена в келтско гробище в Aradu Nou (Banat), източна Румъния (края на 4-ти век – началото на 3-ти век пр. н.е.)

Съвпадението на датировката на погребениетоето на тази жена в келтските гробища с периода на началната инвазия на келтите по тези места, отново доказва, че брачните съюзи между келти и местни са допринесли за скрепяване на между-културните отношения в тези времена. Подобни съюзи, също така, подпомагат създаването на цялостна социална мрежа между елита на различните  „варварски“ общности. (по Rustoiu A., Ursuţiu A. 2013; see Mac Gonagle 2015:

https://www.academia.edu/10087747/Bonds_of_Blood_-_On_Inter Ethnic_Marriage_in_the_Iron_Age )

Подобно на това, елинистическитете градове от източна Тракия, попаднали под келтско влияние през този период, без да окажат съпротива, не страдат от съществени социални или икономически сътресения . Нещо повече, последните археологически и нумизматични находки показват период на икономически подем в този регион през целия 3 век пр.н.е. 

Тетрадрахма на Керсибал, един от първите владетели на келтското царство „Тиле“ в източна Тракия (270-260 г. пр.н.е.)

Тетрадрахма на келтския цар Кавар, сечена в Кабиле (Ямбол) ок. 240г. пр.н.е.

( Виж: https://www.academia.edu/5420363/THE_TYLE_EXPERIMENT )

След падането на Македония, се оказва, че  повечето македонски гарнизони/поселения във вътрешността на Тракия биват просто изоставяни пред настъпването на келтите. Такъв е случаят, например, със Севтополис в „Долината на Тракийските Царе“ или в трако-македонското поселение в община Братя Даскалови – и двете в централна България (Mac Gonagle 2013, 2014). Този феномен бива наблюдаван и на запад, където елинистични поселения като Kale Krševica до гр.Буяновац (юго-източна Сърбия) попадат под келтско влияние, без никакви доказателства за разрушения през този период (Popović 2006).

Околностите на Kale Krševica (по Popović 2006)

Най-масивните археологически пластове в Kale Krševica, със сгради, крепостни валове и други съоръжения, както и многобройни находки от вносна и местна керамика, направена по гръцки модели, предхождат келтската „инвазия“. В по-късни пластове тези находки отстъпват на материали, характерни за келтска/ латенска култура. Укреплението по-късно се превръща във важна защитна крепост  на Скордизите, и бива използвано като отправна база за келтските набези срещу римска Македония по време на Скордизките Войни в края на 2 век – началото на 1 век пр.н.е. (loc cit.).

От друга страна, в малкото случаи, когато македонците в Тракия оказват съпротива на келтското напредване, какъвто е случаят с Кракра /Пернишкия район, западна България/ или  Пистерос (Пазарджишкия район, Южен Централен район на България/ в пластовете се наблюдава значително опустошение, отнасящо се към крайната фаза на тези елинистически селища (Domaradski 1984:117, Dimitrov 2010:54; Bouzek et al. 2002, Dimitrov 2010:54, Ruseva/Bouzek 2011). Дали тези крепости са били превзети и разрушени преди или след разгрома на македонските армии от Болгий и Бренос, остава неясно. Това, което е ясно – в драматичните събития през 280-279 г. пр.н.е. е прекратена македонската власт във вътрешността на Тракия и това, де факто, постановява края на „Елинистическа Тракия“ и началото на новата ера на келтско/латенско културно влияние, което продължава до римското нашествие.    

Използвана литература

Bouzek J., Domaradzki M., Archibald Z.H. (eds) 2002. Pistiros II. Prague.

Dimitrov K. (2010) Celts, Greeks and Thracians. In: In Search of Celtic Tylis in Thrace (III c. BC) Proceedings of the Interdisciplinary Colloquium arranged by the National Archaeological Institute and Museum at Sofia and the Welsh department, Aberystwyth University. Sofia 2010. 51-66

Домарадски М. (1984) Келтите на Бaлканския полуостров. София

Emilov J. (2010) Ancient Texts on the Galatian Royal Residence of Tylis and the Context of La Tene Finds in Southern Thrace. A reappraisal. In: In Search of Celtic Tylis in Thrace (III c. BC) Proceedings of the Interdisciplinary Colloquim arranged by the National Archaeological Institute and Museum at Sofia and the Welsh department, AberystwythUniversity. Sofia 2010. 67-88

Fontenrose J. (1981) The Delphic Oracle. Its responses and operations with a catalogue of its responses. Berkeley/Los Angeles/London.

Гетов Л. (1962) Нови дaнни за въоръжението у нас през латенската епоха. Сп. Археология 3, 41-43

Mac Gonagle B. (2013):

https://www.academia.edu/4126512/Sevtopolis_and_the_Valley_of_the_Thracian_Kings

Mac Gonagle B. (2014):

https://www.academia.edu/4107842/The_Celts_in_Central_Thrace

Nankov E. (2009) The Circulation of Bronze Macedonian Royal Coins in Seuthopolis: A Reappraisal. In: SOMA 2007. Proceedings of the XI Symposium on Mediterranean Archaeology, Istanbul University, 24-29 April 2007. BAR International Series 1900. Oxford. 270-276

Petzl J. (1981) Kein Umsturz beim Galater – Überfall auf Delphi (zu F. de Delphes III, 1 483 und Kallimachos fr. 379) – Zeitschrift für Papyrologie und Epigraphik 56, 141-144

Popović P. (2006) Central Balkans Between the Greek and Celtic World: Case Study Kale-Krševica. In: In Homage to Milutin Garašanin. SASA Special Editions. Belgrade 2006. P. 523-536

Ruseva B., Bouzek J. (2011) The Journey of the Coins from Vetren (Pistiros) hoard: A preliminary remark. In: Studia Hercynia XV/2, 9-13

Rustoiu A. (2011) The Celts from Transylvania and the eastern Banat and their Southern Neighbours. Cultural Exchanges and Individual Mobility. In: The Eastern Celts. The Communities between the Alps and the Black Sea. Koper–Beograd 2011. p. 163-171

Rustoiu A., Ursuţiu A. (2013) Indigenous and Celtic Garment Assemblages in Banat and the

Surrounding Areas at the Beginning of the La Tène Period (Observations Regarding the Silver

Spiral Earrings). In: Archaeological Small Finds And Their Significance. Proceedings of the Symposion:costume as an identity expression – Cluj-Napoca 2013. p. 77-88

Šašel Kos M. (2005) Appian and Illyricum. Ljubljana

Тонкова M. (ed.) Трако-римски династичен център в районнаЧирпанските възвишения. София, 2011

Wallbank F.W., Astin A.E., Frederikson M.W., Ogilvie R.M. (2006) The Cambridge Ancient History. 2nd ed. Vol. Vii, p.1. The Hellenistic World. Cambridge

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *