История

Диодор Сицилийски за келтите и келтиберите

Bibliotheca historica Историческа библиотека

Откъс от Книга 5.19-40. Британия, Басилея, Галия, Келтиберия, Иберия, Лигурия и Тирения

Публикувано в http://simposium.ru/ru/node/9833

от юзера agnostik на 05/20/2012   Преводач от оригинал – Цыбенко О.П.

Превод от руски: Сурен Исраилян 27/12/2018

Кратка информация за автора /Снимка и текст – Уикипедия/

Диодор Сицилийски /роден около 90г. пр.н.е, починал – около 30 г. пр.н.е, на 60г./ е древногръцки историк, автор на Bibliotheca historica (Историческа библиотека), състояща се от 40 книги, разделени в три части. Често е наричан „александрийски граматик“ заради работата си в Александрийската библиотека.

В младежките си години предприел пътешествие до ЕвропаМала Азия и Северна Африка. Дълго останал в Рим. В периода между 60 – 56 пр.н.е. живял в Александрия. В течение на 30 години събирал материали за своя исторически труд.

https://it.wikipedia.org/wiki/Veneti_(Celti)

Откъс

24(1) След разказа за островите, намиращи се на запад, е редно да се направи кратък обзор на живеещите наоколо европейски племена, за които пропуснах да спомена в предните книги. И така, в древността в Келтика {1 – виж карта} царувал, както разказват, изтъкнат мъж, дъщерята на който била много висока и много красива. Гордеейки се от телесната си сила и красотата, това момиче отказвало на всички сватове, смятайки, че никой от мъжете не бил достоен да я притежава.

(2) Но когато по време на похода срещу Херион, Херакъл пристигнал в Келтика и основал там град Алезия [23], момата, като го видяла, изпаднала във възторг от доблестта му и телесната сила и с голямо желание се омъжила за него, за което получила съгласието и на родителите си.

(3) От връзката й с Херакъл тя родила син Галат, който превъзхождал съвременниците си с духовна доблест и физическа сила. Пораснал и наследил полагащата му се власт, Галат завладял много съседни земи и извършил велики военни подвизи. След като се прочул с доблестта си, той нарекъл поданиците си със своето име – галати или гали [24], а от тях цялата държава започнала да се нарича Галия.

25(1) Понеже споменахме за произхода на името „гали“, нека да разкажем за страната им. И така, Галия била населена от различни по етнос племена, по-големите от които наброявали почти 200 000 души, а най-малките – 50 000 човека, при това едно от тях било роднинско на римляните и поддържало приятелски отношения с тях от древността и до днес [25]. По-голямата част от страната била разположена на север и се отличавала с тежък и необичайно студен климат.

(2) През зимата, когато времето било лошо, тук валял не дъжд, а силен сняг, докато при хубавото време, ледът и обилният сняг сковавал реките, и сякаш самата природа ги покривала с мостове, тъй като по леда можели да минат не само случайни пътници, но и безопасно преминали огромни пълчища от хора, заедно с животни и натоварени каруци.

(3) В Галия имало много големи реки, коритата на които по различен начин разделяли тази равнина на части. Някои от тях извирали от бездънни езера, другите извирали и влизали в планините. Реките се вливали в океана и в нашето море.

(4) Най-голямата река, която се вливала в нашето море е Родан, тя извирала от Алпите, а в морето се вливала на пет места. За най-големите реки, вливащи се в океана се смятали Данубий [26] и Рейн, които в наши времена Цезар, провъзгласен за бог, по мистичен начин ги спрял, прехвърляйки по сушата войската, за да покори живеещите на другия бряг гали.

(5) В Келтика имало и много други плавателни реки, за които може да се говори дълго, и почти всички от тях, се покривали с лед, толкова гладък, че хората за да не се подхлъзват при преминаването им хвърляли слама под краката си.

26(1) В по-голямата част от Галия се наблюдавало необичайно и удивително явление, за което не може да не се разкаже. От страна на летния залез на слънцето [27]и от север обикновено духали толкова силни и поривисти ветрове, че вдигали от земята камъни, големи колкото човешка длан, както и гъст облак от по-дребни камъчета. Тези ветрове били толкова силни, че сваляли дрехите от хората, събаряли оръжието им, а ездачите събаряли от конете.

(2) Поради нарушеното смесване на въздуха, предизвикано от рязък студ, тук не се произвеждали нито вина, нито масла. Ето защо галите, които били лишени от тези плодове, приготвяли от ечемик питие, което наричали „бира“, а също така пиели течност от измиване на пчелни медени пити.

(3) Като неуморни пияници, галите прекалявали с пиенето на неразредено вино, което им докарвали търговци, те го пиели с голям мерак и без мярка, след като се напиели, изпадали в сънено състояние или буйствали. Затова много от италийските търговци пристрастени към печалбарството смятали любовта на галите към виното за божи дар [28]. Плувайки по плавателни реки на Галия или пътувайки по равнината, те докарвали вино и го продавали на невероятно висока цена: за глинен съд с вино давали отрок, тоест срещу питието получавали слуга.

27(1) Никъде в Галия не имало залежи на сребро, но в изобилие имало злато, което природата дала на местните жители, без да им се налагал за това изморителния труд на планинския добив. Водите, течащи в криволичещи речни легла, удряйки брега откъсвали големи пластове и по този начин се пълнили със златен пясък.

(2) Тези, които се занимавали с този занаят, събирали камъни със златен пясък и ги трошели или разбивали на по-малки парчета. След измиването им в течаща вода ги вкарвали в пещ за разтопяване.

(3) По този начин се добивало много злато, което се носело като украшение не само от жени, но и от мъже. На китките до лакътя галите носели гривни, а на шията слагали дебели халки от чисто злато [29], освен това имали големи пръстени и броня от злато.

(4) Нещо необичайно можело да се види в светилищата и храмовете в Горна Келтика – купища злато, посветено на боговете, при това никой от местните не го пипал от благоверен страх пред бога, макар че келтите са пристрастени към благородни метали.

28(1) Галите били много високи, с нежни и бели тела, косите им били руси по природа, но те всячески се опитвали да подсилват този естествен цвят.

(2) По тази причина галите много често си миели косите с разтвор от варовик, сресвайки ги от челото към тила и шията, приличайки по този начин на сатири и панове /1/. Вследствие на тези процедури косите им ставали дебели и не се отличавали от конска грива.

(3) Някои гали си бръснели брадата, но имало и такива, които я оставяли до определен размер. Заможните мъже си бръснели бузите, но оставяли мустаците, за да покриват устните. Заради това, по време на храненето, парченцата храна се забивали в мустаците, а когато пиели, питието сякаш минавало през сито.

(4) По време на вечеря те не седели по столове, а били на земята, покрита с кожите на вълци и кучета, обслужвали ги малки деца, момчета и момичета. До тях били запалени огньове с котли, а също така и шишове с цели животински трупове. Те приветствали достойните мъже като им поднасяли най-хубавите парчета месо, подобно на това, според поета, както героите почитали Аякс за това, че победил Хектор [30]

(5) На пировете си те канели и чужденците, които разпитвали след яденето – кои са и какво им трябва. Също е било в обичаите на галите за всяко нещо да влизат в спорове, а след това да предизвикват двубои, без да придават някакво значение на смъртта.

(6) По тази причина у тях имало влияние учението на Питагор, съгласно което душите на хората били безсмъртни и след смъртта те живеели отново, понеже душата влизала в друго тяло [31]. Затова при погребване на мъртвите, някои гали при кремирането на тялото хвърляли в огъня писма, написани за умрелите роднини, сякаш те щели да ги четат.

29(1) При пътувания и битки галите впрягали два коня, а на колесницата били кочияш и воин. Наближавайки вражеските конници те ги поразявали с копия, а след това продължавали да се бият с мечове.

(2) Някои от тях презирали смъртта дотолкова, че се биели без военни дрехи, носейки само бойния колан. На война те взимали със себе си и свободни слуги, които набирали от бедните съсловия, за да им помагали като кочияши или оръжиеносци. Когато са се строявали преди битката, галите обикновено излизали пред строя и викали най-храбрите противници на двубой, размахвайки оръжия и заплашвайки враговете си.

(3) Ако някой противник приемал предизвикателството, те започвали да се хвалят с подвизите на предците и собствената си доблест, за да обидят и унижат врага, въздействайки на психиката им.

(4) На убитите врагове режели главите и ги закачали на шията на конете си, а кървавите брони на противниците предавали на слугите си и взимайки трофеите пеели бойни песни и победни химни. Най-добрите трофеи закачали на стената в дома си, подобно на ловджиите.

(5) Главите на най-големите си врагове галите балсамирали с кедрово масло и старателно ги пазели в специални сандъчета, като ги показвали на гостите си. Също се хвалели с факта, че те или предците им не били взели предложен откуп за дадена глава. Дори някои не приели откуп в злато с тегло, колкото тежала главата, което говорило за своеобразно варварско великодушие, не защото било благородно да не се продава доказателство за доблестта, а защото да враждуваш с близките на убития било зверство.

30(1) Облеклото на галите било забележително: хитони /2/, боядисани в най-различни цветове и украсени с бродерия; панталони, които те наричали „браки“; наметала с токи, през зимата – раирани, от плътна тъкан, а през лятото – леки, на ситни квадрати, с пъстри десени [32].

(2) Оръжието им било следното: Щитове – високи, в човешки ръст, със специална украса. На някои щитове имало изкусно изработени медни изображения на животни – не само за красота, но и за по-голяма защита. Шлемовете галите били медни, с големи издадени части около него, заради което воините изглеждали по-големи. Към някои от шлемовете били поставени рога, а на други – релефни метални протоми /3/ на птици и други животни.

(3) [Бойните] им тръби били необичайни и варварски. Тръбейки, те издавали страшни звуци, наподобяващи тътен на битка. Бронята им била желязна, тип ризница, но някои от галите разчитали на природната си сила и се сражавали голи. Вместо късия меч (ξίφος) те използвали дългия (σπάθη), който носели закачен с меден или железен синджир на дясното бедро. Някои носели върху хитона украсен със злато или сребро широк колан.

(4) Пред себе си галите държали копия, които наричали „ланкии“, като железните им крайници били дълги един и повече лакът, широки около една дипалеста /4/. Мечовете (ξίφν) при тях били не по-малки от другите народи, а металните крайници били по-дълги от мечове. Някои остриета били прави, други вълнообразни по цялата дължина, за да можели не само да поразяват, но и максимално да разкъсват плътта при вадене на копието.

31(1) Галите имали страховит външен вид, гласът им бил висок и груб, говорели малко и често с намеци. Често преувеличавали нещата, за да изтъкнат себе си и да унизят другите. Те свикнали да заплашват, да се хвалят, да се превъзнасят, обаче имали остър ум и били склонни към обучение.

(2) Сред тях имало и поети, песнописци, които те наричали „бардове“. Пеейки песни с музикален инструмент, подобен на лирата, те възпявали едните и порицавали другите. Също така галите имали и някои високо уважавани мъдреци и теолози, които те наричали „друиди“.

(3) Те ползвали и услугите на пророци, които имали голямо уважение сред галите. Пророците предсказвали бъдещото според полета на птиците и вътрешността на жертвените животни, и целият народ вярвал в това. Например, при търсене на отговор на особено важен въпрос, галите имали доста странен и невероятен обичай: напръсквали определен човек и след това пробождали тялото му над диафрагмата [33], и когато смъртно раненият падал, по конвулсиите на тялото му и според изтичането на кръвта, предричали бъдещото, базирайки се върху многогодишен опит на подобни наблюдения. Те също имали обичай да принасят жертви само в присъствие на мъдрец.

(4) Понеже смятали, че чрез мъдреца, който бил с божествената природа и разбирал от божите думи, те изразявали благодарност към боговете. И пак чрез мъдреца според тях следвало да се молят за благата.

(5) Мъдреците се ползвали с особено уважение не само в мирно време, но и по време на война, също и песнописци-поети, при това не само сред своите, но и сред враговете. Често се случвало така, че когато войските заставали един срещу друг с извадени мечове и копия, те отивали по средата и примирявали враговете, сякаш укротявали диви зверове. Така че, дори при най-свирепите варвари гневът отстъпвал на мъдростта и Арес почитал Музите.

32(1) Нека да уточним нещо, неизвестно за много хора. Народът, който обитавал вътрешната част на Масалия и до Алпите, а също така отсам Пиренеите се наричал келти, а тези, които живеели на север от Келтика, до океана, Херцинската планина и нататъка чак до Скития се наричали гали. Римляните обаче дали на тези племена общо име, наричайки всички гали.

(2) Жените при галите не само били високи колкото мъжете, но и можели да се мерят по сила с тях. По-голямата част от децата им са светлокоси от раждането си, но с възрастта цветът на косите им потъмнявал, като на техните бащи.

(3) Най-дивите от галите живеели на север, а също така в земите съседни на Скития, дори се говорило, че там се хранели с човешко месо, както и онези британци, които живеели на така наречения остров Ирис [34].

(4) Понеже те били известни със силата и свирепостта си, някои смятали, че са кимерийци, които в древни времена минали през цялата Азия, но после това име било объркано, и започнали да ги наричат кимври[35]. От време оно галите се прочули със страстта си към грабителство, нападайки чужди държави и презирайки всички.

(5) Те превзели Рим[36], разграбили Делфийското светилище[37], наложили данъци на по-голямата част от Европа. Като се заселили в страната на покорения народ, се смесили с елините и започнали да се наричат елиногалати, а в последно време те разгромили мощни и многобройни армии на римляните.

(6) Заради присъщата им дивост, галите били много неблагочестиви в своите жертвоприношения: те държали „злодеите“ в затворите по пет години, а след това ги измъчвали в името на боговете и принасяли в жертва заедно с други „подготвени“, правейки големи огньове. Те принасяли в жертва на боговете и пленниците си. Някои от галите убивали не само хората, но и заловени на война животни, като ги изгаряли или убивали и ги подлагали на други мъчения.

(7) Галите са имали жени с прекрасен външен вид, но им обръщали малко внимание, защото били пристрастени към мъжките ласки. Обикновено земята им служила за легло, постлана със кожите на животни, на които те се търкаляли, прегръщайки възлюбените си и от едната и от другата страна.[38]. Най-учудващото от всичко било това, че без да се съобразяват с благопристойността, те давали телата си на друг и това не било позорно. Нещо повече – за безчестен се смятал човек, който бил желан и не отговарял на желанията на другите.

33(1) Разказах достатъчно за келтите, нека да продължа повествованието си за келтибери. В древността иберите и келтите воювали помежду си заради територията, но след това прекратили разприте си. Те започнали да живеят заедно и да се женят, в резултат на което получили това име. И понеже двата народа били силни, а земята, която обитавали – рекрасна, келтиберите се възползвали от тази слава и дълги години оказвали съпротива на римляните, които ги завладяли съвсем наскоро.

(2) В битките келтиберите се прочули не само като прекрасни конници, но и като пехотинци и имали голяма физическа сила и издръжливост. Те носели плътни черни наметала от вълна, приличаща на козя.

(3) Някои от келтиберите използвали леки галски щитове, други предпочитали кръгли плетени такива, с размери равни на [гръцки] асписи[39], пищялите си предпазвали с валцовани с косми брони „поножи“ /5/, а главата си покривали с меден шлем с пурпурен перчем. Мечовете им (ξίφν) били двуостри и изковани от висококачествено желязо. Заедно с меча те носели кама, голяма колкото дланта, която използвали в сраженията.

(4) Изработването на настъпателното и отбранителното оръжие [40] при тях било доста необичайно: те заравяли ленти от желязо в земята и чакали докато ръждата не изяде „по-слабата“ част от желязото и остане „по-силната“, която използвали за производство на мечовете и друго бойно оръжие [41]. Изработеното по този начин оръжие сечало всичко, което срещало на пътя си и нито щит, нито шлем, нито кост не можели да понесат удара му, заради високото качество на желязото.

(5) Келтиберите водели битките по два начина. Нападайки и побеждавайки като конници, те скачали от конете и се сражавали пеша, подредени в строй и предизвиквали възторг в битката. Те имали странен и удивителен обичай – грижливи и чистоплътни в ежедневието си, те правели нещо, а именно винаги миели телата си и зъбите си с урина, смятайки, че по този начин укрепвали здравето си.[42].

34(1) Със злодеите и враговете си келтиберите били жестоки, а с гостите си – дружелюбни и човеколюбиви. Например, пристигналите при тях чужденци всеки се стараел да покани у тях, дори имало разправии, кой имал право на гостоприемство. Тези, при които отсядали чужденците били обект на възхвала и ги смятали за боголюбезни.

(2) Те се хранели с най-различно месо, при това в големи количества, а пиели смес на меда с виното, понеже медът в страната им бил в изобилие, а виното купували от чужди търговци.

(3) С най-добрите обичаи сред близките им племена се отличавали вакцеите /6/, които всяка година разделяли земята на парцели, обработвали я заедно, а от събраната обща реколта давали на всеки дела му, като тези земеделци, които си присвоявали чужди дялове наказвали със смърт.

(4) Най-храбрите от иберите били лузитани /7/, които носели в битките малки щитове (πέλτα), оплетени със жили и затова много здрави. Воинът лесно движел щита в различни посоки и така отразявал всяка пусната срещу него стрела.

(5) Те също използвали дротик, изработен изцяло от желязо, снабден с куки, а щитовете и мечовете им (ξίφν) били подобни на келтиберски. Лузитаните поразявали целта точно и от далечно разстояние, а ударите изобщо понасяли леко. Маневрени и подвижни, те били бързи и в бягането и в преследването, но в битката подредени в строй отстъпвали на издръжливите келтибери. В мирно време те тренирали с леки танци, които изисквали значителна сили на краката, а на война те крачели в такт и нападали врага, пеейки пеани /8/.

(6) Също така, при иберите и особено при лузитаните можело да се забележи особено явление: когато стигали до цветуща възраст най-бедните юноши, които не са имали физическа сила или храброст, разчитайки само на собствена смелост и оръжие се събирали в труднодостъпни планини и, образувайки големи отреди правели набези в Иберия с цел грабеж и трупали богатства. Това те вършели смело и с презрение и като се има предвид, че имали леко въоръжение, голяма подвижност и стремителност, било много трудно да се справи с тях.

(7) Те изобщо приемали за родните си места труднодостъпни и сурови планини, в които намирали убежище, тъй като били непроходими за голяма и тежко въоръжена войска. Затова римляните, макар и намалили дързостта им с многобройните си походи, така и не могли да изкоренят този разбой, независимо от всичките си усилия.

Край на откъса

Забележки на преводача Цыбенко О.П.

[23] Виж. Диодор 4.17, 19.
[24] Може да се отбележи, че древните писатели като цяло приемали германците като галите /келтите/, и този факт обяснява, защо Диодор не споменавал германците, когато описвал Западна Европа.
[25] Едуи.
[26] По времето на Диодор римляните наричали «Danube» горното течение на съвременния Дунав, което Диодор на друго място (4.56.7) наричал Истър, знаейки, че той се вливал в Черно море. Това вероятно била практика на римляните, използвана от Диодор, които, наричайки нашия Дунав като Истър, мислели, че това била друга река, а и може би цялостен басейн на Дунав не бил известен по това време.
[27] т. е. северо-запад.
[28] Буквално «дарът на Хермес» като бога на изгодата и късмета.
[29] Известен галски обичай.
[30] Илиада, 7.321.
[31] Метемпсихозата била една от главните идеи на друидизма (виж. Цезар, Записки за Галска война, 6,14; Страбон, 4.4.4).
[32] Диодор, вероятно се опитал да опише нещо като шотландски плат – тартан
[33] Страбон (4.4.5) описал само за удари с кама в гърба       [34] Ирландия; сравнете древното име Ерин и название Ейре, избрано сега от Ирландия като свободна държава.
[35] Доста било написано за доказване, че германското племе кимври, което заплашвало Италия около 100г. пр.н.е. било наследник на кимерийци, които за първи път влезли в Мала Азия през VII в. пр н.е.
[36] През 387-86 пр н.е. според хронологията на Полибий и Диодор, през 390 г. пр н.е. според римската хронология.
[37] През 279 г. пр н.е.
[38] На гръцки е възможно да се преведе и „с наложници от двата пола“, но Атеней (13.603A) писал, че келтите били свикнали да спят с две момчета                      [39] Щит на тежко въоръжен гръцки воин.
[40] Тази дума може да се преведе и като „настъпателно“ (виж. Диодор 3.54.3). Действително ὅπλων ἀμυντηρίων вероятно означавало тук не повече от „оръжие“, в отличие от думата „оръжия“ за мирно ползване, което се вижда от текста по-нататък.
[41] Наивно обяснение. Сравнете. O. Davies, Roman Mines in Europe, стр. 59: «Във връзка с несигурно качество на стоманата, келтиберите я „погребвали“ в земята, защото мекото желязо ръждясвало по-бързо от стоманата, и така с помощта на прековаване се получавал продукт от най-високата класа“ .
[42] Страбон (3.4.16) потвърждавал този факт: виж. също Катул, 39.17 и нататък.

Пояснения от Сурен Исраилян

Сатири и панове /1/ Сатир е спътник на бог Дионис, Пан е бог на пасищата от гръцката митология, изобразявани като физически здрави мъже, с кози рога, крака и копита

Прото́ма /2/ – изображение на предната част на тялото на животното или митологическо същество.

Дипалеста /3/ – древногръцка мярка за дължина – около 15.5 см

ПОНОЖА /4/ – броня за крак

Вакцеите /5/ (Vaccaei) са древно племе. През 3 век пр.н.е. обитавали Пиренейския полуостров в северна Испания.  https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B5%D0%B8

Лузитаните /6/ (Lusitani) са племе, живяло в началото между реките Дуро и Тахо в западната част на Пиренейски полуостров, дълго преди да се създаде римската провинция Лузитания (на територията на днешна Португалия, южно от река Дуро и на част от съвременна Испания). https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8

Дротик /7/ е метателно оръжие представляващо късо и леко копие или тежка стрела, с дължина около 1.2-1.5 метра като от копие или стрела и лък го отличава употребата с една ръка https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%BA

Пеан /8/ е хорова песен на древногръцката  лирикажанр на древногръцката поезия, химн на боговете в гръцката митология. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%B0%D0%BD

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *