Уикипедия, Свободна енциклопедия, взето от: https://www.wikizero.com/bg/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BD%D0%B0%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5 Wikipedia open wikipedia design. Галското или келтското нашествие на Балканите се състои от серия походи на келтските племена през VI и III век пр.н.е. по времето на Латенската култура в посока югоизток към Балканския полуостров. Келтите населяват западната половина на Панонската низина, но нахлуват в две направления южно от Карпатите по Дунав, също така и в Италия по Адриатическото крайбрежие. Според легендата 300 000 келти тръгват към Италия и Илирия. Предпоставки Първият поход на келтите на Балканския полуостров е засвидетелстван много рано в античната литература с известието на Теопомп за нападението на келтите върху илирийското племе ардиеи вероятно през 360 или 359/358 г. на…

03.08.2016г., автор: Веселин Николов от www.dnevnik.bg взето от: https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/08/03/2805049_herakleia_-_sto_godini_sporove_mnogo_otkritiia_i/ Близо 100 години учени са спорили за точното местоположение на античния град Хераклея Синтика. Откриването на древен надпис – имперски декрет, през 2002 г. дава отговор на този въпрос – средното течение на река Струма. Между Кресненското и Рупелското дефиле. Археологическите разкопки, започнали през 2007г., продължават и до днес под ръководството на директора на Националния археологически музей Людмил Вагалински. По думите му вече се планира и реставрация на обекта. Людмил Вагалински има намерение тя да бъде извършена умерено, без излишни надстроявания, за да не се дава „една фалшива представа“ „Много е важно да се спази балансът между това, което е открито,…

30.09.2019г., автор Елена Страхилова, от nauka.bg, взето от: https://nauka.bg/parviyat-roda-antichen-festival-serdika-moyat-rim/ Преди седмица /2019г./ в София за първи път се проведе античен фестивал, който даде заявка да се превърне в традиция. В два поредни дни на ключови места в центъра на столицата се събраха над 140 реконструктори от няколко държави, които пресъздадоха събития и епизоди от живота на антична Сердика. Сердика е значим културен и политически център в границите на Римската империя в първите векове от новата ера. Тук дълго резидира император Галерий и именно тук малко преди смъртта си през 311 г. той издава своя Едикт на толерантността, обявявайки християнството за една от законните религии в империята. Предполага се, че именно…

29/01/2019г., От Ловеч Медия, взето от: Проф. Диана Гергова: Траките са познавали безсмъртието на душата – Проф. Гергова, откъде знаем, че траките са вярвали в безсмъртието? – Има много източници. От тях е известно, че Орфей формулира учението за безсмъртието. А за практиките на обезсмъртяване, за специфичните ритуали, които извършват траките, има доста писмени извори. Най-много те са за гетите, тъй като това е племето, което според античния автор Йорданес е духовно най-извисено измежду всичките им съвременни народи. Херодот пък пише, че те обезсмъртяват, разказва за тях и техния жрец, бог и цар Залмоксис, който ги събира на трапеза, за да ги учи на безсмъртие. А александрийските автори говорят за…

08.11.2013г., автор: Лина Главинова, от chernomorie-bg.com взето от: https://chernomorie-bg.com/post/otkriha-unikalni-nahodki-kraj-kozareva-mogila Откриха уникални находки край Козарева могила Археолозите заедно със студенти от Историческия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ разкриха уникални находки, свързани с бита и ритуалите през елинистическия и енеолитния период.   В близост до могилата е издигнат землен вал (укрепително съоръжение), което е надграждано през различните епохи. Находките, намерени в него са от праисторията, енеолит и ранна бронзова епоха и античността – елинистическата епоха. Проучванията в централната част на селищната могила разкриха южните части на две големи частично вкопани сгради от горелия късно-енеолитен хоризонт. В тях са намерени няколко цели керамични съда с различни размери –  оръдия от кремък и…

03.10.2019г., от Вестник Екип 7, автори: Драгомир БОГОМИЛОВ и Мехмед АЗИЗ, взето от: https://ekip7.bg/2019/10/05/provedoha-se-novi-terenni-prouchvaniya-na-keltskoto-svetilishte-v-sboryanovo/ Международен екип специалисти и студенти от Швейцария и Франция за четвърта поредна година насочиха усилията си в южната част на източния некропол в резервата, в близост до Голямата Свещарска могила край Исперих. Екипът е ръководен от проф. Диана Гергова и д-р Йордан Анастасов, в сътрудничество с Регионален исторически музей – Разград и с подкрепата на Министерство на културата и Историческия музей в Исперих. В този сектор е Могила 39. Макар и не много висока, насипана над ритуалната яма в центъра, тя обхваща площ от около 800 кв.м. Оказва се, че тя е в центъра на първото…

08.05.2018г., автор: Тихомир Църов, взето от: https://dariknews.bg/regioni/gabrovo/hiliadoletiia-zhivot-syhraneni-v-zemite-na-dneshnoto-selo-kramolin-2095362 Намира се в Средния Предбалкан. Това е най-северната крепост, проучвана от Регионален исторически музей – Габрово. Обектът край село Крамолин не е само крепост, а място, където хилядолетия живеят хора от различни общности, създават свои култури и оставят следи,  до много от които съвременните историци успяват да достигнат. Днешното севлиевско село Крамолин не е разположено на случайно място. През античността от там минават пътищата от Нове за Августа Траяна и от Никополис ад Иструм към Мелта (в района на Ловеч). През средновековието от тук преминава пътя от столицата Търново за Ловеч. Върху землището на съвременното село Крамолин, разположено на 28 км. от Севлиево, съществуват множество археологически обекти. Археолозите откриват…

11.10.2019г., автор: Ивелина ИВАНОВА. взето от: http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=51399 Проф. Диана Гергова от НАИМ при БАН пред Радио „Фокус“- Шумен Фокус: Проф. Гергова, преди дни завършихте разкопките на територията на резервата „Сборяново“. Келтското светилище ли беше във фокуса на работата на екипа, който водихте? Диана Гергова: Да и през този сезон продължи работата по келтското светилище. Много съм доволна от резултатите от експедицията, която сега водя вече и с моя колега д-р Йордан Анастасов, защитил дисертация за келтите в България, и голям екип от специалисти от цяла Европа, студенти от Швейцария и България. „Сборяново“ продължава да ни изненадва с нови и непознати аспекти на културата си, на тази богата погребална обредност и ритуали, които са…

18.08.2016г., източник: Дарик Нюз, взето от: https://www.novinite.bg/articles/119555/Razkopkite-kraj-Isperih-prodaljat-otkriha-jenski-skelet-v-keltskoto-selishte Женски скелет е последната находка на екипа на проф. Диана Гергова от тазгодишните й разкопки /2016г./ в археологическия резерват Сборяново край Исперих, съобщава ДАРИК нюз. Те приключват тази седмица, като в последните дни доброволците ще опитат да почистят от храсти и дървета райони, в които предишни години е имало проучвания, но сега са изоставени. На разкопките работят и 18 доброволци от 6 страни, като най-често сред келтските находки се говори на английски, но може да се чуе и португалска, испанска, италианска и естонска реч. Разкопките в Сборяново са започнали в края на юни, а проф. Диана Гергова работи с колеги от Женевския университет…

15.03.2017г., интервю на Центъра за регионални изследвания и анализи, взето от: https://crsa.uni-sofia.bg/en/analizi/guest-crsa-prof-petar-delev-phd Публикува се с разрешение на проф. д-р Петър Делев. Въпрос: Тъй като и в момента Балканите се намират на кръстопът, особено що се отнася до миграционните потоци напоследък, въпросът е свързан именно с тези миграционни вълни. Може ли да се прави някаква диференциация по отношение на различните миграционни вълни в античността по отношение на тези, които преминават, или по-скоро те са отчетени като варварски нашествия? Наблюдават ли се също някакви опити тези варварски нашествия да бъдат удържани не само със сила, а например чрез финансово подкупване на съюзнически владетели? –––––––––– проф. д-р Петър Делев: Разполагаме с едно добре…