Uncategorized

10 удивителни открития, направени от Келтите

Автор Joe Hoff 18,04.2017

Оригинална статия – https://www.toptenz.net/10-surprising-innovations-celts.php

Превод: Сурен Исраилян 09.04.2019

Макар  да са достигнали разцвета си преди повече от 2000 години, келтите имат значително влияние върху съвременния ни живот. От земеделските техники и начина на живот до изкуството на войната и културните традиции, тези хора от Северна Европа били истински иноватори за времето си.

10. Сапун

Не е ясно, кой първи измислил сапуна, защото и келтите и техните съседи римляни взаимно оспорвали първенството. Сигурно е обаче, че келтите открили технологията за смесване на животинска мас с пепелта на растения във вид на топка. Тази форма предшествала идеята за парче сапун, който използваме днес.

Името „сапун“ /„soap”/ призхожда от келтската дума “saipo”, която идва от латинското“sebum,” означаващо „мазнина“ или „лой“. Най-добрите “saipo” както ги наричали, били произвеждани от пепел на бук и козя мазнина. Римският историк Плиний Старши смятал, че този вид сапун „бил изобретен от галите, за да имат червеникав цвят на косите си“. Някои историци обаче смятат, че сапунът на галите бил по-скоро козметична маз, без пяна и алкалоиди, отколкото продукт за хигиена.

9. Ризница

През 3 век пр.н.е. келтите, които тогава били най-добрите в изработване на метални изделия, изобретили ризницата. Този тип броня бил правен от хиляди халки от метал, месинг или стомана, вързани заедно, като краищата били пресовани, заварявани или занитвани. Макар, че една ризница тежала около 14.5 кг., тя покривала пропорционално цялото тяло на войника. Затова ризницата не само сравнително добре пазила войника, но и осигурявала по-добра маневреност, в сравнение с другите защитни средства, използвани по това време, като например бронзови кираси /брони/.

Другото предимство на ризницата било сравнително лесен и евтин ремонт и подмяна на частите й. В допълнение на това ризницата лесно се напасвала на всеки мъж, независимо от обема и размера му, поради опростения модел. Имало обаче и недостатъци: определени оръжия като стрели или копия можели да се задълбаят в една от халките и при по-продължително натискане да ги разширят, прониквайки в тялото на войника.   

Римляните, като истински римляни копирали ризницата, защото разбрали ползата й в борбата срещу келтите. Така ризницата станала основна броня за римската пехота до 1 век пр.н.е. След това ризницата дълго време била уважавана и популярна броня през последвалото Средновековие, ставайки икона на защитното средство в историята. 

8. Подкова

Макар, че никой не знае със сигурност кога била изобретена подковата и от кого, традиционно се смята, че келтите са я измислили около 200г. пр.н.е. Северните породи коне, които келтите са яздили, имали широки стъпала, следователно можели да бъдат с подкови, което било много практично за тези народи. Тези подкови най-вече предпазвали коня от подхлъзване, особено на снега /което било обичайно в северните климатични условия по келтските земи/, тоест подковите осигурявали по-лесно придвижване.

Съседите на келтите, римляните имали собствени приспособления за това, наричани „големи сандалии“ /“hipposandle”/. Тези кожени и метални подкови били много по-несполучливи от келтските и можели да бъдат използвани, когато конете се движели в бавен ход, което не помагало по време на битките. Римляните преработили келтските подкови около 100г. пр.н.е. доближавайки до модела, който се използва и до днес. 

7. Хелоуин

Оригиналният Хелоуин е всъщност келтски празник Сауин, в превод „краят на лятото“. Това име е свързано с „края на топлото време“ и началото на „студения“ „зимния“ период. Това време келтите също свързвали с човешката смърт.

Келтите вярвали, че на 31 октомври границата между света на живите и този на мъртвите изтънявала и душите на мъртвите са бродили между живите. Ето защо за Хелоуин е толкова важна връзката между живота и смъртта. Според келтите, душите на мъртвите разваляли и повреждали реколтата, но за сметка на това позволявали на друидите /келтски свещеници/ лесно да предсказват бъдещето.

По време на празника хората правили жертвоприношения и поднасяли дарове от плодове и зеленчуци. Келтите „упътвали“ мъртвите в техния път, да са далече от живите като палели огньове по същия начин, както го правим днес.

В продължение на над 400 години келтско доминиране, двата римски празника „Фералия“ и „Денят на Помона“ /римска богиня на плодовете и дърветата/ били празнувани заедно с традиционния келтски Сауин. Символът на Помона е ябълка, ето защо правим „бобинг“ с ябълки на Хелоуин /бобингвадене с уста на ябълки от съд, пълен с вода – забележка на преводач/.  

Към 10 век пр.н.е. христианството се смесило със старите келтски ритуали и към 900-на г.пр.н.е. църквата празнувала 2 ноември като „Ден на всички души“. Този празник се е празнувал подобно на Сауин и започнал да се нарича „Ден на Вси Свети“/“All-hallows Eve”/, а след това постепенно се преименувал в Хелоуин.  

6. Метален Плуг

Преди изобретяването на келтския плуг, уредът наричан „рало“ или „орало“ бил използван за почистване на камъниста почва и посев на семената. Но ралото не вършело работата добре и се налагало допълнителна обработка на земята с мотики и кирки, за да се изкара тревата и храсталаците.

Към 1 век пр.н.е. племето „Белги“ в южната част на Англия усъвършенствало ралото. В новия си вид уредът имал метално чело, което позволявало преместването на пръстта настрани. Тези плугове били много по-добри от старите рала, но тежали много, затова се впрягали с 8 вола. Естествено, те трудно правили маневра, затова келтските полета били дълги и тесни.

Римляните добавили към келтския уред ножа /вертикално режещо острие, закрепено пред плуга/, макар че най-ранни подобни плугове от Желязната Епоха, са намерени в крепостта Бигбъри /графство Кент/. Плиний, например, отбелязал, че келтските плугове били по-добри от римските и постепенно сменили последните. 

5. Друидизъм

Най-старото споменаване за друидите е от 2400г. преди Христа, но самото явление е доста по-назад във времето. Според Юлий Цезар, друидите идвали от Британия и се разпространили в цялата Северна Европа.

Друидите се смятали за най-важни членове на келтската общност и били равни на благородници. Според келтската религиозна система друидите се деляли на три групи:

  • Бардовете: те пеели и знаели история на племето
  • Оватите: те били лечители и прорицатели /можели да виждат бъдещето/  
  • Друидите: те били философи, съдии и учители.

Известно е, че Друидите правели публични и частни жертвоприношения, както и че били съдии в битови конфликти и определяли наказание за тях. Тези жертвоприношения, както показва актьорът Никълас Кейдж във филма „Плетеният човек“, включвали вдигане на грамадни кошници, пълни с живи хора (които често били невинни/ и изгарянето им.

Да станеш Друид изглежда било престижно за келтите по много причини. Една от тях била да притежаваш реална власт в обществото, другата, че Друидите не участвали във военни сражения. Хората и днес практукуват друидизма, например с ритуалите около Стоунхендж /графство Уилтшър/.

4. Торкви

„Торква“ /известна също като „Торк“/ е метален кръг върху шията на човек, сложен за постоянно носене. Този предмет обикновено бил правен от бронз, сребро или злато. Келтите обичали да го показват като част от бижутерията си.  Гръцкият философ Посейдонус описал тази характерна за тях черта като „детинско самохвалство и обич към издокарване“. Самият той, разбира се, бил поклоник на стоицизма.

На практика видът на торква показвал положението на човека в обществото, също така, според келтите тя притежавала свръхестествена сила. Тези метални ленти на врата станали символ на силата и келтите били изобразявани с торкви в битки, както е в „Умиращият Гал“. Торквите били доста големи и тежки за носене, тоест идеята за тяхното ползване въобще не била от най-добрите.

3. Календар „Колини“

Келтите със сигурност не били глупави /освен онези, които бягали в битките голи, което не е препоръчително/ и затова измислили собствения начин да знаят, кой ден на годината бил в даден момент, с помощта на календар.

Календарът „Колини“ съдържал подобно на всички лунни календари, 12 месеца, с по 29 или 30 дни, като всяка година имала 354 дни. За да компенсира разликата в по-ранното настъпването на датите спрямо сезона, бил измислен още един месец, който се добавял на всеки 2.5 години.

Този келтски календар бил разчетен за цикъл от 30 години, разделен на периоди по 5 години, съдържащи 62 месеца /заедно с 2 допълнителни месеца/. На последния шести период в 30-годишния цикъл се добавял само един допълнителен месец, вместо два.  

Дванадесетте месеца на календаря Колини били, както следва: 

Месец Съвременен период от време Превод/Значение Брой дни
Самониос Октомври/ноември „Узряване на семе“ 30
Думаниос Ноември/декември „Дълбока тъмнина“ 29
Риурос Декември/януари „Студено време“ 30
Анагантиос Януари/февруари „Време да стоиш вкъщи“ 29
Огрониус Февруари/март „Ледено време“ 30
Кутиос Март/април „Време за ветрове“ 30
Джиамониус Април/май „Време за лов“ 29
Симивисиониос Май/юни „Време за светлина“ 30
Екуос Юни/юли „Време за коне“ 29/30
Елембиуос Юли/август „Време за реколта“ 29
Едриниос Август/септември „Време за съдене“ 30
Кантиос Септември/октомври „Време за пеене“ 20
Соносингос С променлива дата „Слънчев път“ 30

2. Beltane

Белтен е другия келтски празник, който се празнувал около 1 май. Този празник бил „позитивен“, защото се отбелязвал през лятото в чест на плодородието и плодовитост на идваща година. На този ден млади хора се ухажвали, събирайки цветя през деня и палейки огъньове вечерта, с надежда за взаимни чувства. Всъщност, Белтен бил празник на любовта, секса и плодовитостта.

Името му било келтско и означавало „Огъня на Бел“ или „Огъня на Светлината“. Бел бил келтският бог на Слънцето. Ето защо през деня се палел огън и добитък, изкаран от зимни плевници бил прекарван между два огъня заедно с хората, като своеобразна пречистваща церемония.

1. Необикновени митове

Не са много открития, по-важни от човешкото слово, и келтите не били изключение създавайки удивителен и прекрасен свят на митовете.

Хората вярвали, че измислени персонажи съществували, като например най-ужасната Банши, жена с кървави дрехи, крещяла навсякъде, където я виждали. Вярвало се, че тя вещаела смърт. Всъшност, според поверието, дори кралят на Шотландия Джеймс Първи срещнал такава жена. Другият образ от келтската митология били самодиви, които, правели пакости, но изглеждали прекрасно и било трудно да се защитиш срещу тях. Много истории, често свързани с божества и митични създания, били измислени от келтите, за да се обяснят природни явления, като например смяна на сезоните, а в празниците като Сауин и Белтен хората почитали необясними за тях промени.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *