24.12. 2017г. от вестник Десант http://www.desant.net/show-news/43031
Келтския или християнския празник ще изберем
Християните по света очакват с нетърпение празника, посветен на Рождество Христово. Много по-масово той е наричан Коледа, но според отец Радослав Величков от бургаския храм „Света Богородица“, това е неправилно.
„Коледа е древен келтски празник, свързан с почитание на езически божества“ – изтъква бургаският свещеник, който е категоричен, че единственото вярно название на тържествения ден е именно Рождество Христово.
Отец Радослав обръща внимание, че покрай комерсиализирането на съвременното ни ежедневие, понякога около такива свети дни центърът на тържествата се измества повече към материалното, отколкото към духовната страна на отбелязването им.
„Църквата не отрича празничната трапеза, но нека не затрупваме, образно казано, Богомладенеца, който се ражда тези дни, с различни ястия, питиета и подаръци – често пъти оказващи се ненужни! Нека преди всичко помним, че празникът Рождество Христово е свързан с раждането на Богомладенеца и той е нашата надежда за вечен живот“ – призовава отец Радослав.
На същото мнение е и доц. Николай Близнаков, социолог и политик. По думите му Коледата е най-големият, хилядолетен, изключително важен предхристиянски (езически) Празник на Слънцето, на сезонния кръговрат, на възраждащата се природа, на неизменната победа на Доброто над Злото, на Живота над Смъртта, на края на зимата, на оптимизма.
„Макар и частично християнизиран от вековните усилия на Църквата („Добрият Старец”- Свети Николай – Санта Клаус, раздаващ подаръци, и от Рождество Христово), част от неговите тайнства и внушения все пак достигат до нас и оставят в трепет поне детските души.
Изначално той няма нищо общо с християнството и това едва ли има нужда от доказване. Предхристиянски са и гаданията и предсказанията, и играта на късмети, и кръглата пита – символ на Слънцето, и преобличанията и маскирането като животни, духове и т.н.; предхристиянско е и самото „коледуване” – обикалянето на групи коледари по къщите и пеенето на коледни песни (наричани „колядки” в повечето славянски народи).
Гадаеното по пепелта, прогнозирането на богатство за спечелилия паричката, метеорологичните гадания (от типа „Топла Коледа – нездрава година”) са традиции, преодолели хилядолетията и вековния натиск на християнската църква и носещи дъха на отдавна отминали времена и вярвания. Макар и не с вековна, а с хилядолетна давност, те са оцелели, защото са отглас от най-големия езически празник на нашите прадеди, отразяващ вечни ценности – оптимизма, възраждащата се природа, животворящото слънце, плодородието“ – изтъква доц. Николай Близнаков