03.12.2017 г., взето от: http://kanal3.bg/news/65595-Koleda-idva%2521-Nakichete-s-imel%252C-zapazete-lyubovta
Според поверията то дарява живот и плодородие, използва се като антиотрова и силен афродизиак
От древни времена имелът е считан за вълшебно растение, обвито в тайнствени истории. Според поверията то дарява живот и плодородие, използва се като антиотрова и силен афродизиак. Но от всички истории, разказвани за имела една от най-красивите е свързана с Коледа.
По традиция на Коледа под рамката на вратата се закача клонка или венче от имел и всяка двойка, която мине под имела трябва да се целуне в знак на трайно приятелство или романтично чувство. От ХVІІІ век датира английското вярване за магическата сила на целувката под имелово клонче. Вярвало се, че ако някое момиче остане нецелунато в Коледната вечер, няма да се омъжи през идната година. А ако по някаква причина клончето имел се запали и изгори, двойките, които са се целунали под него никога няма да се оженят. Независимо дали вярваме или не в магическата сила на ритуала, целувката под клончето винаги носи много веселие в Коледната нощ. Обичаят е характерен за много от европейските страни и за Канада.
Обичаят с целувка под имела първоначално е свързван с гръцкия фестивал в Сатурналия, възприеман е и като примитивен брачен обет.
В Скандинавия белият имел бил считан за свещено растение и бил посветен на Слънчевия Бог Балдър, бог на мира. Легендата разказва, че Балдър бил убит именно със стрела от бял имел. За щастие обаче майка му успяла да го спаси, а сълзите, които проляла се превръщали в белите плодове на растението. Радостта на жената била така голяма, че тя дарявала с целувка всеки, който минел под дървото.
Латинското наименование на имела е Viscum, което може да се преведе като лепило за птици. В действителност сокът от смачканите плодове на имела се смесвал с мед и други съставки и се получавало чудесно лепило, с което хората мажели клоните на дърветата, а накацалите птици попадали в хитрия капан.
Старите предания приписват чудодейна сила на имела – да предпазва от магия и болести. Но във всяка приказка се крие и по малко истина, така и днес екстрактът от имел намира приложение в медицината и по-точно при лечение на ракови заболявания. При някои видове рак екстрактът от растението успява да спре разрастването на тумора.
Келтите също ценели растението, особено ако растяло върху дъб. Вярвало се, че то носи късмет на ловците.
След всичко казано до тук не би трябвало да е изненадваща важната роля на имела в комиксите с Астерикс и Обеликс. Именно имелът бил важната съставка във вълшебния елексир, приготвен от друида Миракуликс и даващ изключителна сила на всеки, който отпие от него.