История,  Трако-Келтика

СИНДРОМЪТ „МЕЗЕК“ – Богдан Филов и гробницата с келтска колесница от Мезек /Южна България/

Уважаеми Приятели ! След статията в National Geographic бих искал да ви предложа един професионален поглед върху Мезек на нашия приятел, професионален археолог Брендан Мак Гонегал  /Brendan Mac Gonagle/

01/06/2017  

https://www.academia.edu/33277322/THE_MEZEK_SYNDROME_Bogdan_Filov_and_the_Celtic_Chariot_Burial_from_Mezek_in_Southern_Bulgaria?auto=download

 Публикува се със специално разрешение на автора

Келтската колесница в могилата Малтепе край село Мезек, Хасковска област /Южна България/ е едно от най-значимите открития, свързани с келтите, както по отношение на уникалността на находката, така и по хронология на погребението. Обаче, от самото начало откритието  показва най-грозните страни на археологията на Балканите.

Вътрешна част на могилата Малтепе край Мезек /Хасковска област, Южна България/

„ВЪЛШЕБНОТО  ПРАСЕ“

През 1902г., когато село Мезек все още се намира в границите на Османската Империя, един местен иманяр с прякор Ангел Чобана копае в близост до могилата, търсейки злато. Единственото нещо, което той открива е фигурата на глиган в естествена големина, направена от бронз. Ангел мисли, че вътре е кухо и има още нещо, затова разбива зурлата и три крака на глигана, но открива, че цялата фигура е от бронз. Разочарован Ангел заравя обратно находката си в земята, с намерение да я продаде след време. И така започва сагата в Мезек …

Скоро след това слуховете за глигана „пълен със злато“ стигат до софийски антиквари, които насила карат Ангел да им даде находката. Междувременно турският губернатор също  научава за глигана и преди антикварите да потеглят от Мезек, ги „убеждава“ да му предадат тази „собственост на Турската империя“.

След няколко години районът на Свиленград, където се намира село Мезек преминава към територията на Българската държава. Наскоро създаденият Археологически музей изпраща специалисти от София отново да „разследват случая“ с иманярa, в резултат на което краката на глигана преминават в собственост на българския музей. Разполагайки с тях, на Турция бива предложена следната сделка: българите връщат на турците краката на глигана, а в замяна на това  получават цялостна отливка на бронзовата находка като музеен експонат.

Бронзовият глиган от Мезек /Археологически музей – Истанбул /

А сагата за бронзовия глиган  продължава с многобройни разкопки около Мезек, предприети от българския археолог и политик Богдан Филов, приближен до Цар Борис III.

Снимки от археологически разкопки в могилата Малтепе до Мезек, правени от проф. Богдан Филов през лятото на 1931г.

Богдан Филов с Бенито Мусолини в Рим през 1941г.

Филов бива избран за Председател на Българската Академия на науките през 1937г., а през 1940г. става Министър-Председател. Неговото правителство влиза във Втората Световна война на страната на нацистка Германия. Филов въвежда „Закон за защита на нацията“, подобно на „Нюрмбергските закони на Третия Райх“. След комунистическия преврат в България, Филов  бива осъден на смърт от Народния Трибунал и на 1 февруари 1945г. следобед  бива разстрелян, а тялото му бива хвърлено в бомбена яма.

Проф. Филов пред Народния трибунал 1945г.

ПОГРЕБЕНИЕ НА КЕЛТСКАТА КОЛЕСНИЦА   

Сред находките, открити от Филов в Мезек,  има множество изящни елементи от „тракийска“ колесница (Филов 1937, Велков 1937). Обаче, подобно на произхода на глигана, след внимателно проучване на международни експерти, бързо излиза истината, че артефактите не са тракийски, а са елементи от келтска колесница  (Jacobsthal 1940, 1944).

Бронзова халка на хамут от келтската колесница, открита в гробница Мезек.

Бронзов елемент за юзда от колесницата в Мезек

Датирани от 3 в. пр.н.е., елементите на колесницата са изработени в характерния келтски стил „пластически метаморфози‟ и включват бронзови халки за юзди (Национален Археологически Институт и Музей – НАИМ София – инв.№ 6411-6412), дръжка, украсена с бронзов орнамент  (НАИМ София – инв.№ 6413), елемент от бронз, разделен на две с огледални глави на хищни птици (НАИМ София – инв.№ 6418), а също така два комплекта златни мъниста за сбруя. Тези находки представляват едни от най-прекрасните примери на Европейското келтско изкуство от посочения период  (Jacobsthal 1941, 1969, 151-152; виж също Duval 1977 p. 113-115, fig. 103 – 104, 106; Hoddinott 1981, 100, 126-127; Archibald 1998, 126, 287; Megaw 2004; Bouzek 2005, 105).

Бронзов елемент с „огледални“ глави на хищни птици от колесницата в Мезек.

Доскоро се счита, че намерената в Мезек келтска колесница е единствен случай за територията на съвременна България. Тази теза бе значително променена през последните години с откриването на елементите от колесници, като например в крепостта Бобата /Шуменски регион/, във Варна, а също така с наскоро намерената келтска военна колесница с коне, запрегнати в нея, открита сред разкопките на древния Тракийски /Гетски/ град Даусдава, в Археологическия резерват Сборяново, /Североизточна България/.

Бронзов зооморфен елемент от келтска колесница, изработен в стил „пластически метаморфози“ /Варненски регион/ и бронзово-желязна чивия на ос, украсена с два дракона от крепостта Бобата /Шуменски регион/ – и двете находки са от Североизточна България, 3 век пр.н.е.

Келтска военна колесница от Сборяново /3 в. пр. н.е./

https://www.academia.edu/32172303/FALL_OF_THE_CITY_OF_WOLVES_A_Celtic_Chariot_Burial_from_Sboryanovo_in_n.e._Bulgaria

Останки на ритуална клада от погребението на келтска жена
Бронзова фибула в стил „Jezerine“
Келтски монети – сребърни драхми от келтско поселение близо до село Бр.Даскалови /Южна Централна България/, 1 век пр.н.е.
(от Тонкова и др.2011)
https://www.academia.edu/4107842/The_Celts_in_Central_Thrace

Както бе посочено преди, келтската колесница от Мезек в Централна Южна България е датирана от 3 век пр.н.е. и остава единствената находка в тази част на страната. Но напоследък изследванията на този район водят към откриването на богат келтски нумизматичен и археологически материал, който очевидно доказва значително келтско присъствие в Централна Южна България до 1 век пр.н.е.

Както по времето на фашизма и през комунизма находките в Мезек отново биват „опетнени“ от псевдо-археологическия национализъм. В този трагичен период за българската история келтските артефакти биват „преименувани“ на тракийски. Те биват излагани заедно с други келтски находки на международна изложба „Тракийски съкровища“ (Megaw 2004; виж Mac Gonagle 2016). Все пак, независимо от фашизма, комунизма, политическите манипулации, възходите и спадовете в българската история, това прекрасно майсторство и този художествен гений, създал елементите на колесницата от Мезек са безспорни примери на най-изтънченото и съвършено изкуство на Европейската Желязна Епоха.

Част от елементите на келтска колесница от Мезек.

Библиография

Antonova V. (1995) Šumen i Šumenskata krepost. Šumen.

Atanassov G.(2005) Instrumenti za proizvodstvo na juvelirni izdelija ot fonda na RIM-Šumen. – In: Marazov I., (ed.) Trakite i okolnija svjat. Naučna konferenciya Šumen, 2004, MIF 9. Sofia. 123-136.

Bouzek J. (2005) Thracians and their Neighbors. Their Destiny, Art and Heritage (= Studia Hercynia 9. Prague)

Duval P.M. (1977) Les Celtes. Paris

Emilov J. (2007) La Téne finds and the indigenous communities in Thrace. Interrelations during the Hellenistic period. In: Studia Hercynia 11, 57-75

Emilov J., Megaw J.V.S. (2012) Celts in Thrace? A Re-Examination of the Tomb of Mal Tepe, Mezek with Particular Reference to the La Tène Chariot Fittings. In: Archaeologia Bulgarica XVI, 1 (2012), 1-32

Филов Б. (1937) Куполните гробници при Мезек. In: Известия на Българския археологически институт ІІ, София, 1937, 1-107.

Hoddinott R.F. (1981) The Thracians. London.

Jacobsthal P. (1941) Kelten in Thracien. In: Έπιτύμβιον Χρήστου Τσούντα. Άθήναι. 391-400.

Jacobsthal P. (1969) Early Celtic Art. Oxford.

Mac Gonagle B. (2016) On Communism, Nationalism and Pseudoarchaeology in Romania and Bulgaria:

https://www.academia.edu/27923462/On_Communism_Nationalism_and_Pseudoarchaeology_in_Romania_and_Bulgaria

Megaw J.V.S. (2004) In the footsteps of Brennos ? Further archaeological evidence for Celts in the Balkans. – In: Hänsel B., Studenikova E., (eds.) Zwischen Karpaten und Ägäis. Neolithikum und ältere Bronzezeit. Gedenkschrift für Viera Nemejcova-Pavukova. Rahden / Westf. 93-107.

Megaw J.V.S. (2005) Celts in Thrace ? A reappraisal. In: Proceedings of the International Symposium in Memory of M.Domaradzki, Kazanlak 1999. Oxford, BAR Archaeopress, International Series 1350, 209-314.

Tonkova et al 2011 Трако-римски династичен център в района на Чирпанските възвишения. Тонкова M. (ed.) София, 2011

Велков И. (1937) Разкопки около Мезек и гара Свиленград през 1932-33 година. In: Известия на Българския археологически институт ІІ, София, 1937, 117-170

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *