История,  Трако-Келтика

Стари и нови хипотези за древната столица на келтите в Тракия

Стари и нови хипотези за древната столица на келтите в Тракия

Картата, на която Тиле е изписан над сегашно Николаево

Марин Дринов локализира Тиле в Казанлъшката долина, известна на българите от незапомнено минало като Туловско поле

Автор: Диана Славчева 13 Февруари 2017

вестник Десант http://www.desant.net/show-news/38253

„Келтите, отървали се от опасността при Делфи, не се прехвърлили в Мала Азия, ами като си харесали местността около Византион, сразили траките и превърнали Тиле в своя столица.” Това разказва древногръцкият историк Полибий в своята „Всеобща история”.

Както отбелязва проф. Валерия Фол, келтите в Югоизточна Европа са тема на историците още от древността. Но тя вълнува силно и българските учени, които отдавна търсят келтската столица Тиле, която се е намирала на наша територия.

През 2011 г. излиза на английски език сборникът “В търсене на келската столица Тиле в Тракия (ІІІ в. пр. Хр.)”, чийто съставител е доц. д-р Людмил Вагалински. Покрай разгледаните в тома различни аспекти от трако-келтските отношения от времето на около 60-годишното присъствие на келтите в Тракия през ІІІ в. пр.,Хр. М. Манов се спира и на хипотезите за местонахождението на столицата Тиле – някъде в южните склонове на Странджа, т.е. в близост до Бизантиум (Истанбул), защитавана от М. Тачева, М. Домарадски и др., като предлага нова – връх Арковна край едноименното село в Североизточна България.

В „Уикипедия“ се посочва, че Тиле или Тюле е древен град в Тракия, който според някои автори се е намирал на мястото на днешното село Тулово, а други го локализират в близост до село Комунари, където спорадичните разкопки са доказали съществуването на голям келтски център.

В сайта „Българските крепости“ пък се твърди, че античният укрепен град Тиле се намира на около километър северозападно по права линия от центъра на днешния град Николаево и е построен върху плосък хълм, издигнат на 80 м над околната равнина. Това сочи и карта на римските провинции по река Дунав от времето на императорите Август и Клавдий, която е част от публикувания в Германия през 1902 г. „ Атлас на античността”.

Доц. д-р Георги Нехризов от НАИМ твърди през 2013 г., че с екипа му са открили древната келтска столица Тиле, но не издава местонахождението й  заради иманярите.

Съгласно Полибий митичният град Тиле е основан от нахлулите в Тракия през 278 г. пр.Хр. келти, които го направили столица на своето царство, просъществувало до 218 г., когато било унищожено от траките. Последен негов цар бил Кавар, като у нас са открити доста сребърни и бронзови монети с неговия лик.

Любопитно свидетелство за издирването на столицата му намираме в пожълтелите страници на казанлъшкия вестник „Искра“ – в негов брой отпреди 85 г. В далечната 1932 г. в публикуваната там статия се изтъква, че „единствени братя Шкорпилови дирят келтската столица Тиле в северните склонове на Сакар планина“. Противници на това твърдение са Марин Дринов и Иречек.

Както отбелязва Дринов в том ІІІ на своите „Съчинения“: „Достоверните исторически свидетелства не оставят съмнения в това, че Туле, столицата на тракийските гали, е лежала в южното подножие на Шипченския балкан, в Казанлъшката долина, известна отдавна на българите под името Туловско поле“.

Старият вестник изтъква, че това са данните, които за тогава се знаят за живелите по нашия край келти и тяхната славна столица. „Направените преди години разкопки на Туловската могила не дадоха задоволителни резултати“ – пише „Искра“. Там наистина през 1905 г. е открито не келтско, а тракийско погребение.

По-нататък в публикацията се казва: „За политическата организация на келтите на Балканския полуостров също няма достатъчно сведения. Родовата уредба при тях ще да е била в пълна сила“. Съобщава се още, че завоюването на Тракия е станало „под началството на цар Комонторий… Заседнали обаче сред едно многочислено войнствено и свободолюбиво население, което навярно често е въставало и не давало мира на господарите си, царството на келтите не могло да трае дълго“.

За последния им цар статията изтъква, че бил „кротък и добър“, но „развратен от гръцки ласкатели и жени“, та се отдал на разкошен живот, отслабил управлението на държавата си и сторил път на траките, които разбили и унищожили държавата му.

Доц. Васил Миков в публикацията си „Траките” от 1938 г. проследява пътя на келтите на наша територия и установява, че той приблизително е следният: по Дунав през Видин към Бяла Слатина. 
По-нататък са прехвърлили Хемус през Химитлийския или някой съседен проход и са навлезли в Подбалканското поле.

Те се настаняват по течението на река Тунджа, като при това нанасят сериозни удари по одриското царство на цар Севт ІІІ. Според доц. Миков дори завладели легендарния Севтополис (днес потопен на дъното на язовир „Копринка“). А след това и селището и крепостта при с.Крън, древното тракийско укрепено селище до Николаево, а после и Кабиле.

Именно в Кабиле Кавар сече своите монети. Много от тях има намерени при археологически проучвания в укрепеното селище до Провадия, в Севтополис и в крепостта при с.Седларово, което очертава приблизително региона на най-значимо келтско влияние през ІІІ век пр. Хр.

Но къде е древната Тиле и до днес историците не могат единодушно да посочат.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *