Традиции

Свещените билки на келтите

Здравейте, Приятели ! Предлагам на Вашето внимание една интересна и професионално написана статия за келтското билколечение от моята добра приятелка Емануела /която наричам просто Мануела/. Тя от години се занимава с билките и прекрасно познава темата.

юли 10, 2018

https://www.znaharia.com/8907-2/?v=461b1990fe86

келти

Келтите са древен народ, който е населявал Британските острови между 50 и 500 година преди Христа. Живели са в много близък и тесен контакт с природата и вярвали, че всяко нещо има дух – камъните, водата, растенията и животните. Доказателство за това са многото каменни светилища, които са се запазили и до днес.

Келтите живели и в много добре организирано и структурирано общество, в което друидите били тези, които осъществявали контакт с „другия свят“ – светът на духовете или душите на всяко нещо в природата. Затова и почитали всеки празник, свързан с природата и природните явления – това, което за нас днес са астрономически явления – зимно, лятно и пролетно слънцестоене. Друидите били посветени в най-голямото познание, което можело да се предава само на избрани хора.

От всичко, келтските друиди особено много почитали растенията и тяхната магическа и лечебна сила. Използвали ги за различни ритуали, носели ги като амулети и разбира се, лекували с тях.

Ето и кои са най-почитаните билки сред келтите, които по една или друга причина са запазили употребата си и до днес:

Репей

Днес репеят е по-известен като плевел в много градини и насаждения. Преди време обаче, келтите смятали, че всяко растение си има своята стойност и предназначение. Използвали репея като лечебно средство и като храна. Друидите го препоръчвали при артрит и подагра и понякога при екземи и псориазис. Днес е известно, че репеят наистина притежава противовъзпалителни свойства, както и че е отлично средство за пречистване на организма от токсини.

Коприва

При келтите копривата е била най-почитана заради способността си да спира кръвотечението от раните и келтските воини винаги използвали коприва след битка. Растението обаче имало и друго приложение – келтите го използвали и за изработката на влакно. Тази употреба всъщност се запазила, много след тях – в Германия, през Втората Световна война, влакната се правели именно от коприва, поради малките запаси от памук.

Черен бъз

Черният бъз било едно от най-свещените дървета за друидите. Считали го за символ на промяната, трансформацията и духовното прераждане. Всъщност черният бъз олицетворявал края на жътвата, събирането на реколтата и началото на следващата.

Глухарче

При келтите глухарчето било символ на Бялата богиня, чийто празник се почитал на 1-ви февруари. Друидите използвали растението и за лечение, като от жълтите цветове приготвяли лековито масажно масло. Също така с глухарче лекували треска, малария и жълтеница, тъй като коренът действал стимулиращо на черния дроб.

По-късно, през средновековието, в много манастири глухарчето било активно засаждано и от него монасите приготвяли пречистващ тоник. Вероятно това познание било предадено именно от келтите.

Имел

Келтските друиди започнали активно да засаждат имел, след като се сдобили с него именно от древните Гърци. Имелът е паразитно растение и често растял в клоните на ябълковите дървета. Келтите го наричали „сребърна клонка“ и за тях олицетворявал богът на морето – Мананнан. Също така друидите винаги украсявали дъбовете с клонки имел в деня на зимното слънцестоене.

Имелът има халюциногенни свойства, когато се консумира в големи количества и плодовете често били използвани от друидите, за да влизат в „други светове“. Днес растението е добре проучвано и освен, че е паразитно, някои от химичните съединения, които съдържа са отровни за човека.

Келтите почитали и много други растения, много от които са познати и на съвременния човек. Удивителното е, че употребата на тези лечебни растения е актуална и до днес и освен това, в повечето случаи е обоснована и от научни доказателства. А откъде келтските друиди са получили ценното познание за лечебните способности на растенията, остава неизвестно за нас.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *