Uncategorized

Келтски нордически тип

„Научен свят“

http://www.nauchensviat.eu/2012-03-17-19-53-51/2012-03-17-19-55-55/–2/keltski-nord-tip-.html

При своите миграции в Европа и на други места, келтските народи донасят със себе си конгломерат от физически типове, измежду която е и специална нордическа разновидност, с голяма численост. Карлтън Кун избира за днешния й еквивалент терминът „келтски”. Келтския нордид е познат още и като „нордид от Желязната епоха”.  В най-ранната си история на формиране този тип вероятно е бил в халщатска разновидност, или поне с подобни прото-черти. При формирането си, прародителите на Келтския тип са абсорбирали и някои ненордически елементи, най-важен от които е централно-европейския Динарид. В най-общи линии Келтският нордид се е получил при кръстоската между Халщатския нордид и Норик (хибрид между нордически и динарски елементи). Допълнително Келтския нордид се смесва и Атланто-медитеранида (нордическо-средиземноморска кръстоска), като втория като цяло е представен в по-малка степен сред келтското нордическо население.  Съвременният келтски нордически тип е висок, строен, и със средно широки рамене. Формата на черепа е типично мезокефална, със среден черепен индекс от 79, който е малко по-висок от този Халщатския тип. Нордидите от този тип имат особено малка височина на черепа, с чело много по-наклонено в сравнение с Халщатския тип. Това са типично динарски черти.   Черепът има характерна цилиндрична форма, противоположна на ромбоидната или ректангуларна форма при халщатската разновидност. Келтското лице е относително дълго и тясно, а брадичката е умерено до силно развита. Маларите и гониалните ъгли са компресирани и незабележими. Келтският нос е дълъг, голям и с висок корен, изпъкнал, тесен до умерен на ширина. Носовият профил обикновено е прав, но и „гърбавият” (динароморфен профил) също не е рядък. Вдлъбнатите носове и динарските тенденции са свързани с британските урбанизирани територии. Устните са тънки до средни, и леко усукани. Характерна черта на Келтския нордид, е че носът и ухото са разположени под еднакъв ъгъл.

http://www.nauchensviat.eu/images/anthropology/obshta%20antropologia%202%20/Anthro_3.JPG

Цветът на косата варира от тъмно-кестеняв до пепеляво-рус, като най-често срещан е умерено кестенявия пигмент. Като цяло Келтския тип има много по-тъмна пигментация на косата в сравнение с Халщатския тип. Очите са предимно със светло смесен цвят, а кожата е розово бяла (счита се, че Келтския нордически тип има най-бледата кожа).  Специален подтип на Келтския нордид е населяващия Аранските острови (западно от Ирландия) Арански тип. Съвременното келтско нордическо население в по-голямата си част произхожда от келтските и франкските племена от северозападната европейска равнина и от островите отвъд Ламанша. Този тип е концентриран в Британските острови и Бенелюкс, а стария келтски анклав в Швейцарските Алпи формира втори център. Келтският нордически тип е пренесен от британски и холандски колонисти в Северна Америка, Австралия и Южна Африка.

Разпространение на Келтския нордид сред европейското население
Страна Дял от населението (в %)
Белгия 60
Холандия 50
Швейцария 40
Ирландия 30
Уелс 30
Англия 25
Шотландия 25
Австрия 15
Германия 5
Люксембург 5

Примери за Келтски нордид:

Примери за характерния „Арански” подтип:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.